Мусала – първенецът на Балканския полуостров
Тази седмица в рубриката „ Дотам и назад " ви предлагаме разходка до най-високата точка на Балканите. Всеки българин би трябвало да изкачи връх Мусала най-малко един път в живота си. Още повече преходът надалеч не е толкоз сложен, колкото наподобява. Там горе обаче би трябвало да се съобразим с времето. Условията високо в планината се менят за минути.
„ Мус Аллах " или „ Близо до Бог ". От там, съгласно най-популярната догадка, идва името на Мусала - най-високата точка на Балканския полуостров. Величественият гранитен масив допира облаците на 2925 метра надморска височина, високо над курорта Боровец, долината на река Мусаленска Бистрица и циркуса на приказните Мусаленски езера.
Въпреки внушителната си височина, Мусала е наличен - изкачването догоре е надалеч по-лесно от прехода към други планински върхове у нас. Значителна част от денивелацията се преодолява, с помощта на кабинковата въжена линия от центъра на Боровец до връх Ястребец на 2369 метра в сърцето на Национален парк „ Рила ".
Въжената линия преодолява към 1000 метра денивелация и към 5-6 километра разстояние. Иначе казано, без нея мъчно бихме се справили с прехода до Мусала за един ден. Лифтът ни оставя съвсем на самия връх Ястребец. Точно там, с прелестна гледка към цялата котловина на Мусаленска Бистрица, в сянката на възвишението, е закътана Каменната хижа. Кокетната алпийска сграда е градена с дялани на място камъни. Преди години е била ловджийски дом на царската фамилия.
От хижата следва 4-километрова лека разходка по относително еднакъв черен път до подножието на Мусала, едноименната хижа и циркуса, в който са ситуирани красивите Мусаленски езера.
От птичи взор водоемите са като очи, в които се оглеждат облаците и живописната поредност от алпийски двухилядници. По пътеката най-достъпни са първите три езера - пред хижите се разлива Долното Мусаленско, а прикрито в пейзажа зад него е Каракашевото езеро. То в действителност е най-голямото в групата със своята повърхност от 26 декара. Дълбочината му е към 6-7 метра. Името му идва от мъж, които преди време се удавил в него.
Пътят продължава по стръмна пътека в седловината сред върховете Иречек и Алеко. Ходенето става по издълбаното от античен хладилник каменно корито. След като се изкачи първата тераса, имаме по-обхватен взор от високо към Долното Мусаленско и Каракашевото езера.
Към върха растителността е нищожна. Околността обаче е все по този начин очарователна със своя сив образ. Пътеката се движи измежду големи гранитни скали, на места оградени от зелени петна клекове и хвойна. Особен нюанс прибавят езерата, накацали по циркусните тераси, издигнати от мощната ледникова ерозия в продължение на десетки хиляди години. Така се стига до Леденото езеро, над което са последните метри до върха. На 2700 метра водоемът е най-дълбокият от групата - 16 метра. Покрай него и емблематичния за този преход подслон „ Еверест " до Мусала остават към 30-40 минути умерено вървене. Летният маршрут криволичи сред камъните, а зимният - по дълго железно въже чак до метеорологичната станция.
Когато човек се качи на Мусала и пипне камък, може умерено да каже, че е на покрива освен на България, само че и на Балканите. Цялата татковина е в краката му. Покривът на България е с непрекъснато човешко наличие - от 1932 година данни за времето събират наблюдаващите в най-високата метеорологична станция на Балканите. До нея, от южната страна на върха, е построена базовата екологична обсерватория на Института за нуклеарни проучвания при Българска академия на науките.
Вазов го е споделил най-точно: „ Великата Рилска пустиня ". Страхопочитание те обзема горе, в прегръдката на непристъпните гранитни исполини, извисяващи се над Маришките и Мусаленските езера. Едноличен стопанин на допряното от боговете място е времето. То дефинира ритъма, в който в близост се надбягват мощни ветрове и падат непрогледни мъгли. Време, което оставя всеки екскурзиант да се изгуби в безвремието на Великата природа.
Нова телевизия, „ Събуди се "
„ Мус Аллах " или „ Близо до Бог ". От там, съгласно най-популярната догадка, идва името на Мусала - най-високата точка на Балканския полуостров. Величественият гранитен масив допира облаците на 2925 метра надморска височина, високо над курорта Боровец, долината на река Мусаленска Бистрица и циркуса на приказните Мусаленски езера.
Въпреки внушителната си височина, Мусала е наличен - изкачването догоре е надалеч по-лесно от прехода към други планински върхове у нас. Значителна част от денивелацията се преодолява, с помощта на кабинковата въжена линия от центъра на Боровец до връх Ястребец на 2369 метра в сърцето на Национален парк „ Рила ".
Въжената линия преодолява към 1000 метра денивелация и към 5-6 километра разстояние. Иначе казано, без нея мъчно бихме се справили с прехода до Мусала за един ден. Лифтът ни оставя съвсем на самия връх Ястребец. Точно там, с прелестна гледка към цялата котловина на Мусаленска Бистрица, в сянката на възвишението, е закътана Каменната хижа. Кокетната алпийска сграда е градена с дялани на място камъни. Преди години е била ловджийски дом на царската фамилия.
От хижата следва 4-километрова лека разходка по относително еднакъв черен път до подножието на Мусала, едноименната хижа и циркуса, в който са ситуирани красивите Мусаленски езера.
От птичи взор водоемите са като очи, в които се оглеждат облаците и живописната поредност от алпийски двухилядници. По пътеката най-достъпни са първите три езера - пред хижите се разлива Долното Мусаленско, а прикрито в пейзажа зад него е Каракашевото езеро. То в действителност е най-голямото в групата със своята повърхност от 26 декара. Дълбочината му е към 6-7 метра. Името му идва от мъж, които преди време се удавил в него.
Пътят продължава по стръмна пътека в седловината сред върховете Иречек и Алеко. Ходенето става по издълбаното от античен хладилник каменно корито. След като се изкачи първата тераса, имаме по-обхватен взор от високо към Долното Мусаленско и Каракашевото езера.
Към върха растителността е нищожна. Околността обаче е все по този начин очарователна със своя сив образ. Пътеката се движи измежду големи гранитни скали, на места оградени от зелени петна клекове и хвойна. Особен нюанс прибавят езерата, накацали по циркусните тераси, издигнати от мощната ледникова ерозия в продължение на десетки хиляди години. Така се стига до Леденото езеро, над което са последните метри до върха. На 2700 метра водоемът е най-дълбокият от групата - 16 метра. Покрай него и емблематичния за този преход подслон „ Еверест " до Мусала остават към 30-40 минути умерено вървене. Летният маршрут криволичи сред камъните, а зимният - по дълго железно въже чак до метеорологичната станция.
Когато човек се качи на Мусала и пипне камък, може умерено да каже, че е на покрива освен на България, само че и на Балканите. Цялата татковина е в краката му. Покривът на България е с непрекъснато човешко наличие - от 1932 година данни за времето събират наблюдаващите в най-високата метеорологична станция на Балканите. До нея, от южната страна на върха, е построена базовата екологична обсерватория на Института за нуклеарни проучвания при Българска академия на науките.
Вазов го е споделил най-точно: „ Великата Рилска пустиня ". Страхопочитание те обзема горе, в прегръдката на непристъпните гранитни исполини, извисяващи се над Маришките и Мусаленските езера. Едноличен стопанин на допряното от боговете място е времето. То дефинира ритъма, в който в близост се надбягват мощни ветрове и падат непрогледни мъгли. Време, което оставя всеки екскурзиант да се изгуби в безвремието на Великата природа.
Нова телевизия, „ Събуди се "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ