Арх. Пройкова: Учудващо е защо се товари с тежки декори Античният театър
Античният спектакъл в Пловдив беше открит през 1981 година, като един от националните юбилейни обекти, за честване на 1300-годишнината на българската страна. Това сподели в предаването " Цветовете на Пловдив " на Радио " Фокус " арх. Румяна Пройкова, съратница и част от екипа на починалата арх. Вера Коларова. " Това беше един популярен концерт, едно зрелище доста представително, имах щастието да участвам, целият проектантски екип, несъмнено, бяхме в публиката, беше вълнуващо.
Вече малко са останали очевидците на реставрацията на Античния спектакъл, аз съм една от тях, заради преклонна възраст, само че да кажа единствено, че нашият екип отстояваше правилото на реставрацията да се отива на съответните условия, на обширно изследване на античните градежи, които се намираха на място, на съществуването на архитектурния материал от една извънредно богата архитектурна украса ", добави арх. Пройкова.
Тя описа още, че всичко това, което в този момент се вижда: колони, капитали, бази, архитрави, комплицирани корнизи и така нататък, всичко е било долу, във тип на сриване, и е било въпрос на една доста прецизна, доста виновна и профилирана инвентаризация на този материал. Арх. Коларова е била диригентът, а останалите от екипа – нейните помощници. Всички са били до нея, като възпитаници.
" За нас това беше една практическа задача, едно показно, в действителност за всички е било, за целия екип, по какъв начин една толкоз комплицирана задача може да бъде доведена до край. Говоря за сложността за възобновяване на театралната постройка, беше друго. Там правилата бяха други, методът беше различен, друг от този за театрона. Театрон се назовава цялата кавея, чашата със седалките. Там си помъчихме да не позволяваме нови редове седалки над автентично непокътнатите, както се споделя в археологическата процедура ин ситу, т.е. на място.
Получи се едно съвместяване на по този начин запазения руинно, по този начин непокътнатата комбинация на седалките с един тревен шкарп, който подсказва интеграцията на целостта на тази седалкова чаша на зрителната зала на Античния спектакъл до постигане на неговя свършек, който беше маркиран с една нова бяла линия единствено като ограничител, като знание, че този втори бранш на Античния спектакъл свършва тук ", спомня си процесът на възобновяване арх. Пройкова.
Вече доста по-късно, години по-късно, след спомагателни изследвания когато стартира реорганизация на тунела, на северния вход, който в този момент е основния за пълнене, за зареждане на театъра, при влизане към тунела се е схванало, че е имало и трети ред евентуално, само че може би отчасти. Не е имало цялостни данни, не е можело да се навлезе в пространството, което е свързващо към университета, към методите, към връзките. Затова се е запазило в този тип, който го имаме и до момента.
" Но сондажните изследвания демонстрираха, че даже и да го е имало и евентуално е имало, тъй като се откриха някакви основи. Но нямаше нищо от това, което е нагоре – какви са били тези седалки, какъв брой са били ", добави арх. Пройкова.
Тя припомня, че археолозите и архитектите на Античния спектакъл неведнъж са подчертавали до момента, че театралната част, която е формирана от нежни детайли, незабавно и постоянно се нуждае от поддържаща консервация.
Разбира се, общинската конструкция " Старинен Пловдив “, която обгрижва резервата " Старинен Пловдив “ и по-точно управлението в този момент е заинтригувано от това.
" Нашето съвремие е наситено с многочислени събития, които постоянно са с несъответствуващ темперамент за един археологически обект от тази класа, каквато е Античният спектакъл. А новаторските механически осъществявания от време на време са и рискови, макар, че те упорито се борят за сцената на Античния спектакъл.
Но управлението на " Стария Пловдив “ е решило, най-малко в лицето на неговия началник госпожа Елена Кантарева, да оформи актуален устав за използването на археологическия обект при опазване на неговия приоритет, точно като археологически обект, по този начин да се каже прототип, и подчиняването на функционалността, на концепцията, с цел да се запази паметника на първо място в неговата целокупност и в достоверната му пространствена изява, а не в тук и там да се подава по нещо.
Много са този тип осъществявания и учудващо за какво тъкмо това се търси на Античния спектакъл, откакто да вземем за пример, при насищането му с тежките декори съвсем не остава нищо очевидно от неговата декоративна стойност на театралната постройка, а тя е един подготвен фон. Трябва да се върви към условна сценография, сценография, съобразена с дадеността на античната пространствена конструкция на сцената, да се употребява тя, тъй като това е най-хубавото. Хората отиват там, посещават театъра, с цел да се насладят точно на това ", добави арх. Румяна Пройкова.
Вече малко са останали очевидците на реставрацията на Античния спектакъл, аз съм една от тях, заради преклонна възраст, само че да кажа единствено, че нашият екип отстояваше правилото на реставрацията да се отива на съответните условия, на обширно изследване на античните градежи, които се намираха на място, на съществуването на архитектурния материал от една извънредно богата архитектурна украса ", добави арх. Пройкова.
Тя описа още, че всичко това, което в този момент се вижда: колони, капитали, бази, архитрави, комплицирани корнизи и така нататък, всичко е било долу, във тип на сриване, и е било въпрос на една доста прецизна, доста виновна и профилирана инвентаризация на този материал. Арх. Коларова е била диригентът, а останалите от екипа – нейните помощници. Всички са били до нея, като възпитаници.
" За нас това беше една практическа задача, едно показно, в действителност за всички е било, за целия екип, по какъв начин една толкоз комплицирана задача може да бъде доведена до край. Говоря за сложността за възобновяване на театралната постройка, беше друго. Там правилата бяха други, методът беше различен, друг от този за театрона. Театрон се назовава цялата кавея, чашата със седалките. Там си помъчихме да не позволяваме нови редове седалки над автентично непокътнатите, както се споделя в археологическата процедура ин ситу, т.е. на място.
Получи се едно съвместяване на по този начин запазения руинно, по този начин непокътнатата комбинация на седалките с един тревен шкарп, който подсказва интеграцията на целостта на тази седалкова чаша на зрителната зала на Античния спектакъл до постигане на неговя свършек, който беше маркиран с една нова бяла линия единствено като ограничител, като знание, че този втори бранш на Античния спектакъл свършва тук ", спомня си процесът на възобновяване арх. Пройкова.
Вече доста по-късно, години по-късно, след спомагателни изследвания когато стартира реорганизация на тунела, на северния вход, който в този момент е основния за пълнене, за зареждане на театъра, при влизане към тунела се е схванало, че е имало и трети ред евентуално, само че може би отчасти. Не е имало цялостни данни, не е можело да се навлезе в пространството, което е свързващо към университета, към методите, към връзките. Затова се е запазило в този тип, който го имаме и до момента.
" Но сондажните изследвания демонстрираха, че даже и да го е имало и евентуално е имало, тъй като се откриха някакви основи. Но нямаше нищо от това, което е нагоре – какви са били тези седалки, какъв брой са били ", добави арх. Пройкова.
Тя припомня, че археолозите и архитектите на Античния спектакъл неведнъж са подчертавали до момента, че театралната част, която е формирана от нежни детайли, незабавно и постоянно се нуждае от поддържаща консервация.
Разбира се, общинската конструкция " Старинен Пловдив “, която обгрижва резервата " Старинен Пловдив “ и по-точно управлението в този момент е заинтригувано от това.
" Нашето съвремие е наситено с многочислени събития, които постоянно са с несъответствуващ темперамент за един археологически обект от тази класа, каквато е Античният спектакъл. А новаторските механически осъществявания от време на време са и рискови, макар, че те упорито се борят за сцената на Античния спектакъл.
Но управлението на " Стария Пловдив “ е решило, най-малко в лицето на неговия началник госпожа Елена Кантарева, да оформи актуален устав за използването на археологическия обект при опазване на неговия приоритет, точно като археологически обект, по този начин да се каже прототип, и подчиняването на функционалността, на концепцията, с цел да се запази паметника на първо място в неговата целокупност и в достоверната му пространствена изява, а не в тук и там да се подава по нещо.
Много са този тип осъществявания и учудващо за какво тъкмо това се търси на Античния спектакъл, откакто да вземем за пример, при насищането му с тежките декори съвсем не остава нищо очевидно от неговата декоративна стойност на театралната постройка, а тя е един подготвен фон. Трябва да се върви към условна сценография, сценография, съобразена с дадеността на античната пространствена конструкция на сцената, да се употребява тя, тъй като това е най-хубавото. Хората отиват там, посещават театъра, с цел да се насладят точно на това ", добави арх. Румяна Пройкова.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ