Дона Вълова, завършила при Мастъра: Преди да си актьор, трябва да си добър човек
Инициативата " Русе приказва за театъра " продължава с представянето на актрисата Дона Вълова.
Дона Вълова е родена в Габрово и приключва НАТФИЗ в класа на. Първият ѝ сериозен допир с театъра е в " Братя Карамазови “ на режисьора Деян Пройковски, подложен в Народния спектакъл " Иван Вазов “. Идва в Русе незабавно след Коронавирус пандемията и се зареждат участия в " Големанов “, " Радован “, " Балкански синдром “, " Лилиом “ и " Крали Марко - последната балканска легенда “. Признава, че " Изчезващи “ за нея е било неповторимо театрално прекарване.
Червената шапчица
" Не желая да прозвучи клиширано, само че от доста дребна си знаех, че ще се занимавам с това. Още в детската градина ме бяха записали на " актьорско “. Играх Червената шапчица и бях научила текстовете на всички други деца. И оттогава не се сещам да съм имала някакви други планове. “, споделя Дона Вълова. Баба ѝ я води в Габрово на всички извънкласни форми, свързани с изкуство, танци и пеене в градчето. Дядо ѝ дава сериозен подтик към театъра и сцената. " Спомням си след вечеря, не пропускаше да ме накара да декламирам стихотворения. Знам, не знам, импровизирах, приемаше го прочувствено и всякога имаше сълзи в очите му “, спомня си актрисата.
" Ясно ми е ситуацията! “
В учебното заведение с проучване на британски Дона не пропуща присъединяване в пиеса. " Имахме учителка от Флорида и постоянно ми даваше основните функции, освен това на британски. Но към 11-и, 12-и клас не ми се стоеше в Габрово и постоянно пътувах с влака до София. “, споделя Дона. Там си купува училищен билети и гледа спектакъл. Освен това се включва в публичния живот на балканското градче, само че натрупа и отсъствия в учебно заведение. " Директорката знаеше, че аз вземам участие във всичко допустимо в светския живот на Габрово и всякога беше благосклонна, и вместо санкции ми споделяше " Ясно ми е ситуацията, ти ще влезеш в НАТФИЗ, давай! “
Академията
" Влязох безусловно неподготвена “, признава Дона. " Бях такава – или ще стане, или няма да стане! В Габрово по това време имаше една школа и отидох много неподготвена на изпитите, само че съгласно мен това много ми оказа помощ в импровизацията. “ Влиза обаче от първия път. При това в класа на Мастъра –. " Да ти преподава беше неповторимо! Най-хубавото, което съм научила от него е, че преди да си артист би трябвало да си добър човек. И е доста значимо да уважаваш чистача, театралния служащ и целия останал личен състав в театъра. Винаги ми е предписание усещане по какъв начин Мастъра се държи с всеки един човек. “, спомня си Дона Вълова. Театърът – това са група от хора, които вършат изкуство, не са единствено актьорите.
Две занимателни истории
История първа: " Влязох в НАТФИЗ говорейки доста меко, само че си мислех, че приказвам доста добре. На втори кръг бях си избрала стихотворение, което и ария на Емил Димитров. Започвам да рецитирам " каква булка си била ти, мамо... “ и ме пита: " Това не беше ли ария? “ и аз запявам. Накрая слушам: " Абе, мойто момиче ти пееш по-добре в сравнение с приказваш “. Но пък имах огромно възприятие за самоирония. “
История втора: " Във втори курс взех решение да се омъжа. Мастъра бе поканен на сватбата, тъй като за мен беше значимо всяко едно мое гадже да се среща с него и той да го оцени. Младоженецът беше музикант. доста обичаше да оказва помощ на всичките си студенти. Мина сватбата и се събираме у тях да репетираме /а това се случваше често/ и ме пита: " Абе ти омъжи ли се и имаш ли тиган? “ Казвам му " Не, Мастър, още нямам! “ И тогава пред всички ми даде 500 евро с цел да си купя тиган. След тази преживелица, цялата група реши да се дами. И все ни питаше: " Имате ли пари за храна, имате ли пари за море " и все ни даваше.... “
Финал
За Дона, артистът стартира да се построява едвам откакто приключи академията. " Там си в един балон, учат те на всякакви неща, само че те радикално се трансформират, откакто завършиш “, разяснява младата актриса. " В момента постоянно съм красивото момиче, което съблазнява, само че желая да изиграя противоположното. Много желая да изиграя нещо извънредно. “, признава Дона.
Дона Вълова може да гледате довечера, 27 септември, от 19.00 часа в постановката " Изчезващи “ по Елизе Вилк в държавна такса " Сава Огнянов ". Заповядайте!
Дона Вълова е родена в Габрово и приключва НАТФИЗ в класа на. Първият ѝ сериозен допир с театъра е в " Братя Карамазови “ на режисьора Деян Пройковски, подложен в Народния спектакъл " Иван Вазов “. Идва в Русе незабавно след Коронавирус пандемията и се зареждат участия в " Големанов “, " Радован “, " Балкански синдром “, " Лилиом “ и " Крали Марко - последната балканска легенда “. Признава, че " Изчезващи “ за нея е било неповторимо театрално прекарване.
Червената шапчица
" Не желая да прозвучи клиширано, само че от доста дребна си знаех, че ще се занимавам с това. Още в детската градина ме бяха записали на " актьорско “. Играх Червената шапчица и бях научила текстовете на всички други деца. И оттогава не се сещам да съм имала някакви други планове. “, споделя Дона Вълова. Баба ѝ я води в Габрово на всички извънкласни форми, свързани с изкуство, танци и пеене в градчето. Дядо ѝ дава сериозен подтик към театъра и сцената. " Спомням си след вечеря, не пропускаше да ме накара да декламирам стихотворения. Знам, не знам, импровизирах, приемаше го прочувствено и всякога имаше сълзи в очите му “, спомня си актрисата.
" Ясно ми е ситуацията! “
В учебното заведение с проучване на британски Дона не пропуща присъединяване в пиеса. " Имахме учителка от Флорида и постоянно ми даваше основните функции, освен това на британски. Но към 11-и, 12-и клас не ми се стоеше в Габрово и постоянно пътувах с влака до София. “, споделя Дона. Там си купува училищен билети и гледа спектакъл. Освен това се включва в публичния живот на балканското градче, само че натрупа и отсъствия в учебно заведение. " Директорката знаеше, че аз вземам участие във всичко допустимо в светския живот на Габрово и всякога беше благосклонна, и вместо санкции ми споделяше " Ясно ми е ситуацията, ти ще влезеш в НАТФИЗ, давай! “
Академията
" Влязох безусловно неподготвена “, признава Дона. " Бях такава – или ще стане, или няма да стане! В Габрово по това време имаше една школа и отидох много неподготвена на изпитите, само че съгласно мен това много ми оказа помощ в импровизацията. “ Влиза обаче от първия път. При това в класа на Мастъра –. " Да ти преподава беше неповторимо! Най-хубавото, което съм научила от него е, че преди да си артист би трябвало да си добър човек. И е доста значимо да уважаваш чистача, театралния служащ и целия останал личен състав в театъра. Винаги ми е предписание усещане по какъв начин Мастъра се държи с всеки един човек. “, спомня си Дона Вълова. Театърът – това са група от хора, които вършат изкуство, не са единствено актьорите.
Две занимателни истории
История първа: " Влязох в НАТФИЗ говорейки доста меко, само че си мислех, че приказвам доста добре. На втори кръг бях си избрала стихотворение, което и ария на Емил Димитров. Започвам да рецитирам " каква булка си била ти, мамо... “ и ме пита: " Това не беше ли ария? “ и аз запявам. Накрая слушам: " Абе, мойто момиче ти пееш по-добре в сравнение с приказваш “. Но пък имах огромно възприятие за самоирония. “
История втора: " Във втори курс взех решение да се омъжа. Мастъра бе поканен на сватбата, тъй като за мен беше значимо всяко едно мое гадже да се среща с него и той да го оцени. Младоженецът беше музикант. доста обичаше да оказва помощ на всичките си студенти. Мина сватбата и се събираме у тях да репетираме /а това се случваше често/ и ме пита: " Абе ти омъжи ли се и имаш ли тиган? “ Казвам му " Не, Мастър, още нямам! “ И тогава пред всички ми даде 500 евро с цел да си купя тиган. След тази преживелица, цялата група реши да се дами. И все ни питаше: " Имате ли пари за храна, имате ли пари за море " и все ни даваше.... “
Финал
За Дона, артистът стартира да се построява едвам откакто приключи академията. " Там си в един балон, учат те на всякакви неща, само че те радикално се трансформират, откакто завършиш “, разяснява младата актриса. " В момента постоянно съм красивото момиче, което съблазнява, само че желая да изиграя противоположното. Много желая да изиграя нещо извънредно. “, признава Дона.
Дона Вълова може да гледате довечера, 27 септември, от 19.00 часа в постановката " Изчезващи “ по Елизе Вилк в държавна такса " Сава Огнянов ". Заповядайте!
Източник: ruse24.bg
КОМЕНТАРИ