Античният форум в Стара Загора вдъхновение за създаване на опера
Тази вечер на Античния конгрес в Стара Загора ще бъде показана международната премиера на операта „ Траян в Тракия “ , написана особено за Стара Загора. 
Идеята за нея се родила предходната пролет в диалог на Антъни Арморе , диригент на премиерния театър, с създателя й Андре Катели , когато му разказал за разнообразни дестинации и оперни театри в Европа. Бразилецът Катели показал интерес към Града на липите и, откакто изследва римската ера от времето на император Траян, написа либретото и музиката на операта. Тя е особено основана за показване на Античния конгрес в Стара Загора - естествената среда, в която се развива действието й. Докато се строят днешните руини на римския град Августа Траяна, се развива романсът на римски боец и преди малко покръстена християнка, щерка на тракийски сановник, ненавиждащ римското владичество. 
Режисьор на постановката е датчанинът Мортен Роесен , който споделя, че желал да откри " връзка сред предишното и сегашното и, в случай че съумея, и към бъдещето “. Сценографията е на Тодор Демеров, а костюмите - на Теодора Джамбазова. Участват солистите на Старозагорската опера Теодор Петков, Едуин Кей, Игнат Желев, Николай Моцов, Елена Мишинова, Тереза Бракалова, Христо Иванов, Костадин Якшев, хор и оркестър. Осем мъже и три дами от прабългарската школа „ Бага-Тур “ ще пресъздават бойни подиуми и тракийски ритуали. Композиторът Андре Катели ще участва на премиерата на " Траян в Тракия " и ще насочи особено обръщение към феновете.
След операта довечера на 27 юли от 21 часа ще бъде показана и премиерата на балета „ Антигона “. Той е дело на френския хореограф Людовик Парти по музика на Теодор Антониу, Арво Перт, Микис Теодоракис, Джовани Солима, Никос Скалкоттас, Фредерик Шопен. Постановката е въодушевена от текста на Жан Ануи, писан по време на окупацията на Франция през 1942 година Сценографията е на Тодор Демеров, а костюмите на Мария Христова. Примабалерината на Старозагорската опера Анелия Димитрова е Антигона, в ролята на Креон феновете ще видят Фредерико Пинто, а старозагорската актриса Светла Тодорова ще е разказвачът в спектакъла. И двата спектакъла са част от летния сезон на Старозагорската опера, който тази година минава под мотото „ Изкуството не излиза в отпуск “ .
Античният конгрес на Августа Траяна е едно от най-големите уреди на римския град, оголен през 1968 година при строителни работи в региона на Съдебната палата. Той е построен във времето на най-активно строителство в града през римския интервал (161 - 180 г.). Уникален детайл на Античния комплекс е амфитеатрално построеният театрон с лице към площада, а от каменните му седалки над 1300 фенове са можели да следят тържества, събрания, шествия, гладиаторски битки. В центъра на площадното пространство е непокътнат постаментът, върху който е била сложена императорска конна скулптура. В горната си част форумът има арковидно завършена колонада. Площадът естествено прелива в необятната 6 метра основна антична улица, продължаваща на изток, по която са разкрити основите на голям брой търговски и икономически здания. В наши дни форумът се употребява за сцена за оперни и балетни постановки, концерти и фестивални прояви.
С близо 4,5 милиона лв. Античният конгрес бе реставриран по план „ Превръщане на културно-исторически монументи от Античния интервал на Стара Загора в туристическа атракция “, който се финансира по Оперативна стратегия „ Регионално развиване “. Дейностите продължиха от 2011-а до 2013-а, а формалното разкриване след реставрацията беше през май 2014 година През юни 2015-а на Античен конгрес Августа Траяна бе инсталирана нова сцена, чиято направа и монтаж финансира община Стара Загора.
За първи път на Античния конгрес Държавна опера - Стара Загора, показва театър през 2000 година Инициатор за неговата реализация е тогавашният шеф Александър Марулев. Поставена е операта „ Ернани “ от Верди, а режисьорската акомодация е на настоящия шеф на оперния спектакъл Огнян Драганов. През 2001 и 2002 година на форума се слагат „ Атила “ от Верди и „ Кармен “ от Бизе, режисирани от.Пламен Карталов. През 2003-та Хачо Бояджиев слага „ Хубавата Елена “ от Офенбах. Следващата година постановката на режисьорката Нина Найденова е наречена Златната „ Аида “. През 2009 година италианският режисьор Стефано Пода, слага „ Дон Жуан “ от Моцарт.
Идеята за нея се родила предходната пролет в диалог на Антъни Арморе , диригент на премиерния театър, с създателя й Андре Катели , когато му разказал за разнообразни дестинации и оперни театри в Европа. Бразилецът Катели показал интерес към Града на липите и, откакто изследва римската ера от времето на император Траян, написа либретото и музиката на операта. Тя е особено основана за показване на Античния конгрес в Стара Загора - естествената среда, в която се развива действието й. Докато се строят днешните руини на римския град Августа Траяна, се развива романсът на римски боец и преди малко покръстена християнка, щерка на тракийски сановник, ненавиждащ римското владичество. Режисьор на постановката е датчанинът Мортен Роесен , който споделя, че желал да откри " връзка сред предишното и сегашното и, в случай че съумея, и към бъдещето “. Сценографията е на Тодор Демеров, а костюмите - на Теодора Джамбазова. Участват солистите на Старозагорската опера Теодор Петков, Едуин Кей, Игнат Желев, Николай Моцов, Елена Мишинова, Тереза Бракалова, Христо Иванов, Костадин Якшев, хор и оркестър. Осем мъже и три дами от прабългарската школа „ Бага-Тур “ ще пресъздават бойни подиуми и тракийски ритуали. Композиторът Андре Катели ще участва на премиерата на " Траян в Тракия " и ще насочи особено обръщение към феновете. След операта довечера на 27 юли от 21 часа ще бъде показана и премиерата на балета „ Антигона “. Той е дело на френския хореограф Людовик Парти по музика на Теодор Антониу, Арво Перт, Микис Теодоракис, Джовани Солима, Никос Скалкоттас, Фредерик Шопен. Постановката е въодушевена от текста на Жан Ануи, писан по време на окупацията на Франция през 1942 година Сценографията е на Тодор Демеров, а костюмите на Мария Христова. Примабалерината на Старозагорската опера Анелия Димитрова е Антигона, в ролята на Креон феновете ще видят Фредерико Пинто, а старозагорската актриса Светла Тодорова ще е разказвачът в спектакъла. И двата спектакъла са част от летния сезон на Старозагорската опера, който тази година минава под мотото „ Изкуството не излиза в отпуск “ .
Античният конгрес на Августа Траяна е едно от най-големите уреди на римския град, оголен през 1968 година при строителни работи в региона на Съдебната палата. Той е построен във времето на най-активно строителство в града през римския интервал (161 - 180 г.). Уникален детайл на Античния комплекс е амфитеатрално построеният театрон с лице към площада, а от каменните му седалки над 1300 фенове са можели да следят тържества, събрания, шествия, гладиаторски битки. В центъра на площадното пространство е непокътнат постаментът, върху който е била сложена императорска конна скулптура. В горната си част форумът има арковидно завършена колонада. Площадът естествено прелива в необятната 6 метра основна антична улица, продължаваща на изток, по която са разкрити основите на голям брой търговски и икономически здания. В наши дни форумът се употребява за сцена за оперни и балетни постановки, концерти и фестивални прояви. С близо 4,5 милиона лв. Античният конгрес бе реставриран по план „ Превръщане на културно-исторически монументи от Античния интервал на Стара Загора в туристическа атракция “, който се финансира по Оперативна стратегия „ Регионално развиване “. Дейностите продължиха от 2011-а до 2013-а, а формалното разкриване след реставрацията беше през май 2014 година През юни 2015-а на Античен конгрес Августа Траяна бе инсталирана нова сцена, чиято направа и монтаж финансира община Стара Загора.
За първи път на Античния конгрес Държавна опера - Стара Загора, показва театър през 2000 година Инициатор за неговата реализация е тогавашният шеф Александър Марулев. Поставена е операта „ Ернани “ от Верди, а режисьорската акомодация е на настоящия шеф на оперния спектакъл Огнян Драганов. През 2001 и 2002 година на форума се слагат „ Атила “ от Верди и „ Кармен “ от Бизе, режисирани от.Пламен Карталов. През 2003-та Хачо Бояджиев слага „ Хубавата Елена “ от Офенбах. Следващата година постановката на режисьорката Нина Найденова е наречена Златната „ Аида “. През 2009 година италианският режисьор Стефано Пода, слага „ Дон Жуан “ от Моцарт.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ