Красимир Вълчев: 85% от професиите в бъдеще все още не съществуват
85% от специалностите, които ще се упражняват в близко бъдеще, към момента не съществуват. Това е огромен проблем за просветителната система, която би трябвало да приготви фрагментите за трудовия пазар, стана ясно от думите на депутатът и някогашен министър на образованието и науката. Той е във Варна за присъединяване в Третия интернационален учебен конгрес " Иновативната просветителна среда през призмата на прочувствената просветеност и изкуствения разсъдък - направления и провокации “, съобщи кореспондент на Varna24.bg .
Бившият министър на образованието предвижда още, че в бъдеще време хората ще сменят 2,5 пъти своите специалности, а не работното място на една и съща специалност през живота си. Нещата стават доста динамични. Изменят се с бързи темпове, очерта той.
Много от специалностите ще изчезнат. Човешкият фактор ще бъде сменен с изкуствения разсъдък. Ние от в този момент би трябвало да се приготвяме за това бъдеще, изясни още ексминистър Вълчев.
В бъдеще ще се търсят експерти с човешки, обществени умения, добави той.
Специалистът е безапелационен, че мобилните устройства, които родителите дават на децата си, за занятие, вредят на подрастващите. Изследванията сочат, изясни той, че от потреблението на тези устройство страда функционалната просветеност. Те пречат на концентрацията на подрастващите. Парадокс е, акцентира той, само че сферата на образованието би трябвало да насочи своите старания в това да направи индивида - човек.
Мобилните устройства вредят на мозъка. Трябва да се ускори проучването на филантропични науки, на просвета, на изкуство. Предизвикателството, с което се сблъскват учителите, е това да стимулират ученика, изясни.
В бъдеще ще се търсят експерти с по-широк набор на умения, добави той. Депутатът очерта един проблем, който би трябвало да бъде законодателно решен, а точно смекчаването на бюрократичната тежест. В момента се търси документален педантизъм, а не крайни резултати. Това би трябвало да бъде заменено.
Относно резултатите от матурата по БЕЛ, той изясни, че има групи възпитаници, които имат слаби оценки, тъй като не владеят добре езика. Те не схващат изискването. Това е проблем, изясни той.
Според него обаче по-големият проблем е с ниските резултати по математика. Докато при българския има региони с по-ниски и по-високи резултати, по при математиката не е по този начин. Там няма райониране. Проблемът избуява и в това, че просветителната система не може да зареди трудовия пазар със експерти по точни науки. Нещата са сложни, заключи той - някои деца мъчно четат на български, а това им пречи и в ученето на останалите предмети.
Бившият министър на образованието предвижда още, че в бъдеще време хората ще сменят 2,5 пъти своите специалности, а не работното място на една и съща специалност през живота си. Нещата стават доста динамични. Изменят се с бързи темпове, очерта той.
Много от специалностите ще изчезнат. Човешкият фактор ще бъде сменен с изкуствения разсъдък. Ние от в този момент би трябвало да се приготвяме за това бъдеще, изясни още ексминистър Вълчев.
В бъдеще ще се търсят експерти с човешки, обществени умения, добави той.
Специалистът е безапелационен, че мобилните устройства, които родителите дават на децата си, за занятие, вредят на подрастващите. Изследванията сочат, изясни той, че от потреблението на тези устройство страда функционалната просветеност. Те пречат на концентрацията на подрастващите. Парадокс е, акцентира той, само че сферата на образованието би трябвало да насочи своите старания в това да направи индивида - човек.
Мобилните устройства вредят на мозъка. Трябва да се ускори проучването на филантропични науки, на просвета, на изкуство. Предизвикателството, с което се сблъскват учителите, е това да стимулират ученика, изясни.
В бъдеще ще се търсят експерти с по-широк набор на умения, добави той. Депутатът очерта един проблем, който би трябвало да бъде законодателно решен, а точно смекчаването на бюрократичната тежест. В момента се търси документален педантизъм, а не крайни резултати. Това би трябвало да бъде заменено.
Относно резултатите от матурата по БЕЛ, той изясни, че има групи възпитаници, които имат слаби оценки, тъй като не владеят добре езика. Те не схващат изискването. Това е проблем, изясни той.
Според него обаче по-големият проблем е с ниските резултати по математика. Докато при българския има региони с по-ниски и по-високи резултати, по при математиката не е по този начин. Там няма райониране. Проблемът избуява и в това, че просветителната система не може да зареди трудовия пазар със експерти по точни науки. Нещата са сложни, заключи той - някои деца мъчно четат на български, а това им пречи и в ученето на останалите предмети.
Източник: blagoevgrad24.bg
КОМЕНТАРИ