Интервю | Петър Ганев: Без мнозинство за съдебна реформа ще останем лимитирани и в икономически план
Тази седмица стартира противоположното преброяване до предварителните парламентарни избори в неделя, 2 октомври. В последните дни на акцията " Капитал " беседва с политолози (вижте ), социолози (вижте също, и ), стопански специалисти и по, за вероятните развития на обстановката след вота и с какви опасности за страната те могат да са свързани.Представяме ви мнението на икономиста Петър Ганев. Измина година и половина от последните постоянни избори през април 2021, които бяха последвани от три завършили без време Народното събрание - по какъв начин тази продължителна липса на пълноценна законодателна власт се отразява на стопанската система, кои промени стават рисково неотложни?
Дългите интервали на политическа неустойчивост в България нормално водят до по-нисък стопански напредък и до увеличение на държавния дълг. Това се удостоверява от данните за последните 20 години. Двата образеца за по-продължителна политическа неустойчивост - през 2013/2014 година и 2021/2022 година, съответстват с интервалите, в които икономическият растеж у нас е по-нисък от този в Европа, т.е. не догонваме европейците, и в които се регистрира повишаване на недостига и на държавния дълг.
Причината не е просто в пренареждането на политическата власт, а в доста дългия интервал, в който не може да се откри устойчива управническа формула. Докато интервал на неустойчивост от 3-4 месеца - да вземем за пример минаване през едно служебно държавно управление и избори, не носи отчетливи негативи за стопанската система, то неналичието на стабилно решение за интервал от година, година и половина и натрупването на избори и служебни кабинети към този момент натежава - всичко това докара до влизането в годината без признат бюджет, непрекъснати актуализации и несигурни болшинства по бюджетни въпроси, забавени стратегически документи и късно активиране на проекта за възобновяване, отсрочени промени и липса на ясна позиция по енергийната рецесия и доставките на газ. Всичко това утежнява средата и въздейства на стопанската система.
И за идващия парламент прогнозите сочат, че ще е фрагментиран и с мъчно постижими болшинства - вие очаквате ли реализиране на някакъв тип реформаторско болшинство, което да извърши тези задания?
Изглежда разумно да бъде направено съществено изпитание за сходно болшинство. Това ще са първите избори от тази безкрайна поредност в последните две години, в които няма изразителен нов състезател - т.е. подобен с искания да вземе първото място, както две нови партии направиха през 2021 година Липсата на сходна нова сила би следвало да понижи политическия тласък да се чакат последващи избори за още по-добър резултат . Така че, чакам да се направи сериозен опит за държавно управление, само че какъв брой червени линии ще паднат и дали аритметиката ще излезе е доста мъчно да се предвижда.
Реклама Какви са рисковете за стратегическите цели на България, в случай че още веднъж се отиде на следващите предварителни избори или бъде формирано антиреформаторско ръководство?
Досега коментирахме икономическата цена от продължителната политическата неустойчивост. Това не значи, че едно устойчиво държавно управление не може да нанесе даже по-големи вреди. Политическият риск е действителен и в двете хипотези. В макроикономически проект стратегическата цел пред страната е да остане постоянна - в парично и фискално отношение, да влезе в нов дълъг интервал на напредък и да продължи последователно да догонва средноевропейските нива на приход.
За момента наподобява, че тези базови котви, налични през последните 20 години, е доста евентуално да останат в действие, въпреки да стоят въпроси и за еврото, и за бюджетния недостиг и за растежа. Въпросът е дали можем да отключим още капацитет и какъв брой бързо можем да се движим? Отговорът на този въпрос е надалеч оттатък запазването на западната ориентировка на страната. Без болшинство за правосъдна промяна да вземем за пример, ще останем лимитирани и в стопански проект.
Свързани публикации Интервю | Живко Георгиев: Няма оптимистичен следизборен сюжет 29 септември 2022, 09:30 Интервю | Тодор Тагарев: Войната в Украйна няма да е важен фактор на изборите 28 септември 2022, 15:20 Интервю | Добромир Живков: Партиите ще търсят надпартийна формула за съставянето на кабинет 28 септември 2022, 09:20 Милен Любенов: Правителство може да има единствено с огромни взаимни отстъпки, които ще го минират 26 септември 2022, 09:27 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Румяна Червенкова
Дългите интервали на политическа неустойчивост в България нормално водят до по-нисък стопански напредък и до увеличение на държавния дълг. Това се удостоверява от данните за последните 20 години. Двата образеца за по-продължителна политическа неустойчивост - през 2013/2014 година и 2021/2022 година, съответстват с интервалите, в които икономическият растеж у нас е по-нисък от този в Европа, т.е. не догонваме европейците, и в които се регистрира повишаване на недостига и на държавния дълг.
Причината не е просто в пренареждането на политическата власт, а в доста дългия интервал, в който не може да се откри устойчива управническа формула. Докато интервал на неустойчивост от 3-4 месеца - да вземем за пример минаване през едно служебно държавно управление и избори, не носи отчетливи негативи за стопанската система, то неналичието на стабилно решение за интервал от година, година и половина и натрупването на избори и служебни кабинети към този момент натежава - всичко това докара до влизането в годината без признат бюджет, непрекъснати актуализации и несигурни болшинства по бюджетни въпроси, забавени стратегически документи и късно активиране на проекта за възобновяване, отсрочени промени и липса на ясна позиция по енергийната рецесия и доставките на газ. Всичко това утежнява средата и въздейства на стопанската система.
И за идващия парламент прогнозите сочат, че ще е фрагментиран и с мъчно постижими болшинства - вие очаквате ли реализиране на някакъв тип реформаторско болшинство, което да извърши тези задания?
Изглежда разумно да бъде направено съществено изпитание за сходно болшинство. Това ще са първите избори от тази безкрайна поредност в последните две години, в които няма изразителен нов състезател - т.е. подобен с искания да вземе първото място, както две нови партии направиха през 2021 година Липсата на сходна нова сила би следвало да понижи политическия тласък да се чакат последващи избори за още по-добър резултат . Така че, чакам да се направи сериозен опит за държавно управление, само че какъв брой червени линии ще паднат и дали аритметиката ще излезе е доста мъчно да се предвижда.
Реклама Какви са рисковете за стратегическите цели на България, в случай че още веднъж се отиде на следващите предварителни избори или бъде формирано антиреформаторско ръководство?
Досега коментирахме икономическата цена от продължителната политическата неустойчивост. Това не значи, че едно устойчиво държавно управление не може да нанесе даже по-големи вреди. Политическият риск е действителен и в двете хипотези. В макроикономически проект стратегическата цел пред страната е да остане постоянна - в парично и фискално отношение, да влезе в нов дълъг интервал на напредък и да продължи последователно да догонва средноевропейските нива на приход.
За момента наподобява, че тези базови котви, налични през последните 20 години, е доста евентуално да останат в действие, въпреки да стоят въпроси и за еврото, и за бюджетния недостиг и за растежа. Въпросът е дали можем да отключим още капацитет и какъв брой бързо можем да се движим? Отговорът на този въпрос е надалеч оттатък запазването на западната ориентировка на страната. Без болшинство за правосъдна промяна да вземем за пример, ще останем лимитирани и в стопански проект.
Свързани публикации Интервю | Живко Георгиев: Няма оптимистичен следизборен сюжет 29 септември 2022, 09:30 Интервю | Тодор Тагарев: Войната в Украйна няма да е важен фактор на изборите 28 септември 2022, 15:20 Интервю | Добромир Живков: Партиите ще търсят надпартийна формула за съставянето на кабинет 28 септември 2022, 09:20 Милен Любенов: Правителство може да има единствено с огромни взаимни отстъпки, които ще го минират 26 септември 2022, 09:27 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Румяна Червенкова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ