Любопитната история на Бургаската болница и на нейния главен проектант
Д-р арх. Кирил Дойчев, основен архитект на постройката на УМБАЛ Бургас, навърши 100 години. Наричан " патриарх на рационалното обмисляне на актуалната болница ", арх. Дойчев е създател на плановете на едни от най-големите лечебни заведения в България – Бургас, Ямбол, Велико Търново, Каварна, Русе, Кърджали, Шумен, Центъра по хигиена в София и доста други. През последните 40 години живее в Чикаго, където работи и до през днешния ден. Почетен член на Американския съюз на архитектите, притежател на голям брой награди и оценки.
Сградата на Бургаската болница, проектирана от него преди повече от 60 години е била невъобразим до тогава образец за съвременна архитектура в болничното строителство освен в България, а и в цяла Източна Европа. По нейния образец са издигнати редица други лечебни заведения в България. Опитът на арх.Дойчев в реализацията на този план е отразен в дисертацията му " Икономика на здравното строителство ", предпазена през 1963 година " Голяма е силата на архитекта да оказва въздействие върху подобрението на живота и да работи за напредъка на обществото. Архитектът би трябвало да вижда себе си подложен в виновна роля и би трябвало почтено и непретенциозно, само че интензивно да я играе ", споделя той.
Преди да бъде издигната тази модерна болнична постройка, бургазлии са получавали здравна помощ в няколко разпръснати постройки от павилионен вид. Битови условия като независима стая със хигиеничен възел са били фантазия за тогавашното време. И до през днешния ден, в редица лечебни заведения в страната, санитарните възли са по един на няколко болнични стаи. Много лечебни заведения в България не престават да работят в павилиони и до през днешния ден.
През 50-те години на предишния век управляващите са достигнали до извода, че паралелно с голям брой дребни здравни служби, са нужни огромни междуокръжни лечебни заведения, които да съберат в едно звена за диагностика и лекуване, изследователска, университетска и обучителна функционалност. По този метод скъпата инсталация и здания се споделят от по-голям брой консуматори. Като център от най-високо равнище е основана и Бургаската болница. В зората на съзряващи здравни мрежи, при потребност от бързо и дейно строителство, арх. Дойчев проектира многоетажен хирургически блок, който дава отговор на прагматични условия, само че също по този начин осигурява флексибилност - двукоридорна система. Това решение разрешава концепцията за компактна и монолитна болница да процъфти, а клиничните единици с болнични кревати да се разполагат комфортно в стационарния блок при необятно развъртян диагностично-операционен блок.
Теренът е бил празен, незначителен, заобиколен от изграждащ се жилищен квартал. В тази конюнктура, композицията на постройките е компактна. Стационарът е построен на височина, с цел да освободи място за другите отделения. Компактното създаване на болничното заведение е различен принцип, който арх. Дойчев формулира в дисертацията и организира на процедура. То разрешава освен икономично потребление на терена, само че и къси пътища за обслужване, по-лесна и ефикасна екслоатация. Израстването на станционарната част на височина дава опция на болните за панорама към морето и парковата конюнктура, отворено пространство, светлина и въздух.
Полукръглата зала за събрания и образования на студенти, е ситуирана в непосредствена непосредственост до по-високата постройка и е в добра видимост от основния път, давайки още една опция за образен, запаметяващ се акцент на този комплекс. Заоблената форма смекчава човешкото усещане за огромна постройка, мисленето на арх. Дойчев за човешкия мащаб в неговите планове съпровожда другите му огромни хрумвания. Заради опита и специализацията си, той става съществена фигура при проектирането и построяването на здравната мрежа в България през 70-те и 80-те години на предишния век и водещ съветник при здравното планиране в цяла Източна Европа. От неговите планове черпят ентусиазъм генерации млади архитекти.
Друг реформаторски аспект на проектирането на Бургаската болница е, че в нея е включена поликлиника, и санитарно-епидемична станция – с изключение на леглова и лечебно-диагностична база се поставя началото на " Обединена районна болница ". " По това време сходна " обединена болница " е неповторима за Източна Европа. И до през днешния ден това не е достигнато от напреднали страни като Съединени американски щати, където здравното обслужване е разпокъсано и неравномерно разпределено из страната, взаимно конкуриращо се, и извънредно неефективно в следствие ", споделя арх. Дойчев.
Високата постройка на болничното заведение е открита през 1969 година Десет години по-късно стартира строителството на днешния хирургически корпус, което поради бурните промени в тези времена продължава цели 17 години – до 1996 година
И до през днешния ден постройката на Бургаската болница продължава да бъде пример в актуалното болнично строителство. " Една болнична постройка е един дребен град. В него би трябвало да се мисли и за жителите, и за експертите, за обслужването, и за рекреацията. И този комплициран организъм би трябвало да работи по-добре и от град. Сътрудничество, самообладание, схващане, нововъведение, и високи цели – са може би добра " рецептата " за съразмерен живот ", насочва своето обръщение към лекари и пациенти арх. Кирил Дойчев, прекрачил самоуверено в своето второ столетие.
Сградата на Бургаската болница, проектирана от него преди повече от 60 години е била невъобразим до тогава образец за съвременна архитектура в болничното строителство освен в България, а и в цяла Източна Европа. По нейния образец са издигнати редица други лечебни заведения в България. Опитът на арх.Дойчев в реализацията на този план е отразен в дисертацията му " Икономика на здравното строителство ", предпазена през 1963 година " Голяма е силата на архитекта да оказва въздействие върху подобрението на живота и да работи за напредъка на обществото. Архитектът би трябвало да вижда себе си подложен в виновна роля и би трябвало почтено и непретенциозно, само че интензивно да я играе ", споделя той.
Преди да бъде издигната тази модерна болнична постройка, бургазлии са получавали здравна помощ в няколко разпръснати постройки от павилионен вид. Битови условия като независима стая със хигиеничен възел са били фантазия за тогавашното време. И до през днешния ден, в редица лечебни заведения в страната, санитарните възли са по един на няколко болнични стаи. Много лечебни заведения в България не престават да работят в павилиони и до през днешния ден.
През 50-те години на предишния век управляващите са достигнали до извода, че паралелно с голям брой дребни здравни служби, са нужни огромни междуокръжни лечебни заведения, които да съберат в едно звена за диагностика и лекуване, изследователска, университетска и обучителна функционалност. По този метод скъпата инсталация и здания се споделят от по-голям брой консуматори. Като център от най-високо равнище е основана и Бургаската болница. В зората на съзряващи здравни мрежи, при потребност от бързо и дейно строителство, арх. Дойчев проектира многоетажен хирургически блок, който дава отговор на прагматични условия, само че също по този начин осигурява флексибилност - двукоридорна система. Това решение разрешава концепцията за компактна и монолитна болница да процъфти, а клиничните единици с болнични кревати да се разполагат комфортно в стационарния блок при необятно развъртян диагностично-операционен блок.
Теренът е бил празен, незначителен, заобиколен от изграждащ се жилищен квартал. В тази конюнктура, композицията на постройките е компактна. Стационарът е построен на височина, с цел да освободи място за другите отделения. Компактното създаване на болничното заведение е различен принцип, който арх. Дойчев формулира в дисертацията и организира на процедура. То разрешава освен икономично потребление на терена, само че и къси пътища за обслужване, по-лесна и ефикасна екслоатация. Израстването на станционарната част на височина дава опция на болните за панорама към морето и парковата конюнктура, отворено пространство, светлина и въздух.
Полукръглата зала за събрания и образования на студенти, е ситуирана в непосредствена непосредственост до по-високата постройка и е в добра видимост от основния път, давайки още една опция за образен, запаметяващ се акцент на този комплекс. Заоблената форма смекчава човешкото усещане за огромна постройка, мисленето на арх. Дойчев за човешкия мащаб в неговите планове съпровожда другите му огромни хрумвания. Заради опита и специализацията си, той става съществена фигура при проектирането и построяването на здравната мрежа в България през 70-те и 80-те години на предишния век и водещ съветник при здравното планиране в цяла Източна Европа. От неговите планове черпят ентусиазъм генерации млади архитекти.
Друг реформаторски аспект на проектирането на Бургаската болница е, че в нея е включена поликлиника, и санитарно-епидемична станция – с изключение на леглова и лечебно-диагностична база се поставя началото на " Обединена районна болница ". " По това време сходна " обединена болница " е неповторима за Източна Европа. И до през днешния ден това не е достигнато от напреднали страни като Съединени американски щати, където здравното обслужване е разпокъсано и неравномерно разпределено из страната, взаимно конкуриращо се, и извънредно неефективно в следствие ", споделя арх. Дойчев.
Високата постройка на болничното заведение е открита през 1969 година Десет години по-късно стартира строителството на днешния хирургически корпус, което поради бурните промени в тези времена продължава цели 17 години – до 1996 година
И до през днешния ден постройката на Бургаската болница продължава да бъде пример в актуалното болнично строителство. " Една болнична постройка е един дребен град. В него би трябвало да се мисли и за жителите, и за експертите, за обслужването, и за рекреацията. И този комплициран организъм би трябвало да работи по-добре и от град. Сътрудничество, самообладание, схващане, нововъведение, и високи цели – са може би добра " рецептата " за съразмерен живот ", насочва своето обръщение към лекари и пациенти арх. Кирил Дойчев, прекрачил самоуверено в своето второ столетие.
Източник: burgas24.bg
КОМЕНТАРИ