Археологията под Бетонния мост: Пловдивчани ходят върху много тайни
Интервю особено за Plovdiv24.bg с археолога Петър Зидаров, който управлява археологическия екип на разкопките под Бетонния мост.
С голямо наслаждение се срещаме с археолога Петър Зидаров. Оказва се, че Пловдив непрестанно крие някакви секрети. И ето, в този момент още веднъж, под Бетонния мост изкача нещо, за което даже не сме предполагали, нали по този начин, господин Зидаров?
Да, тъкмо по този начин. Благодаря за позитивното отношение – че Пловдив крие секрети, хубаво го казвате. Вчера си мислех тъкмо за играта на думи. Често споделяме " културно завещание “ и " естествени благосъстояния “. Ако го завъртим и кажем " културни благосъстояния “ и " естествено завещание “ може би малко ще ни се промени отношението. В Пловдив имате страхотни археологически благосъстояния и огромен капацитет за развиването им и би трябвало да се гледа отговорно на това нещо. В това отношение НКЖИ си правят работата – да гледат отговорно и влагат в този план. Също и ние даваме най-хубавото от себе си в късото време, с което разполагаме, да разкрием колкото се може повече за предишното на града ви.
Пловдивчани май вървят върху доста секрети и непрестанно има нещо ново, което ни вълнува .
Така е, късметлии и щастливци.
Да, в действителност. Сега кажете ни, какво е новото тук?
Новото е, че може би за първи път в покрайнините на града разкриваме някакъв по-голям архитектурен комплекс, който е доста добре водоснабден – с бунар, който е построен по една доста съвременна технология, с глинени тръби, корубести. Имаме затрупан канал за отходна вода, пещи – най-вероятно за строителна керамика, въпреки че биха могли да служат и за отопление. За страдание, огромна част от постройката е унищожена при предходни изследвания. Това, което е останало, са единствено основите на зидовете и се опитваме по проектите, с които разполагаме, да възстановим това, което е останало. За благополучие ни оказват помощ експерти, архитекти и други, които със характерния си набор от принадлежности съумяват да ни оказват помощ да реконструираме, да вдигнем назад това, което към този момент се е разрушило.
Имаме ли изясненост към този момент от кой момент датират тези остатъци?
Със сигурност може да кажем, че датират от римския интервал. Кога тъкмо - сред ІІ и ІІІ век – следва да бъде конкретизирано. Поради повода, че сме под равнището на постройката, съвсем не намираме присъщите битова керамика или монети, или други неща, на които археолозите доста разчитат за реорганизация на хронологията. Надявам се, че до тази, и средата на последваща седмица, ще съберем задоволително информация, с цел да отговорим на този въпрос.
Тъкмо това щях да ви запитвам – ще имате ли задоволително време да разкриете всичко, за което допускате?
Ние даваме на 100% от себе си, работим в неистови жеги по 6 дни в седмицата. Каквото можем, вършим.
Докога е срокът?
Да речем доникъде, края на другата седмица.
Все отново да бъдем малко по-конкретни – към този момент откри ли се какво тъкмо, можете ли да кажете какво тъкмо е било това? Имаше догатки, че може да е било някакъв храм или…
Да, тези догатки се основаваха на това, че вътре в него имаше открити построени зидани гробове, като гробници – сходно на това, което постоянно намираме в по-късните християнски църкви. Засега обаче нищо друго не дава удостоверение на тази догадка. Алтернативната догадка е да е една крайградска вила на богато семейство, само че още веднъж причините са косвени, заради това, че огромна част към този момент е била унищожена при предходни строителни работи.
Има и някаква пещ, доколкото разбрах?
Да, имаме една голяма пещ.
Какво значи това? За какво е служела?
Ами значи, че вилите, сходно на чифлиците от по-късно време, не са просто място за отдих, а са едни стопански центрове, където има служащи, има хора, които създават първични материали, богатства и материали, и надлежно с тях са били изграждани здания в близост и несъмнено доста по-голяма инфраструктура е имало. Беше чист късмет тук при събарянето на бетонния мост и махането на релсите да сме на място, да следим и да разкрием тези основи, защото без подозрение те не престават от двете страни на линиите и до момента са останали неотбелязани. При предходни градежи се е стигало до това равнище. Виждаме бетонни платформи, които са на равнището на зидовете, които намираме. Т.е. и преди са били разкрити, само че са били заметени под килима.
Всичко това в този момент ли се открива, или някои е знаел?
Не, нямахме никакви данни по-рано.
Т.е. заметени са били, както казахте?
Ами, на това място минава ЖП линия от Барон Хиршово време – 150 години. Многократно е било прекопавано, преизграждани са линиите и така нататък Кой по кое време е стигнал, какво е видял, не знаем. Но то, с цел да видиш нещо, би трябвало да си квалифициран, човек вижда това, което е квалифициран да види.
Няма ли нещо написано, което да е оставено?
Не, не, не, не.
Това прави още по-трудна работата ви.
Да.
Сега видях, че нещо ново май откривате. Какво е то?
Поредният гроб откриваме, който беше на доста по-голяма дълбочина. Все още не сме го отворили. Също по този начин имаме експерт антрополог от София, от Българска академия на науките, която пристигна да опише и събере мощно надробените кремирани кости от първите два гроба, които намерихме, с цел да може да извлечем оптималната информация за реорганизация на полово-възрастовия състав на хората, които са живели и заровени тук.
Колко общо гроба са открити до момента тук? Доколкото знам, имаше и скелет на дете.
Да, да. Имаше и скелет на дете, което беше сложено без блага до стената на тази постройка. Това също ни наведе на мисълта, че може да е някакъв тип паметна постройка, тъй като и до момента край стените на църквите се погребват хора. Но належащо ни е време да съберем повече причини и да разгледаме всички вероятни гледни точки преди да отсечем.
Реално гробовете до момента са шест, с този през днешния ден.
Със сигурност може да се каже, че е било некропол, или?
Да, в археологията е признато, когато има група гробове, да не се назовава " гробище “, а да се назовава " некропол “.
Някакви съдове, керамични остатъци има ли открити?
В два от гробовете, които са проучени, се намират стъклени съдчета, които се назовават лакримарии – за събиране на сълзите на опечалените.
Имаше и нещо друго забавно – май открихте някаква монета?
Да, в самото начало още, при зачистването на зидовете, излезе една бронзова монета на император Аврелиан, която датира към този момент визитата на мястото след 273-274 година, когато е отсечена. Но несъмнено, какъв брой по-късно по-късно са пристигнали хората – следва да се посочи, въз основа на спомагателни причини.
Интересни неща! Казвате, че до края на август може би ще бъдете на обекта?
Надяваме се третата седмица на август да приключим.
А каква ще бъде ориста на този обект по-късно?
Това не е в моята власт и компетентност да реша. Има си комисия, има си виновни органи, Министерство на културата, районни инспекторати.
Те ще минат след вас, ще решат?
Да, да, да. Още преди да приключим сме поканили комисия да пристигна, да вземе решение по какъв начин ще се действа нататък. Нашата работа е да съберем причините и обстоятелствата.
Но по какъв начин се действа нормално? Особено когато има строителен обект.
Предписанието на закона е да се разгради всичко, което е останало като културно завещание, назовават го " изследване “, когато се махнат всички зидове. Аз персонално си поисквам да бъде засипано, по този начин, че в миналото идващите генерации да имат опция да го видят и да го интегрират на една по-голяма повърхност, в случай че се промени и трасето на влаковете и се развият. Сега, несъмнено, няма по какъв начин да се експонира на място. Няма и нищо прекомерно впечатляващо, което да бъде вдигнато ънблок и пренесено в музей, с изключение може би на този бунар, който намираме, керамичния, който ще се опитаме да го залепим и реставрираме и изложим някъде.
Този бунар самичък по себе си защо приказва?
Той е една доста рядка находка. Досега по нашите земи в региона на Пловдив са известни два такива, от които нищо не е останало. Говори за това, че поръчителите на това оборудване са били доста заможни. Специално са изготвили тези тръби, тези сегменти – " коруби “ се назовават, и са ги употребили. Просто на фона на десетките или стотици други разкрития, тези три изпъкват, с нашия трети. И от тази позиция е нещо, което е рядко и си заслужава да бъде забелязан.
В покрайнините дали има други сходни?
Значи един е прочут от Кючука, другия е от Войводиново.
Много кладенци в този момент откриха при Скутаре.
Да, по този начин е. Моята колежка Елена Божинова разкри към 20 кладенеца там, от разнообразни столетия. Това в действителност е сензационно и доста се надявам да откри място в научната литература, да се опише, обработи и по този начин.
Колко индивида работите тук и кой ви оказва помощ? Много доброволци има.
Да, по този начин е. За страдание беше отпуснато малко време и малко лимитирани средства и стеснен брой за екипа. И с цел да се оправим с напрежението и обстановката, поканихме наши другари и сътрудници, които са от Пловдив и които могат да отделят от времето си.
Студенти може би?
Студенти също, да, несъмнено, от Пловдивския университет, от Строителния колеж. И хора с специалности, които съумяват да отделят от свободното си време.
Финансирането задоволително ли беше?
Още не сме завършили, ще си покаже.
То е единствено от НКЖИ, по този начин ли?
Да, да, да. По закон вложителят е длъжен да финансира изследванията.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
С голямо наслаждение се срещаме с археолога Петър Зидаров. Оказва се, че Пловдив непрестанно крие някакви секрети. И ето, в този момент още веднъж, под Бетонния мост изкача нещо, за което даже не сме предполагали, нали по този начин, господин Зидаров?
Да, тъкмо по този начин. Благодаря за позитивното отношение – че Пловдив крие секрети, хубаво го казвате. Вчера си мислех тъкмо за играта на думи. Често споделяме " културно завещание “ и " естествени благосъстояния “. Ако го завъртим и кажем " културни благосъстояния “ и " естествено завещание “ може би малко ще ни се промени отношението. В Пловдив имате страхотни археологически благосъстояния и огромен капацитет за развиването им и би трябвало да се гледа отговорно на това нещо. В това отношение НКЖИ си правят работата – да гледат отговорно и влагат в този план. Също и ние даваме най-хубавото от себе си в късото време, с което разполагаме, да разкрием колкото се може повече за предишното на града ви.
Пловдивчани май вървят върху доста секрети и непрестанно има нещо ново, което ни вълнува .
Така е, късметлии и щастливци.
Да, в действителност. Сега кажете ни, какво е новото тук?
Новото е, че може би за първи път в покрайнините на града разкриваме някакъв по-голям архитектурен комплекс, който е доста добре водоснабден – с бунар, който е построен по една доста съвременна технология, с глинени тръби, корубести. Имаме затрупан канал за отходна вода, пещи – най-вероятно за строителна керамика, въпреки че биха могли да служат и за отопление. За страдание, огромна част от постройката е унищожена при предходни изследвания. Това, което е останало, са единствено основите на зидовете и се опитваме по проектите, с които разполагаме, да възстановим това, което е останало. За благополучие ни оказват помощ експерти, архитекти и други, които със характерния си набор от принадлежности съумяват да ни оказват помощ да реконструираме, да вдигнем назад това, което към този момент се е разрушило.
Имаме ли изясненост към този момент от кой момент датират тези остатъци?
Със сигурност може да кажем, че датират от римския интервал. Кога тъкмо - сред ІІ и ІІІ век – следва да бъде конкретизирано. Поради повода, че сме под равнището на постройката, съвсем не намираме присъщите битова керамика или монети, или други неща, на които археолозите доста разчитат за реорганизация на хронологията. Надявам се, че до тази, и средата на последваща седмица, ще съберем задоволително информация, с цел да отговорим на този въпрос.
Тъкмо това щях да ви запитвам – ще имате ли задоволително време да разкриете всичко, за което допускате?
Ние даваме на 100% от себе си, работим в неистови жеги по 6 дни в седмицата. Каквото можем, вършим.
Докога е срокът?
Да речем доникъде, края на другата седмица.
Все отново да бъдем малко по-конкретни – към този момент откри ли се какво тъкмо, можете ли да кажете какво тъкмо е било това? Имаше догатки, че може да е било някакъв храм или…
Да, тези догатки се основаваха на това, че вътре в него имаше открити построени зидани гробове, като гробници – сходно на това, което постоянно намираме в по-късните християнски църкви. Засега обаче нищо друго не дава удостоверение на тази догадка. Алтернативната догадка е да е една крайградска вила на богато семейство, само че още веднъж причините са косвени, заради това, че огромна част към този момент е била унищожена при предходни строителни работи.
Има и някаква пещ, доколкото разбрах?
Да, имаме една голяма пещ.
Какво значи това? За какво е служела?
Ами значи, че вилите, сходно на чифлиците от по-късно време, не са просто място за отдих, а са едни стопански центрове, където има служащи, има хора, които създават първични материали, богатства и материали, и надлежно с тях са били изграждани здания в близост и несъмнено доста по-голяма инфраструктура е имало. Беше чист късмет тук при събарянето на бетонния мост и махането на релсите да сме на място, да следим и да разкрием тези основи, защото без подозрение те не престават от двете страни на линиите и до момента са останали неотбелязани. При предходни градежи се е стигало до това равнище. Виждаме бетонни платформи, които са на равнището на зидовете, които намираме. Т.е. и преди са били разкрити, само че са били заметени под килима.
Всичко това в този момент ли се открива, или някои е знаел?
Не, нямахме никакви данни по-рано.
Т.е. заметени са били, както казахте?
Ами, на това място минава ЖП линия от Барон Хиршово време – 150 години. Многократно е било прекопавано, преизграждани са линиите и така нататък Кой по кое време е стигнал, какво е видял, не знаем. Но то, с цел да видиш нещо, би трябвало да си квалифициран, човек вижда това, което е квалифициран да види.
Няма ли нещо написано, което да е оставено?
Не, не, не, не.
Това прави още по-трудна работата ви.
Да.
Сега видях, че нещо ново май откривате. Какво е то?
Поредният гроб откриваме, който беше на доста по-голяма дълбочина. Все още не сме го отворили. Също по този начин имаме експерт антрополог от София, от Българска академия на науките, която пристигна да опише и събере мощно надробените кремирани кости от първите два гроба, които намерихме, с цел да може да извлечем оптималната информация за реорганизация на полово-възрастовия състав на хората, които са живели и заровени тук.
Колко общо гроба са открити до момента тук? Доколкото знам, имаше и скелет на дете.
Да, да. Имаше и скелет на дете, което беше сложено без блага до стената на тази постройка. Това също ни наведе на мисълта, че може да е някакъв тип паметна постройка, тъй като и до момента край стените на църквите се погребват хора. Но належащо ни е време да съберем повече причини и да разгледаме всички вероятни гледни точки преди да отсечем.
Реално гробовете до момента са шест, с този през днешния ден.
Със сигурност може да се каже, че е било некропол, или?
Да, в археологията е признато, когато има група гробове, да не се назовава " гробище “, а да се назовава " некропол “.
Някакви съдове, керамични остатъци има ли открити?
В два от гробовете, които са проучени, се намират стъклени съдчета, които се назовават лакримарии – за събиране на сълзите на опечалените.
Имаше и нещо друго забавно – май открихте някаква монета?
Да, в самото начало още, при зачистването на зидовете, излезе една бронзова монета на император Аврелиан, която датира към този момент визитата на мястото след 273-274 година, когато е отсечена. Но несъмнено, какъв брой по-късно по-късно са пристигнали хората – следва да се посочи, въз основа на спомагателни причини.
Интересни неща! Казвате, че до края на август може би ще бъдете на обекта?
Надяваме се третата седмица на август да приключим.
А каква ще бъде ориста на този обект по-късно?
Това не е в моята власт и компетентност да реша. Има си комисия, има си виновни органи, Министерство на културата, районни инспекторати.
Те ще минат след вас, ще решат?
Да, да, да. Още преди да приключим сме поканили комисия да пристигна, да вземе решение по какъв начин ще се действа нататък. Нашата работа е да съберем причините и обстоятелствата.
Но по какъв начин се действа нормално? Особено когато има строителен обект.
Предписанието на закона е да се разгради всичко, което е останало като културно завещание, назовават го " изследване “, когато се махнат всички зидове. Аз персонално си поисквам да бъде засипано, по този начин, че в миналото идващите генерации да имат опция да го видят и да го интегрират на една по-голяма повърхност, в случай че се промени и трасето на влаковете и се развият. Сега, несъмнено, няма по какъв начин да се експонира на място. Няма и нищо прекомерно впечатляващо, което да бъде вдигнато ънблок и пренесено в музей, с изключение може би на този бунар, който намираме, керамичния, който ще се опитаме да го залепим и реставрираме и изложим някъде.
Този бунар самичък по себе си защо приказва?
Той е една доста рядка находка. Досега по нашите земи в региона на Пловдив са известни два такива, от които нищо не е останало. Говори за това, че поръчителите на това оборудване са били доста заможни. Специално са изготвили тези тръби, тези сегменти – " коруби “ се назовават, и са ги употребили. Просто на фона на десетките или стотици други разкрития, тези три изпъкват, с нашия трети. И от тази позиция е нещо, което е рядко и си заслужава да бъде забелязан.
В покрайнините дали има други сходни?
Значи един е прочут от Кючука, другия е от Войводиново.
Много кладенци в този момент откриха при Скутаре.
Да, по този начин е. Моята колежка Елена Божинова разкри към 20 кладенеца там, от разнообразни столетия. Това в действителност е сензационно и доста се надявам да откри място в научната литература, да се опише, обработи и по този начин.
Колко индивида работите тук и кой ви оказва помощ? Много доброволци има.
Да, по този начин е. За страдание беше отпуснато малко време и малко лимитирани средства и стеснен брой за екипа. И с цел да се оправим с напрежението и обстановката, поканихме наши другари и сътрудници, които са от Пловдив и които могат да отделят от времето си.
Студенти може би?
Студенти също, да, несъмнено, от Пловдивския университет, от Строителния колеж. И хора с специалности, които съумяват да отделят от свободното си време.
Финансирането задоволително ли беше?
Още не сме завършили, ще си покаже.
То е единствено от НКЖИ, по този начин ли?
Да, да, да. По закон вложителят е длъжен да финансира изследванията.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ