Тази седмица се навършиха 34 години от създаването на СДС.

Тази седмица се навършиха 34 години от основаването на Съюз на демократичните сили. Първото обединяване на обединенията на демократичната съпротива разградило тоталитарната страна след свалянето на Тодор Живков от власт.

Едно от знаковите лица на синята коалиция е Александър Йорданов. Лидер на Радикалдемократическата партия, един от създателите на Съюз на демократичните сили, неговите крилати изречения се трансфораха в същински сентенции на българската народна власт. Сега ще върнем лентата обратно във времето, когато България беше обградена с бодлива тел. Започва следващият епизод на " Белези от свободата " в " Офанзива с Любо Огнянов " по Нова нюз.

Роден съм в град Сталин, по този начин се наричаше моя роден град, помня че бях на 10 години, когато този човек за една нощ изчезна, съгласно мен го хвърлиха в морето, споделя Йорданов. По това време Аспарухово е обвързван с Варна с понтонен мост. Йорданов споделя, че са живели в един апартамент две непознати фамилии. Неговото семейство е от четирима души. Той споделя, че са живеели оскъдно, само че е имал щастливо детство.

Детството минава, Александър Йорданов приключва гимназия през 1970 година По това време обаче наборниците влизат в казармата. Редник Йорданов служи в Мичурин, сегашен Царево. По време на военно обучение той претърпява тежка злополука, тир удря джипа, в който са се возели бойците. „ Събудих се в болничното заведение в Бургас “, споделя той и споделя, че по тази причина Бургас е неговия втори роден град. След това Йорданов записва висше обучение в Шумен.

Именно в Шумен Александър Йорданов се среща с проф. Елка Константинова, която води лекциите по българска литература сред двете международни войни. Дипломната му работа е с много любопитна тематика – „ Гротеската в творчеството на Йордан Радичков “. След това стартира да написа рецензии на свободна процедура.

На 4 август 1974 година той се дами, след което има две деца, за които споделя, че са неговата горделивост. Йорданов си спомня, че идва да живее в София при родителите на брачната половинка си. Той стартира да написа първите си рецензии на свободна процедура. Мечтата му е да се занимава с литературна просвета.

Любен Дилов го поучава за стартира да написа материалите си не с името Александров, а с бащиното си Йорданов, по този начин той става негов „ кръстник “. Първата му книга излиза през 1986 година, откакто престояла 5 години в издателство „ Народна юноша “ поради неприятната критика, спомня си Йорданов.

С настъпването на 80-те години става все по-ясно, че комунистическият режим изживява своите последни дни. Събитията в Полша предвещават огромната смяна. Йорданов си спомня, че се е бил въодушевен от събитията в Полша. В руски списания стартират да излизат публикации за ужаса, в който е живял народа в Съюз на съветските социалистически републики, споделя той.

10-и ноември го заварва с кафенето на писателите. „ Настъпи тиха наслада “, споделя той за момента. Йорданов акцентира, че е взел участие в разнообразни форми на митинги против режима.

Политикът споделя, че се нервира на хора, които са ставали сътрудници на Държавна сигурност във време, в което Европа се е събуждала от комунистическата тирания, а през днешния ден се показват за огромни демократи.

Дворцовият прелом в комунистическата партия бързо освобождава силата за смяна. Започват първите митинги, на които се желае анулацията на член Първи от Конституцията, която дефинира управителната роля на Комунистическата партия в ръководството. Демократичната съпротива се основава на площада.

Александър Йорданов получава публично покана да се причисли към новата вълна от индивида, от който се е учил в университета. Йорданов споделя, че това е проф. Елка Константинова. Той споделя, че взема решение да взе участие във възобновяване на Радикалдемократическата партия. Написват устава и са признати в Съюза на демократичните сили, спомня си той.

„ Смятам че Държавна сигурност е внедрявала измежду нас свои сътрудници “, декларира Йорданов.

Повече от диалога гледайте във видеото.