Къде на територията на днешен Пловдив са се заселили първите жители?
Археологът Стоян Иванов от Регионален Археологически музей - Пловдив, в изявление за Plovdiv24.bg , за селищната могила " Яса тепе " 1 и изследванията там.
Здравейте, разкажете ни приключихте ли работата на Яса тепе и какви са резултатите?
Ще стартира малко по-отдалеч, защото, заради сериозната социална значителност на плана, който касае построяването на ВиК инфраструктура по " Брезовско шосе “, много се изписа и се изговори за нашата работа, и освен за нашата, за строителите – също. Но това, което касае археологическата работа, просто желая да разясним малко, да разсеем някои от по-мъгливите моменти за този обект.
Първо, обектът на " Брезовско шосе “, така наречен Плоска могила, е селищна могила. Това е праисторическо населено място, което е известно още от края на ХІХ век. Още тогава пишат за праисторическото населено място в квартал " Филипово “ на Пловдив.
Чак през 70-те години на ХХ век известният пловдивски праисторик Петър Детев прави отчасти изследване на могилата, с което той съумява да потвърди, че тя е населявана още от неолитната ера, през каменно-медната ера и през бронзовата ера. 2006 година, заради зачестилите нарушавания по територията на паметника, зачестилото строителство и намеси, междуведомствена комисия на НИПК, Министерството, общината, няма да изреждам всички, вкарват също предпазената зона на паметника и още тогава в тези граници на могилата, които ние в този момент изследваме, е открит и режимът на прилагане, който по никакъв метод не се разграничава от това, което е в централната градска част на Пловдив.
Всяка една интервенция, всички изкопни действия, свързани със строителство, с инфраструктура, се предхождат наложително от археологически разкопки. В това отношение просто желая да акцентира на това, че ние нищо ново не разкриваме като обект. Обектът е прочут от доста време и неговият режим на прилагане на територията му също от много време обратно е открит. Няма никаква самодейност в нашата активност. Ние изпълняваме безусловно съответни наставления, препоръчани от Междуведомствената комисия.
Какво се случва обаче към ден сегашен там? Работите ли още?
Към ден сегашен - разкопките за тази година завършиха. Нашият археологически сезон завърши по напълно справедливи метеорологични аргументи. Ние бяхме на терен в границите на седем календарни месеца, над 120 работни дни, в които успяхме да проучим над 90 метра от трасето, попадащо в зоната на археологическия монумент.
Доста съществено начинание, няма да крием, че беше много изтощително. Това са разкопки в градска среда, под съществено напрежение. Въпреки това, екипът, на който благодаря от мое име и от името на Десислава Давидова – началник на изследването, резервира мотивация и сили да го изследва и да продължим цяла година с доста съществено движение.
Това, което са нашите резултати от изследването – то не е завършило, ще продължи и следващата година, като ще бъде възобновено, в случай че всичко върви наред, в края на март – началото на април месец. Дотогава трасето ще бъде засипано и придвижването ще бъде възобновено за зимните месеци. А нашите резултати съответно са доста забавни. Това, което ние получихме като резултати директно, защото занапред ще би трябвало да проучваме данните – установихме, че има остатъци от най-малко пет поредно съществуващи селища в изследването на територията на археологическия обект, които датират сред 5000 и 4500 години пр.н.е.
В едни и същи рамки ли са били тези селища?
Да. Територията на паметника очевидно още от най-дълбока античност е привличала популацията. Първите заселници в действителност на територията на сегашен Пловдив, които заради редица аргументи, най-много, най-вероятно чисто екологични и естествени, са се заселили на тази малко по-висока точка над околната заблатена околност и в продължение на много епохи са обитавали без особени спирания това място. Трябва да отбележим, че обитаването е траяло сигурно по-дълго от това, което ние откриваме, само че най-горните пластове, които са свързани с праисторическите поселения, са били унищожени при покарването на пътя за Брезово.
Може ли някакви граници да ни опишете, къде тъкмо са били тези селища?
Границите – това е в действителност " Брезовско шосе “, пътят за Брезово минава да кажем през източната 1/3 на това населено място. То има диаметър може би към 200 метра, като не можем сигурно да твърдим дали е било с кръгла форма, дали е било по-скоро елипсовидно. Това, което ни дава като граници, са записаните доста дълбоки вкопани структури по периферията, в северната и южната външна страна на проучваното трасе, които са свързани с трап, който е обграждал селището. Този трап е имал по всяка възможност някаква може би отбранителна функционалност. Разбира се, не изключваме това да има и алегорична, и отводнителна функционалност, несъмнено.
Някакви по-интересни находки има ли? Можем ли да кажем какво открихте?
Разбира се, несъмнено, че има доста находки. Нашата работа не е да търсим съкровища, изключително на праисториците, само че все пак, над 500 са така наречен дребни находки, които открихме. Хиляди, хиляди са фрагментите от керамични съдове и от други по-масови находки. Това, което е главното за нас, е, че ние имаме опция да проучим в границите на един в действителност къс интервал извънредно доста огромни, дълбоки културни напластявания, с които да проследим по какъв начин са се развивали тези праисторически поселения през тази ера.
Тепърва ще би трябвало да проучваме тези данни, защото в този момент сме извънредно съсредоточени в това да приключим работата на терен. Но от находките имаме безпределно доста такива, които са свързани най-много с труда, бита и занаятите на тези хора, с техните принадлежности, с които те са обработвали дърво, кожи. Това са техните кремъчни сечива, които са употребявали също за обработка на разнообразни типове материали, също за направа на сърпове за жънене на житни култури. Намираме предмети на така наречен културата и на изкуството.
Разбира се, това са човешки и скотски фигурки, богато украсени, които може би символизират да кажем някакви носии и облеклото на античните хора. Намираме елементи от техните бижута. Много забавно – сносно са застъпени находките от средиземноморски миди и раковини. От тях са изработвани гривни, разнообразни типове амулети, мъниста, с които очевидно локалното население е обичало да се кипри и да се кичи.
Добре. Има ли още нещо, което да ни кажете за обекта и изследването му?
Това, което е главно – че изследването беше доста сполучливо за тази година. Проучването ще продължи и следващата година, може би ще отнеме още веднъж толкоз време, колкото и тази година, само че в случай че всичко върви наред, значимото е, че следващата година би трябвало, в случай че няма някакви форсмажорни условия, ние да приключим изследването и най-сетне да се премине към завършването на плана. Хубавото е, че успяхме да преминем през множеството напречни улици и в действителност, в случай че е успокояващо за работещите примерно на " Брезовско шосе “, обходът, който ще бъде следващата година, ще бъде много по-кратък и в действителност се заобикаля една дребна зона към 100 метра, която ще остава за изследване.
Това е, което касае обществеността. Това, което касае към този момент публиката и заинтригуваните – през пролетта в Археологическия музей ще има галерия, в която ще бъде включена и огромна част от находките, и хората ще имат опция да се срещнат по-подробно с нашата работа, с това, което ние сме свършили. А оттук насетне, след приключването на изследването, ще работим и в посока то да бъде оповестено и налично за всички.
А в действителност в този момент всичко се покрива от асфалта – това, което вие сте проучвали досега, нали по този начин? Нищо няма да остане да се изложи, както при другите археологически обекти, да се експонира?
Не, не. Нашето изследване е деструктивно. Обектът на нашето изследване, в действителност изследвайки го, ние го разрушаваме. И самият план не включва опция, даже и да открием нещо, то да бъде експонирано на място, защото самият план, доколкото – мисля, че и вие знаете, не е координиран авансово с археологическата част. Но това са неща, които няма да разясняваме. Но няма опция за експониране. За благополучие, задоволително добре документираме всичко. Имаме безпределно доста находки, с които можем да обогатим познанията ни за тази ера, за която няма никакви други данни, защото това са праисторически находки. Там единственият източник на информация, да установим нещо за тези хора, които са живели на територията на Пловдив, са разкопките.
Около 100 метра остават за изследване. Ние изследваме само и единствено в трасето на ВиК инфраструктурата, като това, което е и по-бавният ритъм на работа, както е в очите на множеството хора най-вероятно, е, защото ние подвластен от самите строители.
Нашата работа е линейна, циклична и всяко едно закъснение при строителната активност се отразява на това, че ние не можем да работим, и надлежно и ние сме в режим на изчакване. Работим на дребни сектори, с малко, само че стимулирани хора, защото изкопите са от порядъка на 20 квадратни метра и повече от 4-5 индивида не могат да работят по едно и също време в тях.
А това значи ли, че те по този метод и планът няма да стане, както се говореше, до края на годината – за " Брезовско шосе “ имам поради, като има още за дотъкмяване?
Да. Обектът евентуално ще бъде замразен за зимата и през пролетта ще бъдат възобновени изследванията и надлежно и строителната активност. Това към този момент е планувано, говорено и с локалната власт, и с фирмата-изпълните. Така че това е действителността.
Така че просто няма вид. Това, че нещо се е случило, имало е някакво нарушаване очевидно или недовиждане при въвеждането на този план в осъществяване, не освобождава от отговорност да се съблюдава закона, който задължава изследването на обекта посредством разкопки.
Здравейте, разкажете ни приключихте ли работата на Яса тепе и какви са резултатите?
Ще стартира малко по-отдалеч, защото, заради сериозната социална значителност на плана, който касае построяването на ВиК инфраструктура по " Брезовско шосе “, много се изписа и се изговори за нашата работа, и освен за нашата, за строителите – също. Но това, което касае археологическата работа, просто желая да разясним малко, да разсеем някои от по-мъгливите моменти за този обект.
Първо, обектът на " Брезовско шосе “, така наречен Плоска могила, е селищна могила. Това е праисторическо населено място, което е известно още от края на ХІХ век. Още тогава пишат за праисторическото населено място в квартал " Филипово “ на Пловдив.
Чак през 70-те години на ХХ век известният пловдивски праисторик Петър Детев прави отчасти изследване на могилата, с което той съумява да потвърди, че тя е населявана още от неолитната ера, през каменно-медната ера и през бронзовата ера. 2006 година, заради зачестилите нарушавания по територията на паметника, зачестилото строителство и намеси, междуведомствена комисия на НИПК, Министерството, общината, няма да изреждам всички, вкарват също предпазената зона на паметника и още тогава в тези граници на могилата, които ние в този момент изследваме, е открит и режимът на прилагане, който по никакъв метод не се разграничава от това, което е в централната градска част на Пловдив.
Всяка една интервенция, всички изкопни действия, свързани със строителство, с инфраструктура, се предхождат наложително от археологически разкопки. В това отношение просто желая да акцентира на това, че ние нищо ново не разкриваме като обект. Обектът е прочут от доста време и неговият режим на прилагане на територията му също от много време обратно е открит. Няма никаква самодейност в нашата активност. Ние изпълняваме безусловно съответни наставления, препоръчани от Междуведомствената комисия.
Какво се случва обаче към ден сегашен там? Работите ли още?
Към ден сегашен - разкопките за тази година завършиха. Нашият археологически сезон завърши по напълно справедливи метеорологични аргументи. Ние бяхме на терен в границите на седем календарни месеца, над 120 работни дни, в които успяхме да проучим над 90 метра от трасето, попадащо в зоната на археологическия монумент.
Доста съществено начинание, няма да крием, че беше много изтощително. Това са разкопки в градска среда, под съществено напрежение. Въпреки това, екипът, на който благодаря от мое име и от името на Десислава Давидова – началник на изследването, резервира мотивация и сили да го изследва и да продължим цяла година с доста съществено движение.
Това, което са нашите резултати от изследването – то не е завършило, ще продължи и следващата година, като ще бъде възобновено, в случай че всичко върви наред, в края на март – началото на април месец. Дотогава трасето ще бъде засипано и придвижването ще бъде възобновено за зимните месеци. А нашите резултати съответно са доста забавни. Това, което ние получихме като резултати директно, защото занапред ще би трябвало да проучваме данните – установихме, че има остатъци от най-малко пет поредно съществуващи селища в изследването на територията на археологическия обект, които датират сред 5000 и 4500 години пр.н.е.
В едни и същи рамки ли са били тези селища?
Да. Територията на паметника очевидно още от най-дълбока античност е привличала популацията. Първите заселници в действителност на територията на сегашен Пловдив, които заради редица аргументи, най-много, най-вероятно чисто екологични и естествени, са се заселили на тази малко по-висока точка над околната заблатена околност и в продължение на много епохи са обитавали без особени спирания това място. Трябва да отбележим, че обитаването е траяло сигурно по-дълго от това, което ние откриваме, само че най-горните пластове, които са свързани с праисторическите поселения, са били унищожени при покарването на пътя за Брезово.
Може ли някакви граници да ни опишете, къде тъкмо са били тези селища?
Границите – това е в действителност " Брезовско шосе “, пътят за Брезово минава да кажем през източната 1/3 на това населено място. То има диаметър може би към 200 метра, като не можем сигурно да твърдим дали е било с кръгла форма, дали е било по-скоро елипсовидно. Това, което ни дава като граници, са записаните доста дълбоки вкопани структури по периферията, в северната и южната външна страна на проучваното трасе, които са свързани с трап, който е обграждал селището. Този трап е имал по всяка възможност някаква може би отбранителна функционалност. Разбира се, не изключваме това да има и алегорична, и отводнителна функционалност, несъмнено.
Някакви по-интересни находки има ли? Можем ли да кажем какво открихте?
Разбира се, несъмнено, че има доста находки. Нашата работа не е да търсим съкровища, изключително на праисториците, само че все пак, над 500 са така наречен дребни находки, които открихме. Хиляди, хиляди са фрагментите от керамични съдове и от други по-масови находки. Това, което е главното за нас, е, че ние имаме опция да проучим в границите на един в действителност къс интервал извънредно доста огромни, дълбоки културни напластявания, с които да проследим по какъв начин са се развивали тези праисторически поселения през тази ера.
Тепърва ще би трябвало да проучваме тези данни, защото в този момент сме извънредно съсредоточени в това да приключим работата на терен. Но от находките имаме безпределно доста такива, които са свързани най-много с труда, бита и занаятите на тези хора, с техните принадлежности, с които те са обработвали дърво, кожи. Това са техните кремъчни сечива, които са употребявали също за обработка на разнообразни типове материали, също за направа на сърпове за жънене на житни култури. Намираме предмети на така наречен културата и на изкуството.
Разбира се, това са човешки и скотски фигурки, богато украсени, които може би символизират да кажем някакви носии и облеклото на античните хора. Намираме елементи от техните бижута. Много забавно – сносно са застъпени находките от средиземноморски миди и раковини. От тях са изработвани гривни, разнообразни типове амулети, мъниста, с които очевидно локалното население е обичало да се кипри и да се кичи.
Добре. Има ли още нещо, което да ни кажете за обекта и изследването му?
Това, което е главно – че изследването беше доста сполучливо за тази година. Проучването ще продължи и следващата година, може би ще отнеме още веднъж толкоз време, колкото и тази година, само че в случай че всичко върви наред, значимото е, че следващата година би трябвало, в случай че няма някакви форсмажорни условия, ние да приключим изследването и най-сетне да се премине към завършването на плана. Хубавото е, че успяхме да преминем през множеството напречни улици и в действителност, в случай че е успокояващо за работещите примерно на " Брезовско шосе “, обходът, който ще бъде следващата година, ще бъде много по-кратък и в действителност се заобикаля една дребна зона към 100 метра, която ще остава за изследване.
Това е, което касае обществеността. Това, което касае към този момент публиката и заинтригуваните – през пролетта в Археологическия музей ще има галерия, в която ще бъде включена и огромна част от находките, и хората ще имат опция да се срещнат по-подробно с нашата работа, с това, което ние сме свършили. А оттук насетне, след приключването на изследването, ще работим и в посока то да бъде оповестено и налично за всички.
А в действителност в този момент всичко се покрива от асфалта – това, което вие сте проучвали досега, нали по този начин? Нищо няма да остане да се изложи, както при другите археологически обекти, да се експонира?
Не, не. Нашето изследване е деструктивно. Обектът на нашето изследване, в действителност изследвайки го, ние го разрушаваме. И самият план не включва опция, даже и да открием нещо, то да бъде експонирано на място, защото самият план, доколкото – мисля, че и вие знаете, не е координиран авансово с археологическата част. Но това са неща, които няма да разясняваме. Но няма опция за експониране. За благополучие, задоволително добре документираме всичко. Имаме безпределно доста находки, с които можем да обогатим познанията ни за тази ера, за която няма никакви други данни, защото това са праисторически находки. Там единственият източник на информация, да установим нещо за тези хора, които са живели на територията на Пловдив, са разкопките.
Около 100 метра остават за изследване. Ние изследваме само и единствено в трасето на ВиК инфраструктурата, като това, което е и по-бавният ритъм на работа, както е в очите на множеството хора най-вероятно, е, защото ние подвластен от самите строители.
Нашата работа е линейна, циклична и всяко едно закъснение при строителната активност се отразява на това, че ние не можем да работим, и надлежно и ние сме в режим на изчакване. Работим на дребни сектори, с малко, само че стимулирани хора, защото изкопите са от порядъка на 20 квадратни метра и повече от 4-5 индивида не могат да работят по едно и също време в тях.
А това значи ли, че те по този метод и планът няма да стане, както се говореше, до края на годината – за " Брезовско шосе “ имам поради, като има още за дотъкмяване?
Да. Обектът евентуално ще бъде замразен за зимата и през пролетта ще бъдат възобновени изследванията и надлежно и строителната активност. Това към този момент е планувано, говорено и с локалната власт, и с фирмата-изпълните. Така че това е действителността.
Така че просто няма вид. Това, че нещо се е случило, имало е някакво нарушаване очевидно или недовиждане при въвеждането на този план в осъществяване, не освобождава от отговорност да се съблюдава закона, който задължава изследването на обекта посредством разкопки.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ