Горан Благоев за Добродетели и религии: Притеснявам, че с начина, по който се въвежда този предмет ще формират поредното поколение атеисти
Има потребност от преподаване на добродетели и вяра в учебно заведение, само че доста се тормозя, че с метода, по който се вкарва този предмет, вместо да изпишат вежди, ще избодат очи – ще образуват следващото потомство атеисти. Това каза Горан Благоев – водещ на предаването " Памет без отминалост “ по телевизия " Евроком “, създател и водещ на предаването " Вяра и общество “ на Българската национална телевизия до декември 2020 година, в предаването " Метроном “ на Радио " Фокус “ .
Според него предметът би трябвало да се назовава " Религии “ и в него да бъдат включени всички обичайни вероизповедания в българската страна – православие, ислям, католицизъм, евангелизъм, спецификите на арменската черква, еврейското изповедание.
" В схемата, която е оповестена в концепцията за проучване на предмета " Добродетели и вяра “, главната връзка сред добродетели, нравственос и религиите е във връзка с православието и исляма. Точно тук се пропуква доста съществено другояче положителната концепция да учим децата на положително. Ние сме общество, което постоянно се е славело със своята приемливост, а по този метод вкарваме ново разделяне в обществото. В основата на терзанията измежду част от родителите и обществото е, че с предмета " Християнство и ислям “ може да се получи индоктриниране, т.е. вкарване на религиозни хрумвания в българското, другояче светско обучение “, изясни Благоев.
Настройването на част от обществото против този предмет съгласно него идва от невъзможността да се изясни потребността от въвеждането му и метода, по който той ще бъде конструиран в образователните стратегии на българските учебни заведения. " Горе-долу като с еврото – слаба обяснителна акция за смисъла и потребността от въвеждането му на един всеобщ език. Въвеждането на този предмет като постоянен, въпреки и избираем, цели истерично да компенсира в действителност огромния крах във възпитанието на българските възпитаници и общество. Само че това ще даде плодове най-малко след 5 години. Този предмет може да даде базисни знания, само че не възпитава във религия. Вярата е персонален избор. Според мен е доста рисково заиграването на политиците с религията в България “, добави Горан Благоев.
Според него по-удачният вид е да бъде въведен предмет " Религиознание “. " Това е доста нужно съчетаване с другия образователен материал, изключително по история и литература, защото в избрани класове децата стартират да учат интензивно средновековна история и литература. Те не могат да схванат тези неща, в случай че нямат обикновено знание по вяра. Целта на българското учебно заведение е да дава знания, да образува избран тип логическо мислене и паралелно с това – добродетели в подрастващото потомство. Само че добродетелите се образуват в ежедневния контакт с учителите, а не посредством специфичния предмет “, разяснява Благоев.
Според него предметът би трябвало да се назовава " Религии “ и в него да бъдат включени всички обичайни вероизповедания в българската страна – православие, ислям, католицизъм, евангелизъм, спецификите на арменската черква, еврейското изповедание.
" В схемата, която е оповестена в концепцията за проучване на предмета " Добродетели и вяра “, главната връзка сред добродетели, нравственос и религиите е във връзка с православието и исляма. Точно тук се пропуква доста съществено другояче положителната концепция да учим децата на положително. Ние сме общество, което постоянно се е славело със своята приемливост, а по този метод вкарваме ново разделяне в обществото. В основата на терзанията измежду част от родителите и обществото е, че с предмета " Християнство и ислям “ може да се получи индоктриниране, т.е. вкарване на религиозни хрумвания в българското, другояче светско обучение “, изясни Благоев.
Настройването на част от обществото против този предмет съгласно него идва от невъзможността да се изясни потребността от въвеждането му и метода, по който той ще бъде конструиран в образователните стратегии на българските учебни заведения. " Горе-долу като с еврото – слаба обяснителна акция за смисъла и потребността от въвеждането му на един всеобщ език. Въвеждането на този предмет като постоянен, въпреки и избираем, цели истерично да компенсира в действителност огромния крах във възпитанието на българските възпитаници и общество. Само че това ще даде плодове най-малко след 5 години. Този предмет може да даде базисни знания, само че не възпитава във религия. Вярата е персонален избор. Според мен е доста рисково заиграването на политиците с религията в България “, добави Горан Благоев.
Според него по-удачният вид е да бъде въведен предмет " Религиознание “. " Това е доста нужно съчетаване с другия образователен материал, изключително по история и литература, защото в избрани класове децата стартират да учат интензивно средновековна история и литература. Те не могат да схванат тези неща, в случай че нямат обикновено знание по вяра. Целта на българското учебно заведение е да дава знания, да образува избран тип логическо мислене и паралелно с това – добродетели в подрастващото потомство. Само че добродетелите се образуват в ежедневния контакт с учителите, а не посредством специфичния предмет “, разяснява Благоев.
Източник: blagoevgrad24.bg
КОМЕНТАРИ