Общински съветник от Пловдив ни припомня: Навършват се 103 г. от подписването на унизителния за България Ньойски договор
Днес се навършват 103 година от подписването на унизителния за България Ньойски контракт, това ни напомня самостоятелният общински консултант от Пловдив Слави Георгиев с обява в обществената мрежа, научи Plovdiv24.bg . За доста хора през днешния ден този контракт не приказва нищо. За други той значи загуба на територии, загуба на население, големи репарации, колони от стотици хиляди бежанци, напускащи родните си огнища, в името на това да останат българи. Всъщност този контракт скършва целия български порив, почнал по време на Възраждането.
Една млада нация като българската, в един съвсем 100 годишен интервал, до Ньойския контракт е в непрекъснат напредък. Изграждат се хиляди учебни заведения, читалища, черкви, извоюва се самостойна българска черква (Екзархията)-1870г., оформя се българската държава-1878г., прави се Съединението-1885г., акта на Независимостта-1908г. и се водят 3 войни за национално обединение-1912-1918г. До този миг, българският народ и страна, са дейни участници в ориста си. На всичко това в 1919г., се поставя край.
България не е индивид на личната си орис и при оформянето на изискванията на Ньойския контракт, тя даже не взе участие в договарянията. Българската делегация е държана затворена, без да има думата, единствено с " правото " да подпише каквото и е препоръчано от " снизходителността " на Великите сили. Това прекършва българския порив и убива вярата на българите, че сами могат да реализират нещо, че могат да са индивид в изковаването на личната си орис. Това е най-голямата загуба за всички нас, когато през днешния ден някои си задават въпроса, за какво сме такива и по какъв начин се е стигнало до това.
Началото е сложено с наречения от българския народ Ньойски диктат и следите са неизличими и до през днешния ден. За страдание, малко време след него, стартират и братоубийствените битки вътре в българския народ, неприключени и до през днешния ден. На снимката-българската делегация в парижкото предградие Ньой, поканена да подпише, без да има право на коментар.
Една млада нация като българската, в един съвсем 100 годишен интервал, до Ньойския контракт е в непрекъснат напредък. Изграждат се хиляди учебни заведения, читалища, черкви, извоюва се самостойна българска черква (Екзархията)-1870г., оформя се българската държава-1878г., прави се Съединението-1885г., акта на Независимостта-1908г. и се водят 3 войни за национално обединение-1912-1918г. До този миг, българският народ и страна, са дейни участници в ориста си. На всичко това в 1919г., се поставя край.
България не е индивид на личната си орис и при оформянето на изискванията на Ньойския контракт, тя даже не взе участие в договарянията. Българската делегация е държана затворена, без да има думата, единствено с " правото " да подпише каквото и е препоръчано от " снизходителността " на Великите сили. Това прекършва българския порив и убива вярата на българите, че сами могат да реализират нещо, че могат да са индивид в изковаването на личната си орис. Това е най-голямата загуба за всички нас, когато през днешния ден някои си задават въпроса, за какво сме такива и по какъв начин се е стигнало до това.
Началото е сложено с наречения от българския народ Ньойски диктат и следите са неизличими и до през днешния ден. За страдание, малко време след него, стартират и братоубийствените битки вътре в българския народ, неприключени и до през днешния ден. На снимката-българската делегация в парижкото предградие Ньой, поканена да подпише, без да има право на коментар.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ