За заплатите и хората
Тази публикация е предизвикана от мненията във Фейсбук под публикация за работа, в която търсим продавач/ка за един от обектите на компания, в която съм съучастник. За да разберете каква е моята философия при наемането на чиновници, дали 1,100 лв. е ниска заплата и кое е първо: парите или резултатите, отделете 10-ина минути, с цел да прочетете този материал. Ще чакам и вашето мнение по въпроса.
Много или малко са 1,100 лв. като заплата
Конкретният мотив за мненията беше публикация за продавач/ка на бързи закуски в София, която работи 2/2 дни и сме оповестили заплата от 40 до 50 лв. брутно заплащане дневно, като има безвъзмездна храна и % от оборота при реализиране на избрани резултати. Ако приравним тази заплата към естествените 22 работни дни, това прави брутна заплата от 1,100 лв. + 132 лв. за храна, или общо 1,232 лв..
Много или малко са тези пари ?
Това има значение единствено за хората в този отрасъл (където това е заплата над средната). Аз като икономист знам, че цената на даден актив (какъвто е труда) се дефинира от търсенето и предлагането му на пазара. Тъй като си приказвам с сътрудници и клиенти, които са в областта на ресторантьорството, знам, че заплатите на продавачи, бармани и сервитьори варират в необятни граници и могат да доближат 2,000 и повече лв. чиста заплата на месец за положителни експерти с опит.
Да се върнем на размера на заплатата. Моето първо заплащане беше 203.50 лв. чисто през 2003 година. Тогава курсът на американския $ беше 1.80 лв. за $, а в този момент е 1.82, тъй че нещата не са трансформирали доста. Първата ми работа беше в банка като кредитен специалист, за което се изискваше висше обучение и се носеше огромна отговорност. Явно съм бил огромен балък щом съм се съгласил да работя за 113 $ на месец, а в този момент близо 550 $ са малко за продавач на бързи закуски.
Някои ще кажат, че пазарът на труда се е трансформирал. Не изключително. Когато аз аплайвах за тази работа, трябваше да се преборя с над 100 претенденти, които бяха утвърдени по документи.
Кое е първото – високата заплата или високите резултати ?
Когато аз започнах първата си работа (а и при останалите 5), философията ми беше, че се съгласявам на малко по-ниска заплата, само че в случай че реализира мечтаните резултати, тя ще се усили. Така и ставаше. Като кредитен специалист в банка, месечния ми бонус беше по-висок от заплатата единствено след няколко месеца. В множеството компании, в които съм работил съм получавал покачване, което е било на база на действителните и измерими резултати, които съм реализирал.
За страдание, множеството хора са на правилото „ Ако ми усилят заплатата, ще стартира да работя повече “. Това в никакъв случай не се получава. Правил съм си опит в една от фирмите, където работих. Една служителка от моя екип, която бях „ наследил “ се оплакваше непрестанно, че заплатата ѝ е по-ниска от тази на останалите сътрудници и по тази причина работи по-малко от тях. На годишното оценяване ѝ писах висока оценка и предложих да ѝ се усили заплатата и тя да стане по-висока от тези на другите членове на екипа (като я помолих за конфиденциалност).
Какво мислите се случи ?
Въпросната служителка стартира да работи даже по-малко. Защо? В нейните очи, тя към този момент беше нещо като „ мини-шеф “ и оставяше останалите „ балъци “ да правят и нейната работа. Тази история е показателна и май не е единствена. И на мен ми се е случвало. Когато получа покачване, това ме „ държи “ няколко месеца и след това си споделям „ Аз си заслужих това покачване, не е пристигнало безплатно “ и мотивацията ми спада.
Ако някой желае да ме опровергае, му предлагам договорка: ще му плащаме 2 пъти повече от оповестената заплата + %, само че желаеме да прави 2 пъти по-висок оборот (който е изцяло вероятен и към този момент е правен). Ако не се оправи с тази задача, заплатата ще е на половина от тази, която сме определили.
Има ли смелчаци?
Работа си диря, с цел да се наям…
Защо хората работят? Иска ми се да кажа, че тъй като им харесва, само че над 95% от хората работят по стопански аргументи – с цел да имат самун на масата, покрив над главата, гориво в резервоара на колата и iPhone в джоба. „ Човещинка “, както се споделя. По същия метод си дефинират и заплатата, за която да работят. Сметките са почти следните: 300 лв. за квартира, 100 лв. за сметки, 100 лв. за гориво, 300 лв. за храна и 200 лв. за други. Чували са, че програмистите взимат по 3 бона стартова заплата, а продавачките в МОЛ-а най-малко 1,000 лв. и по този начин в полето предстояща заплата се написа „ 1,000 лв. чисто “ (да не съм по-долу от тези кифли в моловете).
Дотук нещата звучат доста добре, само че я си представете, че същия този човек е привикнал на маааалко по-висок стандарт – жакузита, манекенки, Слънчака, 5-ца М-Power, салфетки в дискотеки… Той има безусловно същия опит и познания като някой различен претендент, само че ще желае 5,000 лв. стартова заплата. Вие кой ще вземете на работа?
Да помислим като бизнесмени. Всеки може да желае каквато си желае заплата и тези претенции да са основани от „ толкоз са ми разноските “, през „ мама ми сподели да желая толкоз “ до „ един другар получава дори повече “, само че каква заплата ще получаваме, с изключение на от търсенето и предлагането, се дефинира най-много от добавената стойност за нашия шеф.
Представете си, че има двама претенденти за работа – единия споделя, че ще продава по 50 продукта дневно (и може да го докаже) и желае 500 лв., а другия може да продава по 100 продукта дневно (дава и доказателства) и желае 1,000 лв. заплата. Кой ще вземете? Всичко зависи от сметките – себестойност на продуктите, марж на облагата, закрепени разноски и други, само че в 99% от случаите втория претендент е за предпочитане.
Тайна, майна
Като чиновник, едно от най-дразнещите неща беше, че в болшинството от обявите за работа няма оповестена заплата или даже период „ от – до “. Получавах общителен отговор от вида „ Кандидатствайте и в случай че преминете всички кръгове, харесаме се взаимно, ще ви споделим цената на Вашия труд “. Пълно безумство. Ако се тормозят, че ще се разбере какви са заплатите в тяхната компания, имам изненада за тях – те към този момент са публично притежание. България е дребна страна, въпреки всичко.
Когато се заех със задачата да ангажирам личен състав за нашите обекти, това беше едно от изискванията ми – да пишем размера на възнагражденията още в обявите за работа, с цел да не си губим взаимно времето. Имаме доста претенденти, а тези, с които са били утвърдени по документи и сме разговаряли персонално са съгласни с възнагражденията, които предлагаме.
Разбира се, мненията във Фейсбук няма да ме откажат да разгласяваме размера на възнаграждението, само че ще разтеглим диапазона му, с цел да може за всеки претендент да бъде избрана самостоятелна заплата, според от опита и уменията му.
Кой, кой е
При полемиките в обществените мрежи (особено във Facebook) не знаеш кой с какъв опит е, какви познания има, по какъв начин са добити те, и дали просто си чеше езика или в действителност е бил в сходна обстановка. При липса на основателни причини, това е от решаващо значение дали може да разчитаме на обещано мнение или не.
За да не се получава „ Една жена в магазина сподели, че… “, ще ви споделя какъв е моят опит с ръководството на човешките запаси, намирането на работа и търсенето на чиновници. За близо 12 години опит като чиновник, съм ходил на десетки изявленията. За това време съм сменил 6 компании и 3 разнообразни специалности. Като студент съм работил доста месеци като общ служащ, продавач и барман.
През този интервал съм наел много чиновници, които да работят в моя екип. Участвал съм в реорганизацията на всички HR процеси в две от фирмите, в които съм работил, както и в одити на тази функционалност. Като инспектор съм имал допир до доста сдружения, техните процеси и заплатите на чиновниците. Написал съм два наръчника при търсене на работа и наемане на чиновници, които бяха препечатани от много медии и станаха едни от най-четените публикации при тях. Освен това, имам графа в списание Човешки запаси.
Да не приказваме, че във Фейсбук има коментиращи с псевдоними като Ро Ки, Ко Те, Оле Отвори Очички и други. Не са редки и случаите, в които вместо профилна фотография, има фотография на коте, емблема на футболен тим или череп. Нямам нищо срещу тези неща, само че не знам индивидът, който разяснява дали е 16-годишна тийнейджърка или 60-годишна дама, която харесва котки.
И за край, несъмнено е изкушаващо да разясняваме дали не са прекомерно ниски или високи заплатите на военните водачи, да вземем за пример, само че множеството от нас не са се качвали в никакъв случай на военен аероплан и не може да оценим естеството на работата, напрежението и компликациите в нея.
Автор: Стойне Василев
Инфо: http://smartmoney.bg
