Пловдивчанин: Живея в придобил печална слава квартал. 8 деца обаче стоплиха сърцето ми
" Има късмет за България " - по този начин постоянен четец на Plovdiv24.bg озаглави сигнала си, който изпрати доскоро на публицистичната ни поща. Даваме думата на индивида незабавно:
" Здравейте, драга редакция! Казвам се Георги Янков и пребивавам в придобилия печална популярност квартал " Кючук Париж ". Почти ежедневно четем за какви ли не простотии, протичащи се в квартала, само че аз желая да опиша за безразсъден случай с благополучен край.
Снощи към 19,00 часа трябваше да отида за покупки до кварталния магазин.
Минавайки около паркирания ми автомобил, забелязах, че един от " новите пловдивчани ", с които се изпълни кварталът, е паркирал прекомерно покрай мен, макар достатъчното място.
Реших да отдалеча автомобила си от него, само че за жал при маневрата на заден ход задните гуми минаха бордюра и се оказах блокиран. За мое огромно благополучие в този миг около мен мина група от 8 младежи и девойки на забележима възраст 14-16 години, които най общително ми предложиха помощта си и се втурнаха всички, дублирам всички, да изляза от обстановката.
След щастливия край, на естествения ми въпрос " Какво да ви почерпя, деца? ", отговорът ме зашемети - " Една прегръдка стига! ".
Повярвайте ми, това бяха осемте най-искрени обятия в съзнателния ми над 60-годишен живот. Поклон пред тези деца! Докато има такива деца, има късмет за България! ".
" Здравейте, драга редакция! Казвам се Георги Янков и пребивавам в придобилия печална популярност квартал " Кючук Париж ". Почти ежедневно четем за какви ли не простотии, протичащи се в квартала, само че аз желая да опиша за безразсъден случай с благополучен край.
Снощи към 19,00 часа трябваше да отида за покупки до кварталния магазин.
Минавайки около паркирания ми автомобил, забелязах, че един от " новите пловдивчани ", с които се изпълни кварталът, е паркирал прекомерно покрай мен, макар достатъчното място.
Реших да отдалеча автомобила си от него, само че за жал при маневрата на заден ход задните гуми минаха бордюра и се оказах блокиран. За мое огромно благополучие в този миг около мен мина група от 8 младежи и девойки на забележима възраст 14-16 години, които най общително ми предложиха помощта си и се втурнаха всички, дублирам всички, да изляза от обстановката.
След щастливия край, на естествения ми въпрос " Какво да ви почерпя, деца? ", отговорът ме зашемети - " Една прегръдка стига! ".
Повярвайте ми, това бяха осемте най-искрени обятия в съзнателния ми над 60-годишен живот. Поклон пред тези деца! Докато има такива деца, има късмет за България! ".
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ