Тази седмица се сбогувахме с папа Франциск. Не съм католик

Тази седмица се сбогувахме с папа Франциск. Не съм католик и не се вълнувам изключително от Великата схизма от 1054 година, въпреки да съм я изучавал в детайли.

Искам обаче да споделя, че думите и посланията му, чисто човешки, доближиха до мен и ми харесваха. 

Това споделя в седмичния си коментар водещият на " 120 минути " по бТВ Светльо Иванов. 

Ето какво описа през днешния ден на феновете:

Точно като главната цел на християнството – да доближи до всеки човек и всяка душа, без да е нужна несъразмерна проява. Вярата постоянно е нещо персонално и съкровено и доближава до нас посредством думите, с цел да моделира делата.

В тези думи нямаше експанзия, нито надменност. Може би тъй като този човек принадлежеше на друго време, а не на този полудял, високотехнологичен и роботизиращ се свят, в който живеем през днешния ден.

Вчера имахме опция в ефира на bTV да разгледаме в детайли ритуалите и символиката в служението и традициите на Ватикана. По същия метод, по който направихме това преди няколко месеца при интронизацията на патриарх Даниил, а преди този момент и на Неофит. Това е задоволително, с цел да си дадем сметка, че религията разказва света подобен, какъвто през днешния ден той не е.

Свят, в който все по-често основната дума е „ договорка, договорка, договорка “, а въпросите за мира и войната като че ли са част от някаква злокобна телевизионна игра, в която цели нации се борят за оцеляване.

Време на нападателен лобизъм, който се трансформира в предписание в политиката, а най-шумните викат заклинания на всеослушание, цялостни с правописни неточности. Лобизъм, който ни води към авторитаризъм.

Всичко, против което се бореше и папата, и милиони хора, се случва в днешния свят пред очите на всички ни.

В книгата си „ Папска дипломация “ Кирил Карталов преглежда в детайли какво съставляват мирът и войната съгласно християнството. Мирът, съгласно Новия завет, е жертван да се реализира единствено в неразривна връзка със справедливостта - през мира на съвестта, до мира, който подсигурява живота на всеки народ.

Като виждаме какво се случва през днешния ден към нас, намираме още едно доказателство, че това е изложение на света, подобен, какъвто не е. А може би и в никакъв случай не е бил. Но е светът, към който би трябвало да се стремим.

Затова, когато гледаш новините в последните месеци и си дадеш сметка какво се случва, ти иде да крещиш — договорка, мир, договорка, има мир, договорка — няма мир. Сякаш обществата се оглеждат в огледалото, с цел да видят едно накриво лице с блеснал взор, със сенки под очите от писане на мнения в обществените мрежи и клеймящо всичко и всички.

Но кой съм аз, с цел да осъждам? – споделяше неведнъж папа Франциск.
Той ясно си даваше сметка, че ставаме все по-разделени и жестоки едни към други. Въпреки че наричаше интернет „ подарък от Бога “, и папата виждаше в обществените мрежи заплахите, които сега блъскат света в крайности, само че с ангажимента, че технологиите не са нито положителни, нито неприятни. Хората са.

„ Не технологията дефинира дали връзката е достоверна, а човешкото сърце “, споделяше той.

И защото живеем във времето на все по-кратките форми и скролването нагоре, не би трябвало да забравяме, че има неща, които не могат просто да се скролнат. Защото след такива персони последващи към този момент не идват.

Така е и при хората, които си потеглят от света, който през днешния ден е подобен, какъвто към този момент не е.