Лекар от Пловдив: Четири са начините за лечение на тумор
Д-р Валентин Иванов – шеф на Хирургично поделение в Комплексен онкологичен център – Пловдив в изявление за Радио " Фокус ".
Д-р Иванов, на тези светли празници преди всичко постоянно ние си пожелаваме здраве. Да не приказваме, че неправилно единствено по празниците си подсещаме, че то е най-важното – здравето, с цел да сме спокойни, работоспособни, с цел да се стремим и към всичко останало. Колко значима е профилактиката, с цел да минимизираме евентуалните затруднения?
На този стадий това е една от най-важните действия, която би трябвало да се прави, както профилактика от страна на здравните органи, по този начин и профилактика от страна на самите хора, които би трябвало да мислят сами за своето здраве. Това е един многопластов развой, който въпреки всичко има и някои напълно обикновени неща, които в случай че се правят, те ще създадат по този начин, че доста огромна част от пациентите да бъдат диагностицирани в напълно ранен етап и да бъдат напълно.
Кои са тези обикновени неща? Кой е най-честият симптом на рак на млечната жлеза?
Най-честият симптом и най-често ракът на млечната жлеза се открива, когато пациентът, не лекарят, откри бучка в гърдата. Тя може да бъде дребна, по-голяма или пък да деформира цялата гърда. Това най-често го прави самият пациент. Но това към този момент е не напълно ранен етап на разкриване на болестта. Най-правилното е, когато не пациентът си открие болестта, а то се открие при профилактичен обзор или от лекаря, който ще го преглежда и напипа образувание на гърдата, което е изрично и подозрително за туморен развой, или от осъществените ехография и мамография, които са присъщи за избрана възраст и които биха могли да заловен туморите в напълно, напълно ранен етап и да го диагностицират тогава, когато е отвън клинична демонстрация.
След каква възраст би трябвало, в случай че видим нещо нетипично, да се обърнем към Вас и сътрудниците Ви и би трябвало ли да се паникьосваме? Знаем, че на всяка жена, майка, за фамилията й, сходна диагноза звучи кошмарно. Как въобще се оповестява сходно нещо, откакто първата асоциация е думата " жертван " – да си кажем нещата в прав текст?
Възрастта, от която би трябвало да се прави профилактика, е напълно ранна възраст – приказваме за след 20-25-годишна възраст. Тогава доста рядко има злокачествени болести на гърдата, те са нормално доброкачествени. Това са фиброаденоми и други доброкачествени формирания, които се откриват. Но би трябвало просто младите девойки и дами да придобият табиет, да придобият инстикт и най-малко веднъж в годината да си вършат по един обзор при експерт или пък в случай че открият някакво такова заболяване, което е с такава характерност, да могат отново да се извърнат по най-бързия метод към експерт. Макар че в тази възраст – сред 20- и 30-годишна възраст, въпреки че са доста редки тези болести, те са по-опасни, в сравнение с в по-напреднала възраст. Когато са в по-ранна възраст, те прочитат с по-голяма настъпателност. Макар че сред 20- и 30-годишна възраст са доста дребен %.
Процентът се усилва сред 30- и 40-годишна възраст, също със болести, които са с по-голяма настъпателност, и внезапно се усилва след 40- и след 50-годишна възраст това заболяване при дамите. Това е едно доста съществено заболяване, доста рисково, само че в случай че всичко се направи, никога не би трябвало да се счита, че е съдбовно, тъй като по-голямата част от пациентите, откакто им се организира вярно лекуване и навременно, те се оправят и организират един естествен живот по-късно.
Ако болестта, несъмнено, се хване в по-напреднал етап или в случай че туморът е по-агресивен, или пък има някои други фактори, които да го утежняват, тогава е допустимо то да протече и по по-лош метод, тъй като може да има по-голям израстък, който да протече по метод след лекуването по този начин, че дамата или мъжът вероятно, тъй като и при мъжете го има това заболяване, да си продължи да си живее по напълно естествен метод след осъществяване на лекуването. А може да има и дребни тумори, които са доста нападателни, и те да доведат до някои по-сериозни и неприятни последствия.
Точна и ясна диагностика, както клинична, по този начин и параклинична, по този начин и патоанатомична, да се разбере каква е характерността на тумора, каква е неговата биология и с какво тъкмо дас е лекува, тъй като множеството хора считат, че като се откри един израстък, той по най-бързия метод би трябвало да бъде опериран и оттова нататък всичко ще се оправи. Има си избран метод за лекуване на тези заболели, въпреки че има четири метода на лекуване.
Това е хирургичният, химиотерапевтичният, лъчетерапевтичният и хормоналният метод на лекуване или антихормони по-точно, които се вършат, само че те се вършат в избран ред, с избрани типове медикаменти, вероятно в случай че става дума за медикаменти, избрана поредност и не трябва да бъде по убеждение на пациента или някой какво му е споделил, а това би трябвало да го реши лекарски екип, лекарска комисия, която при откриването на подобен пациент тя заседава, откакто създадат нужните проучвания, и дефинират по какъв метод ще протече това лекуване, в каква поредност.
Поправете ме, в случай че греша, само че съм чела Ваш коментар, че заболяването се " подмладява ". Ако е по този начин – от кое място идва това?
Това значи подмладява. Да, тъкмо това е правилно, че до момента в който преди, когато видехме жена, която е на 20-, 25-годишна възраст – преди много години, знаехме, че на 100% това е фиброаденом – подобен развой, който е незлокачествен. Той отново би трябвало да бъде опериран, в някои страни дори се следи и не се оперира, само че при нас се оперира, по ред аргументи. само че в този момент има и случаи сред 20- и 30-годишна възраст, както и сред 30- и 40-годишна възраст – броят на пациентите се усилва. И това става наклонност не от скоро, това е наклонност от доста години. Всяка година тази възрастова граница понижава. Слава богу, че съвсем няма случаи под 20-годишна възраст. Това е извънредно рядко.
На какво се дължи? На нездравословния метод на живот?
Не е ясна повода. Ако беше ясно, тогава щяха да се отстранен тези фактори и тогава това нямаше да се случва. Така че има доста аргументи, които се упрекват за това заболяване. Знае се, че за някои от тях, като приемственост, като генетични фактори, които са сигурни фактори, които биха могли да доведат до такова заболяване, доста други неща има, които се упрекват, като хранене, като затлъстяване и още доста други неща, само че те са с изменчив темперамент, в смисъл подобен – веднъж се упрекват, повторно споделят, че може да не е тъкмо това. Без да са безапелационни неща, те са значими вероятно за профилактиката – да кажем спортът, прекъсването на тютюнопушенето, прекъсването на цигарите, на тлъсти храни, затлъстяването и така нататък
Когато се вършат изследвания, се открива, че тези хора, които правят тези действия и внимават за здравето си, за храненето си, за тежестта си и така нататък, заболяват по-малко, само че все пак има и хора, които са доста слаби, и отново боледуват от тези болести, и хора, които са доста цялостни, и не боледуват. Така че това е… Да кажем за рака на белия дроб се знае изрично, че тютюнопушенето има голяма роля, само че все пак има и хора, които не пушат, и отново се разболяват. Така че факторите не са напълно ясни и тъкмо избрани, само че особено някои неща, които са изрично ясни, както ви споделих.
За Вас сътрудници споделят, а и в биографията Ви го написа – имате изключителни достижения в лекуването на рака на млечната жлеза. Кое за Вас е най-същественото, най-ценното от тези достижения?
То не може да се каже нещо съответно. Някакви изключения и достижения няма. Ние вършим това, което вършат по целия свят, и то вършим това, което се прави на международно равнище по този начин да се каже. Лекуваме хората по разпоредбите, които са в Европа и в света. Това се стремим да вършим. Има още неща, които бихме могли да вършим и ще ги създадем напълно скоро.
Имаме подготвеност и за тях, само че главните неща, които се вършат, главните типове лекувания – химиотерапия, лъчетерапия, оперативно лекуване и хормонотерапия, те се вършат при нас и те се вършат за един доста огромен контингент от хора с доста добър резултат. Ние не сме създали нещо, което да е… Имаме си някои наши неща, които сме измислили, които сме въвели – става дума за болничното заведение, в която се работи, отделението, в което работя, става дума за всички, освен съответно за мен, само че ние главното, което вършим, е това, че лекуваме хората по верния метод с одобрени способи, които са освен в България, само че и по целия свят.
Говорим си по светли празници, доктор Иванов, приказваме си по Коледа. Нека да приключим с положителния образец. Разкажете ни за случай, който Вие сте считали за обезсърчителен, както казвате докторите, а сте съумели да излекувате пациента.
Общо взето, случаи, които ги считаме за безнадеждни, те са в действителност безнадеждни, въпреки че такива безнадеждни случаи няма. Винаги има избран метод за лекуване на пациентите. Пациентите се разделят по стадии, според от съпътстващите болести и други утежняващи нещата положение, които имат, и те се лекуват по друг метод. Тези, които се считат за безнадеждни, нормално споделят, че са безнадеждни в трети и в четвърти етап, само че това не е правилно.
Много от тези хора се лекуват доста сполучливо с химиотерапия, с лъчетерапия. На някои от тях в допълнение се назначава оперативно лекуване и в последна сметка тези хора живеят с по-добро качество на живот, както и живеят доста дълго, при изискване че процесът да кажем е доста напреднал. Сега отново споделям, това са доста относителни неща и по тази причина споделям, че не може да се каже обезсърчителен случай, който ние внезапно сме излекували. Така не може да се каже. Всички хора, които лекуваме, ние ги лекуваме за те да бъдат излекувани напълно. Това е задачата на цялото това сложно лекуване, което се прави, и това е функционалност от активността на доста експерти в най-малко едно 10-15 области на медицината, като четири са главните – отново споделям, хирургично, химиотерапевтично, лъчетерапия, лекарите, които се занимават с лъчетерапия и с хормонотерапия.
Така че това е един сложен метод на лекуване и той води до положителните резултати, като няма значение дали болният е в първи етап или в четвърти етап. Той се лекува с нужните средства и възторг, по този начин, че да му се помогне оптимално и в най-голяма степен и той да живее оптимално дълго и при най-благоприятни условия на живот.
Какво да им кажем в този момент на хората – ходете на доктор в точния момент? И би трябвало ли в действителност профилактичните прегледи по някакъв метод да се урегулират и да са наложителни?
Трябва да има скрининг, както във всички развити страни, които са по-богати, може да се каже. Трябва да има скрининг, което значи 60 до 80% от дамите в избрана възраст – това са дами над 40-, 45-годишна възраст до 59-годишна възраст, да бъда изследвани. Това е възрастта, в която болните са най-вече и те би трябвало да бъдат изследвани по избран метод.
Да бъдат изследвани вероятно от хирург, който да ги прегледа по избрана скица и метод. Той би трябвало да бъде задоволително умел и да има опит в това лекуване. И второ – да им се вършат мамографии. Това нещо би трябвало да се извърши за тоя огромен контингент, с цел да могат да се отсеят хората, които са или заболели, или съмнителни, или по някакъв метод би трябвало да се доуточнят вероятно някои неща, които се намират в тези прегледи. Това е задачата, главната цел е да се заловен в най-ранен етап болесттите.
Тогава и гърдата се резервира при пациентите, може да се създадат органопластични, органосъхраняващи интервенции, както и ние вършим сега едно 70% са органоотстраняващи интервенции, както и интервенции, които могат да предотвратят отока на ръката след интервенция, и доста други неща, които са както във външния тип на пациента, по този начин и в направление на това бъдещето му да бъде по-гарантирано, вероятно един по-добър живот да има и по-дълъг.
Д-р Иванов, да приключим по този начин: по празниците, по Коледа, по Нова година аз съм уверена, че вие ще получите хиляди известия от признателни пациенти. Вие какво ще пожелаете на вашите пациенти, на тези, които дай боже в никакъв случай да не се постанова да ви стават пациенти, на всеки един българин и българка?
Ще им пожелая да гледат празниците и в този момент да не мислят доста за болесттите сега, а да си мислят за празниците, за околните си, за роднините си, да си изкарат едни щастливи празници, радостни. Този, който има някакви проблеми, той би трябвало да се обърне, без значение от празниците, към доктор. Нашата болница сега работи, тя обслужва пациенти, нашето поделение – също, една огромна част е цялостно с пациенти, които продължаваме да ги лекуваме. Там, където е належащо, ще се оказва помощ, само че главното е в този момент хората да си гледат празниците и по-късно, когато пристигна време към този момент, след 2 януари завършват тия празници, да извърнат внимание на здравето си.
Интервю на Петя КУЗЕВА
Д-р Иванов, на тези светли празници преди всичко постоянно ние си пожелаваме здраве. Да не приказваме, че неправилно единствено по празниците си подсещаме, че то е най-важното – здравето, с цел да сме спокойни, работоспособни, с цел да се стремим и към всичко останало. Колко значима е профилактиката, с цел да минимизираме евентуалните затруднения?
На този стадий това е една от най-важните действия, която би трябвало да се прави, както профилактика от страна на здравните органи, по този начин и профилактика от страна на самите хора, които би трябвало да мислят сами за своето здраве. Това е един многопластов развой, който въпреки всичко има и някои напълно обикновени неща, които в случай че се правят, те ще създадат по този начин, че доста огромна част от пациентите да бъдат диагностицирани в напълно ранен етап и да бъдат напълно.
Кои са тези обикновени неща? Кой е най-честият симптом на рак на млечната жлеза?
Най-честият симптом и най-често ракът на млечната жлеза се открива, когато пациентът, не лекарят, откри бучка в гърдата. Тя може да бъде дребна, по-голяма или пък да деформира цялата гърда. Това най-често го прави самият пациент. Но това към този момент е не напълно ранен етап на разкриване на болестта. Най-правилното е, когато не пациентът си открие болестта, а то се открие при профилактичен обзор или от лекаря, който ще го преглежда и напипа образувание на гърдата, което е изрично и подозрително за туморен развой, или от осъществените ехография и мамография, които са присъщи за избрана възраст и които биха могли да заловен туморите в напълно, напълно ранен етап и да го диагностицират тогава, когато е отвън клинична демонстрация.
След каква възраст би трябвало, в случай че видим нещо нетипично, да се обърнем към Вас и сътрудниците Ви и би трябвало ли да се паникьосваме? Знаем, че на всяка жена, майка, за фамилията й, сходна диагноза звучи кошмарно. Как въобще се оповестява сходно нещо, откакто първата асоциация е думата " жертван " – да си кажем нещата в прав текст?
Възрастта, от която би трябвало да се прави профилактика, е напълно ранна възраст – приказваме за след 20-25-годишна възраст. Тогава доста рядко има злокачествени болести на гърдата, те са нормално доброкачествени. Това са фиброаденоми и други доброкачествени формирания, които се откриват. Но би трябвало просто младите девойки и дами да придобият табиет, да придобият инстикт и най-малко веднъж в годината да си вършат по един обзор при експерт или пък в случай че открият някакво такова заболяване, което е с такава характерност, да могат отново да се извърнат по най-бързия метод към експерт. Макар че в тази възраст – сред 20- и 30-годишна възраст, въпреки че са доста редки тези болести, те са по-опасни, в сравнение с в по-напреднала възраст. Когато са в по-ранна възраст, те прочитат с по-голяма настъпателност. Макар че сред 20- и 30-годишна възраст са доста дребен %.
Процентът се усилва сред 30- и 40-годишна възраст, също със болести, които са с по-голяма настъпателност, и внезапно се усилва след 40- и след 50-годишна възраст това заболяване при дамите. Това е едно доста съществено заболяване, доста рисково, само че в случай че всичко се направи, никога не би трябвало да се счита, че е съдбовно, тъй като по-голямата част от пациентите, откакто им се организира вярно лекуване и навременно, те се оправят и организират един естествен живот по-късно.
Ако болестта, несъмнено, се хване в по-напреднал етап или в случай че туморът е по-агресивен, или пък има някои други фактори, които да го утежняват, тогава е допустимо то да протече и по по-лош метод, тъй като може да има по-голям израстък, който да протече по метод след лекуването по този начин, че дамата или мъжът вероятно, тъй като и при мъжете го има това заболяване, да си продължи да си живее по напълно естествен метод след осъществяване на лекуването. А може да има и дребни тумори, които са доста нападателни, и те да доведат до някои по-сериозни и неприятни последствия.
Точна и ясна диагностика, както клинична, по този начин и параклинична, по този начин и патоанатомична, да се разбере каква е характерността на тумора, каква е неговата биология и с какво тъкмо дас е лекува, тъй като множеството хора считат, че като се откри един израстък, той по най-бързия метод би трябвало да бъде опериран и оттова нататък всичко ще се оправи. Има си избран метод за лекуване на тези заболели, въпреки че има четири метода на лекуване.
Това е хирургичният, химиотерапевтичният, лъчетерапевтичният и хормоналният метод на лекуване или антихормони по-точно, които се вършат, само че те се вършат в избран ред, с избрани типове медикаменти, вероятно в случай че става дума за медикаменти, избрана поредност и не трябва да бъде по убеждение на пациента или някой какво му е споделил, а това би трябвало да го реши лекарски екип, лекарска комисия, която при откриването на подобен пациент тя заседава, откакто създадат нужните проучвания, и дефинират по какъв метод ще протече това лекуване, в каква поредност.
Поправете ме, в случай че греша, само че съм чела Ваш коментар, че заболяването се " подмладява ". Ако е по този начин – от кое място идва това?
Това значи подмладява. Да, тъкмо това е правилно, че до момента в който преди, когато видехме жена, която е на 20-, 25-годишна възраст – преди много години, знаехме, че на 100% това е фиброаденом – подобен развой, който е незлокачествен. Той отново би трябвало да бъде опериран, в някои страни дори се следи и не се оперира, само че при нас се оперира, по ред аргументи. само че в този момент има и случаи сред 20- и 30-годишна възраст, както и сред 30- и 40-годишна възраст – броят на пациентите се усилва. И това става наклонност не от скоро, това е наклонност от доста години. Всяка година тази възрастова граница понижава. Слава богу, че съвсем няма случаи под 20-годишна възраст. Това е извънредно рядко.
На какво се дължи? На нездравословния метод на живот?
Не е ясна повода. Ако беше ясно, тогава щяха да се отстранен тези фактори и тогава това нямаше да се случва. Така че има доста аргументи, които се упрекват за това заболяване. Знае се, че за някои от тях, като приемственост, като генетични фактори, които са сигурни фактори, които биха могли да доведат до такова заболяване, доста други неща има, които се упрекват, като хранене, като затлъстяване и още доста други неща, само че те са с изменчив темперамент, в смисъл подобен – веднъж се упрекват, повторно споделят, че може да не е тъкмо това. Без да са безапелационни неща, те са значими вероятно за профилактиката – да кажем спортът, прекъсването на тютюнопушенето, прекъсването на цигарите, на тлъсти храни, затлъстяването и така нататък
Когато се вършат изследвания, се открива, че тези хора, които правят тези действия и внимават за здравето си, за храненето си, за тежестта си и така нататък, заболяват по-малко, само че все пак има и хора, които са доста слаби, и отново боледуват от тези болести, и хора, които са доста цялостни, и не боледуват. Така че това е… Да кажем за рака на белия дроб се знае изрично, че тютюнопушенето има голяма роля, само че все пак има и хора, които не пушат, и отново се разболяват. Така че факторите не са напълно ясни и тъкмо избрани, само че особено някои неща, които са изрично ясни, както ви споделих.
За Вас сътрудници споделят, а и в биографията Ви го написа – имате изключителни достижения в лекуването на рака на млечната жлеза. Кое за Вас е най-същественото, най-ценното от тези достижения?
То не може да се каже нещо съответно. Някакви изключения и достижения няма. Ние вършим това, което вършат по целия свят, и то вършим това, което се прави на международно равнище по този начин да се каже. Лекуваме хората по разпоредбите, които са в Европа и в света. Това се стремим да вършим. Има още неща, които бихме могли да вършим и ще ги създадем напълно скоро.
Имаме подготвеност и за тях, само че главните неща, които се вършат, главните типове лекувания – химиотерапия, лъчетерапия, оперативно лекуване и хормонотерапия, те се вършат при нас и те се вършат за един доста огромен контингент от хора с доста добър резултат. Ние не сме създали нещо, което да е… Имаме си някои наши неща, които сме измислили, които сме въвели – става дума за болничното заведение, в която се работи, отделението, в което работя, става дума за всички, освен съответно за мен, само че ние главното, което вършим, е това, че лекуваме хората по верния метод с одобрени способи, които са освен в България, само че и по целия свят.
Говорим си по светли празници, доктор Иванов, приказваме си по Коледа. Нека да приключим с положителния образец. Разкажете ни за случай, който Вие сте считали за обезсърчителен, както казвате докторите, а сте съумели да излекувате пациента.
Общо взето, случаи, които ги считаме за безнадеждни, те са в действителност безнадеждни, въпреки че такива безнадеждни случаи няма. Винаги има избран метод за лекуване на пациентите. Пациентите се разделят по стадии, според от съпътстващите болести и други утежняващи нещата положение, които имат, и те се лекуват по друг метод. Тези, които се считат за безнадеждни, нормално споделят, че са безнадеждни в трети и в четвърти етап, само че това не е правилно.
Много от тези хора се лекуват доста сполучливо с химиотерапия, с лъчетерапия. На някои от тях в допълнение се назначава оперативно лекуване и в последна сметка тези хора живеят с по-добро качество на живот, както и живеят доста дълго, при изискване че процесът да кажем е доста напреднал. Сега отново споделям, това са доста относителни неща и по тази причина споделям, че не може да се каже обезсърчителен случай, който ние внезапно сме излекували. Така не може да се каже. Всички хора, които лекуваме, ние ги лекуваме за те да бъдат излекувани напълно. Това е задачата на цялото това сложно лекуване, което се прави, и това е функционалност от активността на доста експерти в най-малко едно 10-15 области на медицината, като четири са главните – отново споделям, хирургично, химиотерапевтично, лъчетерапия, лекарите, които се занимават с лъчетерапия и с хормонотерапия.
Така че това е един сложен метод на лекуване и той води до положителните резултати, като няма значение дали болният е в първи етап или в четвърти етап. Той се лекува с нужните средства и възторг, по този начин, че да му се помогне оптимално и в най-голяма степен и той да живее оптимално дълго и при най-благоприятни условия на живот.
Какво да им кажем в този момент на хората – ходете на доктор в точния момент? И би трябвало ли в действителност профилактичните прегледи по някакъв метод да се урегулират и да са наложителни?
Трябва да има скрининг, както във всички развити страни, които са по-богати, може да се каже. Трябва да има скрининг, което значи 60 до 80% от дамите в избрана възраст – това са дами над 40-, 45-годишна възраст до 59-годишна възраст, да бъда изследвани. Това е възрастта, в която болните са най-вече и те би трябвало да бъдат изследвани по избран метод.
Да бъдат изследвани вероятно от хирург, който да ги прегледа по избрана скица и метод. Той би трябвало да бъде задоволително умел и да има опит в това лекуване. И второ – да им се вършат мамографии. Това нещо би трябвало да се извърши за тоя огромен контингент, с цел да могат да се отсеят хората, които са или заболели, или съмнителни, или по някакъв метод би трябвало да се доуточнят вероятно някои неща, които се намират в тези прегледи. Това е задачата, главната цел е да се заловен в най-ранен етап болесттите.
Тогава и гърдата се резервира при пациентите, може да се създадат органопластични, органосъхраняващи интервенции, както и ние вършим сега едно 70% са органоотстраняващи интервенции, както и интервенции, които могат да предотвратят отока на ръката след интервенция, и доста други неща, които са както във външния тип на пациента, по този начин и в направление на това бъдещето му да бъде по-гарантирано, вероятно един по-добър живот да има и по-дълъг.
Д-р Иванов, да приключим по този начин: по празниците, по Коледа, по Нова година аз съм уверена, че вие ще получите хиляди известия от признателни пациенти. Вие какво ще пожелаете на вашите пациенти, на тези, които дай боже в никакъв случай да не се постанова да ви стават пациенти, на всеки един българин и българка?
Ще им пожелая да гледат празниците и в този момент да не мислят доста за болесттите сега, а да си мислят за празниците, за околните си, за роднините си, да си изкарат едни щастливи празници, радостни. Този, който има някакви проблеми, той би трябвало да се обърне, без значение от празниците, към доктор. Нашата болница сега работи, тя обслужва пациенти, нашето поделение – също, една огромна част е цялостно с пациенти, които продължаваме да ги лекуваме. Там, където е належащо, ще се оказва помощ, само че главното е в този момент хората да си гледат празниците и по-късно, когато пристигна време към този момент, след 2 януари завършват тия празници, да извърнат внимание на здравето си.
Интервю на Петя КУЗЕВА
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ