Управляващите виждат враг в частните театри
Тази седмица в онлайн изданието на немския „ Ди Цайт” бе оповестена позиция на българския сценичен режисьор Димитър Бакалов за това по какъв начин се оправя България с пандемията.
В обявата 58-годишният артист, а от 2016 година r шеф на Théatro в София, е показан като човек, сбъднал фантазията си – да има личен спектакъл. По време на пандемията обаче той е мощно угрижен за бъдещето му. Интервюто е част от поредицата „ Ние, съседите “. Тя търси отговор на въпроса "Как живеят европейските жители при пандемията? " Проектът се назовава Europe Talks („ Европа приказва “) и в него вземат участие медии от 15 страни.
Позицията на Димитър Бакалов е озаглавена „ Театърът би трябвало да се случва на сцената, не в интернет”. Публикуваме я без съкращения или редакторска интервенция.
Моят спектакъл разполага с 400 места, което го прави най-големият частен спектакъл в София . Играем по-комерсиални представления, стендъп комедии, пиеси от вида на Caveman (комедийната пиеса Defending the Caveman – „ Защита на пещерняка “, е написана от американския артист и комедиант Роб Бекер. Изпълнява се на 30 езика и е гледана от 8 млн. фенове в 45 страни – бел. ред.). Ние печелим единствено от публиката си, тъй че не можем да вършим спектакъл за елита като държавните театри, които получават пари от Министерството на културата. До март имахме към двадесет представления на месец, след което, без каквото и да било авансово предизвестие, трябваше да затворим. Обещаните от страната пари по този начин и не пристигнаха. В черни краски виждам вероятността за идния сценичен сезон. Вече не съм сигурен дали знам какво би трябвало да върша.
При първото затваряне – сред средата на март и края на април – държавното управление вкара доста строги ограничения. Човек можеше да излезе да си купи хранителни артикули и толкоз. Резултатът от това беше, че до есента другите индикатори, свързани с разпространяването на COVID-19 в България, бяха ниски. Това беше добре. Но въпреки това затварянето доста съществено засегна културната промишленост.
Докато останалата част от Европа преживяваше първата вълна, България, значително, беше пощадена поради строгите ограничения. През есента обаче броят на болестите внезапно набъбна и докара до отчасти затваряне на страната при започване на декември. Частните събирания са позволени, в случай че хората са най-много 15 души. Детските градини, учебните заведения и другите просветителни институции са затворени, а също по този начин не работят и фитнес центровете, кината и музеите. Има изключение за театрите, като те могат да работят, в случай, че продават до 30 % от местата си.
Правителството оправдава тежките противоепидемиологични ограничения със относително високата смъртност в страната. Здравният министър Костадин Ангелов я изяснява с обстоятелството, че доста хора са се опитвали да се лекуват сами и са отишли на доктор, когато към този момент е било прекомерно късно. В България има доста хора със сърдечно-съдови болести. Сега страната ни разпорежда огромни очаквания на имунизацията. Българското държавно управление към този момент показа проект за имунизация, който е в пет етапи. Ваксинациите би трябвало да бъдат доброволни и безвъзмездни.
Ние, театралите, имахме среща с министъра на културата. Беше ни казано, че държавното управление ще помогне на всички.Че ще се обезпечат пари от Европейски Съюз и че самата ни страна има средства за такива случаи. Че не трябва да се тормозим. Ето за какво ние изпратихме до министерството поръчки от какво имаме потребност. Нито един от частните театри не получава дотация. Но към момента ни бавят решаването на казуса.
Съвсем неотдавна ми се обадиха от Министерството на културата:
„ Кандидатствахте ли за пари? “ – „ Да. “
„ Получихте ли пари? “ – „ Не. “
„ Казахте ли, че не сте получили пари? “ - „ Не. “
„ Защо не? “ – „ Защото към този момент не желая да слушам за вас! Просто ме оставете на мира! “
Писна ми. Вече не очаквам помощта ви. Трябва сами да се оправим - и от опит знам: постоянно някак-си съм се справял!
Нашият спектакъл е в остаряла постройка от 50-е години. Преди това е било Дом на българо-съветската дружба. България е била непосредствен съдружник на Съветския съюз.
Още като дете обичах да отивам на спектакъл. Но ми липсваше храброст да реша да се занимавам с спектакъл. Баща ми беше инженер, по тази причина аплайвах инженерство. Дори започнах да последвам. И незабавно бях притеглен от театралната натрупа на университета. Ръководителят й ми сподели, че би трябвало да аплайвам в Театралната академия, тъй като съм доста добър. Приеха ме на втория опит. Завърших следването си през 1988 година.
Година по-късно настъпи демокрацията и постави завършек на комунизма. С актьорство в оня интервал човек не можеше да се устоя. Заплатите бяха мизерно ниски. Затова продавах коли, компютри, застраховки - безусловно всичко. В началото на 2000-та основах продуцентска компания за реклами. Но в действителност, желаех да имам личен спектакъл, в който да мога да играя това, което желая. Така основах театъра си в София. Вече четири години управлявам Théatro. В началото беше мъчно, не знаех дали ще се получи. През март най-сетне нещата започнаха да стават. За първи път изглеждаше, че това, което вършим, ще сработи. Надеждите ни се сбъднаха - и тогава внезапно настъпи тази пандемия.
По това време карах ски в Австрия, а в България нямахме нито един случай на ковид. Един сътрудник ми се обади и ми сподели: Димитре, от през днешния ден театърът ти е затворен. Без авансово предизвестие. От през днешния ден за на следващия ден. По-точно казано - от през днешния ден - за през днешния ден.
Правителството вижда зложелател в частния спектакъл
Смятам, че ръководещите виждат врагове в лицето на хората, работещи в частния спектакъл. Ние можем да вършим това, което желаеме. Можем да приказваме това, което желаеме. Затова не ни харесват. Имаме корумпирано и незаконно държавно управление, което се грижи единствено за себе си. Единственото, от което ръководещите се интересуват, е по какъв начин могат да крадат от нас, хората. През лятото протестирахме против държавното управление. Срещу корупцията, за самостоятелна правосъдна система и свободни медии. Десетки хиляди хора излязоха на улицата. Аз също. Следващия март ще има нови избори. Управляващите ще създадат всичко, с цел да манипулират резултатите. Но митингите ме извършиха с вяра, че към момента можем да променим нещо в това скапано ръководство.
Правителствената агитация звучи по този начин: О, Боже, всички ще умрем! Болниците са пренатоварени и това е правилно. Но това не е тъй като имаме толкоз доста случаи на коронавирусна зараза. Това е по този начин, тъй като нямаме задоволително лекари и медицински сестри. Това са специалности, които в България никой не желае да работи, тъй като са извънредно зле платени. В моето семейство взаимно се заразихме с ковид. За благополучие всеки го изкара леко и не ни се наложи да разчитаме на лечебните заведения. Страхът от заболяването за нас бе по-страшен от нейните признаци.
В момента имам шанса, че моят хазяин не желае от мен да му заплащам наема за театъра. Иначе от дълго време щях да съм на улицата. Но по какъв начин ще продължи по-нататък, нямам никаква визия. Трябва ли да върша онлайн спектакъл, да стриймвам? Но това не е същински спектакъл. Театърът съществува с помощта на представлението, на контакта с публиката. Трябва да се играе на сцената, а не в интернет.
Хората се опасяват
Късметлия съм, че с изключение на театъра имам и продуцентската компания, която снима реклами. Тя към момента работи. Предимството на рекламата е, че не би трябвало да е онлайн, с цел да влияе.
През лятото можех да отворя театъра, първо с 30 % от местата, а на по-късен стадий - даже с 50 %. Но в България театралният сезон продължава от септември до май. Никой не върви на спектакъл през лятото. Обикновено хората се връщат през есента. Но не и този път.
През октомври в театъра поставихме пиеса с доста известни имена - Асен Блатечки, Малин Кръстев - безспорни топ артисти. Тя бе режисирана от доста известния в Русия режисьор - Андрей Россинский. Той в Москва е имал личен спектакъл, само че защото не понася Путин, преди 10 години се реалокира в България. Билетите за такива представления нормално се разпродават за месеци напред. Но продадох единствено тридесет билета за премиерата. Хората се опасяват. Не желаят да вървят на спектакъл. Опасявам се, че това няма да се промени през зимата.
Надеждата ми е във имунизацията. Тя ще отстрани страха у хората. Вече си мисля дали да не поръчам да напишат за театъра пиеса за пандемията. Можем да я сложим, когато към този момент ще имаме имунизацията, когато всичко свърши. Защото желая да е черна комедия. И никога покруса.
В обявата 58-годишният артист, а от 2016 година r шеф на Théatro в София, е показан като човек, сбъднал фантазията си – да има личен спектакъл. По време на пандемията обаче той е мощно угрижен за бъдещето му. Интервюто е част от поредицата „ Ние, съседите “. Тя търси отговор на въпроса "Как живеят европейските жители при пандемията? " Проектът се назовава Europe Talks („ Европа приказва “) и в него вземат участие медии от 15 страни.
Позицията на Димитър Бакалов е озаглавена „ Театърът би трябвало да се случва на сцената, не в интернет”. Публикуваме я без съкращения или редакторска интервенция.
Моят спектакъл разполага с 400 места, което го прави най-големият частен спектакъл в София . Играем по-комерсиални представления, стендъп комедии, пиеси от вида на Caveman (комедийната пиеса Defending the Caveman – „ Защита на пещерняка “, е написана от американския артист и комедиант Роб Бекер. Изпълнява се на 30 езика и е гледана от 8 млн. фенове в 45 страни – бел. ред.). Ние печелим единствено от публиката си, тъй че не можем да вършим спектакъл за елита като държавните театри, които получават пари от Министерството на културата. До март имахме към двадесет представления на месец, след което, без каквото и да било авансово предизвестие, трябваше да затворим. Обещаните от страната пари по този начин и не пристигнаха. В черни краски виждам вероятността за идния сценичен сезон. Вече не съм сигурен дали знам какво би трябвало да върша.
При първото затваряне – сред средата на март и края на април – държавното управление вкара доста строги ограничения. Човек можеше да излезе да си купи хранителни артикули и толкоз. Резултатът от това беше, че до есента другите индикатори, свързани с разпространяването на COVID-19 в България, бяха ниски. Това беше добре. Но въпреки това затварянето доста съществено засегна културната промишленост.
Докато останалата част от Европа преживяваше първата вълна, България, значително, беше пощадена поради строгите ограничения. През есента обаче броят на болестите внезапно набъбна и докара до отчасти затваряне на страната при започване на декември. Частните събирания са позволени, в случай че хората са най-много 15 души. Детските градини, учебните заведения и другите просветителни институции са затворени, а също по този начин не работят и фитнес центровете, кината и музеите. Има изключение за театрите, като те могат да работят, в случай, че продават до 30 % от местата си.
Правителството оправдава тежките противоепидемиологични ограничения със относително високата смъртност в страната. Здравният министър Костадин Ангелов я изяснява с обстоятелството, че доста хора са се опитвали да се лекуват сами и са отишли на доктор, когато към този момент е било прекомерно късно. В България има доста хора със сърдечно-съдови болести. Сега страната ни разпорежда огромни очаквания на имунизацията. Българското държавно управление към този момент показа проект за имунизация, който е в пет етапи. Ваксинациите би трябвало да бъдат доброволни и безвъзмездни.
Ние, театралите, имахме среща с министъра на културата. Беше ни казано, че държавното управление ще помогне на всички.Че ще се обезпечат пари от Европейски Съюз и че самата ни страна има средства за такива случаи. Че не трябва да се тормозим. Ето за какво ние изпратихме до министерството поръчки от какво имаме потребност. Нито един от частните театри не получава дотация. Но към момента ни бавят решаването на казуса.
Съвсем неотдавна ми се обадиха от Министерството на културата:
„ Кандидатствахте ли за пари? “ – „ Да. “
„ Получихте ли пари? “ – „ Не. “
„ Казахте ли, че не сте получили пари? “ - „ Не. “
„ Защо не? “ – „ Защото към този момент не желая да слушам за вас! Просто ме оставете на мира! “
Писна ми. Вече не очаквам помощта ви. Трябва сами да се оправим - и от опит знам: постоянно някак-си съм се справял!
Нашият спектакъл е в остаряла постройка от 50-е години. Преди това е било Дом на българо-съветската дружба. България е била непосредствен съдружник на Съветския съюз.
Още като дете обичах да отивам на спектакъл. Но ми липсваше храброст да реша да се занимавам с спектакъл. Баща ми беше инженер, по тази причина аплайвах инженерство. Дори започнах да последвам. И незабавно бях притеглен от театралната натрупа на университета. Ръководителят й ми сподели, че би трябвало да аплайвам в Театралната академия, тъй като съм доста добър. Приеха ме на втория опит. Завърших следването си през 1988 година.
Година по-късно настъпи демокрацията и постави завършек на комунизма. С актьорство в оня интервал човек не можеше да се устоя. Заплатите бяха мизерно ниски. Затова продавах коли, компютри, застраховки - безусловно всичко. В началото на 2000-та основах продуцентска компания за реклами. Но в действителност, желаех да имам личен спектакъл, в който да мога да играя това, което желая. Така основах театъра си в София. Вече четири години управлявам Théatro. В началото беше мъчно, не знаех дали ще се получи. През март най-сетне нещата започнаха да стават. За първи път изглеждаше, че това, което вършим, ще сработи. Надеждите ни се сбъднаха - и тогава внезапно настъпи тази пандемия.
По това време карах ски в Австрия, а в България нямахме нито един случай на ковид. Един сътрудник ми се обади и ми сподели: Димитре, от през днешния ден театърът ти е затворен. Без авансово предизвестие. От през днешния ден за на следващия ден. По-точно казано - от през днешния ден - за през днешния ден.
Правителството вижда зложелател в частния спектакъл
Смятам, че ръководещите виждат врагове в лицето на хората, работещи в частния спектакъл. Ние можем да вършим това, което желаеме. Можем да приказваме това, което желаеме. Затова не ни харесват. Имаме корумпирано и незаконно държавно управление, което се грижи единствено за себе си. Единственото, от което ръководещите се интересуват, е по какъв начин могат да крадат от нас, хората. През лятото протестирахме против държавното управление. Срещу корупцията, за самостоятелна правосъдна система и свободни медии. Десетки хиляди хора излязоха на улицата. Аз също. Следващия март ще има нови избори. Управляващите ще създадат всичко, с цел да манипулират резултатите. Но митингите ме извършиха с вяра, че към момента можем да променим нещо в това скапано ръководство.
Правителствената агитация звучи по този начин: О, Боже, всички ще умрем! Болниците са пренатоварени и това е правилно. Но това не е тъй като имаме толкоз доста случаи на коронавирусна зараза. Това е по този начин, тъй като нямаме задоволително лекари и медицински сестри. Това са специалности, които в България никой не желае да работи, тъй като са извънредно зле платени. В моето семейство взаимно се заразихме с ковид. За благополучие всеки го изкара леко и не ни се наложи да разчитаме на лечебните заведения. Страхът от заболяването за нас бе по-страшен от нейните признаци.
В момента имам шанса, че моят хазяин не желае от мен да му заплащам наема за театъра. Иначе от дълго време щях да съм на улицата. Но по какъв начин ще продължи по-нататък, нямам никаква визия. Трябва ли да върша онлайн спектакъл, да стриймвам? Но това не е същински спектакъл. Театърът съществува с помощта на представлението, на контакта с публиката. Трябва да се играе на сцената, а не в интернет.
Хората се опасяват
Късметлия съм, че с изключение на театъра имам и продуцентската компания, която снима реклами. Тя към момента работи. Предимството на рекламата е, че не би трябвало да е онлайн, с цел да влияе.
През лятото можех да отворя театъра, първо с 30 % от местата, а на по-късен стадий - даже с 50 %. Но в България театралният сезон продължава от септември до май. Никой не върви на спектакъл през лятото. Обикновено хората се връщат през есента. Но не и този път.
През октомври в театъра поставихме пиеса с доста известни имена - Асен Блатечки, Малин Кръстев - безспорни топ артисти. Тя бе режисирана от доста известния в Русия режисьор - Андрей Россинский. Той в Москва е имал личен спектакъл, само че защото не понася Путин, преди 10 години се реалокира в България. Билетите за такива представления нормално се разпродават за месеци напред. Но продадох единствено тридесет билета за премиерата. Хората се опасяват. Не желаят да вървят на спектакъл. Опасявам се, че това няма да се промени през зимата.
Надеждата ми е във имунизацията. Тя ще отстрани страха у хората. Вече си мисля дали да не поръчам да напишат за театъра пиеса за пандемията. Можем да я сложим, когато към този момент ще имаме имунизацията, когато всичко свърши. Защото желая да е черна комедия. И никога покруса.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ