Днес се навършват 45 години от смъртта на Петя Дубарова.

Днес се навършват 45 години от гибелта на Петя Дубарова . На 4 декември 1979 година България губи един от най-големите си млади поетични гении. Все още ненавършила 18години Петя Дубарова се самоубива в дома си в Бургас. Дубарова поставя завършек на живота си със хапчета. 

Поезията я съпътства до последния и мирис. Тя оставя малко предсмъртно съобщение, което звучи като стихотворение: 

Измамена

Младост 

Прошка

Сън

Спомен

Зад стените на огромната къща 

ТАЙНА

След изненадващата ѝ и загадъчна гибел плъзват разнообразни клюки за аргументите за самоубийството. И до през днешния ден съществува версия, съгласно която поетесата се е самоубила поради нескопосано комсомолско обвиняване за бойкот. Обвинението е във връзка развалена пръскачка на автоматизирана линия по време на средношколска бригада във фабрика. 

В една от последните си изповеди, записани в дневника ѝ, поетесата написа:

Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи благополучие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... Как си представям страданието – неонова светлина, две неизмеримо красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква добрина, молба, самопризнание в тях, от неона наподобяват черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно единодушие, не примирие, а единодушие с към този момент изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдалчество. Аз съм виждала страданието. То е било напълно покрай мен – на прилежащата маса. И по какъв начин съм го пожелавала единствено!

и още: 

Не желая да пребивавам в заслепение… Всичко е по този начин опорочено, някъде от вътрешната страна, от дълбокото на живота лъха гнило. Но желая да имам вяра, че има и почтени хора, хора чисти и невероятни. Ако има, то те са нещастници.

Голяма част от тврочеството на Дубарова се е трансформирало в българска естрадна музика.

Поезията на Петя Дубарова носи пламъка на копнежа й за един по-добър свят. Именно в чест на този блян по добротата, почитаме поетесата със стихотворението й " Доброта " : 

Понякога съм толкоз добра,

че цялата изтръпвам и боли ме.

И вените ми, сплетени в гора,

ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкоз добра!…

И скрива ме във коша си чемшира

на двора. Неизмислена игра

ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.

Тогава светли устни ме обичат.

Понякога съм златен слънчоглед,

хубав като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.

Как рядко ми се случва да съм бяла!

Тогава желая сън да подаря

на всекиго. И свойта любов цяла

да счупя на късчета от стъкло,

да пръсна и положителни ръце да сгрея.

И дала сок на нечие стъбълце,

да вардя свойта загадка, че пребивавам!