The Spectator: Джей Ди Ванс е прав за цивилизационното самоубийство на Германия
Тази седмица вицепрезидентът на Съединени американски щати Дж. Д. Ванс насочи остра рецензия към Европа, обвинявайки я, че „ прави цивилизационно самоубийство “, а Германия – в частност, че провокира личния си провал, като съобщи: „ Ако страна като Германия, в която ще дойдат още няколко милиона имигранти от страни, които са изцяло несъвместими с немската просвета, тогава няма значение какво аз мисля за Европа... Германия ще се самоубие и се надявам да не го създадат, тъй като обичам Германия и желая Германия да просперира. “
Някои отхвърлиха мненията му като следващ удар след речта му на конференцията по сигурността в Мюнхен. Но Ванс упорства, че загрижеността му за Германия е откровена. И изглежда е прав.
Болезнените, само че нужни промени в социалната и пенсионната система и в имиграционната политика се отсрочват безпределно или се пренебрегват.
Докато Съединени американски щати следят тези събития от разстояние, немските медии не престават да постановат тезата, че страната се нуждае от 400 000 „ квалифицирани служащи ” годишно. И това става макар обстоятелството, че близо четири милиона трудоспособни хора в трудоспособна възраст към този момент получават обществени помощи, като съвсем половината от тях са чужденци. Когато се включат и тези с немски паспорти, родени в чужбина, броят им се усилва до към 64%. И по този начин, къде се обърка всичко в германската миграционна и бежанска политика?
Всичко стартира с „ гост-работниците ” (Gastarbeiter), поканени по време на следвоенния стопански взрив при канцлера Конрад Аденауер и неговия министър на икономиката – и предстоящ канцлер, Лудвиг Ерхард. От 1955 година Германия набира работна ръка от Гърция, Италия, Испания и Турция. Това, което стартира с 300 000 служащи през 60-те години, се усилва до 2,6 милиона през 1973 година Въвеждането на правилото за събиране на фамилиите трансформира тези посетители в непрекъснати поданици. Въпреки че още през 90-те години са правени опити да се ограничи имиграцията и да се насърчи противоположната миграция, тези опити нямаха голям триумф. Германия просто е по-приятно място за живеене от Турция, дори когато германците от турски генезис възпламеняват фойерверки, с цел да поздравят изборните победи на Ердоган.
През 2015 година тогавашният канцлер Ангела Меркел отвори необятно вратите, като разреши на сирийските мигранти да влязат в Европа. Милиони търсещи леговище и стопански мигранти минаха през Европа съвсем без никаква инспекция. Въпреки че гражданската война в Сирия завърши, съвсем никой не желае да се върне вкъщи, а комбинацията от събиране на фамилиите и либералните граници значи, че търсещите леговище не престават да идват в огромни количества.
За разлика от Холандия и Дания, Германия нямаше изработен изчерпателен разбор на разноските и изгодите от миграцията. Няма и официални оценки на жизнените им разноски. И последствията стават все по-видими: възходяща престъпност, държавни учебни заведения, в които децата с мигрантски генезис съставляват 42% от всички ученици (а в някои учебни заведения достигат до 90%), културна фрагментация и претрупана система за обществено подкрепяне и опазване на здравето. Дори тогавашните изобилни данъчни доходи на Германия към този момент не са задоволителни. Бюджетният дефицит наближава 172 милиарда евро, който допълнително се утежнява от обещания за специална пенсия на майките. Междувременно държавното управление стартира концепцията за „ Данък взаимност за поколението на „ бумърите “ (Boomer-Soli) – нов налог върху „ огромните пенсии “ над 1000 евро на месец. Предупредителните сигнали мигат, държавното управление продължава да отсрочва решението. Но нужните, въпреки и болезнени промени в социалната и пенсионната система и имиграционната политика се отсрочват безпределно или даже се пренебрегват.
Вместо това, политиците разискват въвеждането на квоти за мигранти в държавните учебни заведения, в столовете на някои от които вече се сервира само „ халал “ храна („ чиста “ храна, приготвена по разпоредбите на Шериата, бел. пр.); а според някои информации, Коледните празненства може да се откажат в изгода на задължителните ритуали по време на Рамадана.
Междувременно хиляди в Германия са съдени за шерване на меми, изложение на рецензия или обиди към политици. Повечето от делата са заведени от леви политици: от Зелената партия, Свободните демократи (FDP) и Социалдемократическата партия (SPD). В един от случаите пенсионер е бил подложен на полицейска инспекция и по-късно наказан единствено за това, че е споделил мем. Журналист от дяснопопулистко издание е получил условна присъда и санкция за издание на пр
Някои отхвърлиха мненията му като следващ удар след речта му на конференцията по сигурността в Мюнхен. Но Ванс упорства, че загрижеността му за Германия е откровена. И изглежда е прав.
Болезнените, само че нужни промени в социалната и пенсионната система и в имиграционната политика се отсрочват безпределно или се пренебрегват.
Докато Съединени американски щати следят тези събития от разстояние, немските медии не престават да постановат тезата, че страната се нуждае от 400 000 „ квалифицирани служащи ” годишно. И това става макар обстоятелството, че близо четири милиона трудоспособни хора в трудоспособна възраст към този момент получават обществени помощи, като съвсем половината от тях са чужденци. Когато се включат и тези с немски паспорти, родени в чужбина, броят им се усилва до към 64%. И по този начин, къде се обърка всичко в германската миграционна и бежанска политика?
Всичко стартира с „ гост-работниците ” (Gastarbeiter), поканени по време на следвоенния стопански взрив при канцлера Конрад Аденауер и неговия министър на икономиката – и предстоящ канцлер, Лудвиг Ерхард. От 1955 година Германия набира работна ръка от Гърция, Италия, Испания и Турция. Това, което стартира с 300 000 служащи през 60-те години, се усилва до 2,6 милиона през 1973 година Въвеждането на правилото за събиране на фамилиите трансформира тези посетители в непрекъснати поданици. Въпреки че още през 90-те години са правени опити да се ограничи имиграцията и да се насърчи противоположната миграция, тези опити нямаха голям триумф. Германия просто е по-приятно място за живеене от Турция, дори когато германците от турски генезис възпламеняват фойерверки, с цел да поздравят изборните победи на Ердоган.
През 2015 година тогавашният канцлер Ангела Меркел отвори необятно вратите, като разреши на сирийските мигранти да влязат в Европа. Милиони търсещи леговище и стопански мигранти минаха през Европа съвсем без никаква инспекция. Въпреки че гражданската война в Сирия завърши, съвсем никой не желае да се върне вкъщи, а комбинацията от събиране на фамилиите и либералните граници значи, че търсещите леговище не престават да идват в огромни количества.
За разлика от Холандия и Дания, Германия нямаше изработен изчерпателен разбор на разноските и изгодите от миграцията. Няма и официални оценки на жизнените им разноски. И последствията стават все по-видими: възходяща престъпност, държавни учебни заведения, в които децата с мигрантски генезис съставляват 42% от всички ученици (а в някои учебни заведения достигат до 90%), културна фрагментация и претрупана система за обществено подкрепяне и опазване на здравето. Дори тогавашните изобилни данъчни доходи на Германия към този момент не са задоволителни. Бюджетният дефицит наближава 172 милиарда евро, който допълнително се утежнява от обещания за специална пенсия на майките. Междувременно държавното управление стартира концепцията за „ Данък взаимност за поколението на „ бумърите “ (Boomer-Soli) – нов налог върху „ огромните пенсии “ над 1000 евро на месец. Предупредителните сигнали мигат, държавното управление продължава да отсрочва решението. Но нужните, въпреки и болезнени промени в социалната и пенсионната система и имиграционната политика се отсрочват безпределно или даже се пренебрегват.
Вместо това, политиците разискват въвеждането на квоти за мигранти в държавните учебни заведения, в столовете на някои от които вече се сервира само „ халал “ храна („ чиста “ храна, приготвена по разпоредбите на Шериата, бел. пр.); а според някои информации, Коледните празненства може да се откажат в изгода на задължителните ритуали по време на Рамадана.
Междувременно хиляди в Германия са съдени за шерване на меми, изложение на рецензия или обиди към политици. Повечето от делата са заведени от леви политици: от Зелената партия, Свободните демократи (FDP) и Социалдемократическата партия (SPD). В един от случаите пенсионер е бил подложен на полицейска инспекция и по-късно наказан единствено за това, че е споделил мем. Журналист от дяснопопулистко издание е получил условна присъда и санкция за издание на пр
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ