България постепенно еманципира позицията си за Украйна
Тази война би трябвало да бъде прекъсната оптимално бързо и да стартира възобновяване на Украйна. Всички страни-членки на НАТО си дават сметка, че обстановката в Източна Европа е радикално изменена след 2014 година, твърди Велизар Шаламанов , специалист по ИКТ и сигурност, доцент в Института за осведомителни и информационни технологии на Българска академия на науките, народен представител в 46-о Народно събрание, зам.-председател на Комисията по защита и началник на делегация в Парламентарната асамблея на НАТО.
Господин Шаламанов, предлагам да стартираме този диалога от там, където завърши предходния в първия ден на войната. Колко близо сме до задействане на член 5 от Вашингтонския контракт?
Това зависи единствено от съветските войски. Ако има действителна офанзива върху територия на НАТО, член 5 ще бъде задействан доста бързо, защото Алианса има потенциал за съвещания 24 часа в денонощието 7 дни в седмицата и несъмнено развиването на войната в Украйна е приоритет номер 1.
Аз персонално не чакам да се стигне до там, а по-скоро да има едно съществено развиване на отбранителния капацитет на НАТО в Източна Европа, както и търсене на действителна коалиция за засилена военна помощ за Украйна.
Това ли е повода за дипломатическите совалки в Европа – диалогът на българския министър председател с Камала Харис, визитата на военния министър Лойд Остин у нас, активизирането на НАТО и оповестената за 24 март изключителна среща на Алианса, в която присъединяване ще вземе и президентът на Съединени американски щати Джо Байдън?
Това е знак, който не идва единствено от Съединени американски щати. Видяхме, че Полша, Словения и Чехия са доста дейни. Техните министър председатели посетиха Киев. Ангажирани с спора са и немският канцлер Олаф Шолц, и френският президент Еманюел Макрон. Има една мощна консолидация на Запада. Естествено Съединени американски щати, Англия и Франция имат преимуществото, че разполагат с доста добра разследваща информация и надлежно като членове на Съвета за сигурност имат и преимуществото да реагират на това равнище. Във всички страни от НАТО наблюдават обстановката и споделят разбирането, че тази война би трябвало да бъде прекъсната оптимално бързо и да стартира възобновяване на Украйна. Всички си дават сметка, че обстановката в Източна Европа е радикално изменена след 2014 година
Дипломатическата интензивност в Европа може да бъде тълкувана и по други два метода – че се доближаваме до разрешаване на спора или че съществува заплаха за експанзията му оттатък границите на Украйна?
Всъщност нещата са свързани. Бързото преустановяване на този спор зависи от три фактора. Първо, безусловно недвусмислено да бъде показано на Путин, че НАТО има потенциал да се пази. Второ, че страните от Запада ще поддържат Украйна и няма да разрешат тя да бъде унищожена като страна от експанзията на Русия. И трето – това в някаква степен е решение на съветското управление, в случай че може да разчитаме, че то не е сведено до Путин и двама-трима доближени към него, а въпреки всичко има някаква институционалност, която разрешава Русия да излезе от тази рецесия, в която сама се сложи.
Много бих желала да Ви попитам държанието на България като член на НАТО ли е?
Виждате, че има разнообразни членове на НАТО. България е един от тези 30. Дали се държи по този начин, както на мен ми се желае – несъмнено не, само че ден след ден в тази доста сложна обстановка виждам, че министър председателят, министърът на защитата, началникът на защитата вземат една все по-ясна и твърда позиция и се надявам, че ще потърсят поддръжка от Народното събрание, тъй като ние сме република с парламентарно ръководство. Ако има мощна парламентарна поддръжка, тогава ние ще бъдем доста по-активен и по-полезен за нас самите член на Алианса. Тези срещи, които предстоят на 24 март в Брюксел и по-късно в края на юни в Мадрид, са в действителност точките, в които България ще извърши тази смяна и то с водачеството на премиера. Ясно е, че президента Радев би трябвало да отстъпи и да даде опция на държавното управление да отбрани българския интерес.
По този мотив кой би трябвало да пази българското небе?
Българското небе е част от „ небето на НАТО “ и сигурността му се подсигурява от интегрираната система за противовъздушна и противоракетна защита на Алианса. За страдание е най-уязвимата част от това „ общо небе “, тъй като имаме най-старите и функционално лимитирани радари и зенитно-ракетни комплекси, най-ограничените като бойни благоприятни условия самолети. При повишената опасност от войната в Украйна несъмнено е належащо увеличаване с съвременни радари, зенитно-ракетни комплекси и самолети, като най-лесно това става със самолети и потребление на АУАКС заради тяхната подвижност. В подтекста на потребността от поддръжка за Противовъздушна отбрана на Украйна е доста оправдано да се работи по „ триъгълна скица “ за каскадиране на техника, само че първата стъпка е идване на съвременна техника у нас преди даване на наша на Украйна. В преходния интервал дежурството може да се носи от многонационални сили.
Защитена ли е отбранителната ни система от хакерски атаки?
Системите на защитата са най-добре предпазени по три аргументи – ядрото на комуникационно-информационна система на армията е лична, обособена от цивилната инфраструктура; второ – интеграцията в НАТО посредством учения и задачи разреши да се приложат положителни практики и да се приготвят хора; трето – стратегическото партньорство във Съединени американски щати има за фокус кибер защитата със консултант от Пентагона и доста великодушна финансова помощ за създаване на качества, включително образование на експерти. Кибер защитата е на равнище и подсигурява основа за резистентност на комуникационно-информационната система на страната.
Накрая бих желала да Ви попитам какъв брой надалеч е през днешния ден Украйна от участие в НАТО?
Членството в НАТО, както знаем от опит зависи от три фактора: подготвеност на претендента за членство; подготвеност на НАТО за приемане на кандидата; положението ма интернационалната среда – и по трите фактора Украйна не може да стане в този момент член на НАТО, само че след края на войната, възобновяване на страната благодарение на Европейски Съюз и подсилване на отбранителните й качества с помощта и на България и при реализиране на съгласие с Русия за връщане към основополагащия акт от 1997 година за партньорство сред НАТО и Русия ще бъде допустимо да се приказва за приемане на Украйна. Междувременно е допустимо украинците да вземат друго решение за сигурността си, само че то при всички положения включва участие в Европейски Съюз и гаранции от НАТО и западните съдружници, че Русия няма да извърши още веднъж такава брутална експанзия.
Интервю на Светлана Тодорова-Ваташка
Господин Шаламанов, предлагам да стартираме този диалога от там, където завърши предходния в първия ден на войната. Колко близо сме до задействане на член 5 от Вашингтонския контракт?
Това зависи единствено от съветските войски. Ако има действителна офанзива върху територия на НАТО, член 5 ще бъде задействан доста бързо, защото Алианса има потенциал за съвещания 24 часа в денонощието 7 дни в седмицата и несъмнено развиването на войната в Украйна е приоритет номер 1.
Аз персонално не чакам да се стигне до там, а по-скоро да има едно съществено развиване на отбранителния капацитет на НАТО в Източна Европа, както и търсене на действителна коалиция за засилена военна помощ за Украйна.
Това ли е повода за дипломатическите совалки в Европа – диалогът на българския министър председател с Камала Харис, визитата на военния министър Лойд Остин у нас, активизирането на НАТО и оповестената за 24 март изключителна среща на Алианса, в която присъединяване ще вземе и президентът на Съединени американски щати Джо Байдън?
Това е знак, който не идва единствено от Съединени американски щати. Видяхме, че Полша, Словения и Чехия са доста дейни. Техните министър председатели посетиха Киев. Ангажирани с спора са и немският канцлер Олаф Шолц, и френският президент Еманюел Макрон. Има една мощна консолидация на Запада. Естествено Съединени американски щати, Англия и Франция имат преимуществото, че разполагат с доста добра разследваща информация и надлежно като членове на Съвета за сигурност имат и преимуществото да реагират на това равнище. Във всички страни от НАТО наблюдават обстановката и споделят разбирането, че тази война би трябвало да бъде прекъсната оптимално бързо и да стартира възобновяване на Украйна. Всички си дават сметка, че обстановката в Източна Европа е радикално изменена след 2014 година
Дипломатическата интензивност в Европа може да бъде тълкувана и по други два метода – че се доближаваме до разрешаване на спора или че съществува заплаха за експанзията му оттатък границите на Украйна?
Всъщност нещата са свързани. Бързото преустановяване на този спор зависи от три фактора. Първо, безусловно недвусмислено да бъде показано на Путин, че НАТО има потенциал да се пази. Второ, че страните от Запада ще поддържат Украйна и няма да разрешат тя да бъде унищожена като страна от експанзията на Русия. И трето – това в някаква степен е решение на съветското управление, в случай че може да разчитаме, че то не е сведено до Путин и двама-трима доближени към него, а въпреки всичко има някаква институционалност, която разрешава Русия да излезе от тази рецесия, в която сама се сложи.
Много бих желала да Ви попитам държанието на България като член на НАТО ли е?
Виждате, че има разнообразни членове на НАТО. България е един от тези 30. Дали се държи по този начин, както на мен ми се желае – несъмнено не, само че ден след ден в тази доста сложна обстановка виждам, че министър председателят, министърът на защитата, началникът на защитата вземат една все по-ясна и твърда позиция и се надявам, че ще потърсят поддръжка от Народното събрание, тъй като ние сме република с парламентарно ръководство. Ако има мощна парламентарна поддръжка, тогава ние ще бъдем доста по-активен и по-полезен за нас самите член на Алианса. Тези срещи, които предстоят на 24 март в Брюксел и по-късно в края на юни в Мадрид, са в действителност точките, в които България ще извърши тази смяна и то с водачеството на премиера. Ясно е, че президента Радев би трябвало да отстъпи и да даде опция на държавното управление да отбрани българския интерес.
По този мотив кой би трябвало да пази българското небе?
Българското небе е част от „ небето на НАТО “ и сигурността му се подсигурява от интегрираната система за противовъздушна и противоракетна защита на Алианса. За страдание е най-уязвимата част от това „ общо небе “, тъй като имаме най-старите и функционално лимитирани радари и зенитно-ракетни комплекси, най-ограничените като бойни благоприятни условия самолети. При повишената опасност от войната в Украйна несъмнено е належащо увеличаване с съвременни радари, зенитно-ракетни комплекси и самолети, като най-лесно това става със самолети и потребление на АУАКС заради тяхната подвижност. В подтекста на потребността от поддръжка за Противовъздушна отбрана на Украйна е доста оправдано да се работи по „ триъгълна скица “ за каскадиране на техника, само че първата стъпка е идване на съвременна техника у нас преди даване на наша на Украйна. В преходния интервал дежурството може да се носи от многонационални сили.
Защитена ли е отбранителната ни система от хакерски атаки?
Системите на защитата са най-добре предпазени по три аргументи – ядрото на комуникационно-информационна система на армията е лична, обособена от цивилната инфраструктура; второ – интеграцията в НАТО посредством учения и задачи разреши да се приложат положителни практики и да се приготвят хора; трето – стратегическото партньорство във Съединени американски щати има за фокус кибер защитата със консултант от Пентагона и доста великодушна финансова помощ за създаване на качества, включително образование на експерти. Кибер защитата е на равнище и подсигурява основа за резистентност на комуникационно-информационната система на страната.
Накрая бих желала да Ви попитам какъв брой надалеч е през днешния ден Украйна от участие в НАТО?
Членството в НАТО, както знаем от опит зависи от три фактора: подготвеност на претендента за членство; подготвеност на НАТО за приемане на кандидата; положението ма интернационалната среда – и по трите фактора Украйна не може да стане в този момент член на НАТО, само че след края на войната, възобновяване на страната благодарение на Европейски Съюз и подсилване на отбранителните й качества с помощта и на България и при реализиране на съгласие с Русия за връщане към основополагащия акт от 1997 година за партньорство сред НАТО и Русия ще бъде допустимо да се приказва за приемане на Украйна. Междувременно е допустимо украинците да вземат друго решение за сигурността си, само че то при всички положения включва участие в Европейски Съюз и гаранции от НАТО и западните съдружници, че Русия няма да извърши още веднъж такава брутална експанзия.
Интервю на Светлана Тодорова-Ваташка
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ