Как е бил разкрит Античният театър в Пловдив?
Античният Филипопол е извънредно богат със своето археологическо завещание. Това сподели в предаването " Цветовете на Пловдив " на Радио " Фокус " арх. Румяна Пройкова, съратница и част от екипа на починалата арх. Вера Коларова. Екипът стартира работа върху руините на Античния спектакъл на Филипопол през далечната 1969 година.
" Знае се, че археологическата просвета, посредством археологическите изследвания на пловдивските археолози, разкри безчет благосъстояния в град Пловдив, като в целокупност схемата на античния град, целия древен град с неговата улична система, с най-богатите му здания, неговия център – форума и незабавно след него значимите здания: Театъра, Античния стадион, Одеона, Базиликите и така нататък Но в този момент тематиката ни, несъмнено, е Античният спектакъл на Пловдив.
Театърът на Пловдив беше оголен вследствие на археологически разкопки, извършени от Археологическия музей в Пловдив, и това се случи в интервала от 1969 до 1978 година. Със сондажни изследвания тук и там е имало податки, че на това място има строеж на изключително значима постройка, минава и част от стена. Но не се е знаело, предполагало се е от разкритите зидове, от тяхната дебелина, че става дума за нещо огромно, за огромна социална постройка ", добави арх. Пройкова.
И това пробужда любознанието и стартира последователното настъпване от юг на север към ската, след откриване на крепостната стена, и последователно постепенно се излиза, описа още арх. Пройкова. Когато се стъпва на този дувар, наименуван стилобата на театралната постройка, тогава излиза наяве, че се разкриват и основите на колоните на по този начин наречения проскений, става дума евентуално за зрителна зала.
" И последователно бяха разкрити орхестрата, с настъпване към входовете в профил, наречени пародоси. Аз вкарвам тази известна на експертите терминология, само че всеки, който прочете за Античния спектакъл, ще срещне тези названия. Това са входовете в профил, наречени парадоси, зидани засводени пространства, с които е ставало зареждане към орхестрата ", сподели още Пройкова.
Тя разясни, че орхестрата е полукръглата централна част в театъра, сред местата за феновете и сцената, където стоял хорът. Сцената, или така наречен скене, принадлежи на театралната постройка. Всъщност, присъща специфичност на Античния спектакъл е, че двата детайла на постройката, откритата зрителна постройка, наречена театрон, това със седалките, и постройката за артистите, наречена скене, не са свързани с единиен размер, не са покрити, а се свързват посредством тези засводени проходи. Двете елементи са отделени от парадосите, от двата странични входа.
" Целта на реставрацията беше да доближи оптималната изява и най-хубава социализация, т.е. функционално потребление на паметника, като несъмнено, се опира на научно потвърдена идейна реорганизация. Голяма част от театралната част на постройката беше на земята, бяха сривания и представляваше попълването на един, доста комплицирано несъмнено, на един пъзел, който изискваше богата научна подготовка.
И тя не липсваше на екипа, в лицето на арх. Вера Коларова – водещият архитект, ръководителят, вдъхновителят на този обект. Бяхме изключили опцията да се третира реставрацията на Античния спектакъл като мъртъв музеен експонат, т.е. единствено като археологически пример – не. Постигна се консолидираното му в актуалния живот, като се съживи първичната функционалност ", описа още арх. Румяна Пройкова.
" Знае се, че археологическата просвета, посредством археологическите изследвания на пловдивските археолози, разкри безчет благосъстояния в град Пловдив, като в целокупност схемата на античния град, целия древен град с неговата улична система, с най-богатите му здания, неговия център – форума и незабавно след него значимите здания: Театъра, Античния стадион, Одеона, Базиликите и така нататък Но в този момент тематиката ни, несъмнено, е Античният спектакъл на Пловдив.
Театърът на Пловдив беше оголен вследствие на археологически разкопки, извършени от Археологическия музей в Пловдив, и това се случи в интервала от 1969 до 1978 година. Със сондажни изследвания тук и там е имало податки, че на това място има строеж на изключително значима постройка, минава и част от стена. Но не се е знаело, предполагало се е от разкритите зидове, от тяхната дебелина, че става дума за нещо огромно, за огромна социална постройка ", добави арх. Пройкова.
И това пробужда любознанието и стартира последователното настъпване от юг на север към ската, след откриване на крепостната стена, и последователно постепенно се излиза, описа още арх. Пройкова. Когато се стъпва на този дувар, наименуван стилобата на театралната постройка, тогава излиза наяве, че се разкриват и основите на колоните на по този начин наречения проскений, става дума евентуално за зрителна зала.
" И последователно бяха разкрити орхестрата, с настъпване към входовете в профил, наречени пародоси. Аз вкарвам тази известна на експертите терминология, само че всеки, който прочете за Античния спектакъл, ще срещне тези названия. Това са входовете в профил, наречени парадоси, зидани засводени пространства, с които е ставало зареждане към орхестрата ", сподели още Пройкова.
Тя разясни, че орхестрата е полукръглата централна част в театъра, сред местата за феновете и сцената, където стоял хорът. Сцената, или така наречен скене, принадлежи на театралната постройка. Всъщност, присъща специфичност на Античния спектакъл е, че двата детайла на постройката, откритата зрителна постройка, наречена театрон, това със седалките, и постройката за артистите, наречена скене, не са свързани с единиен размер, не са покрити, а се свързват посредством тези засводени проходи. Двете елементи са отделени от парадосите, от двата странични входа.
" Целта на реставрацията беше да доближи оптималната изява и най-хубава социализация, т.е. функционално потребление на паметника, като несъмнено, се опира на научно потвърдена идейна реорганизация. Голяма част от театралната част на постройката беше на земята, бяха сривания и представляваше попълването на един, доста комплицирано несъмнено, на един пъзел, който изискваше богата научна подготовка.
И тя не липсваше на екипа, в лицето на арх. Вера Коларова – водещият архитект, ръководителят, вдъхновителят на този обект. Бяхме изключили опцията да се третира реставрацията на Античния спектакъл като мъртъв музеен експонат, т.е. единствено като археологически пример – не. Постигна се консолидираното му в актуалния живот, като се съживи първичната функционалност ", описа още арх. Румяна Пройкова.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ