Ето как под руините блесна перлата на Пловдив
Арх. Румяна Пройкова, съратница и част от екипа на починалата към този момент арх. Вера Коларова, сътворил от руините Античния спектакъл на Филипопол, в изявление за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " .
- Арх. Пройкова, разкажете ни повече за любопитната история на Античния спектакъл в Пловдив? Как възкръсна за нов живот?
- Преди да стартираме с Античния спектакъл единствено да напомня, че Пловдив, античният Филипопол е извънредно богат със своето археологическо завещание. Знае, че археологическата просвета посредством археологическите изследвания на пловдивските археолози разкри безчет благосъстояния в нашия град, като в целокупност схемата на античния град, целия древен град с неговата улична система, с най-богатите му здания, неговия център – форума и незабавно след него значимите здания: театъра, Античния стадион, Одеона, базиликите и така нататък Но в този момент тематиката ни, несъмнено е Античният спектакъл на Пловдив.
Театърът на Пловдив беше оголен вследствие на археологически разходки, извършени от Археологическия музей в Пловдив, и това се случи в интервала от 1969 до 1978 година. Разбира се, със сондажни изследвания тук и там е имало податки, че на това място има строеж на изключително значима постройка, несъмнено, минава и част от стена. Но не се е знаело, предполагало се е от разкритите зидове, от тяхната дебелина, че става дума за нещо огромно, за огромна социална постройка.
И това схваща пробужда любознанието и стартира последователното настъпване от юг на север към ската след откриване, след крепостната стена, и последователно постепенно се излиза. И когато се стъпва на този дувар, наименуван стилобата на театралната постройка, тогава излиза наяве, че става дума, а се разкриват и основите на колоните, на по този начин наречения проскений, че става дума евентуално за зрителна зала. И последователно, се разкрива орхестрата, с настъпване към входовете от в профил, наречени пародоси / аз вкарвам тази известна на експерти терминология, на всеки, който прочете за Античния спектакъл, ще срещне тези названия/, това са входовете в профил, наречени парадоси, зидани засводени пространства, с които се ставало зареждане към орхестрата. Орхестрата е полукръглата част, сред сцената и публиката.
Сцената или така наречен скене принадлежи на театралната постройка. Всъщност, присъща специфичност на античния спектакъл е, че двата детайла на постройката, откритата зрителна постройка, наречена театрон, това със седалките, и постройката за артистите, наречена скене, не са свързани с единиен размер, не са покрити, а се свързват посредством тези проходи, тези засводени проходи, двете елементи са отделени от парадосите, двата странични входа. Целта на реставрацията беше да доближи оптималната изява и най-хубава социализация, т.е. функционално потребление на паметника, като несъмнено, се опира на научно потвърдена идейна реорганизация.
- Какво заварихте на това място?
- Голяма част от театралната част на постройката беше на земята, бяха сривания, и това представляваше попълването на един пъзел, който изискваше богата научна подготовка. И тя не липсваше в екипа, в лицето на арх. Вера Коларова – водещият план, ръководителят, вдъхновителят на този обект. Бяхме изключили опцията да се третира реставрацията на Античния спектакъл като мъртъв музеен експонат, т.е. единствено като археологически пример – не, реализира се консолидираното му в актуалния живот, като се съживи първичната функционалност.
- Колко време продължи съживяването на обекта, с цел да се трансформира той в това, което е в този момент?
- Той беше открит през 1981 година, като един от националните юбилейни обекти за честване на 1300-годишнината на българската страна. Това беше един популярен концерт, едно зрелище доста представително, имах щастието да участвам, целият проектантски екип, несъмнено, бяхме в публиката, само че беше вълнуващо.
Вече малко са останали очевидците на реставрацията на Античния спектакъл, аз съм една от тях, заради преклонна възраст. Но да кажа единствено, че се отстояваше, нашият екип отстояваше правилото на реставрацията, да се отива на съответните условия, на обширно изследване на античните градежи, които се намираха на място, на съществуването на архитектурния материал от една извънредно богата архитектурна украса. Всичко, което в този момент виждаме: колони, капитали, бази, архитрави, комплицирани корнизи и така нататък, всичко това беше долу, във тип на сриване, и беше въпрос на едно доста прецизна, доста виновна и профилирана инвентаризация на този материал.
Арх. Коларова беше диригентът, ние – нейните помощници, аз бях до нея, бяхме възпитаници сега. За нас това беше една практическа задача, едно показно, в действителност за всички е било, за целия екип, по какъв начин една толкоз комплицирана задача може да бъде доведена до край. Тук може би е място да кажа, че това, което се отнасят, т.е. което приказвам за сложността за възобновяване на театралната постройка, беше друго. Там правилата бяха други, методът беше различен друг от този за театрона.
Театрон се назовава цялата кавея, чашата със седалките. Там си помъчихме да не позволяваме нови редове седалки над автентично непокътнатите, както се споделя в археологическата процедура ин ситу, т.е. на място. Получи се едно съвместяване на по този начин запазения руинно, по този начин непокътнатата комбинация на седалките, с един тревен шкарп, който подсказва интеграцията на целостта на тази седалкова чаша на зрителната зала на Античния спектакъл до постигане на неговия завършек, който беше маркиран с една нова бяла линия, единствено като ограничител, като знание, че този втори бранш на Античния спектакъл свършва тук.
Вече, доста по-късно, години по-късно, след спомагателни изследвания, когато стартира реорганизация на тунела, на северния вход, който в този момент е основния за захранване на театъра, до такава степен завършваше театърът. После, при замесване към тунела, се разбра, че е имало и трети ред евентуално, само че може би отчасти, нямаше цялостни данни, не можеше да се към този момент навлезе в пространството, което е свързващо към университета, към методите, към връзките, и се резервира в този тип, който го имаме и до момента. Но сондажните изследвания демонстрираха, че даже и да го е имало и евентуално е имало, тъй като се откриха някакви основи, нямаме, това е по този начин да се каже субструкция, т.е. в основи, само че нямаме нищо от това, което е нагоре – какви са били, имало ли е, какви са били тези седалки, какъв брой са били.
- Какво може да се каже в този момент, за използването на театъра?
- Сещам се единствено, че ми се желае да припомня, ние неведнъж сме подчертавали, че театралната част, която е формирано от нежни детайли, тя незабавно и постоянно се нуждае от поддържащата консервация. От много години това се припомня. Разбира се общинската конструкция " Старинен Пловдив “, която обгрижва резерват " Старинен Пловдив “, управлението в този момент е заинтригувано.
Нашето съвремие е наситено с многочислени събития, които постоянно са с несъответствуващ темперамент за един археологически обект от тази класа, каквато е Античният спектакъл, новаторските механически осъществявания, те даже от време на време са и рискови, те упорито се борят за сцената на Античния спектакъл, само че управлението на " Стария Пловдив “ е решило, най-малко в лицето на неговия началник госпожа Елена Кантарева, да оформи актуален устав за използването на археологическия обект при опазване на неговия приоритет точно като археологически обект, по този начин да се каже прототип, и подчиняването на функционалността, на концепцията с цел да се запази паметника на първо място в неговата целокупност и в достоверната му пространствена изява, а не в тук и там да се подава по нещо.
Много са този тип осъществяване и учудващо за какво тъкмо това се търси на Античния спектакъл, откакто да вземем за пример при насищането му с тежките кори, в които съвсем не остава нищо очевидно, аз съм участвала на такива спектакли, нищо очевидно от неговата декоративна стойност на театралната постройка, а тя е един подготвен фон. Трябва да се върви към условна сценография, сценография, съобразена с дадеността на античната пространствена конструкция на сцената, да се употребява тя, тъй като това е най-хубавото. Хората отиват, посещават, с цел да се насладят точно на това.
- Арх. Пройкова, разкажете ни повече за любопитната история на Античния спектакъл в Пловдив? Как възкръсна за нов живот?
- Преди да стартираме с Античния спектакъл единствено да напомня, че Пловдив, античният Филипопол е извънредно богат със своето археологическо завещание. Знае, че археологическата просвета посредством археологическите изследвания на пловдивските археолози разкри безчет благосъстояния в нашия град, като в целокупност схемата на античния град, целия древен град с неговата улична система, с най-богатите му здания, неговия център – форума и незабавно след него значимите здания: театъра, Античния стадион, Одеона, базиликите и така нататък Но в този момент тематиката ни, несъмнено е Античният спектакъл на Пловдив.
Театърът на Пловдив беше оголен вследствие на археологически разходки, извършени от Археологическия музей в Пловдив, и това се случи в интервала от 1969 до 1978 година. Разбира се, със сондажни изследвания тук и там е имало податки, че на това място има строеж на изключително значима постройка, несъмнено, минава и част от стена. Но не се е знаело, предполагало се е от разкритите зидове, от тяхната дебелина, че става дума за нещо огромно, за огромна социална постройка.
И това схваща пробужда любознанието и стартира последователното настъпване от юг на север към ската след откриване, след крепостната стена, и последователно постепенно се излиза. И когато се стъпва на този дувар, наименуван стилобата на театралната постройка, тогава излиза наяве, че става дума, а се разкриват и основите на колоните, на по този начин наречения проскений, че става дума евентуално за зрителна зала. И последователно, се разкрива орхестрата, с настъпване към входовете от в профил, наречени пародоси / аз вкарвам тази известна на експерти терминология, на всеки, който прочете за Античния спектакъл, ще срещне тези названия/, това са входовете в профил, наречени парадоси, зидани засводени пространства, с които се ставало зареждане към орхестрата. Орхестрата е полукръглата част, сред сцената и публиката.
Сцената или така наречен скене принадлежи на театралната постройка. Всъщност, присъща специфичност на античния спектакъл е, че двата детайла на постройката, откритата зрителна постройка, наречена театрон, това със седалките, и постройката за артистите, наречена скене, не са свързани с единиен размер, не са покрити, а се свързват посредством тези проходи, тези засводени проходи, двете елементи са отделени от парадосите, двата странични входа. Целта на реставрацията беше да доближи оптималната изява и най-хубава социализация, т.е. функционално потребление на паметника, като несъмнено, се опира на научно потвърдена идейна реорганизация.
- Какво заварихте на това място?
- Голяма част от театралната част на постройката беше на земята, бяха сривания, и това представляваше попълването на един пъзел, който изискваше богата научна подготовка. И тя не липсваше в екипа, в лицето на арх. Вера Коларова – водещият план, ръководителят, вдъхновителят на този обект. Бяхме изключили опцията да се третира реставрацията на Античния спектакъл като мъртъв музеен експонат, т.е. единствено като археологически пример – не, реализира се консолидираното му в актуалния живот, като се съживи първичната функционалност.
- Колко време продължи съживяването на обекта, с цел да се трансформира той в това, което е в този момент?
- Той беше открит през 1981 година, като един от националните юбилейни обекти за честване на 1300-годишнината на българската страна. Това беше един популярен концерт, едно зрелище доста представително, имах щастието да участвам, целият проектантски екип, несъмнено, бяхме в публиката, само че беше вълнуващо.
Вече малко са останали очевидците на реставрацията на Античния спектакъл, аз съм една от тях, заради преклонна възраст. Но да кажа единствено, че се отстояваше, нашият екип отстояваше правилото на реставрацията, да се отива на съответните условия, на обширно изследване на античните градежи, които се намираха на място, на съществуването на архитектурния материал от една извънредно богата архитектурна украса. Всичко, което в този момент виждаме: колони, капитали, бази, архитрави, комплицирани корнизи и така нататък, всичко това беше долу, във тип на сриване, и беше въпрос на едно доста прецизна, доста виновна и профилирана инвентаризация на този материал.
Арх. Коларова беше диригентът, ние – нейните помощници, аз бях до нея, бяхме възпитаници сега. За нас това беше една практическа задача, едно показно, в действителност за всички е било, за целия екип, по какъв начин една толкоз комплицирана задача може да бъде доведена до край. Тук може би е място да кажа, че това, което се отнасят, т.е. което приказвам за сложността за възобновяване на театралната постройка, беше друго. Там правилата бяха други, методът беше различен друг от този за театрона.
Театрон се назовава цялата кавея, чашата със седалките. Там си помъчихме да не позволяваме нови редове седалки над автентично непокътнатите, както се споделя в археологическата процедура ин ситу, т.е. на място. Получи се едно съвместяване на по този начин запазения руинно, по този начин непокътнатата комбинация на седалките, с един тревен шкарп, който подсказва интеграцията на целостта на тази седалкова чаша на зрителната зала на Античния спектакъл до постигане на неговия завършек, който беше маркиран с една нова бяла линия, единствено като ограничител, като знание, че този втори бранш на Античния спектакъл свършва тук.
Вече, доста по-късно, години по-късно, след спомагателни изследвания, когато стартира реорганизация на тунела, на северния вход, който в този момент е основния за захранване на театъра, до такава степен завършваше театърът. После, при замесване към тунела, се разбра, че е имало и трети ред евентуално, само че може би отчасти, нямаше цялостни данни, не можеше да се към този момент навлезе в пространството, което е свързващо към университета, към методите, към връзките, и се резервира в този тип, който го имаме и до момента. Но сондажните изследвания демонстрираха, че даже и да го е имало и евентуално е имало, тъй като се откриха някакви основи, нямаме, това е по този начин да се каже субструкция, т.е. в основи, само че нямаме нищо от това, което е нагоре – какви са били, имало ли е, какви са били тези седалки, какъв брой са били.
- Какво може да се каже в този момент, за използването на театъра?
- Сещам се единствено, че ми се желае да припомня, ние неведнъж сме подчертавали, че театралната част, която е формирано от нежни детайли, тя незабавно и постоянно се нуждае от поддържащата консервация. От много години това се припомня. Разбира се общинската конструкция " Старинен Пловдив “, която обгрижва резерват " Старинен Пловдив “, управлението в този момент е заинтригувано.
Нашето съвремие е наситено с многочислени събития, които постоянно са с несъответствуващ темперамент за един археологически обект от тази класа, каквато е Античният спектакъл, новаторските механически осъществявания, те даже от време на време са и рискови, те упорито се борят за сцената на Античния спектакъл, само че управлението на " Стария Пловдив “ е решило, най-малко в лицето на неговия началник госпожа Елена Кантарева, да оформи актуален устав за използването на археологическия обект при опазване на неговия приоритет точно като археологически обект, по този начин да се каже прототип, и подчиняването на функционалността, на концепцията с цел да се запази паметника на първо място в неговата целокупност и в достоверната му пространствена изява, а не в тук и там да се подава по нещо.
Много са този тип осъществяване и учудващо за какво тъкмо това се търси на Античния спектакъл, откакто да вземем за пример при насищането му с тежките кори, в които съвсем не остава нищо очевидно, аз съм участвала на такива спектакли, нищо очевидно от неговата декоративна стойност на театралната постройка, а тя е един подготвен фон. Трябва да се върви към условна сценография, сценография, съобразена с дадеността на античната пространствена конструкция на сцената, да се употребява тя, тъй като това е най-хубавото. Хората отиват, посещават, с цел да се насладят точно на това.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ