Директорът на НХГ- Пловдив: Против сме да се отдава признание на хора, когато вече не са между живите
Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с шефа на гимназията Светлозар Чавдаров, за Националната художествена гимназия " Цанко Лавренов " - Пловдив.
Каква е историята на вашата гимназия, господин Чавдаров?
Национална художествена гимназия “Цанко Лавренов " е основана през далечната 1976 година, след 2 години ще честваме 50 години от основаването на гимназията. Това е било една самодейност на известни пловдивски художници, които са чувствали нуждата от това да се обърне внимание на младежите, които желаят да се занимават с изкуство. Тогава пътуването до София, където е била единствената художествена гимназия е било не лека задача, и за Южна България е било уместно да има такава гимназия в Пловдив.
Те са предложили и това решение е било признато както от страна на общината, по този начин и от страна на страната, и по-конкретно Министерство на културата. С акт е основана към този момент гимназията и тя стартира своето пътешестване във времето. Първоначално е била настанена в постройката на настоящето Арменско учебно заведение, тъй като през 1976 година то не е било обещано на арменската общественост, на която е принадлежало. И след 1989 година стартират процеси, в които арменската общественост в Пловдив желае да си възвърне постройката и надлежно гимназията я препращат на разнообразни места, като едно от местата в действителност са двата етажа от актуалната Френска гимназия. Дълги години гимназията се обитава там, след което постройката на учебно заведение “Христо Смирненски " му е дадена, защото то е било празно, имало е една паралелка и то една паралелка на деца, които са били от Дома за наставнически грижи. И се е счело за незадоволително рационално цялата постройка да стои единствено поради една паралелка и са я дали на Национална художествена гимназия.
От 2018 година гимназията ни е в тази постройка и това е нейният дом, защото това към този момент е държавна благосъстоятелност и надлежно ние я стопанисваме като институция, обвързвана с Министерство на културата, респективно държавна благосъстоятелност. Така че ние сме от много дълго време като институция в гр. Пловдив, имаме контакти с най-различни други институции, с компании, с лица, които са заинтригувани от развиването на културата.
И всички тези събития, които се случват съвсем всекидневно при нас, ние ги отразяваме на нашия уебсайт. Там се вижда, че годишно имаме по към 70 оповестени събития, някой път са повече, някой път са по-малко, само че истината е, че на всеки три дни ние сътворяваме някакво събитие, което е значимо за нашите деца, надлежно и значимо за града, за общността в Пловдив, защото това е събитие обвързвано с просвета, обвързвано с развиване на надарени хора и с интеграция на разнообразни публични икономически и държавни структури. Това като цяло е един развой, който не е еднопосочен и не е с идентични сили на деяние, той се ускорява, задейства се, когато има по-голямо схващане от страна на хората и надлежно по-голяма поддръжка от страна на институциите.
Така че ние реагираме огледално на рефлективността на всичко това, което ни заобикаля и на готовността на хората да си сътрудничат с една такава гимназия като нашата.
Разбира се, нашите контакти не се лимитират единствено в Пловдив имаме доста изяви, които са на национално равнище, имаме и такива, които са на интернационално ниво. И това е естествено за художниците, тъй като те са един тип посредници в обществото и сред публичните пластове. И за тях е обикновено да пътуват сред тези публични пластове и да основават една културна връзка, да я назовем по този начин най-общо, или по-скоро едно схващане за света, което е друго от елементарното.
Казахте, че вършиме доста събития, в действителност и доста състезания сякаш вършиме? И доста значими. Разкажете нещо за състезанията!
Ние имаме един народен конкурс, който е обвързван с Министерство на културата и с Програмата за протекция на деца с изявени способности. Този народен конкурс е адресиран към специалности, близки до образните връзка, дизайна и те откликват на състезанието, тъй като той е отдаден на плакатното изкуство по-конкретно. Плакатът като един знаков инструмент за връзка, и с цел да доближи до по-широк кръг от хора посредством облици, и препращане на значими послания посредством тези облици е доста настоящо в днешно време проявяване на образното.
И доста деца, над 400 деца, които са към Министерството на културата се образоват в тези специалности. За тях това е един метод да покажат до каква степен са стигнали и в същото време да видят по какъв начин международните трендове рефлектират у нас, по какъв метод ние ги разбираме, и по какъв метод ние можем да дадем нашият отговор на международните въпроси.
Защото тематиките, които си слагаме са значими освен за нас, само че са значими и за целия свят. Този народен конкурс е отдаден и на един наш доста изявен български плакатист Костадин Отонов, който беше учител в гимназията, към момента ни оказва помощ с каквото може и сме решили, че е уместно той да бъде лицето на плаката, на този конкурс за афиш.
И защото сме срещу да се отдава признанието на заслужили хора, когато те към този момент не са сред живите. Смятаме, че по-добре и по-смело е приживе да се изкаже позиция, в сравнение с откакто си отиде един създател. Затова и състезанието е отдаден и наименован на жив създател. Това е седмото издание, в другите издания към състезанието са били съпричастни разнообразни институции, в това число Министерство на културата и Министерство на външните работи, Министерството на труда и обществените грижи, Държавна организация за протекция на децата и така нататък Скоро беше дори съпричастен и Висшият правосъден съвет, Апелативна прокуратура Пловдив, зависи от тематиките, които се слагат в състезанието.
Както виждате институциите, които се включват в самодейността са заинтригувани по някакъв метод от тематичното разнообразие и от посланията, които младежите интерпретират, а това е най-същественото в начинанието. Тази година тематиката ще бъде отдадена на правата на индивида, и колкото и да са сложни тълкуванието и разбирането на тези юридически правила, въпреки всичко за децата е значимо да знаят своите права, а пък разбирането за правата би трябвало да поражда и отношение към отговорностите на един млад човек към обществото. Това и целим да реализираме с актуалната тематика на състезанието.
Ежегодно ли го вършиме този конкурс?
Да, годишно, той се поддържа от Министерство на културата и ние го поддържаме по този метод.
Какво получават спечелилите, щом състезанието е на спортни начала?
Има стипендии, които министерството обезпечава. И в случай че има повече други хора и частни лица даже, Община Пловдив, министерства разнообразни, други институции, които припознават в проблематиката на съответния конкурс и своите цели, те връчват и свои награди, което е значимо. Защото децата схващат, че са провокирали интерес в по-широк кръг от аудитория и по този метод основават и нови публики, като приобщават хора, които не са били до този миг дейни в сходен тип активност.
Кажете ни кои известни пловдивски художници са минали през това учебно заведение? И като преподаватели може би, и като възпитаници?
Изброяването на такива персони е малко неетично към другите, които няма да бъдат изброени. Защото както е споделил Бешков: “Не се знае поради кого гори парното в академията ". Никога не знае човек кой от присъстващите и учащи се в един миг ще има своя важен креативен принос. И в случай че в този момент ние назовем едни, а не назовем други, може да се окаже, че в един миг неназованите способстват повече в сравнение с назованите. Затова се възпирам да посочвам, само че сътрудниците са доста, дейни са, работят. И всеки един от тях по някакъв метод надгражда върху това, което обичайно съществува в Пловдив като креативен заряд, като обичаи, и като познания.
Нека да кажем какъв брой и какви са специалностите при вас и какъв е годишният банкет, той е държавен, нали по този начин?
Да, имаме държавен план-прием. Ние нормално одобряваме към 50 деца, само че тази година приехме малко повече, тъй като строим един спомагателен корпус, има доста искащи /ние одобряваме една трета от искащите, защото има изпит/. Но просто имаме опция да се разтеглим и се надявам, че в случай че сполучливо завърши градежа на новия корпус, който е обвързван със компетентност “Стенопис ", а тя е неповторима за България, тъй като единствено при нас се учи, то тогава ще може да се одобряват повече деца за идващите години.
Но като цяло от изящните специалности са “Живопис ", “Графика ", “Скулптура “, “Стенопис ". Имаме също по този начин “Иконопис " като една предпазена компетентност, тя е доста забавна и в същото време доста скъпа. И новите специалности, които са свързани с дизайна, това е “Рекламна графика " и “Пространствен дизайн ". И двете специалности са забавни на децата, тъй като може след довеждане докрай незабавно да се включат на пазара на труда и те са ценени и търсени със своите умения.
Някои от децата пък не престават да учат в страната и в чужбина висшето си обучение отново в тази посока. Изненадващо е, че има и деца, които се насочват в напълно друга професионална област, само че в края на краищата всеки открива себе си. Обучението в една институция не те задължава да си обвързван безусловно с специалността, която си получил в гимназиален стадий, а можеш да се развиваш в региона, която желаеш. Това е единствено гаранция, че основата, която е положена е задоволително постоянна, с цел да се гради и в други направления.
Кога очаквате да бъде подготвен този нов корпус, за който заговорихме преди година, или може би бъркам?
Очакваме, че до 1-2 месеца ще бъде финализирано всичко, просто предстоят някои довършителни елементи и се надявам, че по-късно ще бъде въведена в употреба тази част от постройката.
А за какво гимназията носи името на Цанко Лавренов тъкмо?
Колкото и да е необичайно Цанко Лавренов е един създател, който има доста дълбока диря в българското изкуство. Защото той съчетава в себе си едно отношение към чисто българските светини, това са манастирите, църквите. Същевременно пейзажите му от България са доста забавни, той обича родината си, обича Пловдив. Разпознаваем е като създател с доста присъщ жанр, и не на последно място е един от най-скъпо продаваните художници в България и до днешна дата, което демонстрира неговата непреходност като класик. Това е едно от сериозните учредения, поради качествата на живописта и на тематиките, които избира той да бъде патрон на нашата гимназия, тъй като това е и родолюбиво обръщение.
Има ли нещо друго забавно, което ви следва в този момент? Виждам, че доста събития сте обявили на вашия уебсайт, нещо по-интересно, което да кажем и да поканим нашите слушатели.
За нас всяко едно от събитията си има своята стойност и своята тежест. Но това, което най-скоро следва е да създадем е една галерия на творбите, основани от учениците по време на лятната им процедура, която беше извършена в Девин. И тези живописни решения считаме да покажем в коридорите на гимназията. Същевременно има и други изложения, които предстоят да бъдат показани.
Правите изложения и на преподавателите?
Да, и на преподавателите ще вършим галерия, сега имаме една галерия, която е препратена от европейска организация Еurit, това е организацията, която поддържа домейна eu.eu. Те основават един интернационален конкурс и от десетте наградени, три от децата са от нашата гимназия. А пък другите са от две учебни заведения в Чехия, в Полша, и в Унгария, тъй че това е една интернационална параленост и тази галерия сега е в коридорите на гимназията. Имаме график на събитията, те са може да се каже през една седмица има ново и ново събитие, тъй като са свързани с разнообразни креативен работилници, с контакти с разнообразни създатели, които участват, споделят своя опит, контакти с институции взаимни планове. Много са, по-добре да се види уеб страницата, в сравнение с да ги изреждам поименно.
Искате ли още нещо да кажете?
Само един подобен подробност, защото вие въпреки всичко сте медия, която има своето въздействие в града, ще следва една галерия на 11 ноември в изложба “Резонанс ". Тя е галерия, в този момент си разрешавам да предложа галерия, в която и аз вземам участие. Това е галерия на три генерации скулптори, това е просто нашето семейство - едно потомство преди мен, едно потомство след мен и след брачната половинка ми. Така че тази галерия е забавна с това, че в нея ще бъде показан един знак, който е скъп за града като космополитно средище от доста време. Място, в което толерантно съжителстват разнообразни етноси и религии.
Този знак е с авторство от скулпторът Александър Дяков, който е татко на моята брачна половинка и дядо на моя наследник. И той създава този знак, като включва в едно общо цяло трите монотеистични религии - кръста, юдейската звезда или Соломоновия щемпел и полумесецът. Защото произходът на тези три религии е еднакъв и няма никакъв смисъл, хора, които са вярващи в едно и също нещо да се карат между тях и да се избиват, както става сега. Този знак беше препоръчан преди доста време да бъде осъществен на един от хълмовете в Пловдив, само че още нашата политическа класа, която управлява града не е подготвена за сходни послания. Защото те имат и интернационален и мулти набожен аспект, само че въпреки всичко е хубаво да се види, че съществува такова обръщение.
При идването на Папата тук в Пловдив, то му беше връчено като знак. И още нещо има, което отново ще ви заинтересува, става въпрос за едно събитие, което ще бъде в Дановото учебно заведение, това е част от музея на град Перущица, на 20 км от Пловдив. Едновременно ще бъде показана японска графика суримоно, която е доста характерна и доста рядка като поява, и доста скъпа като изработка.
И ще бъде показана една книга на доцент доктор Атанас Владиков, който към Пловдивския университет дава отговор за интернационалните връзки на университета, само че в същото време е написал и една книга за Япония. И защото сега са доста настоящи срещите сред президент, министър-председател и други видни политици с японски представители държавни и бизнес представители, мисля, че тази галерия е доста навременна.
Каква е историята на вашата гимназия, господин Чавдаров?
Национална художествена гимназия “Цанко Лавренов " е основана през далечната 1976 година, след 2 години ще честваме 50 години от основаването на гимназията. Това е било една самодейност на известни пловдивски художници, които са чувствали нуждата от това да се обърне внимание на младежите, които желаят да се занимават с изкуство. Тогава пътуването до София, където е била единствената художествена гимназия е било не лека задача, и за Южна България е било уместно да има такава гимназия в Пловдив.
Те са предложили и това решение е било признато както от страна на общината, по този начин и от страна на страната, и по-конкретно Министерство на културата. С акт е основана към този момент гимназията и тя стартира своето пътешестване във времето. Първоначално е била настанена в постройката на настоящето Арменско учебно заведение, тъй като през 1976 година то не е било обещано на арменската общественост, на която е принадлежало. И след 1989 година стартират процеси, в които арменската общественост в Пловдив желае да си възвърне постройката и надлежно гимназията я препращат на разнообразни места, като едно от местата в действителност са двата етажа от актуалната Френска гимназия. Дълги години гимназията се обитава там, след което постройката на учебно заведение “Христо Смирненски " му е дадена, защото то е било празно, имало е една паралелка и то една паралелка на деца, които са били от Дома за наставнически грижи. И се е счело за незадоволително рационално цялата постройка да стои единствено поради една паралелка и са я дали на Национална художествена гимназия.
От 2018 година гимназията ни е в тази постройка и това е нейният дом, защото това към този момент е държавна благосъстоятелност и надлежно ние я стопанисваме като институция, обвързвана с Министерство на културата, респективно държавна благосъстоятелност. Така че ние сме от много дълго време като институция в гр. Пловдив, имаме контакти с най-различни други институции, с компании, с лица, които са заинтригувани от развиването на културата.
И всички тези събития, които се случват съвсем всекидневно при нас, ние ги отразяваме на нашия уебсайт. Там се вижда, че годишно имаме по към 70 оповестени събития, някой път са повече, някой път са по-малко, само че истината е, че на всеки три дни ние сътворяваме някакво събитие, което е значимо за нашите деца, надлежно и значимо за града, за общността в Пловдив, защото това е събитие обвързвано с просвета, обвързвано с развиване на надарени хора и с интеграция на разнообразни публични икономически и държавни структури. Това като цяло е един развой, който не е еднопосочен и не е с идентични сили на деяние, той се ускорява, задейства се, когато има по-голямо схващане от страна на хората и надлежно по-голяма поддръжка от страна на институциите.
Така че ние реагираме огледално на рефлективността на всичко това, което ни заобикаля и на готовността на хората да си сътрудничат с една такава гимназия като нашата.
Разбира се, нашите контакти не се лимитират единствено в Пловдив имаме доста изяви, които са на национално равнище, имаме и такива, които са на интернационално ниво. И това е естествено за художниците, тъй като те са един тип посредници в обществото и сред публичните пластове. И за тях е обикновено да пътуват сред тези публични пластове и да основават една културна връзка, да я назовем по този начин най-общо, или по-скоро едно схващане за света, което е друго от елементарното.
Казахте, че вършиме доста събития, в действителност и доста състезания сякаш вършиме? И доста значими. Разкажете нещо за състезанията!
Ние имаме един народен конкурс, който е обвързван с Министерство на културата и с Програмата за протекция на деца с изявени способности. Този народен конкурс е адресиран към специалности, близки до образните връзка, дизайна и те откликват на състезанието, тъй като той е отдаден на плакатното изкуство по-конкретно. Плакатът като един знаков инструмент за връзка, и с цел да доближи до по-широк кръг от хора посредством облици, и препращане на значими послания посредством тези облици е доста настоящо в днешно време проявяване на образното.
И доста деца, над 400 деца, които са към Министерството на културата се образоват в тези специалности. За тях това е един метод да покажат до каква степен са стигнали и в същото време да видят по какъв начин международните трендове рефлектират у нас, по какъв метод ние ги разбираме, и по какъв метод ние можем да дадем нашият отговор на международните въпроси.
Защото тематиките, които си слагаме са значими освен за нас, само че са значими и за целия свят. Този народен конкурс е отдаден и на един наш доста изявен български плакатист Костадин Отонов, който беше учител в гимназията, към момента ни оказва помощ с каквото може и сме решили, че е уместно той да бъде лицето на плаката, на този конкурс за афиш.
И защото сме срещу да се отдава признанието на заслужили хора, когато те към този момент не са сред живите. Смятаме, че по-добре и по-смело е приживе да се изкаже позиция, в сравнение с откакто си отиде един създател. Затова и състезанието е отдаден и наименован на жив създател. Това е седмото издание, в другите издания към състезанието са били съпричастни разнообразни институции, в това число Министерство на културата и Министерство на външните работи, Министерството на труда и обществените грижи, Държавна организация за протекция на децата и така нататък Скоро беше дори съпричастен и Висшият правосъден съвет, Апелативна прокуратура Пловдив, зависи от тематиките, които се слагат в състезанието.
Както виждате институциите, които се включват в самодейността са заинтригувани по някакъв метод от тематичното разнообразие и от посланията, които младежите интерпретират, а това е най-същественото в начинанието. Тази година тематиката ще бъде отдадена на правата на индивида, и колкото и да са сложни тълкуванието и разбирането на тези юридически правила, въпреки всичко за децата е значимо да знаят своите права, а пък разбирането за правата би трябвало да поражда и отношение към отговорностите на един млад човек към обществото. Това и целим да реализираме с актуалната тематика на състезанието.
Ежегодно ли го вършиме този конкурс?
Да, годишно, той се поддържа от Министерство на културата и ние го поддържаме по този метод.
Какво получават спечелилите, щом състезанието е на спортни начала?
Има стипендии, които министерството обезпечава. И в случай че има повече други хора и частни лица даже, Община Пловдив, министерства разнообразни, други институции, които припознават в проблематиката на съответния конкурс и своите цели, те връчват и свои награди, което е значимо. Защото децата схващат, че са провокирали интерес в по-широк кръг от аудитория и по този метод основават и нови публики, като приобщават хора, които не са били до този миг дейни в сходен тип активност.
Кажете ни кои известни пловдивски художници са минали през това учебно заведение? И като преподаватели може би, и като възпитаници?
Изброяването на такива персони е малко неетично към другите, които няма да бъдат изброени. Защото както е споделил Бешков: “Не се знае поради кого гори парното в академията ". Никога не знае човек кой от присъстващите и учащи се в един миг ще има своя важен креативен принос. И в случай че в този момент ние назовем едни, а не назовем други, може да се окаже, че в един миг неназованите способстват повече в сравнение с назованите. Затова се възпирам да посочвам, само че сътрудниците са доста, дейни са, работят. И всеки един от тях по някакъв метод надгражда върху това, което обичайно съществува в Пловдив като креативен заряд, като обичаи, и като познания.
Нека да кажем какъв брой и какви са специалностите при вас и какъв е годишният банкет, той е държавен, нали по този начин?
Да, имаме държавен план-прием. Ние нормално одобряваме към 50 деца, само че тази година приехме малко повече, тъй като строим един спомагателен корпус, има доста искащи /ние одобряваме една трета от искащите, защото има изпит/. Но просто имаме опция да се разтеглим и се надявам, че в случай че сполучливо завърши градежа на новия корпус, който е обвързван със компетентност “Стенопис ", а тя е неповторима за България, тъй като единствено при нас се учи, то тогава ще може да се одобряват повече деца за идващите години.
Но като цяло от изящните специалности са “Живопис ", “Графика ", “Скулптура “, “Стенопис ". Имаме също по този начин “Иконопис " като една предпазена компетентност, тя е доста забавна и в същото време доста скъпа. И новите специалности, които са свързани с дизайна, това е “Рекламна графика " и “Пространствен дизайн ". И двете специалности са забавни на децата, тъй като може след довеждане докрай незабавно да се включат на пазара на труда и те са ценени и търсени със своите умения.
Някои от децата пък не престават да учат в страната и в чужбина висшето си обучение отново в тази посока. Изненадващо е, че има и деца, които се насочват в напълно друга професионална област, само че в края на краищата всеки открива себе си. Обучението в една институция не те задължава да си обвързван безусловно с специалността, която си получил в гимназиален стадий, а можеш да се развиваш в региона, която желаеш. Това е единствено гаранция, че основата, която е положена е задоволително постоянна, с цел да се гради и в други направления.
Кога очаквате да бъде подготвен този нов корпус, за който заговорихме преди година, или може би бъркам?
Очакваме, че до 1-2 месеца ще бъде финализирано всичко, просто предстоят някои довършителни елементи и се надявам, че по-късно ще бъде въведена в употреба тази част от постройката.
А за какво гимназията носи името на Цанко Лавренов тъкмо?
Колкото и да е необичайно Цанко Лавренов е един създател, който има доста дълбока диря в българското изкуство. Защото той съчетава в себе си едно отношение към чисто българските светини, това са манастирите, църквите. Същевременно пейзажите му от България са доста забавни, той обича родината си, обича Пловдив. Разпознаваем е като създател с доста присъщ жанр, и не на последно място е един от най-скъпо продаваните художници в България и до днешна дата, което демонстрира неговата непреходност като класик. Това е едно от сериозните учредения, поради качествата на живописта и на тематиките, които избира той да бъде патрон на нашата гимназия, тъй като това е и родолюбиво обръщение.
Има ли нещо друго забавно, което ви следва в този момент? Виждам, че доста събития сте обявили на вашия уебсайт, нещо по-интересно, което да кажем и да поканим нашите слушатели.
За нас всяко едно от събитията си има своята стойност и своята тежест. Но това, което най-скоро следва е да създадем е една галерия на творбите, основани от учениците по време на лятната им процедура, която беше извършена в Девин. И тези живописни решения считаме да покажем в коридорите на гимназията. Същевременно има и други изложения, които предстоят да бъдат показани.
Правите изложения и на преподавателите?
Да, и на преподавателите ще вършим галерия, сега имаме една галерия, която е препратена от европейска организация Еurit, това е организацията, която поддържа домейна eu.eu. Те основават един интернационален конкурс и от десетте наградени, три от децата са от нашата гимназия. А пък другите са от две учебни заведения в Чехия, в Полша, и в Унгария, тъй че това е една интернационална параленост и тази галерия сега е в коридорите на гимназията. Имаме график на събитията, те са може да се каже през една седмица има ново и ново събитие, тъй като са свързани с разнообразни креативен работилници, с контакти с разнообразни създатели, които участват, споделят своя опит, контакти с институции взаимни планове. Много са, по-добре да се види уеб страницата, в сравнение с да ги изреждам поименно.
Искате ли още нещо да кажете?
Само един подобен подробност, защото вие въпреки всичко сте медия, която има своето въздействие в града, ще следва една галерия на 11 ноември в изложба “Резонанс ". Тя е галерия, в този момент си разрешавам да предложа галерия, в която и аз вземам участие. Това е галерия на три генерации скулптори, това е просто нашето семейство - едно потомство преди мен, едно потомство след мен и след брачната половинка ми. Така че тази галерия е забавна с това, че в нея ще бъде показан един знак, който е скъп за града като космополитно средище от доста време. Място, в което толерантно съжителстват разнообразни етноси и религии.
Този знак е с авторство от скулпторът Александър Дяков, който е татко на моята брачна половинка и дядо на моя наследник. И той създава този знак, като включва в едно общо цяло трите монотеистични религии - кръста, юдейската звезда или Соломоновия щемпел и полумесецът. Защото произходът на тези три религии е еднакъв и няма никакъв смисъл, хора, които са вярващи в едно и също нещо да се карат между тях и да се избиват, както става сега. Този знак беше препоръчан преди доста време да бъде осъществен на един от хълмовете в Пловдив, само че още нашата политическа класа, която управлява града не е подготвена за сходни послания. Защото те имат и интернационален и мулти набожен аспект, само че въпреки всичко е хубаво да се види, че съществува такова обръщение.
При идването на Папата тук в Пловдив, то му беше връчено като знак. И още нещо има, което отново ще ви заинтересува, става въпрос за едно събитие, което ще бъде в Дановото учебно заведение, това е част от музея на град Перущица, на 20 км от Пловдив. Едновременно ще бъде показана японска графика суримоно, която е доста характерна и доста рядка като поява, и доста скъпа като изработка.
И ще бъде показана една книга на доцент доктор Атанас Владиков, който към Пловдивския университет дава отговор за интернационалните връзки на университета, само че в същото време е написал и една книга за Япония. И защото сега са доста настоящи срещите сред президент, министър-председател и други видни политици с японски представители държавни и бизнес представители, мисля, че тази галерия е доста навременна.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ