- Д-р Тихомира Георева, Вие сте търсен гастроентеролог и диетолог.

- Д-р Тихомира Георева, Вие сте издирван гастроентеролог и диетолог. Вашето верую в практиката Ви е, че,,Храната може да бъде както опиат, по този начин и лекарство ". Вие се позовавате на Хипократ, който още преди доста епохи е стигнал до извода, че лекарството е положително или неприятно според от това по какъв начин хората го употребяват. Интересно ми е за какво на пациентите си препоръчвате хранителен режим, а не диета?

– Всички сме привикнали, когато се спомене думата диета, да си мислим за апетит, ограничавания и най-неприятното – краткотраен резултат.

- Да, права сте! Но не може да отречете, че през зимния сезон, в който последователно ще навлезем, когато е по-студено и няма толкоз вкусни и свежи зеленчуци, съвсем всеки качва по килограм-два….

– А замисляли ли сте се дали това не се дължи на краткотрайния резултат на диетите, на които сте били преди този момент? Диетите са с кратковременно влияние – да вземем за пример единствено за няколко дни през лятото, а това основава дискомфорт, който в не малко случаи е обвързван с тежки душевен и здравословни последствия, като булимия, анорексия и йо-йо резултат.

- Така е. Въпросът е, че мнозина свързват спазването на хранителния режим с някакъв дълготраен проблем – примерно диабет, непрекъснати недоволства от бъбреци или оперирана жлъчка.

– За страдание до множеството от нещата, които изброихте, се стига след години наред мъчителни и неверни диети, съпроводени с доста стрес. Хранителният режим, за който аз приказвам, не се базира на ограничения, а на смяна на метода, по който възприемаме храненето и храната като цяло. И не би трябвало да забравяме, че задачата ни е да запазим тежестта си в дълготраен проект.

- Каква е настройката на пациентите ви към хранителния режим и елементарно ли им е да се откажат от старите си привички? Спомням си, че откакто гледах кино лентата " Седем “ с Брад Пит, в който един тлъст от алчност човек бе погубен по нечовечен метод, в продължение на седмица не ядох съвсем нищо. Вие прибягвате ли към сходни способи?

– За мен преди всичко е себеосъзнаването, а не въздействието върху страстите. Пациентите би трябвало да са наясно със себе си и с това какво в реалност желаят – дали да трансформират живота си в дълготраен проект и да са здрави, или желаят да получат краткотраен резултат с цената на своето физическо и психическо здраве. Имайте поради, че всяка една мъчителна диета оставя трайна диря на самочувствието и усещанията ни.

- А не калява ли волята ни?

– Не, тъй като, за жалост, действителността е друга. При множеството пациенти след фрапантната диета следя по този начин нареченото прочувствено хранене и преяждане, както и обвързваните с тях разстройства като булимия и анорексия. Лекарят преди всичко би трябвало да е психолог, а не да се пробва да постанова на всеки някакви спартански ограничавания. Защото, както ни поучава Хипократ, " Primum non nocere “ –,,Преди всичко не вреди ".

- Като споменахте за прочувственото хране, имам наблюдаване, че когато човек е влюбен, той няма никакво предпочитание да се храни – просто не помни какво е апетит. Споделяли ли са Ви Вашите пациенти сходни положения?

– Да, факт е, че доста хора, когато се влюбят, губят апетита си заради първичния прилив на мощни любовни страсти. Те са прочувствено " нахранени “ и поради това имат чувството, че нямат потребност от друга храна. Реално вътрешното чувство за неналичието на нещо води до преяждане, по тази причина се нуждаем от повече храна и други материални неща, с цел да компенсираме тази липса. В реалност тази празнина съществува единствено в мозъка ни и действително ние имаме силата да я премахнем.

- Може ли поради това да предположим, че, с цел да бъде сполучлив нашият хранителен режим, то той би трябвало да стартира с позитивни страсти?

– На първо място би трябвало да сме в естетика със себе си и да се преборим с вътрешните ни демони. Така ще стартираме да мислим позитивно за намаляването на тежестта си.

В мозъка ни ще стартират да се отделят хормони, наподобяващи ендогенните (вътрешни) опиати, които ни карат да се усещаме добре със себе си и ни разрешават да спрем с " утешителното “ хранене, което, както към този момент стана дума, има за цел да запълни някаква липса.

Негативното мислене има противоположния резултат – при него се отделя хормонът на напрежението, което автоматизирано предизвика нуждата от,,утешително хранене " и преяждане.

- А какво казвате на пациенти, които ви признават, че без да си хапнат нещо сладко вечер, не могат да заспят? Питам ви, тъй като познавам такива хора и не знам дали те биха могли да се лишат от обичания си шоколад вечер.

– Всичко, което можем да задържим в мозъка си с убеденост, е постижимо!

Когато повтаряме обещано деяние, по този начин, както вършат вашите познати, ние сътворяваме невронна пътека в мозъка, която се укрепва и укрепва с всяко повтаряне. Но когато прекратим даден табиет, невронните пътища избледняват и стават непотребни. Наричам това преинсталиране на самите нас.

- Колко време трае това преинсталиране? И допустимо ли е мозъкът да се залъже – примерно вместо шоколад, да се яде нещо друго – примерно сирене или маслина?

– По отношение на преинсталирането – разнообразни изследвания демонстрират, че на мозъка му лишава време – сред най-малко 10 дни до най-много 21 дни, с цел да се освободи от остарялото поверие и да го размени с ново. А за залъгването на мозъка бих предложила визуализация и фокусиране върху нови, позитивни облици в мозъка. Умението да пресъздаваме ще подтикне мозъка ни и тялото към деяние.

- Звучи много мъчно – човек освен би трябвало да се откаже от обичания си шоколад, а би трябвало и да се научи да пресъздава – да извиква позитивни облици в мозъка.

– Но аз никога не предлагам отричане от ястие. Напротив – никога не трябва да се позволява положение на апетит! Но ние би трябвало да изпитваме наслаждение от храната, която одобряваме. И това, в реалност, ще докара до ускорение на метаболизма.

Една от аргументите да не предлагам диети на пациентите си, е, че при съблюдаване на строгите ограничавания равнищата на хормона грелин мощно се повишават и резултатът от изгубените килограми елементарно и бързо се изгубва. Лошата вест е, че хората с наднормено тегло са с по-високи равнища на циркулиращ грелин в кръвта. Това може да докара до непрестанно положение на апетит и е в допълнение предизвикателство пред загубата на тегло.

- Вероятно това е повода, заради която някои хора споделят, че когато са на диета, непрестанно мислят за храна.

– Точно по този начин – виновност за това има главно грелинът. А когато изпитвате наслаждение от храната, тогава равнищата на грелин понижават. Освен това и за отслабването – т.е. за изгарянето на насъбраните мазнини – е нужна сила, а тя идва от приема на задоволително хранителни субстанции.

- Искате да кажете, че в случай че се фокусираме върху това какво ядем, а не върху мисълта – по какъв начин да не ядем, имаме повече шансове да отслабнем?

– Да. И което е по-важно – имате повече шансове да задържите тежестта си в мечтаните граници и да сте здрави. Освен това, когато се разделите със самокритиката, че нямате воля или пък с възприятието си за виновност, че макар желанието си, вие въпреки всичко ядете, то вие ще се наслаждавате на храната, която ще приготвяте или ще подбирате деликатно, и по този начин ще започнете да се грижите и по-добре за себе си.

Има и различен противен миг – когато се подлагате на диета с всички произлизащи от това негативи – като безредие на хормоните и загуба на сила, вие най-после оставате освен гладни, само че и без всевъзможни сили, отпуснати и депресирани, а това по никакъв начин не благоприятства изгарянето на мазнини.

В същото време, когато изпитвате наслаждение или правите някаква дейна физическа активност, да вземем за пример спортувате, вие отделяме ендорфини. Те на собствен ред, карат мозъка да създава серотонин – хормон, повишаващ настроението и на собствен ред подтикващ щитовидната жлеза да създава различен хормон, горящ мазнините.

Така че, както виждате, удоволствието, а не стресът, който забавя метаболизма, отприщва серия от събития, които в последна сметка понижават глада. Затова предлагам режим на хранене, с изпитване на наслаждение от храната, а не фрапантни диети с възприятие за виновност и безконечна самооценка.