Бургаският апелативен съд отмени определение на окръжния съд, с което

Бургаският апелативен съд анулира определение на окръжния съд, с което е взета мярка " парична гаранция “ на обвинен за държане на опиати за разпространяване и му наложи " домакински арест “.

Красимир П. е притеглен в качеството на обвинен за закононарушение по чл.354а ал.1 изр.1 предл.4 от Наказателен кодекс за това, че на 19.02.2023г., на контролно-пропусквателен пункт - Кошарица, община Несебър, в лек автомобил " Нисан-Микра “, без съответно позволение, държал за разпространяване високорисково наркотично вещества  общо 526,078 грама коноп, на стойност 3 156,47 лв.

 Първоинстанционният съд е взел по отношение на обвинения мярка за неотклонение " парична гаранция “ в размер на 8000 лева, която е протестирана от прокурор пред въззивната инстанция.

В правосъдно съвещание държавният обвинител пледира за анулация на атакуваното определение и постановяване на ново, с което по отношение на обвинения да бъде взета мярка за неотклонение " домакински арест “, с каквото искане е бил сезиран първостепенният съд.

Защитата посочи, че проявеното от обвинения при задържането му държание, ориентирано към разстройване на инспекцията, е плод на негова прочувствена реакция. Посочи, че не е налице риск обвиненият да се укрие или да показва незаконно държание. Моли за потвърждаване на акта на първата инстанция.

Обвиняемият сподели пред съда, че първичната му реакция да избяга е била несъответстваща, изрази страдание и съобщи, че няма желание да се укрива.

Според апелативните съдии вярна е оценката на първоинстанционния съд, че доказателствените материали по делото разрешават построяването на рационално съмнение за възможна ангажираност на обвинения в незаконната активност, предмет на следствие.

Въззивният състав показва в определението си, че напълно споделя и заключението, направено по отношение на съществуването на задоволително справедливи данни по делото, свидетелстващи за действителен риск от укриване на обвинения, обосноваващи използването на по-строги процесуални ограничавания.

Според въззивния съд обаче този риск не може да бъде преодолян чрез налагане на мярка за неотклонение " парична гаранция “, каквато в реалност е определил окръжния съд.

" Този извод съдът прави, основавайки се освен на особеностите и тежестта на действието, предмет на обвиняването, само че и на основата на сведенията, показани от очевидците по делото, разкриващи умишлен опит на обвинения да попречва осъществяваната му инспекция, както и подхванато бягство на последния от мястото на престъплението, осуетяването на което се дължи само на бързия и професионален метод на полицейския чиновник, осъществил задържането му “, означават апелативните съдии.

Съдът показва, че данните за професионалната активност на обвинения – чиновник на Министерство на правораздаването, са още един индикатор за високата степен на социална заплаха на разследваното действие.

Въззивният състав без да подценява данните от справката за съдимост, свидетелстващи за чисто правосъдно минало на обвинения, одобри, че избраната мярка за неотклонение " парична гаранция “ не е с темперамент и тежест да осуети заплахата от укриването му, както и риска от непозволено държание.

Съдът е намерил, че като съответна и съответна на задачите по чл.57 от Наказателно-процесуален кодекс следва да бъде преценена мярката за неотклонение " домакински арест “, следена чрез електронно наблюдаване.

Въззивният състав е взаимен с маркираното от първата инстанция събитие, че съдът не разполага с пълномощието да наложи на обвинения по-тежка мярка за неотклонение от тази, поискана от прокурора.  Поради това и произнасянето би могло да се реализира единствено в границите на направеното от прокурора искане, каквото  в тази ситуация е такова по реда на чл.62, ал.2 вр. член 64 ал.1 от Наказателно-процесуален кодекс.

Определението на Апелативен съд – Бургас е дефинитивно и не предстои на обжалване.