Бургаският апелативен съд потвърди първоначалния арест на двама мъже от

Бургаският апелативен съд удостовери първичния арест на двама мъже от  Ямбол, упрекнати за присъединяване в проведена незаконна група, обвързвана с опиати и в държане за разпространяване на 13 кг.марихуана.

Производството пред въззивната инстанция бе формирано по тъжби на бранителите на Бончо П. и Георги П. против определението на Окръжен съд – Ямбол, с което им е взета първична мярка за неотклонение “задържане под стража “. Адвокатите на обвинените пледираха за по-лека мярка за процесуална насила, държавното обвиняване предложи определението на първоинстанционния съд да бъде доказано.

Бончо П. и Георги П. са упрекнати в това, че дружно с други неустановени лица са взели участие в ОПГ, осъществявала активност от  септември  2022 година до март 2023 година и за това, че на 21 март 2023 година в съучастничество между тях, като съизвършители, без съответно позволение и за разпространяване са държали високорисково наркотично вещество – 13088,87 грама коноп /марихуана/. Касае се за закононарушения по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 от Наказателен кодекс и по чл.354а, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от Наказателен кодекс.

Според сегашния въззивен състав, в събраните на този стадий от досъдебното произвеждане доказателствени материали се съдържа  минималния размер от данни, задоволителни да обосноват изводът за съпричастността на двамата обвинени в осъществено закононарушение по чл.354а, ал.1, вр.чл.20 от Наказателен кодекс, само че не могат да обосноват тяхната съпричастност към реализиране на проведена незаконна активност, посредством присъединяване в ОПГ. По делото липсват данни, които да индицират осъществени съставомерни обстоятелства по чл.321 от Наказателен кодекс. В тази част жалбите на бранителите съдът е намерил за основателни.

Отделно от това, апелативните съдии акцентират в определението си, че показанията на очевидец могат да бъдат ценени само във връзка с персонално възприети от него обстоятелства и условия по напредването на двамата обвинени. В останалата им тази част, в която се възпроизвеждат данни от приложени СРС, използването на тези показания би било неприемливо заобикаляне на разпоредбите за събиране на доказателства, добити вследствие на прилагани СРС.

Съдът показва, че действителната заплаха от осъществяване на закононарушение, се извежда от особеностите и метода на реализиране на действието по чл.354а, ал.1, вр. чл.20 от Наказателен кодекс – координирани съучастнически дейности, потреблението на МПС за напредване при осъщестяването му, в това число за превозване на високорисковото наркотично вещество, неговото съществено количество и типа му на съхранени е и пакетиране.

Настоящата инстанция преценява, че обоснованото съмнение за авторството на закононарушението по чл.354а, ал.1, вр. чл.20 от Наказателен кодекс и съществуващата действителната заплаха обвинените да извършат закононарушение са налице. Постояненият адрес и местоживеене на обвинените и трудовата ангажираност на обвинияемия Георги П. не опровергават преценката на съда за съществуване на заплаха от нова тяхна престъпна демонстрация и не обусловят вземането на по-лека мярка за неотклонение, за безапелационни апелативните съдии.

С оглед особеностите на разследваното закононарушение, слагането на обвинените отвън следената среда, в изискванията на предлаганата от отбраната им по-лека мярка - домакински арест, въззивният състав смята, че не би съответствало на степента на обсъжданата действителна заплаха от изцяло допустима тяхна престъпна демонстрация.  

Определението на Апелативен съд – Бургас, с което е доказана мярката за неотклонение “задържане под стража “ на Бончо П. и Георги П.,  е дефинитивно.