Психолог: Хората имат много тежки лутания в своя път при създаването и развитието на личността, проблеми с тревожността и бърнаут
Хората от ден на ден започнаха да осмислят процесите на развиване на личността и да правят оценка значимостта на помощта, която им оказва психологът, като за 20 и няколко години има голяма смяна в търсенето и в действителност защо ни търсят. Хората имат доста тежки лутания в своя път при основаването и развиването на личността, проблеми с тревогата и процесите свързани с нея, като бърнаут, паническите положения, процеси свързани със фамилиите, с децата, психосоматичните проблеми – в цялото това необятно поле от проблеми положителният психолог може да бъде единствено от помощ. Това разяснява психологът Александра Петрова в предаването " Утрото на фокус “ на Радио " Фокус “ с водещ Ася Александрова.
Умението да споделяме " Не “ и да слагаме граници е значително за развиването на една персона, като началото на този развой се слага с прохождането и началото на " опитомяването на средата “ от едно дете. " Ако едно дете има свърхпротективни родители, които непрекъснато го наблюдават и не му дават физически то да се ориентира и да се оправя с компликациите в света, оттова това, което се залага към този момент за по-късна възраст е, че ти не можеш да се оправяш самичък, което доста постоянно основава един бъдещото вероятен развой на взаимозависимост и съзависимост, което е размиване на границите. “
По-късно, пораствайки човек попада в разнообразни обстановки, като се учи да взаимодейства със обществената среда. " Критичните родители основават тревожни деца. Тревожните деца доста мъчно, ставайки възрастни, слагат граници, мъчно споделят " Не “. Такива хора стоят нащрек, когато са израснали с сдържаност, с непълнота. И им е мъчно да поставят граници, мъчно им да споделят не, тъй като считат, че ще бъдат неприятни. А третият тип –условното родителство, е един развой, който може през целия живот да те преследва. Ако израснеш в тези условия, че в случай че ти слушаш, то ще бъдеш обичан, тогава бидейки възрастен човек или младеж, е доста мъчно би могъл да сложиш граници. “
Според психолога с цел да се научи едно дете да слага граници, е належащо родителят да почита детето си, да изслушват неговите страсти, страхове и стремежи: " Родителите би трябвало да могат да преценят кое е да, кое е не, да изясняват за какво е не и за какво е да, с цел да може детето да се научи, че има деяние, има неточност, има корекция, има благоприятни условия, има старания, които водят до опциите. Тогава се научават какво желаят, какво могат и надлежно да слагат граници. “
Непоставящият граници човек развива съчувствени качества, съпричастност и еластичност, можеш добре да ръководи дребен екип, като за близките може да е доста добре, само че това води до отмалялост, до безсилие, до непрекъснато чувство, че нещо не знаеш. " Много постоянно хората, които не могат да поставят гаранции, не могат да споделят " Не “ в работна среда имат така наречен " резултат на самозванеца “, т.е. мислят, че непрекъснато не са задоволителни с нещо и към момента нещо би трябвало да създадат, с цел да бъдат близките удовлетворени. Така че това, което ние в профил може да виждаме като един доста добър обществен резултат или взаимоотношение с подобен човек, за него може да съставлява голям стрес, доста постоянно мъжество, доста постоянно отмалялост, изгърбване с доста обстановки, които в действителност вредят на личният му живот, “ изясни тя и добави, че в къщи такива хора могат да бъдат тъкмо противоположното на личността, която демонстрират на работа.
Преодоляването на този проблем в зрелост се случва през един комплициран развой на авторефлексия, т.е. човек би трябвало да проучва това, което прави. " Първо би трябвало да разберем целият този логаритъм, който основал механизмите в нас и успеем да хванем тези базови умозаключения, и надлежно да стартираме да изпълняваме дилемите, да стартираме да проучваме какво се случва в нас и да си слагаме задания: от кое място мога да стартира да споделям не. Тогава малко по малко човек в действителност има късмет да се научи и да стъпва доста по-стабилно. “
Ако ние непрекъснато сме в режим, в който би трябвало да изпълняваме непознати стремежи и подценяваме себе си, това е угнетяване на страсти, а потискането на нашите лични страсти, напрежението, бързането, напрежението, който идва, води до психосоматични недоволства и разболява тялото. " Изобщо казването на не е доста значим пиедестал, с който ние би трябвало да се оправим и да го сложим в личността ни. “
Умението да споделяме " Не “ и да слагаме граници е значително за развиването на една персона, като началото на този развой се слага с прохождането и началото на " опитомяването на средата “ от едно дете. " Ако едно дете има свърхпротективни родители, които непрекъснато го наблюдават и не му дават физически то да се ориентира и да се оправя с компликациите в света, оттова това, което се залага към този момент за по-късна възраст е, че ти не можеш да се оправяш самичък, което доста постоянно основава един бъдещото вероятен развой на взаимозависимост и съзависимост, което е размиване на границите. “
По-късно, пораствайки човек попада в разнообразни обстановки, като се учи да взаимодейства със обществената среда. " Критичните родители основават тревожни деца. Тревожните деца доста мъчно, ставайки възрастни, слагат граници, мъчно споделят " Не “. Такива хора стоят нащрек, когато са израснали с сдържаност, с непълнота. И им е мъчно да поставят граници, мъчно им да споделят не, тъй като считат, че ще бъдат неприятни. А третият тип –условното родителство, е един развой, който може през целия живот да те преследва. Ако израснеш в тези условия, че в случай че ти слушаш, то ще бъдеш обичан, тогава бидейки възрастен човек или младеж, е доста мъчно би могъл да сложиш граници. “
Според психолога с цел да се научи едно дете да слага граници, е належащо родителят да почита детето си, да изслушват неговите страсти, страхове и стремежи: " Родителите би трябвало да могат да преценят кое е да, кое е не, да изясняват за какво е не и за какво е да, с цел да може детето да се научи, че има деяние, има неточност, има корекция, има благоприятни условия, има старания, които водят до опциите. Тогава се научават какво желаят, какво могат и надлежно да слагат граници. “
Непоставящият граници човек развива съчувствени качества, съпричастност и еластичност, можеш добре да ръководи дребен екип, като за близките може да е доста добре, само че това води до отмалялост, до безсилие, до непрекъснато чувство, че нещо не знаеш. " Много постоянно хората, които не могат да поставят гаранции, не могат да споделят " Не “ в работна среда имат така наречен " резултат на самозванеца “, т.е. мислят, че непрекъснато не са задоволителни с нещо и към момента нещо би трябвало да създадат, с цел да бъдат близките удовлетворени. Така че това, което ние в профил може да виждаме като един доста добър обществен резултат или взаимоотношение с подобен човек, за него може да съставлява голям стрес, доста постоянно мъжество, доста постоянно отмалялост, изгърбване с доста обстановки, които в действителност вредят на личният му живот, “ изясни тя и добави, че в къщи такива хора могат да бъдат тъкмо противоположното на личността, която демонстрират на работа.
Преодоляването на този проблем в зрелост се случва през един комплициран развой на авторефлексия, т.е. човек би трябвало да проучва това, което прави. " Първо би трябвало да разберем целият този логаритъм, който основал механизмите в нас и успеем да хванем тези базови умозаключения, и надлежно да стартираме да изпълняваме дилемите, да стартираме да проучваме какво се случва в нас и да си слагаме задания: от кое място мога да стартира да споделям не. Тогава малко по малко човек в действителност има късмет да се научи и да стъпва доста по-стабилно. “
Ако ние непрекъснато сме в режим, в който би трябвало да изпълняваме непознати стремежи и подценяваме себе си, това е угнетяване на страсти, а потискането на нашите лични страсти, напрежението, бързането, напрежението, който идва, води до психосоматични недоволства и разболява тялото. " Изобщо казването на не е доста значим пиедестал, с който ние би трябвало да се оправим и да го сложим в личността ни. “
Източник: burgas24.bg
КОМЕНТАРИ