Тук за първи път се играе футбол в Пловдив. В това училище е имало санкция, ако не говориш френски, а отличниците са били ръкополагани за рицари
Френският лицей " Св. Августин “ в Пловдив – това е една история, която си коства да бъде разказвана още веднъж и още веднъж. С възходи и падения, с завладяващи обрати и харизматични герои. Всичко стартира през 1884 година, когато духовник Александър Шилие от католическата Конгрегация на Успенците отваря учебно заведение в остарял бейски чифлик край Марица. Първоначално учениците са 10. Постепенно броят им се усилва, децата са от разнородни етноси и вероизповедания, има даже будист. През 1934 година учениците са към този момент 500.
Сред възпитаниците на колежа са Цанко Лавренов, Иван Станчов, Петър Увалиев, Александър Николов – Сашо Сладура.
Дисциплината е строга, преподаването – забавно, кабинетите по химия и физика са оборудвани на университетско равнище. В учебното заведение се приказва единствено френски, в случай че някой употребява различен език, го глобяват, като може да се стигне и до санкция, а парите от нея отиват при бедните. Всяка година двама от най-хубавите възпитаници в другите класове се ръкополагат за рицари със специфичен обред. След занятията момчетата могат да вземат участие в духовия, струнния или мандолинния оркестър, само че, несъмнено, най-привлекателни са спортните занимания: атлетика, гимнастика, бокс, колоездене, тенис. Колежаните са първите, които играят и разпространяват в Пловдив чужд до тогава спорт – футбола (1910–1911 г.).
През 1912 година тимът на колежа посреща внушителен отбор от София и това е първият междуградски мач у нас. През същата година колежани и възпитаници от Първа мъжка гимназия основават футболния клуб " Христо Ботев ". През 1923 година колежът стартира да строи игрище " Св. Августин ". Освен футбол там се играе волейбол, баскетбол, тенис. Сега на негово място е стадион " Христо Ботев ".
Но колежът не би имал славата си без преподавателите в него. Любимец на учениците е отец Борис Таверние, който основава педагогичен музей. В него са подредени минерали, десетки препарирани птици, бозайници, риби, има даже голяма анаконда, увита към дърво. Сбирката е унищожена при огромното земетресение през 1928 година След 2 месеца отец Таверние умира от тъга.
Отците са не просто учители, те се интересуват от всичко, обвързвано с България, одобряват я като втора татковина. С раса и туристически тояги могат да бъдат видени из Родопите, край руините на Плиска, на брега на Черно море край Обзор.
Възпитават учениците си в родолюбие. По време на Балканските войни колежът е трансфорат в база на френска санитарна задача със 150 кревати, в която се лекуват и оперират десетки ранени български бойци.
След Междусъюзническата война се приютяват бежанци. Имената на Херман Гислер и шефа на колежа Жерве Кенар през днешния ден са забравени, както и фактът, че двамата отци след Първата международна война разпростират мощна лобистка акция в отбрана на България, подкрепени финансово от индустриалеца Пенчо Семов. Благодарение на това териториите на юг от Балкана не стават гръцки, а репарациите на страната са понижени от 12 на 2,5 милиарда франка.
През 1948 година комунистическата власт закрива колежа. Сградите и сбирките му са разпилени сред разнообразни институции, историята му потъва в давност. А тя би трябвало да бъде разказвана. Снимкн и разкази, свързани с колежа са основани на документи, защитавани в Пловдивския държавен списък.
Сред възпитаниците на колежа са Цанко Лавренов, Иван Станчов, Петър Увалиев, Александър Николов – Сашо Сладура.
Дисциплината е строга, преподаването – забавно, кабинетите по химия и физика са оборудвани на университетско равнище. В учебното заведение се приказва единствено френски, в случай че някой употребява различен език, го глобяват, като може да се стигне и до санкция, а парите от нея отиват при бедните. Всяка година двама от най-хубавите възпитаници в другите класове се ръкополагат за рицари със специфичен обред. След занятията момчетата могат да вземат участие в духовия, струнния или мандолинния оркестър, само че, несъмнено, най-привлекателни са спортните занимания: атлетика, гимнастика, бокс, колоездене, тенис. Колежаните са първите, които играят и разпространяват в Пловдив чужд до тогава спорт – футбола (1910–1911 г.).
През 1912 година тимът на колежа посреща внушителен отбор от София и това е първият междуградски мач у нас. През същата година колежани и възпитаници от Първа мъжка гимназия основават футболния клуб " Христо Ботев ". През 1923 година колежът стартира да строи игрище " Св. Августин ". Освен футбол там се играе волейбол, баскетбол, тенис. Сега на негово място е стадион " Христо Ботев ".
Но колежът не би имал славата си без преподавателите в него. Любимец на учениците е отец Борис Таверние, който основава педагогичен музей. В него са подредени минерали, десетки препарирани птици, бозайници, риби, има даже голяма анаконда, увита към дърво. Сбирката е унищожена при огромното земетресение през 1928 година След 2 месеца отец Таверние умира от тъга.
Отците са не просто учители, те се интересуват от всичко, обвързвано с България, одобряват я като втора татковина. С раса и туристически тояги могат да бъдат видени из Родопите, край руините на Плиска, на брега на Черно море край Обзор.
Възпитават учениците си в родолюбие. По време на Балканските войни колежът е трансфорат в база на френска санитарна задача със 150 кревати, в която се лекуват и оперират десетки ранени български бойци.
След Междусъюзническата война се приютяват бежанци. Имената на Херман Гислер и шефа на колежа Жерве Кенар през днешния ден са забравени, както и фактът, че двамата отци след Първата международна война разпростират мощна лобистка акция в отбрана на България, подкрепени финансово от индустриалеца Пенчо Семов. Благодарение на това териториите на юг от Балкана не стават гръцки, а репарациите на страната са понижени от 12 на 2,5 милиарда франка.
През 1948 година комунистическата власт закрива колежа. Сградите и сбирките му са разпилени сред разнообразни институции, историята му потъва в давност. А тя би трябвало да бъде разказвана. Снимкн и разкази, свързани с колежа са основани на документи, защитавани в Пловдивския държавен списък.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ