Британският бежанец: Елате в Перник да видите култура
Тази седмица, рубриката „ Британският емигрант “ ще ни радва с роман за страстите към пиесата на Джон Малкович и фестивала Сурва.
Hi guys!
Успяхте ли да се сдобиете с билет от 400 лева за пиесата с Джон Малкович? Ако не сте, значи напряко ми е под равнището да си приказвам с вас.
Ще ви издам една загадка – и аз нямам билет за тази прословута режисура, само че почтено казано не съм и опитвал да си купя.
Доколкото разбрах от новините, обаче предходната седмица върховен човешки дълг на всеки българин е бил да се снабди с билети от постановката в Народния спектакъл, в която взе участие известният холивудски артист. Цената от 400 лева за най-скъпите билети, която сякаш беше възмутила множеството хора по никакъв метод е спряла хората да се натрупат на километрични опашки пред театъра единствено и единствено да се снабдят с по този начин скъпия билет за Джон Малкович.
Не знам mate, очевидно съм българин прекомерно неотдавна, с цел да мога да схващам по какъв начин по едно и също време цялата нация е възмутена от това, че яйцата са поскъпнали тройно (както и тоалетната хартия by the way) и в това време хиляди хора се избиват да похарчат по 400 лева за билет за спектакъл.
В последна сметка аз моята чест я резервирах освен това доста по-икономично.
Излъгах всичките си комшии, дето пият ракия в градинката пред блока, че съм се сдобил с билети за Джон Малкович. Така или другояче никой не знае (предполагам и множеството от тези, дето в действителност са пробвали да си купят), нито по кое време е постановката, нито дори каква е. И до момента в който пристигна време, никой няма да помни цялата Малкович-мания, тъй като гаранция някоя друга скандална тематика ще вълнува целокупната общност.
Виж, за сметка на това имах щастието да участвам на едно от най-значимите културни събития в България, за което не бях и предполагал какъв брой е огромно.
Разбира се имам поради кукерския и сурвакарски фестивал „ Сурва “. Отдавна мечтаех да посетя този прославен празник, само че поради пандемията през последните години все го отменяха. Тази година, обаче Сурва се завърна с гръм и тропот!
Повече от 160 групи сурвакари, кукери, бабугери и както там още се назовават античните маскарадни обичаи се събраха в Перник. Три дни бяха нужни на над 10 000 души да дефилират по централния площад в Перник и да показват впечатляващите костюми, които са си създали. What a bloody велико събитие, mate!
Знам за кукерските традиции, почти колкото евентуално и всеки българин. Знам, че са антични езически обичаи, при които в избрани празнични дни, групи хора се маскират със страшни на тип костюми, шестват по улиците и разиграват сценки, с цел да плашат злите духове. Нещо като антиправителствен митинг в наши дни с тази разлика, че при кукерските празници след това в действителност идва по-добро време.
А времето става по-добро тъй като кукерите нормално излизат в края на зимата. Гонят студа и дружно с него неприятните сили. Малко се сливат с сурвакарските шествия и с маскарадите при започване на Великденския пост, които са доста известни и в Западна Европа. Един от тях да вземем за пример през днешния ден се назовава Карнавал на Венеция и събира милиони хора, до момента в който се случва.
Учените изясняват всички тези маскаради с Дионисиевите празници и дефинират произхода им като гръко-тракийски. Само, че mate има една значима специфичност древногръцкият господ на виното и веселието Дионис, actually е взаимстван (да не кажа напряко откраднат) от тракийските митологии. Дори в самите гръцки легенди богът на виното постоянно е описван като чужденец. Тънката разлика е, че гърците за разлика от траките си имали книжовност и в наши дни можем да потвърдим какво е било предишното единствено от това, което успеем да прочетем. И четем, че гърците си имат подобен господ, а за траките – съвсем нищо. Ето, по тази причина е значимо една цивилизация да си има книжовност. Защото след 5 хиляди години, когато марсианците най-накрая кацнат тук и разровят планините от пластмаса покриващи цялата суша на Земята ще открият, че тук е имало рационална форма на живот като открият останките от някоя книга. Не от клипчета в Тик-Ток.
Но да не се разсейваме, че прекомерно духовно извисена стана тази история. Нека ви опиша малко за тапите.
Когато взехме решение да отидем до Перник предходната събота за Сурва, знаех, че много хора също са се наканили да посетят събитието. Не съм и предполагал mate, че 3 километра преди входа на града на самата автомагистрала ще има запушване. Това е 3-километрова опашка от хора искащи да посетят културно мероприятие в Перник. How about that mr. John Malkovich!
След това по околовръстния път на Перник върволицата също беше голяма. Малко преди отбивката от шосето за улицата, която води към центъра на града, угодлив служител на реда стоеше на пост и съветваше всички коли кретащи през задръстването, в случай че желаят да видят кукерите да карат още 2км. напред и оттова да стигнат до центъра по обходен маршрут. Well, нямате визия какъв брой хора приехме този съвет и надлежно по какъв начин образувахме гигантско запушване и по обходни маршрут до центъра на Перник.
Близо 3 часа ни лиши пътуването от София до Перник с събота по обяд, в разгара на кукерския фестивал.
По някаква дива случайност успяхме да намерим свободно паркомясто до моста на красивия парк, който е в центъра и оттова се сляхме с множеството гости на фестивала.
Обожавам вицовете за дивата враждебност и гостолюбие на перничани. Още повече се веселя, обаче на несъгласието, което ражда действителността, когато посетиш в действителност този град освен това за едно от най-големите културни събития в страната. Нещо като това, години наред да ти изясняват, за някого какъв брой образован и грамотен човек е, а когато най-накрая го видиш онлайн да ти каже: „ Ъм, аз съм огромен почитател на сериала „ Войната на буквите “.
Атмосферата в Перник беше невероятна mate! Паркът, площадът, централните улици – на всички места беше цялостно с хора пристигнали да се забавляват. На площада пред общината имаше сцена с инсталирани седалки за фенове и голяма видеостена. По цялата дължина на пешеходната алея беше завършен кулоар за идващите групи кукери и сурвакари. Около загражденията беше цялостно с хора, които бяха пристигнали да гледат, да снимат, да се радват на участниците и да се майтапят с тях, когато те дойдат.
Шегите и закачките са част от традицията на кукерските игри.
В състава на всяка група с изключение на самите кукери има по един собственик, господарка, доста постоянно и мечка и лекар. Когато дойдат на сцената участниците разиграват къс очерк с бръснене на стопанина, преследване на мечката или избавяне на стопанката от мечката. Всичко това е съпроводено с пожелания за здраве и благоденствие, които постоянно са изпъстрени с шеговити забележки. А от самото начало неотменна част от ролята на кукерите е да се закачат и да се майтапят с хората в близост.
Искам да ви призная mates, че в никакъв случай не съм бил на фестивала в Рио де Жанейро, само че съгласно мен атмосферата е същата – ваучър, музика, танци и закачки. С тази разлика, че вместо изрязани бански монокини, в Перник карнавалните групи с облечени с кожи, цървули и носии.
Огромните впечатляващи маски на кукерите се носят основно от мъже. Тя и традицията е в кукерските игри да вземат участие единствено мъже. Но традициите as you already know, не са това, което бяха. Освен радостни здравеняци накичени със звънци или пък зачервени от студа( а и от ракията) чичковци облечени като стопанки и булки, измежду участниците доста постоянно се виждаха и красиви девойки (а и не толкоз красиви, и не толкоз девойки), облечени с носии, с карнавални костюми, а много постоянно и със самите големи кукерски маски. Много деца също участваха в карнавала.
Ние издържахме малко повече от 2 часа да гледаме по какъв начин дефилират другите групи. Макар и да не можехме да отлепим очи и да се вълнувахме по какъв начин ли ще наподобява всяка последваща група, студът и гладът си споделиха думата.
За благополучие в близост беше цялостно с павилиони за храна. Миризмата на скара и чевермета повдигаше настроението, наедно с греяното вино и музиката от сцената. Тук е моментът да загатна още нещо впечатляващо – храната предстоящо беше вкусна, само че срещу традициите по такива мероприятия цените не бяха надути, а много естествени.
Едно нещо единствено бих посъветвал уредниците на фестивала „ Сурва “. Вместо да дават обещание за премия посещаване на Маскарада във Венеция за гласуващите от публиката, по-справедливо би било да предложат на някой от Венеция премия посещаване в Перник.
Also, бих предложил на mr. Джон Малкович, като идва в България да го съчетае със „ Сурва 2024 “, да пристигна да погледа и след това да се подреди на опашка за вкусни кебапчета с печени чушки. Само да не разчита на звездния си статут, а да си съблюдава реда на опашката, тъй като, you know, пред винкело всички са равни.
PS.
Не знам за Малкович, само че аз сигурно ще дойда отново на Кукерския фестивал и следващата година. През това време, в случай че и вие желаете някакво културно развлечение, а не можете да отделите 400лв., можете изцяло гратис да последвате страницата ми във Facebook:
Hi guys!
Успяхте ли да се сдобиете с билет от 400 лева за пиесата с Джон Малкович? Ако не сте, значи напряко ми е под равнището да си приказвам с вас.
Ще ви издам една загадка – и аз нямам билет за тази прословута режисура, само че почтено казано не съм и опитвал да си купя.
Доколкото разбрах от новините, обаче предходната седмица върховен човешки дълг на всеки българин е бил да се снабди с билети от постановката в Народния спектакъл, в която взе участие известният холивудски артист. Цената от 400 лева за най-скъпите билети, която сякаш беше възмутила множеството хора по никакъв метод е спряла хората да се натрупат на километрични опашки пред театъра единствено и единствено да се снабдят с по този начин скъпия билет за Джон Малкович.
Не знам mate, очевидно съм българин прекомерно неотдавна, с цел да мога да схващам по какъв начин по едно и също време цялата нация е възмутена от това, че яйцата са поскъпнали тройно (както и тоалетната хартия by the way) и в това време хиляди хора се избиват да похарчат по 400 лева за билет за спектакъл.
В последна сметка аз моята чест я резервирах освен това доста по-икономично.
Излъгах всичките си комшии, дето пият ракия в градинката пред блока, че съм се сдобил с билети за Джон Малкович. Така или другояче никой не знае (предполагам и множеството от тези, дето в действителност са пробвали да си купят), нито по кое време е постановката, нито дори каква е. И до момента в който пристигна време, никой няма да помни цялата Малкович-мания, тъй като гаранция някоя друга скандална тематика ще вълнува целокупната общност.
Виж, за сметка на това имах щастието да участвам на едно от най-значимите културни събития в България, за което не бях и предполагал какъв брой е огромно.
Разбира се имам поради кукерския и сурвакарски фестивал „ Сурва “. Отдавна мечтаех да посетя този прославен празник, само че поради пандемията през последните години все го отменяха. Тази година, обаче Сурва се завърна с гръм и тропот!
Повече от 160 групи сурвакари, кукери, бабугери и както там още се назовават античните маскарадни обичаи се събраха в Перник. Три дни бяха нужни на над 10 000 души да дефилират по централния площад в Перник и да показват впечатляващите костюми, които са си създали. What a bloody велико събитие, mate!
Знам за кукерските традиции, почти колкото евентуално и всеки българин. Знам, че са антични езически обичаи, при които в избрани празнични дни, групи хора се маскират със страшни на тип костюми, шестват по улиците и разиграват сценки, с цел да плашат злите духове. Нещо като антиправителствен митинг в наши дни с тази разлика, че при кукерските празници след това в действителност идва по-добро време.
А времето става по-добро тъй като кукерите нормално излизат в края на зимата. Гонят студа и дружно с него неприятните сили. Малко се сливат с сурвакарските шествия и с маскарадите при започване на Великденския пост, които са доста известни и в Западна Европа. Един от тях да вземем за пример през днешния ден се назовава Карнавал на Венеция и събира милиони хора, до момента в който се случва.
Учените изясняват всички тези маскаради с Дионисиевите празници и дефинират произхода им като гръко-тракийски. Само, че mate има една значима специфичност древногръцкият господ на виното и веселието Дионис, actually е взаимстван (да не кажа напряко откраднат) от тракийските митологии. Дори в самите гръцки легенди богът на виното постоянно е описван като чужденец. Тънката разлика е, че гърците за разлика от траките си имали книжовност и в наши дни можем да потвърдим какво е било предишното единствено от това, което успеем да прочетем. И четем, че гърците си имат подобен господ, а за траките – съвсем нищо. Ето, по тази причина е значимо една цивилизация да си има книжовност. Защото след 5 хиляди години, когато марсианците най-накрая кацнат тук и разровят планините от пластмаса покриващи цялата суша на Земята ще открият, че тук е имало рационална форма на живот като открият останките от някоя книга. Не от клипчета в Тик-Ток.
Но да не се разсейваме, че прекомерно духовно извисена стана тази история. Нека ви опиша малко за тапите.
Когато взехме решение да отидем до Перник предходната събота за Сурва, знаех, че много хора също са се наканили да посетят събитието. Не съм и предполагал mate, че 3 километра преди входа на града на самата автомагистрала ще има запушване. Това е 3-километрова опашка от хора искащи да посетят културно мероприятие в Перник. How about that mr. John Malkovich!
След това по околовръстния път на Перник върволицата също беше голяма. Малко преди отбивката от шосето за улицата, която води към центъра на града, угодлив служител на реда стоеше на пост и съветваше всички коли кретащи през задръстването, в случай че желаят да видят кукерите да карат още 2км. напред и оттова да стигнат до центъра по обходен маршрут. Well, нямате визия какъв брой хора приехме този съвет и надлежно по какъв начин образувахме гигантско запушване и по обходни маршрут до центъра на Перник.
Близо 3 часа ни лиши пътуването от София до Перник с събота по обяд, в разгара на кукерския фестивал.
По някаква дива случайност успяхме да намерим свободно паркомясто до моста на красивия парк, който е в центъра и оттова се сляхме с множеството гости на фестивала.
Обожавам вицовете за дивата враждебност и гостолюбие на перничани. Още повече се веселя, обаче на несъгласието, което ражда действителността, когато посетиш в действителност този град освен това за едно от най-големите културни събития в страната. Нещо като това, години наред да ти изясняват, за някого какъв брой образован и грамотен човек е, а когато най-накрая го видиш онлайн да ти каже: „ Ъм, аз съм огромен почитател на сериала „ Войната на буквите “.
Атмосферата в Перник беше невероятна mate! Паркът, площадът, централните улици – на всички места беше цялостно с хора пристигнали да се забавляват. На площада пред общината имаше сцена с инсталирани седалки за фенове и голяма видеостена. По цялата дължина на пешеходната алея беше завършен кулоар за идващите групи кукери и сурвакари. Около загражденията беше цялостно с хора, които бяха пристигнали да гледат, да снимат, да се радват на участниците и да се майтапят с тях, когато те дойдат.
Шегите и закачките са част от традицията на кукерските игри.
В състава на всяка група с изключение на самите кукери има по един собственик, господарка, доста постоянно и мечка и лекар. Когато дойдат на сцената участниците разиграват къс очерк с бръснене на стопанина, преследване на мечката или избавяне на стопанката от мечката. Всичко това е съпроводено с пожелания за здраве и благоденствие, които постоянно са изпъстрени с шеговити забележки. А от самото начало неотменна част от ролята на кукерите е да се закачат и да се майтапят с хората в близост.
Искам да ви призная mates, че в никакъв случай не съм бил на фестивала в Рио де Жанейро, само че съгласно мен атмосферата е същата – ваучър, музика, танци и закачки. С тази разлика, че вместо изрязани бански монокини, в Перник карнавалните групи с облечени с кожи, цървули и носии.
Огромните впечатляващи маски на кукерите се носят основно от мъже. Тя и традицията е в кукерските игри да вземат участие единствено мъже. Но традициите as you already know, не са това, което бяха. Освен радостни здравеняци накичени със звънци или пък зачервени от студа( а и от ракията) чичковци облечени като стопанки и булки, измежду участниците доста постоянно се виждаха и красиви девойки (а и не толкоз красиви, и не толкоз девойки), облечени с носии, с карнавални костюми, а много постоянно и със самите големи кукерски маски. Много деца също участваха в карнавала.
Ние издържахме малко повече от 2 часа да гледаме по какъв начин дефилират другите групи. Макар и да не можехме да отлепим очи и да се вълнувахме по какъв начин ли ще наподобява всяка последваща група, студът и гладът си споделиха думата.
За благополучие в близост беше цялостно с павилиони за храна. Миризмата на скара и чевермета повдигаше настроението, наедно с греяното вино и музиката от сцената. Тук е моментът да загатна още нещо впечатляващо – храната предстоящо беше вкусна, само че срещу традициите по такива мероприятия цените не бяха надути, а много естествени.
Едно нещо единствено бих посъветвал уредниците на фестивала „ Сурва “. Вместо да дават обещание за премия посещаване на Маскарада във Венеция за гласуващите от публиката, по-справедливо би било да предложат на някой от Венеция премия посещаване в Перник.
Also, бих предложил на mr. Джон Малкович, като идва в България да го съчетае със „ Сурва 2024 “, да пристигна да погледа и след това да се подреди на опашка за вкусни кебапчета с печени чушки. Само да не разчита на звездния си статут, а да си съблюдава реда на опашката, тъй като, you know, пред винкело всички са равни.
PS.
Не знам за Малкович, само че аз сигурно ще дойда отново на Кукерския фестивал и следващата година. През това време, в случай че и вие желаете някакво културно развлечение, а не можете да отделите 400лв., можете изцяло гратис да последвате страницата ми във Facebook:
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ