Тази вечер почитателите на реалитито Островът на стоте гривни станаха

Тази вечер феновете на реалитито " Островът на стоте гривни " станаха очевидци на непредвиден поврат. На крачка от финала Мая трябваше да се състезава, с цел да остане в предаването и да стане финалист. Вместо това някогашната гимнастичка смъкна своята гривна и я връчи на Бистра. С това Мая се отхвърли от своя " живот " и непринудено се отхвърли оот финалното си място. 

Всяка моя стъпка тук бе доста добре премислена, тъй че да запазя себе си да запазя своята мощна игри и да извлека най-хубавото от всяка обстановка, разяснява тя. 

Още с избирането на лагери, аз избрах  този, в който няма толкоз изразени персони, не толкоз мощни физически хора, споделя тя. 

Присъединих се към него, с цел да мога да изпъкна и да покажа качиствата си. Много се развам, че тогава Бистра ме хвана за ръка и ме попита дали съм сигурна. Но аз към този момент бях сигурна. Всъщност в случай че ние не се бяхме включили към Мимо, нямаше да има лагер " Гарсия ". Още в първите дни съумях да направя селекция на хората и да преценява кои биха ме подкреепили и с кои нямам никакви точки на секване и ще ми бъдат цели за елиминиране в играта. След няколко завъртания на диска схванах концепцията. Тогава се ентусиазирах за игра, споделя Мая.



Още тогава дадох преднина на Бистра, с цел да може да изпъкне и всички да схванат, че нея ще гледаме. Когато пристигнаха новите жители на острова цялата ми сила бе ориентирана към това да ги привлека, с цел да могат да свършат цялата физическа работа в лагера. Аз видях, че единият от тях има уязвимост към дамите и се възползвах от това да взема от него всичко, което той можеше да ми даде като тил, уточни Мая в ретроспекцията на играта си. 

Исках да накарам част от хората в моя лагер да повярват, че не им е мястото в него и те сами си потеглиха. Бях на косъм да си потегли, само че впрегнах всички сили, с цел да убедя един от участниците да се откаже от цялата си игра, с цел да мога аз да остана. Част от играта ми беше да основа топлината и уюта на същинско семейство и да накарам хората да играят дружно, а не един против различен. След това неведнъж успявах да мина сред капките като не вземам участие в игрите. През цялото време гледах да си заставам с една гривна, с цел да мога да не бъда цел за другите, а просто да си заставам на острова, споделя Мая.

Преживях това премеждие на мехлем и си потеглям с доста необятна усмивка, с един същински другар, който ще ми остане до живот, завършнва описа си тя.