Има една сграда в Пловдив, която всички я знаят, но малко хора са влизали вътре
Има една постройка в Пловдив, която всички я знаят, само че малко са влизали вътре. Особено едно време. Адресът е Площад Централен, номер 1. Партийният дом. Или Голямата къща. Центърът на властта в продължение на десетилетия. Днес постройката е известна като " някогашния партиен дом “.
Днес се водят битки за бъдещето й. Ние пък ще напомним предишното й.
На това място имаше лятно кино, фотостудио, учебно заведение, къщи. И един магазин за плодове, по чиито витрини се стичаше вода и му викаха " мокрия “ или " пикливия “ магазин.
През 50-те години централните площади в българските градове започнаха да стават белокаменни и наложителна част от новото пространство ставаше преобладаващата постройка на съответния комитет на Българска комунистическа партия.
Първите като Партийния дом в София бяха в преобладаващия за времето " сталински “ жанр. Пловдив малко закъснява със строителството. Имало е първо обичайни хрумвания – с кули и петолъчки, само че за положително или за неприятно строителството се бави.
В последна сметка в средата на 60-те години се появява напълно различна сграда.
Има разнообразни планове, някои са съобразени със стила на прилежащите здания – изключително тези по " Иван Вазов “, само че тогавашният първи секретар на ОК на Българска комунистическа партия Костадин Гяуров желае нещо високо и съвременно. Веднъж бил споделил, че желае нещо високо, от върха на което да гледа парада на танковете, които тогава минаваха през Централния площад.
Високото тяло е проектирано през 1965-1966 година в Проектантска организация гр. Пловдив с проектанти арх. Владимир Рангелов, арх. Любомир Бонев, арх. Милчо Сапунджиев, арх. Георги Караянев, арх. Колю Колев. Проектанти на част " структури “ са: инж. Любен Софкаров – високо тяло и инж. Драго Алексиев – ниско тяло.
Това е първата сграда в България, изпълнена с по този начин наречената скелетно безгредова структура.
Пловдивският партиен дом няма нищо общо със сталинската архитектура. Архитектите гледат не към Москва, а към Ню Йорк, където небостъргачът " Сигрем “ е основал към този момент нови архитектурни стандарти
Подобни здания по света основават модерния образ на огромните градове
" Сигрем “ е 38 етажа, пловдивският му аналог единствено 12, само че въпреки всичко...
Някои хора са желали да видят солидна постройка с колони, кули с петолъчки, достолепни стълбища...
Остават за гледане колоездачните надпревари и щафети
И митинги, несъмнено, въпреки тогава най-важните жители на Голямата къща да са на трибуната. Сградата се строи с най-качествените материали.
По план има вътрешни витражи с цветно стъкло и ковано желязо.
Социалистическите предприятия не могат да изпълнят поръчката, до момента в който някой намира бай Васил – единственият останал занаятчия за такива неща в републиката.
И той прави ето какво – това, което никое ново дружество с десетки инженери не може да направи. Въпреки, че поръчката идва от толкоз високо място.
Цветните стъкла на държавните майстори се пукат -скоро откакто се сложат. Има плануван и спокоен вътрешен двор, който през днешния ден е запустял. Тук откриваме произведения и от известни пловдивски художници. Още на влизане ни посреща мозайка – дело на Йоан Левиев. Във фоайето на концертната зала има огромен стенна живопис, откриваме и други произведения – съвсем непознати на днешните пловдивчани.
На откриването идват доста значими посетители отпред с другаря Живков. Посрещнат е сърдечно. Почерпен е - наподобява удовлетворен на една фотография, направена тогава от Иван Коджабашев. Далеч не всички обаче одобряват новата постройка. Много хора счита, че тя запушва погледа към Родопите. Големи архитекти правят оценка постройката като " вулгарна “. Раждат се вицове.
Неизвестно за какво новата постройка трансформира дори посоката на манифестациите. Преди колоните идват откъм " Иван Вазов “, в този момент - откъм Главната. Мести се, несъмнено, и трибуната.
Тук се настаняват Окръжният и Градският комитети на Българска комунистическа партия. Първият секретар е на деветия етаж. Над него е заседателната зала. Тук се одобряват значими посетители. Изгледът към града е впечатляващ. След Кочо Гяуров тук се настанява Дража Вълчева. След нея – Иван Панев. Последният първи секретар е Панталей Пачов.
По етажите са ситуирани отделите – агитация и пропаганда, индустриален, селскостопански. Асансьорите още работят. Казват, че когато се е качвал първият секретар, останалите чакали идващия асансьор.
Оттук се управляват действително градът и окръга. Тук е и картотеката на по този начин наречената партийна номенклатура. Входът е строго охраняван – простосмъртен няма по какъв начин да влезе.
Отзад има стол, едно от дребното места, където постоянно има шкембе супа, единствено за определени. Днес е ресторант, може да седнете и да се придвижите в предишното...Ако се помолите, може да ви покажат тайната банкетна зала, където са яли и пили кои ли не партийни величия, в това число самият Тодор Живков.
Далеч от любопитните погледи – залата няма прозорци, само че по тази причина пък има вентилация. На другаря Живков доста му бучало. Колко ли коства единствено дърворезбования таван?
Партийният дом има и бръснар, който на инат на комунистическия морал получава бакшиши от клиентите - комунисти. Отстрани е концертната зала, на чиято сцена се играят опери, изнасят се концерти - симфонични джазови, естрадни, хорови..
Тук е мястото и за пленуми и конференции, несъмнено. Приемат се проекти и почини, избират се делегати.
Днес залата е една руина, която чака ремонт.
На 18 ноември 1989 година пред ДНА е първият опозиционен протест. Следват още.
Партийните служители гледат от прозорците и още не считат, че дните на техния дом са преброени. Идва денят, когато Партията напуща постройката, тук се настаняват общински служби, само че името остава...
В концертната зала – вместо " КАПЕЕСЕС - Българска комунистическа партия “ ехти " СЕДЕСЕ “, Коя ли партия не минава отсам? Сред първите наематели на стаи в Дома има са фирмаджии.-частници. Един ден тук се настанява американският Корпус на мира.
През входа влиза свободно американският дипломат Хю Кенет Хил. На покрива светва реклама на американските цигари " Лъки страйк “.
Ужас, кой ли е мислил, че един ден американците ще завземат Партийния дом?
Последните години се появяват разнообразни хрумвания за неговото бъдеще. Едни мислят да го отстранен – или най-малко да го преполовят. Други – да настанят тук операта или да я залепят в профил.Трети – просто да обновят постройката...
Но това е работа на тези, които мислят в бъдеще време.
Текст на известния пловдивчанин Евгени Тодоров
Този текст е част от плана на Сдружението " МЕДИИ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ и Пловдивската телевизия " Тракия “ " Непознатият Пловдив – пети сезон “.
Проектът се осъществя с поддръжката на Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2023 година.
Днес се водят битки за бъдещето й. Ние пък ще напомним предишното й.
На това място имаше лятно кино, фотостудио, учебно заведение, къщи. И един магазин за плодове, по чиито витрини се стичаше вода и му викаха " мокрия “ или " пикливия “ магазин.
През 50-те години централните площади в българските градове започнаха да стават белокаменни и наложителна част от новото пространство ставаше преобладаващата постройка на съответния комитет на Българска комунистическа партия.
Първите като Партийния дом в София бяха в преобладаващия за времето " сталински “ жанр. Пловдив малко закъснява със строителството. Имало е първо обичайни хрумвания – с кули и петолъчки, само че за положително или за неприятно строителството се бави.
В последна сметка в средата на 60-те години се появява напълно различна сграда.
Има разнообразни планове, някои са съобразени със стила на прилежащите здания – изключително тези по " Иван Вазов “, само че тогавашният първи секретар на ОК на Българска комунистическа партия Костадин Гяуров желае нещо високо и съвременно. Веднъж бил споделил, че желае нещо високо, от върха на което да гледа парада на танковете, които тогава минаваха през Централния площад.
Високото тяло е проектирано през 1965-1966 година в Проектантска организация гр. Пловдив с проектанти арх. Владимир Рангелов, арх. Любомир Бонев, арх. Милчо Сапунджиев, арх. Георги Караянев, арх. Колю Колев. Проектанти на част " структури “ са: инж. Любен Софкаров – високо тяло и инж. Драго Алексиев – ниско тяло.
Това е първата сграда в България, изпълнена с по този начин наречената скелетно безгредова структура.
Пловдивският партиен дом няма нищо общо със сталинската архитектура. Архитектите гледат не към Москва, а към Ню Йорк, където небостъргачът " Сигрем “ е основал към този момент нови архитектурни стандарти
Подобни здания по света основават модерния образ на огромните градове
" Сигрем “ е 38 етажа, пловдивският му аналог единствено 12, само че въпреки всичко...
Някои хора са желали да видят солидна постройка с колони, кули с петолъчки, достолепни стълбища...
Остават за гледане колоездачните надпревари и щафети
И митинги, несъмнено, въпреки тогава най-важните жители на Голямата къща да са на трибуната. Сградата се строи с най-качествените материали.
По план има вътрешни витражи с цветно стъкло и ковано желязо.
Социалистическите предприятия не могат да изпълнят поръчката, до момента в който някой намира бай Васил – единственият останал занаятчия за такива неща в републиката.
И той прави ето какво – това, което никое ново дружество с десетки инженери не може да направи. Въпреки, че поръчката идва от толкоз високо място.
Цветните стъкла на държавните майстори се пукат -скоро откакто се сложат. Има плануван и спокоен вътрешен двор, който през днешния ден е запустял. Тук откриваме произведения и от известни пловдивски художници. Още на влизане ни посреща мозайка – дело на Йоан Левиев. Във фоайето на концертната зала има огромен стенна живопис, откриваме и други произведения – съвсем непознати на днешните пловдивчани.
На откриването идват доста значими посетители отпред с другаря Живков. Посрещнат е сърдечно. Почерпен е - наподобява удовлетворен на една фотография, направена тогава от Иван Коджабашев. Далеч не всички обаче одобряват новата постройка. Много хора счита, че тя запушва погледа към Родопите. Големи архитекти правят оценка постройката като " вулгарна “. Раждат се вицове.
Неизвестно за какво новата постройка трансформира дори посоката на манифестациите. Преди колоните идват откъм " Иван Вазов “, в този момент - откъм Главната. Мести се, несъмнено, и трибуната.
Тук се настаняват Окръжният и Градският комитети на Българска комунистическа партия. Първият секретар е на деветия етаж. Над него е заседателната зала. Тук се одобряват значими посетители. Изгледът към града е впечатляващ. След Кочо Гяуров тук се настанява Дража Вълчева. След нея – Иван Панев. Последният първи секретар е Панталей Пачов.
По етажите са ситуирани отделите – агитация и пропаганда, индустриален, селскостопански. Асансьорите още работят. Казват, че когато се е качвал първият секретар, останалите чакали идващия асансьор.
Оттук се управляват действително градът и окръга. Тук е и картотеката на по този начин наречената партийна номенклатура. Входът е строго охраняван – простосмъртен няма по какъв начин да влезе.
Отзад има стол, едно от дребното места, където постоянно има шкембе супа, единствено за определени. Днес е ресторант, може да седнете и да се придвижите в предишното...Ако се помолите, може да ви покажат тайната банкетна зала, където са яли и пили кои ли не партийни величия, в това число самият Тодор Живков.
Далеч от любопитните погледи – залата няма прозорци, само че по тази причина пък има вентилация. На другаря Живков доста му бучало. Колко ли коства единствено дърворезбования таван?
Партийният дом има и бръснар, който на инат на комунистическия морал получава бакшиши от клиентите - комунисти. Отстрани е концертната зала, на чиято сцена се играят опери, изнасят се концерти - симфонични джазови, естрадни, хорови..
Тук е мястото и за пленуми и конференции, несъмнено. Приемат се проекти и почини, избират се делегати.
Днес залата е една руина, която чака ремонт.
На 18 ноември 1989 година пред ДНА е първият опозиционен протест. Следват още.
Партийните служители гледат от прозорците и още не считат, че дните на техния дом са преброени. Идва денят, когато Партията напуща постройката, тук се настаняват общински служби, само че името остава...
В концертната зала – вместо " КАПЕЕСЕС - Българска комунистическа партия “ ехти " СЕДЕСЕ “, Коя ли партия не минава отсам? Сред първите наематели на стаи в Дома има са фирмаджии.-частници. Един ден тук се настанява американският Корпус на мира.
През входа влиза свободно американският дипломат Хю Кенет Хил. На покрива светва реклама на американските цигари " Лъки страйк “.
Ужас, кой ли е мислил, че един ден американците ще завземат Партийния дом?
Последните години се появяват разнообразни хрумвания за неговото бъдеще. Едни мислят да го отстранен – или най-малко да го преполовят. Други – да настанят тук операта или да я залепят в профил.Трети – просто да обновят постройката...
Но това е работа на тези, които мислят в бъдеще време.
Текст на известния пловдивчанин Евгени Тодоров
Този текст е част от плана на Сдружението " МЕДИИ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ и Пловдивската телевизия " Тракия “ " Непознатият Пловдив – пети сезон “.
Проектът се осъществя с поддръжката на Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2023 година.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ