Какви тайни крие подземието на мавзолея на Г. Димитров
Тази седмица стана ясно, че то ще бъде превърнато в изложба за модерно изкуство.
Идеята е на зам.-кмета на Столична община Тодор Чобанов и тя бе утвърдена от Общинския съвет в четвъртък.
Намерението е историческото място и изкуството да притеглят повече туристи.
6 дни строят, 7 дни събарят мавзолея на Георги Димитров >>
Какво има под музея
Под съборения пантеон има три подземни равнища, свързани с тунели, които са строени по царско и по социалистическо време.
На първото равнище подземен се е намирала стаята за "разкрасяване " на балсамирания Георги Димитров. Сваляли са го долу с асансьор, с цел да овлажняват с балсамационен разтвор откритите му елементи - ръце и лице, както и да оправят грима.
"Преобличали го постоянно, най-малко един път годишно, само че якичките на ризите сменяли постоянно, доколкото можеше да се разбере от обясненията на двамата специалисти, които са поддържали тялото ", описа преди няколко години журналистът Иван Бакалов e-vestnik.bg.
"Единият, доцент Петър Гълъбов, даде по това време изявленията, в които изясни технологията. Два пъти в седмицата тялото е сваляно в стаята, с цел да овлажняват с балсамационен разтвор откритите му елементи - ръце и лице. Те изсъхвали при престоя в херметическия затварящия се саркофаг. Доцентът се гордееше, че от всички мавзолеи, направени по руска технология, единствено в България тялото на Георги Димитров е било оставено да се поддържа от наши специалисти. Технологията била постижение на науката, сподели доцентът ", продължава Бакалов.
Тогава служителят от общината им обяснил, че когато изваждат тялото на Димитров един път годишно, го потапяли в 300-литрова вана с балсамационен разтвор. И с цел да потъне, пълнели изпразнения му мъртвец със стъклени топчета. След престой в разтвора, тялото се напълвало с тампони, напоени с балсамационен разтвор и се зашивало. Така до идната процедура. Всеки път тялото е зашивано и разшивано, само че тъканите били добре непокътнати и не се разкъсвали - доказателство за качеството на балсамацията, съгласно обясненията на доцент Гълъбов.
Именно в тази заставам ще се разположи и галерията за модерно изкуство, а на долните равнища ще е хранилището.
"Идеята е бункерната атмосфера да се резервира ", твърди зам.-кметът Чобанов
Подземните равнища на мавзолея са свързани с мрежа от тунели, които водят до значими държавни институции.
Един от тях е употребен за извеждане на балсамираните остатъци на тялото на Георги Димитров и заровено до майка му в Централните софийски гробища в края на юли 1990 година.
Решението на държавното управление за погребение на Георги Димитров е взето на 17 юли 1990 година, само че няма документи по кое време е изпълнено. Смята се, че церемонията е била осъществена в цялостна секретност в дребните часове на нощта.
Подземните тунели под София и Мавзолея
Изграждането на мрежа от тунели стартира след Първата международна война, тъй като излиза наяве какъв брой значима роля в бъдеще има авиацията и се строят като убежища при бомбардировки.
Над 200 километра катакомби опасват земята под София, настояват осведомени пред "168 часа ".
По времето на социализма продължава построяването на тунели, които стигат до значими държавни институции. Плановете им били загадка, за която се е грижила непосредствено Държавна сигурност.
Най-възловият проход е този под мавзолея и стига до Бившия партиен дом и настояща постройка на Народното събрание.
Под трето равнище на мавзолея има още един тунел, който води до мазетата на Българска народна банка. Той е строен по времето на цар Борис III и има връзка със Съдебната палата.
Тунелите са били поддържани в подготвеност за евакуация на Тодор Живков и комунистическата номенклатура по време на манифестация или други всеобщи прояви, в които са взели участие. До евакуация обаче в никакъв случай не се е стигало.
„ Влизал съм в този проход. Представлява тясна пътека. Може би е необятен 1,50 метра и висок 2 метра. Беше боядисано и поддържано преди 1989 година ", споделя още Иван Бакалов.
Според него под самия пантеон е имало 6 равнища надолу. Там е съществувало огромно вместилище като бомбоубежище. Схемата за избавяне е била друга за другите категории началници. Първо се е мислело за членовете на политбюро, по-късно за Централния комитет и чак по-късно за чиновниците в партийния уред. Всички те е трябвало да употребяват разнообразни трасета при положение на заплаха.
Тези тунели са били поддържани и употребявани за тренировки на личния състав, който е трябвало да изтегля номенклатурата от рисковия регион. В подобен случай защитата е трябвало да се обади на дежурния, който да даде разнообразни трасета за всички началници и да се работи допустимо най-бързо.
Освен с мавзолея някогашният партиен дом е обвързван и с Министерството на защитата. Идеята е била за нещо като бункер при възможна военна заплаха.
Според очевидци в последните години преди рухването на Тодор Живков е имало проект за градеж на тунел сред Народното събрание и Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Той даже е бил стартират, само че след това е отсрочен и по този начин и незавършен и по-късно сринат при строителството на метрото.
Затова този проход не е могъл да бъде употребен за извеждане на депутатите от съдбовната нощ на 23 против 24 юли при офанзивата на Народното събрание, тъй като е бил сринат по време на строителството на метрото.
Идеята е на зам.-кмета на Столична община Тодор Чобанов и тя бе утвърдена от Общинския съвет в четвъртък.
Намерението е историческото място и изкуството да притеглят повече туристи.
6 дни строят, 7 дни събарят мавзолея на Георги Димитров >>
Какво има под музея
Под съборения пантеон има три подземни равнища, свързани с тунели, които са строени по царско и по социалистическо време.
На първото равнище подземен се е намирала стаята за "разкрасяване " на балсамирания Георги Димитров. Сваляли са го долу с асансьор, с цел да овлажняват с балсамационен разтвор откритите му елементи - ръце и лице, както и да оправят грима.
"Преобличали го постоянно, най-малко един път годишно, само че якичките на ризите сменяли постоянно, доколкото можеше да се разбере от обясненията на двамата специалисти, които са поддържали тялото ", описа преди няколко години журналистът Иван Бакалов e-vestnik.bg.
"Единият, доцент Петър Гълъбов, даде по това време изявленията, в които изясни технологията. Два пъти в седмицата тялото е сваляно в стаята, с цел да овлажняват с балсамационен разтвор откритите му елементи - ръце и лице. Те изсъхвали при престоя в херметическия затварящия се саркофаг. Доцентът се гордееше, че от всички мавзолеи, направени по руска технология, единствено в България тялото на Георги Димитров е било оставено да се поддържа от наши специалисти. Технологията била постижение на науката, сподели доцентът ", продължава Бакалов.
Тогава служителят от общината им обяснил, че когато изваждат тялото на Димитров един път годишно, го потапяли в 300-литрова вана с балсамационен разтвор. И с цел да потъне, пълнели изпразнения му мъртвец със стъклени топчета. След престой в разтвора, тялото се напълвало с тампони, напоени с балсамационен разтвор и се зашивало. Така до идната процедура. Всеки път тялото е зашивано и разшивано, само че тъканите били добре непокътнати и не се разкъсвали - доказателство за качеството на балсамацията, съгласно обясненията на доцент Гълъбов.
Именно в тази заставам ще се разположи и галерията за модерно изкуство, а на долните равнища ще е хранилището.
"Идеята е бункерната атмосфера да се резервира ", твърди зам.-кметът Чобанов
Подземните равнища на мавзолея са свързани с мрежа от тунели, които водят до значими държавни институции.
Един от тях е употребен за извеждане на балсамираните остатъци на тялото на Георги Димитров и заровено до майка му в Централните софийски гробища в края на юли 1990 година.
Решението на държавното управление за погребение на Георги Димитров е взето на 17 юли 1990 година, само че няма документи по кое време е изпълнено. Смята се, че церемонията е била осъществена в цялостна секретност в дребните часове на нощта.
Подземните тунели под София и Мавзолея
Изграждането на мрежа от тунели стартира след Първата международна война, тъй като излиза наяве какъв брой значима роля в бъдеще има авиацията и се строят като убежища при бомбардировки.
Над 200 километра катакомби опасват земята под София, настояват осведомени пред "168 часа ".
По времето на социализма продължава построяването на тунели, които стигат до значими държавни институции. Плановете им били загадка, за която се е грижила непосредствено Държавна сигурност.
Най-възловият проход е този под мавзолея и стига до Бившия партиен дом и настояща постройка на Народното събрание.
Под трето равнище на мавзолея има още един тунел, който води до мазетата на Българска народна банка. Той е строен по времето на цар Борис III и има връзка със Съдебната палата.
Тунелите са били поддържани в подготвеност за евакуация на Тодор Живков и комунистическата номенклатура по време на манифестация или други всеобщи прояви, в които са взели участие. До евакуация обаче в никакъв случай не се е стигало.
„ Влизал съм в този проход. Представлява тясна пътека. Може би е необятен 1,50 метра и висок 2 метра. Беше боядисано и поддържано преди 1989 година ", споделя още Иван Бакалов.
Според него под самия пантеон е имало 6 равнища надолу. Там е съществувало огромно вместилище като бомбоубежище. Схемата за избавяне е била друга за другите категории началници. Първо се е мислело за членовете на политбюро, по-късно за Централния комитет и чак по-късно за чиновниците в партийния уред. Всички те е трябвало да употребяват разнообразни трасета при положение на заплаха.
Тези тунели са били поддържани и употребявани за тренировки на личния състав, който е трябвало да изтегля номенклатурата от рисковия регион. В подобен случай защитата е трябвало да се обади на дежурния, който да даде разнообразни трасета за всички началници и да се работи допустимо най-бързо.
Освен с мавзолея някогашният партиен дом е обвързван и с Министерството на защитата. Идеята е била за нещо като бункер при възможна военна заплаха.
Според очевидци в последните години преди рухването на Тодор Живков е имало проект за градеж на тунел сред Народното събрание и Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Той даже е бил стартират, само че след това е отсрочен и по този начин и незавършен и по-късно сринат при строителството на метрото.
Затова този проход не е могъл да бъде употребен за извеждане на депутатите от съдбовната нощ на 23 против 24 юли при офанзивата на Народното събрание, тъй като е бил сринат по време на строителството на метрото.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ