Петър Пиронков, художник: В добри времена сме - който сътвори дух, получава признание
Интервю с художника и куратор Петър Пиронков за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " за неповторимата галерия " Родопа в изкуството ", за тайнството на изкуството, духовната светлина в него, за меценатството и ролята на публиката.
Разкажете повече за изложбата " Родопа в изкуството "?
“Родопа в изкуството " е една монументална галерия живопис, графика и статуя, в която вътре са показани 66 създателя с по едно произведение тематично, особено, като една част са пейзажи, фолклорни композиции, изобщо това, което би въодушевило един създател да прави изкуство.
Кои имена са показани в нея?
Ами това са акад. Дечко Узунов, Златю Бояджиев, Данаил Дечев, Васил Бараков, Анастас Стайков, Владимир Рилски - цяла една плеада от най-хубавите български художници, като някои от създателите са подбирани от няколко творби, нали най-представителното от тях. Така че самоуверено може да се твърди, че в тази галерия има едни от най-хубавите картини по тематиката, основани в България. Същевременно има статуя, графики. Много е разнообразна разнообразна е като доста разнообразни погледи на създатели са показани. И по какъв начин да ви кажа, построява, не построява, а повдига духа на българина, че такива създатели е имало измежду нас. Някои от тях към момента са живи, само че какво са ни оставили и по какъв начин да кажа, нашето завещание какво е. Точната дума е повдига духа и морала на българина.
Напоследък ние сме се самоизоставили и се самосъжаляваме, тъй като гледайки, наблюдавайки какво е на открито и мненията на хората, и на артистите, човек напряко да ги оплаче, в каква обстановка са. А то не е по този начин, ние сме една нация, която е светла нация.
Има с какво да се похвалим, има какво да се види.
Освен това, ние сме цивилизацията на човечеството.
Чудесно го казвате, да. Добре, изложбата се удължава, нали?
Да, удължава се изложбата, беше до 11 януари, в този момент е до 27 януари - събота, до края на месеца, тъй като има огромен интерес, доста аудитория върви. И по този начин преценихме от управата на Художествена изложба в Пловдив. Ние желаеме особено Художествена изложба Смолян, да благодарим на Художествената изложба в Пловдив за това, че ни даде салоните за тази галерия, тъй като тя е пътуваща галерия. И по какъв начин да ви кажа, самите условия са доста положителни и на международно равнище.
А има ли някакви емблематични платна, известни, които се знаят от ценителите на този тип изкуство?
Ами има на Димитър Киров “Родопска ария ", това е емблематична. Има портрет на Николай Хайтов от Христо Стефанов, това е от пловдивската петорка, в която са членували. Има на Георги Божилов-Слона, има на Светлин Русев “Родопчанката ", има примерно, една от най-хубавите картини на Георги Трифонов, не на Георги Трифонов, на Тома Трифоновски най-хубавата му картина, една от най-хубавите му “Родопска мома ". Така че всичко това би трябвало да се види. Има и творби, които са нетипични за създателите, има и творби от създатели, които не са толкоз известни, само че са постигнали забележителни достижения в живописта.
Добре, а можете ли да кажете какви още партньорства се чакат сред двете галерии на Смолян и Пловдив?
Пловдивската градска изложба гостува в Смолян с галерия “Френска гравюра от XVIII век ". Много хубава галерия на едни от най-хубавите гравьори от целия свят, по принцип множеството са издания на Лувъра. Така че сега тъкмо сме в този продан. А другояче в Пловдив, аз като куратор имам на 1 февруари откривам “Съмишленици ", горе на ул. “Съборна ". Това е една галерия на Атанас Михов и Патрики Сандев. Това са пейзажисти от първото потомство, приключили Художествената академия в София. След това на 1 март има Енчо Пиронков - дървена статуя, това е една галерия, която показва създателя в една друга светлина, която мисля, че особено в Пловдив ще предизвика огромен интерес. Тя и в Смолян беше.
Това е от Вашите колекционерските неща, по този начин ли?
Да, от кураторските, да ги назовем. Защото да, би трябвало да има някой, който да е куратор, да му пристигна концепцията какво да стане. Тази галерия е доста хубава, съставлява 27 дървени статуи, които са сътворени през 1969 година и не са виждали бял свят. Няколко индивида ги бяха виждали, които са в близкото обграждане на създателя. Има и азбучник, който е публикуван, ей по този начин просто за информация, с цел да може да се легализират действително тези статуи, тъй като той е чужд с това. Та тази галерия е прекомерно забавна, тъй като ни демонстрира един създател, който е към този момент на 91 години, който е заслужил, взел своя фундамент. Но го демонстрира в една светлина, която ни кара да се замислим що е то изкуството? Изкуството е едно свещенодействие, тайнството на създателя. То е нещо персонално, то не се споделя, с него не се парадира, това е нещо скрито. Нещо, което е седяло на мрачно цели 60 години и ги е гледал единствено създателя, за какво? Защото пристигнаха времена, в които голотата във всяко едно отношение е изкарана на показ. И че всичко, каквото се прави от създателите, то би трябвало да бъде експонирано, надлежно да пляскат публиката. А изкуството не се прави поради публиката, изкуството дублирам, е нещо персонално. То е едно свещенодействие, както има съпружеското свещенодействие, то се прави на мрачно. Така има и изкуството, което е нещо персонално пък. Не е за публиката.
Да, само че не се ли основава да радва въпреки всичко хората, нали за това се прави това изкуство?
Не, изкуство се прави, тъй като е нещо персонално. Това е персонално чувство. Това е светът на създателя. А това, че ние го виждаме като аудитория, това е бонус. Защото някой път създателите имат потребност от едно или от друго и ги демонстрират или ги изтъргуват нещата. Но в тази ситуация, цялото това нещо не е показвано, не е търгувано. И внезапно, ние като аудитория изчезваме и не съществуваме. Това е изкуството. Това е една философия, която има доста огромно бъдеще, за какво? Защото в този момент се давим в материята, в материалното, в консуматорското общество, в което всеки би трябвало да рисува, с цел да го утвърждават. Всеки би трябвало да скулптурира, с цел да бъде утвърден.
И това е малко обидно за самия създател, нали?
Ами изкуството е нещо персонално. Тук се съдържа всичко, цялата тази философия, която надлежно прави изкуството неповторимо. Защото ние живеем във време, в което се мултиплицира изкуството. Вече изображението няма стойност, то залива света и завършва, и се удавя в това море от милиарди изображения, разнообразни култури, особеното това. Така че тази галерия е доста забавна и надлежно на есен имаме, отново съм куратор в една мега галерия, на улица “Гладстон " на 4 октомври ще се открива Йоан Левиев “85 години от рождението ". Това е в действителност една запаметяваща се галерия, тъй като ние предходната година правихме в Смолянска градска, само че нямахме тези размери от пространство, които подготвя в този момент галерията на ул. “Гладстон ". Така че има, има доста планове, по които работя.
Очаква се да бъде открита забавна галерия за Енчо Пиронков, нали по този начин?
На 1 февруари е “Съмишленици ", на 1 март Енчо Пиронков, на 4 октомври е Йоан Левиев и други работи има, само че дано да стигнем до там. А другояче в галерията в Смолян заповядайте, тази година има неповторим календар. Ще имаме Димитър Киров - мега галерия по случай 85-годишнината, ще има Георги Божилов-Слона, също галерия. Ще има огромна, огромна галерия на италианска живопис XIX и XX век, като там са най-хубавите художници на Италия сред които Марио Сирони, Ренато Гутузо, Веспиняни, Енио Калабрия, с едни в действителност големи творби и влиятелни. Ще бъде показана една дребна парченце от най-голямата сбирка на италианско изкуство, която се намира в България. И в края на годината Любомир Далчев.
Искам и друго да Ви запитвам, тъй като виждам, че имате по-интересен взор като цяло за изкуството. Да ви запитвам какво мислите за българина, дали умее да цени изкуството или единствено самомнителен подхожда към него? Какви са Ви усещанията?
А, цени, цени. Моля ви се, ние преминахме от една система, влязохме в една друга система. Тази система се назовава на меценати или едри притежатели. Нали, да не използваме думата колекционер, тъй като не е подобаваща. Меценати, които изливат големи средства в изкуството и ни дават опция ние да се развиваме напълно свободно. Човек направи ли изкуство, незабавно го купуват, в случай че е до пазаруването. Изкуството е духовна светлина. То е сътворяване на дух в материя. Това е един доста дълъг диалог, който в България е на доста положително състояние в международното, тъй като изобщо търговията и меценатството в целия свят към този момент заглъхва, няма нови, а ние занапред почваме. Значи в този момент за нас идва един интервал, който е непредвиден, нали. И аз считам, че е доста добре, тъй като артистите са оставени на независимост.
Те и преди бяха оставени на независимост, само че имаше едно опрощение, че има нали партията, или някой, който поръчва. Сега, като няма кой да поръчва, всичко е независимо и който сътвори дух, получава самопризнание. Така че мисля, че е доста добре, в доста положителни времена сме. Снобско не мога да кажа, тъй като цените на творбите в България са обидни. А снобът не желае евтини работи, снобът дава милиони за отпадъци. А ние тук се борим за такова изкуство, тъй че снобария няма в тази работа. Обратното, по какъв начин да ви кажа, отлично, че са те. Защото вие сами се убеждавате, няма аз какво да приказвам по какъв начин е оценен труда. Няма аз какво да приказвам за труд, културния труд по какъв начин е оценен. Защото ние сме най-ниско по стълбицата и то е унизително. Така че това е, което мога да кажа.
Ще си приказваме различен път, забавно е. Засега ви благодаря!
Разкажете повече за изложбата " Родопа в изкуството "?
“Родопа в изкуството " е една монументална галерия живопис, графика и статуя, в която вътре са показани 66 създателя с по едно произведение тематично, особено, като една част са пейзажи, фолклорни композиции, изобщо това, което би въодушевило един създател да прави изкуство.
Кои имена са показани в нея?
Ами това са акад. Дечко Узунов, Златю Бояджиев, Данаил Дечев, Васил Бараков, Анастас Стайков, Владимир Рилски - цяла една плеада от най-хубавите български художници, като някои от създателите са подбирани от няколко творби, нали най-представителното от тях. Така че самоуверено може да се твърди, че в тази галерия има едни от най-хубавите картини по тематиката, основани в България. Същевременно има статуя, графики. Много е разнообразна разнообразна е като доста разнообразни погледи на създатели са показани. И по какъв начин да ви кажа, построява, не построява, а повдига духа на българина, че такива създатели е имало измежду нас. Някои от тях към момента са живи, само че какво са ни оставили и по какъв начин да кажа, нашето завещание какво е. Точната дума е повдига духа и морала на българина.
Напоследък ние сме се самоизоставили и се самосъжаляваме, тъй като гледайки, наблюдавайки какво е на открито и мненията на хората, и на артистите, човек напряко да ги оплаче, в каква обстановка са. А то не е по този начин, ние сме една нация, която е светла нация.
Има с какво да се похвалим, има какво да се види.
Освен това, ние сме цивилизацията на човечеството.
Чудесно го казвате, да. Добре, изложбата се удължава, нали?
Да, удължава се изложбата, беше до 11 януари, в този момент е до 27 януари - събота, до края на месеца, тъй като има огромен интерес, доста аудитория върви. И по този начин преценихме от управата на Художествена изложба в Пловдив. Ние желаеме особено Художествена изложба Смолян, да благодарим на Художествената изложба в Пловдив за това, че ни даде салоните за тази галерия, тъй като тя е пътуваща галерия. И по какъв начин да ви кажа, самите условия са доста положителни и на международно равнище.
А има ли някакви емблематични платна, известни, които се знаят от ценителите на този тип изкуство?
Ами има на Димитър Киров “Родопска ария ", това е емблематична. Има портрет на Николай Хайтов от Христо Стефанов, това е от пловдивската петорка, в която са членували. Има на Георги Божилов-Слона, има на Светлин Русев “Родопчанката ", има примерно, една от най-хубавите картини на Георги Трифонов, не на Георги Трифонов, на Тома Трифоновски най-хубавата му картина, една от най-хубавите му “Родопска мома ". Така че всичко това би трябвало да се види. Има и творби, които са нетипични за създателите, има и творби от създатели, които не са толкоз известни, само че са постигнали забележителни достижения в живописта.
Добре, а можете ли да кажете какви още партньорства се чакат сред двете галерии на Смолян и Пловдив?
Пловдивската градска изложба гостува в Смолян с галерия “Френска гравюра от XVIII век ". Много хубава галерия на едни от най-хубавите гравьори от целия свят, по принцип множеството са издания на Лувъра. Така че сега тъкмо сме в този продан. А другояче в Пловдив, аз като куратор имам на 1 февруари откривам “Съмишленици ", горе на ул. “Съборна ". Това е една галерия на Атанас Михов и Патрики Сандев. Това са пейзажисти от първото потомство, приключили Художествената академия в София. След това на 1 март има Енчо Пиронков - дървена статуя, това е една галерия, която показва създателя в една друга светлина, която мисля, че особено в Пловдив ще предизвика огромен интерес. Тя и в Смолян беше.
Това е от Вашите колекционерските неща, по този начин ли?
Да, от кураторските, да ги назовем. Защото да, би трябвало да има някой, който да е куратор, да му пристигна концепцията какво да стане. Тази галерия е доста хубава, съставлява 27 дървени статуи, които са сътворени през 1969 година и не са виждали бял свят. Няколко индивида ги бяха виждали, които са в близкото обграждане на създателя. Има и азбучник, който е публикуван, ей по този начин просто за информация, с цел да може да се легализират действително тези статуи, тъй като той е чужд с това. Та тази галерия е прекомерно забавна, тъй като ни демонстрира един създател, който е към този момент на 91 години, който е заслужил, взел своя фундамент. Но го демонстрира в една светлина, която ни кара да се замислим що е то изкуството? Изкуството е едно свещенодействие, тайнството на създателя. То е нещо персонално, то не се споделя, с него не се парадира, това е нещо скрито. Нещо, което е седяло на мрачно цели 60 години и ги е гледал единствено създателя, за какво? Защото пристигнаха времена, в които голотата във всяко едно отношение е изкарана на показ. И че всичко, каквото се прави от създателите, то би трябвало да бъде експонирано, надлежно да пляскат публиката. А изкуството не се прави поради публиката, изкуството дублирам, е нещо персонално. То е едно свещенодействие, както има съпружеското свещенодействие, то се прави на мрачно. Така има и изкуството, което е нещо персонално пък. Не е за публиката.
Да, само че не се ли основава да радва въпреки всичко хората, нали за това се прави това изкуство?
Не, изкуство се прави, тъй като е нещо персонално. Това е персонално чувство. Това е светът на създателя. А това, че ние го виждаме като аудитория, това е бонус. Защото някой път създателите имат потребност от едно или от друго и ги демонстрират или ги изтъргуват нещата. Но в тази ситуация, цялото това нещо не е показвано, не е търгувано. И внезапно, ние като аудитория изчезваме и не съществуваме. Това е изкуството. Това е една философия, която има доста огромно бъдеще, за какво? Защото в този момент се давим в материята, в материалното, в консуматорското общество, в което всеки би трябвало да рисува, с цел да го утвърждават. Всеки би трябвало да скулптурира, с цел да бъде утвърден.
И това е малко обидно за самия създател, нали?
Ами изкуството е нещо персонално. Тук се съдържа всичко, цялата тази философия, която надлежно прави изкуството неповторимо. Защото ние живеем във време, в което се мултиплицира изкуството. Вече изображението няма стойност, то залива света и завършва, и се удавя в това море от милиарди изображения, разнообразни култури, особеното това. Така че тази галерия е доста забавна и надлежно на есен имаме, отново съм куратор в една мега галерия, на улица “Гладстон " на 4 октомври ще се открива Йоан Левиев “85 години от рождението ". Това е в действителност една запаметяваща се галерия, тъй като ние предходната година правихме в Смолянска градска, само че нямахме тези размери от пространство, които подготвя в този момент галерията на ул. “Гладстон ". Така че има, има доста планове, по които работя.
Очаква се да бъде открита забавна галерия за Енчо Пиронков, нали по този начин?
На 1 февруари е “Съмишленици ", на 1 март Енчо Пиронков, на 4 октомври е Йоан Левиев и други работи има, само че дано да стигнем до там. А другояче в галерията в Смолян заповядайте, тази година има неповторим календар. Ще имаме Димитър Киров - мега галерия по случай 85-годишнината, ще има Георги Божилов-Слона, също галерия. Ще има огромна, огромна галерия на италианска живопис XIX и XX век, като там са най-хубавите художници на Италия сред които Марио Сирони, Ренато Гутузо, Веспиняни, Енио Калабрия, с едни в действителност големи творби и влиятелни. Ще бъде показана една дребна парченце от най-голямата сбирка на италианско изкуство, която се намира в България. И в края на годината Любомир Далчев.
Искам и друго да Ви запитвам, тъй като виждам, че имате по-интересен взор като цяло за изкуството. Да ви запитвам какво мислите за българина, дали умее да цени изкуството или единствено самомнителен подхожда към него? Какви са Ви усещанията?
А, цени, цени. Моля ви се, ние преминахме от една система, влязохме в една друга система. Тази система се назовава на меценати или едри притежатели. Нали, да не използваме думата колекционер, тъй като не е подобаваща. Меценати, които изливат големи средства в изкуството и ни дават опция ние да се развиваме напълно свободно. Човек направи ли изкуство, незабавно го купуват, в случай че е до пазаруването. Изкуството е духовна светлина. То е сътворяване на дух в материя. Това е един доста дълъг диалог, който в България е на доста положително състояние в международното, тъй като изобщо търговията и меценатството в целия свят към този момент заглъхва, няма нови, а ние занапред почваме. Значи в този момент за нас идва един интервал, който е непредвиден, нали. И аз считам, че е доста добре, тъй като артистите са оставени на независимост.
Те и преди бяха оставени на независимост, само че имаше едно опрощение, че има нали партията, или някой, който поръчва. Сега, като няма кой да поръчва, всичко е независимо и който сътвори дух, получава самопризнание. Така че мисля, че е доста добре, в доста положителни времена сме. Снобско не мога да кажа, тъй като цените на творбите в България са обидни. А снобът не желае евтини работи, снобът дава милиони за отпадъци. А ние тук се борим за такова изкуство, тъй че снобария няма в тази работа. Обратното, по какъв начин да ви кажа, отлично, че са те. Защото вие сами се убеждавате, няма аз какво да приказвам по какъв начин е оценен труда. Няма аз какво да приказвам за труд, културния труд по какъв начин е оценен. Защото ние сме най-ниско по стълбицата и то е унизително. Така че това е, което мога да кажа.
Ще си приказваме различен път, забавно е. Засега ви благодаря!
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ