Ето каква е историята на герба на Пловдив
Българското Освобождение е мотив за разгръщането на изкуството и дава началото на традицията на основаването на градски гербове у нас. Наричана още и градска хералдика, тя се корени в даването на права и свободи на градовете, а неин признак е зидовата корона. Първата градска емблема в България евентуално е варненската от 1880 година, само че първият публично одобрен герб е този на София от 1900 година
" В края на 19 век като изключително влиятелни и значими се обрисуват по този начин наречените интернационалните връзки, бихме ги нарекли панаири, тъй че било е въпрос на авторитет в България и изключително е влиятелно фамозното ревю през 1900 година в Париж “, споделя историкът Тодор Чобанов, пред bTV.
Още като студент той е потърсен от уредниците на българския павилион с ясната концепция, че би трябвало българската столица да бъде показана и няма по какъв начин в онази ера българската столица да няма герб и несъмнено герба е изискан в сецесионния жанр, на който той е огромен обожател.
В основата на герба е общоприетия щит, разграничен на 4 основни полета и едно централно, с лъв заимстван от находки във Велико Търново, с цел да се очертае приемствеността сред остарялата средновековна българска столица и новата българска столица София.
" Планината като е един от четирите водещи детайла, различен детайл е едно древноезическо изображение на богинята Тюхе, богиня на ориста до крепостна стена. Няма по какъв начин градския знак да премине без Аполон Медикус, това е провидение, което се асоциира с централния минерален извор. Тези знаци са обединени до настоящи църкви в Европа, това, което виждаме, е петият строителен интервал на храма “, изясни историкът.
През 1911 година към емблемата на София е допълнен и девизът " Расте, само че не старее ", както и два лаврови венеца, символизиращи вечността. А по време на социализма участва и петолъчка. Но след измененията старите ареали на герба са върнати.
Гербът на Пловдив
Древният Пловдив се снабдява за първи път с герб през 1938 година след двугодишен конкурс, от който на трето място е класиран даже самият Харалампи Тачев.
Пловдивската емблема се състои от изображение на река Марица в щит на златен декор със седем хълма, крепостна стена и лъв с корона. Символизира величество и благосъстояние.
" Това е забавното, че по времето на социализма този герб не се трансформира изключително. Променя му се цвета – повече в алена гама. И коронката на лъва незабелязано отпада “, изясни гл. ас. Видин Сукарев, историк, Регионален исторически музей-Пловдив.
Съвременният герб на Пловдив употребява множеството от хералдическите знаци на първия. Появява се втори лъв като знак на Съединението
Символите на Перник
" Характерното за Перник е, че е остарял град и кулите с крепостната стена, с типичната за миньорите металургичната кофа. Перник е град на въглища, на метал “, споделя Танани Чифлички, художник-хералдик.
Той е създателят на градската емблема и знамето на Перник. Разказва ни, че през 1966 година гербът е признат единомислещо от художествената комисия към окръга. Черното, аленото и жълтото в композицията съставляват въгледобива, металургията и прогресивността. В съвсем целия 20 век Перник е прочут точно с това: от изчезнало на формалните карти населено място при започване на века, до индустриална мощ, наброяваща над 100 000 поданици.
" Не можеш да тръгнеш сутринта и на обед да си подготвен, това е развой на дълго мислене и сравнение. Мисля че не е належащо да се прибавя нищо към герба на Перник “, сподели още Танани Чифлички.
Кое е характерно за Враца?
Гербът на Враца е основан през 1967 година от художника Любен Орозов. За разлика от знаците на множеството български градове, той не е обилен откъм детайли. Върху обичайно потребления за основа щит е изобразен път, който се вие сред две отвесни скали и стилизирана форма на естествения феномен Вратцата, който може да се види от центъра на града.
" За нас проходът Вратцата и самата планина са част от нашия град и не може да бъде по различен метод. Тази планина, която ни възпитава да бъдем твърди като нея, да бъдем красиви, само че освен външно, а и духовно “, споделя Радосвета Крумова, Община Враца.
Какво е характерно за Стара Загора?
През 1979 година, във връзка 100 години от възобновяване на Стара Загора, след опожаряването от Руско-турската война, Градският национален съвет взема решение да създаде нов Герб на града, планът е предоставен на художника Христо Танев. Той избира герба да бъде ситуиран върху френски щит, подобен щит имат право да носят градовете с хилядолетна история.
" Най-отгоре на герба е изобразена крепостната стена, която символизира значимото административно, стопанско и политическо значение на града през вековете, а първоообраза на тази крепостна стена е взет от монети, сечени тук, в Августа Траяна през втори, трети век. Централно място в герба, върху червен декор със златист цвят заема лъвицата с лъвче, която символизира раждането на новото начало, майчинството. Това е един тип отпратка към историята на града, който макар превратностите, макар опожаряванията - постоянно оцелява и продължава да се развива напред. В най-долната част на герба в златист цвят върху зелен декор са изобразени няколко бразди, житни, които пък символизират плодородието на старозагорското поле, което е част от Златна Тракия “, сподели изясни Райна Антонова, РИМ Стара Загора.
Символът за Велико Търново
Идеята за гербов знак на Велико Търново се слага за първи път през 1916 година от великотърновския художник Димитър Багрилов.
" През тази година една европейска компания, с център Лайпциг, изпраща циркулярни писма до всички страни. С молба да бъдат изпратени изображения на гербове на страната, на столицата, на окръжните градове и на общинските градове “, изясни историкът Тодорка Недева.
Гербът е сменен с нов през 1975 година. Визуално друг, само че идейно непосредствен до остарелия герб - със знаците на феодален Царевград Търнов.
" В края на 19 век като изключително влиятелни и значими се обрисуват по този начин наречените интернационалните връзки, бихме ги нарекли панаири, тъй че било е въпрос на авторитет в България и изключително е влиятелно фамозното ревю през 1900 година в Париж “, споделя историкът Тодор Чобанов, пред bTV.
Още като студент той е потърсен от уредниците на българския павилион с ясната концепция, че би трябвало българската столица да бъде показана и няма по какъв начин в онази ера българската столица да няма герб и несъмнено герба е изискан в сецесионния жанр, на който той е огромен обожател.
В основата на герба е общоприетия щит, разграничен на 4 основни полета и едно централно, с лъв заимстван от находки във Велико Търново, с цел да се очертае приемствеността сред остарялата средновековна българска столица и новата българска столица София.
" Планината като е един от четирите водещи детайла, различен детайл е едно древноезическо изображение на богинята Тюхе, богиня на ориста до крепостна стена. Няма по какъв начин градския знак да премине без Аполон Медикус, това е провидение, което се асоциира с централния минерален извор. Тези знаци са обединени до настоящи църкви в Европа, това, което виждаме, е петият строителен интервал на храма “, изясни историкът.
През 1911 година към емблемата на София е допълнен и девизът " Расте, само че не старее ", както и два лаврови венеца, символизиращи вечността. А по време на социализма участва и петолъчка. Но след измененията старите ареали на герба са върнати.
Гербът на Пловдив
Древният Пловдив се снабдява за първи път с герб през 1938 година след двугодишен конкурс, от който на трето място е класиран даже самият Харалампи Тачев.
Пловдивската емблема се състои от изображение на река Марица в щит на златен декор със седем хълма, крепостна стена и лъв с корона. Символизира величество и благосъстояние.
" Това е забавното, че по времето на социализма този герб не се трансформира изключително. Променя му се цвета – повече в алена гама. И коронката на лъва незабелязано отпада “, изясни гл. ас. Видин Сукарев, историк, Регионален исторически музей-Пловдив.
Съвременният герб на Пловдив употребява множеството от хералдическите знаци на първия. Появява се втори лъв като знак на Съединението
Символите на Перник
" Характерното за Перник е, че е остарял град и кулите с крепостната стена, с типичната за миньорите металургичната кофа. Перник е град на въглища, на метал “, споделя Танани Чифлички, художник-хералдик.
Той е създателят на градската емблема и знамето на Перник. Разказва ни, че през 1966 година гербът е признат единомислещо от художествената комисия към окръга. Черното, аленото и жълтото в композицията съставляват въгледобива, металургията и прогресивността. В съвсем целия 20 век Перник е прочут точно с това: от изчезнало на формалните карти населено място при започване на века, до индустриална мощ, наброяваща над 100 000 поданици.
" Не можеш да тръгнеш сутринта и на обед да си подготвен, това е развой на дълго мислене и сравнение. Мисля че не е належащо да се прибавя нищо към герба на Перник “, сподели още Танани Чифлички.
Кое е характерно за Враца?
Гербът на Враца е основан през 1967 година от художника Любен Орозов. За разлика от знаците на множеството български градове, той не е обилен откъм детайли. Върху обичайно потребления за основа щит е изобразен път, който се вие сред две отвесни скали и стилизирана форма на естествения феномен Вратцата, който може да се види от центъра на града.
" За нас проходът Вратцата и самата планина са част от нашия град и не може да бъде по различен метод. Тази планина, която ни възпитава да бъдем твърди като нея, да бъдем красиви, само че освен външно, а и духовно “, споделя Радосвета Крумова, Община Враца.
Какво е характерно за Стара Загора?
През 1979 година, във връзка 100 години от възобновяване на Стара Загора, след опожаряването от Руско-турската война, Градският национален съвет взема решение да създаде нов Герб на града, планът е предоставен на художника Христо Танев. Той избира герба да бъде ситуиран върху френски щит, подобен щит имат право да носят градовете с хилядолетна история.
" Най-отгоре на герба е изобразена крепостната стена, която символизира значимото административно, стопанско и политическо значение на града през вековете, а първоообраза на тази крепостна стена е взет от монети, сечени тук, в Августа Траяна през втори, трети век. Централно място в герба, върху червен декор със златист цвят заема лъвицата с лъвче, която символизира раждането на новото начало, майчинството. Това е един тип отпратка към историята на града, който макар превратностите, макар опожаряванията - постоянно оцелява и продължава да се развива напред. В най-долната част на герба в златист цвят върху зелен декор са изобразени няколко бразди, житни, които пък символизират плодородието на старозагорското поле, което е част от Златна Тракия “, сподели изясни Райна Антонова, РИМ Стара Загора.
Символът за Велико Търново
Идеята за гербов знак на Велико Търново се слага за първи път през 1916 година от великотърновския художник Димитър Багрилов.
" През тази година една европейска компания, с център Лайпциг, изпраща циркулярни писма до всички страни. С молба да бъдат изпратени изображения на гербове на страната, на столицата, на окръжните градове и на общинските градове “, изясни историкът Тодорка Недева.
Гербът е сменен с нов през 1975 година. Визуално друг, само че идейно непосредствен до остарелия герб - със знаците на феодален Царевград Търнов.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ