Британският бежанец: Престъпление е да не отидеш в Ловеч за уикенда
Тази седмица рубриката „ Британският емигрант “ ни споделя за чара и приключенията в Ловеч.
Хелоу mate!
Ама, че студено време се появи, isn’t it? Чак непрекъснатото наличие от жадни съседи в градинката пред блока, към този момент си разменят бутилката от кока кола без дори да й завъртат капачката от фанта назад, с цел да не им замръзват пръстите.
Но аз съм удовлетворен, mate. Хванах последните сравнитенло топли часове last weekend и успяхме с моята обичана брачна половинка (не, че имам друга, която да не ми е любима) Додо една сантиментална екскурзия с преспиване по пътя за родният й Велико Търново, където бяхме оставили дъщеричката ни за „ домашно развъждане “ при една от многочислените й баби.
В края на родителската почивка измислихме гениалния проект в петък вечерта да се отбием в Ловеч и да пренощуваме там. На другия ден да разгледаме града на мира, без някой от нас да тича след побеснялото къдраво дяволче и по здрач да пристигнем в Търново, с цел да спим там, а към София да тръгнем в неделя.
Ловеч е съвсем на средата на пътя сред София и Велико Търново или казано по различен метод на към около 150 км от столицата (новата), множеството, от които по автомагистрала. Около час и половина (два с излизането от града) лишава да изкараш колата от калната поляна сред панелките в „ Овча купел “, която гордо назоваваме паркинг и да спреш зашеметен пред красиво осветения затрупан мост в центъра на Ловеч.
Ние (разбирай жена ми) взехме решение да се поглезим и си наехме студио в една от къщите за посетители с най-голям рейтинг в историческия квартал Вароша в центъра на града. Това е един от осемте квартала носещи такова име в градове от разнообразни краища на България. Вароша има и в Благоевград, Перник, Видин и други Във Велико Търново, пък с цел да са по-специални са му трансформирали името на Варуша. Идва от маджарски и значи безусловно „ градче “ или място където живеят доста хора. Интересното е, че на множеството места където има квартал с това име, той е част от остарелия град и нормално е в ретро архитектурен жанр.
Well, в Ловеч Вароша си е напряко архитекутрено-исторически резерват. На хълма в центъра на града е античната Ловешка цитадела, а по скатовете към нея са сгушени живописните възрожденски къщи на Вароша, която се отделя от новия град от минаващата през центъра река Осъм.
Това, което свърза историческите хубости от предишното и модернистичните здания от сегашното в Ловеч е фамозният затрупан мост на Кольо Фичето.
Ако би трябвало да бъда почтен, до него има още един по-нов, който свързва Стария град с новия, само че, в случай че го вземах поради, горното изречение нямаше да се получи толкоз поетично.
Да се върнем на лукса, в който взехме решение да се потопим, до момента в който аз и Додо сме без дете на сантиментална екскурзия в Ловеч. Буквално целият Вароша е обитаем от къщи за посетители и механи. Тази, в която наехме стая беше с най-голям рейтинг в платформите за настаняване, а ние взехме най-скъпата стая – с камина и джакузи. Оказа се, че джакузито е елементарна вана с хидромасажни джетове, а камината, well камината я има, само че в случай че искаш да я използваш би трябвало да доплатиш още 10 лева Разбираш ли, mate – все едно да решиш да платиш повече и да си купиш кола с съвременна стерео уредба, само че като я вземеш, дилъра да ти каже, че с цел да слушаш музика би трябвало да си доплатиш. Или пък да си купиш iphone за 2 хиляди лева със супер съвременна камера, само че с цел да използваш фотосите, които си правиш с нея, да би трябвало да доплащаш..oh wait..това actually се случва.
Както и да е, изтормозени родители като нас няма да се откажат пред едни 10лв. extra charge, с цел да почувстват малко същинска романтика. В интерес на истината, в случай че не бяхме запалили камината probably щяхме да умрем от мраз в остарялата каменна къща.
Виж, с ваната ударихме същинска греда. Оказа се, че бойлерът е прекомерно дребен, с цел да достави топла вода, с цел да се изпълни. Докато изчакаме да се стопли още веднъж, към този момент напълнената вода пък изстиваше във ваната. Ние, сме упорити хора и след час и нещо дебнене и допълнение на ваната успяхме да съберем вода най-малко едвам скрие хидромасажните джетове. След като пуснах джакузито, обаче от пръскалките излязоха такива черни отпадъци, че романтиката внезапно се стопи. Явно в тази стая от дълго време не е имало толкоз търпеливи жители, че да съумеят да изпълнят ваната и да я пуснат.
Anyway, ловешкият разкош никак не може да ни скапе настроението. А и би трябвало да призная, че като цяло цените на нощувките (дори и най-луксозните) не бяха изключително високи. Все отново бяхме сами на забавно място, изпълнено със забележителности. Студеният дъжд на сутринта, обаче направи каквото можа, с цел да охлади ентусиазма ни.
Тъй като главните забележителности в Ловеч (Вароша, крепостта, двата музея и моста) са разположени на пешеходно разстояние от нашата квартира бяхме решили да си създадем дълга разходка без кола. Гадният дъжд ни върна назад зад кормилото, а съгласно картата единствено 5 минути по заобиколни пътища ни бяха нужни, с цел да се качим до входа на самата цитадела.
Ако не срещнете общителен локален гражданин, който има работа към южната част на Вароша нямате никакъв късмет да намерите пътя до крепостта с кола. Просто навигацията на гугъл за следващ път е безполезна. Ние имахме това благополучие и индивидът ни упъти през едни криволичещи улици нагоре по хълма, които минаваха през локалната циганска махала.
Стигнахме до самия вход на крепостта и паркирахме под носа на голямата скулптура на Васил Левски, която се вижда от съвсем всяка точка на Ловеч.
На връх Хисаря, където е крепостта са открити следи от живот още от Каменно-медната ера. Предполага се, че на това място е имало тракийско и след това римско барикада. Първите данни за самата цитадела, обаче идват от времето на Първата българска страна. Най-същественото е, че през 1187 година в Ловешката цитадела е подписан кротичък контракт сред византийския император Исак II Ангел и братята Асен и Петър, с което се поставя начало на Втората българска страна.
Днес крепостта е отчасти възобновена. Пред входа те псрещат фигури на двама вйници в средновековни български доспехи, а измежду руините на хълма се открива феноменална панорама към покрайнината.
След като слязохме от Ловешката цитадела и взехме решение да посетим музеите във Вароша, слънцето се сети въпреки всичко, че работата му е да пече и на открито времето стана по-приятно за разходка. Двата музея, които дружно с крепостта разделят един щемпел от 100-те национални туристически обекта, са надлежно етнографски и подобен отдаден на Васил Левски. Знаете, I believe, че Ловеч е едно от главните места, от които Васил Левски е правил революционната си активност и всичките му обиколки из българските земи постоянно са минавали отсам. Поради тази причина и отдаденият на него музей в града, пази най-голямата сбирка с артефакти принадлежали на Апостола на Свободата.
Друга присъща специфичност за Ловеч е, че доста ценят сиестата. Оказа се, че музеят на Левски има обедна отмора от 12 ч. до 13 ч. всеки ден, и тъкмо 10 минути преди 12ч. вратите му към този момент бяха залостени. Решихме да не се отчайваме и да забележим намиращата се над музея черква „ Успение Богородично “, в която е служил поп Кръстьо. Там под огромната табела Open имаше закачен катанец и записка, че индивидът, който може да ни пусне се намира в някаква постройка зад храма. Решихме да не го тормозим и се отправихме с последна вяра към етнографския музей. Там попаднахме на златна мина!
Макар и да подминахме разсеяно табелата, указваща, че музея definitely е в обедна отмора също, от близката сграда излезе пъклен общителна жена, която ни разведе из музея и ни описа супер забавни неща за експонатите. Музеят е формиран от две къщи, които actually нямат нищ общо между тях. Първата е Драсовата къща, която е принадлежала на богата фамилия производители и търговци на вино. Показан е битът и порядките на възрожденските семейства от средата и края на XIX в. Особено забавна е булчинската стая с кокетните дървени налъми сложени до роклята на булката. А още по-интересна беше историята за това какъв е реда за потребление на тази стая. Трима сина е имало във семейството, съгласно обичая, когато се оженил най-големия се реалокира с невестат в булчинската стая. Всички останали спят в огромната спалня. След като е основал семейство, обаче за младоженеца стартира назад броене до сватбата на идващия брат. Ако до тогава първият брат не е съумял да завоюва задоволително пари и да си построи лична къща, когато втория брат си вземе булка, той заема булчинската стая, а баткото и снахата се връщат да спят при родителите. Истински тласък за децата да бъдат самостоятелни isn’t it?
Съседната къща, която е слята с тази е принадлежала на Ненчо Рашов. Той също е правоприемник на богат търговски жанр, само че се отдава на музиката и проучването на фолклора. Къщата е в по-модерен жанр от 30-те години на XX в. И съставлява забавна илюстрация за бита на българската интелигенция в интервала, в който България е претърпяла бурно културно развиване. Рашов е имал физически кусур и се е отказал от фамилния бизнес в интерес на музиката и проучването на локалния фолклор. В края на живота си останал единствен правоприемник на своя жанр, той завещава къщата си за музей.
След пъклен забавната разходка по ловешките остарели къщи, поехме към централния площад и Покритият мост of course. Не знам дали сте наясно mates, че този затрупан мост е третият затрупан мост, който се строи на това място. В последните години, до момента в който България е под турско иго, фамозният занаятчия Колю Фичето построява неповторимото оборудване, само на Балканския полуостров и до през днешния ден, напълно от дърво. Край пътя по моста от двете страни са направени дребни занаятчийски дюкянчета.
През 1925 година мостът изгаря съвсем до основи и е издигнат нов железо-бетонен мост, отново затрупан и отново с дюкянчета от двете страни, само че много по-различен. Чак през 1981 година мостът е преустроен, с цел да наподобява повече на истинската структура на Колю Фичето и по този начин картинно наподобява и до през днешния ден.
Разходката по моста е доста приятна. Можете да си купите сувенири както локално, по този начин и китайско произвеждане от магазинчетата или да погледате по какъв начин се гравира върху дърво for example през витрините на някои от дюкянчетата. Точно по средата на моста има живописна сладкарница с масички и съвършеното място за селфи, а против нея туристически информативен център с макет на забележителностите на града и very общителни служителки, които ви описват всичко за тях даже и да не ги питате.
Много скъпата информация, която научихме от туристическия център беше, че откъм Вароша на централния площад се намира най-популярната гостилница в града „ Драката “. Този ресторант mate, e заслужен както да се намира край брега на река Осъм в Ловеч, по този начин и да е в центъра на Виена с панорама към река Дунав.
„ Драката “ е към 140-годишен ресторант, който има супер богата и любопитна история написана на първата страница на менюто. Нещата, които ги написа на идващите страници на менюто също не падаха по-долу, а шкембе чорбата беше просто феноменална.
Разходката ни из Ловеч приключи с любопитно посещаване на локалната баня. Тя е била турски хамам, през днешния ден е превърната в музей и се намира, няма да познаете къде – във Вароша. Сградата на хамама е доста впечатляваща, вътре благодарение на мултимедия и проектори е основано забавно прекарване. Можете да се разноските върху стъклен под и да видите от близо прословутата хипокаустова система за стопляне, основана още от римляните. Можете да видите планиране на картини върху водна пара и да чуете историята на турските хамами.
Това, което пропуснахме в Ловеч е да посетим зоопарка, който е вторият максимален в България след Софийския. Някак ни се стори като изменничество по отношение на нашата дъщеричка Ева, да вървим в Зоопарк без нея. Също по този начин не се възползвахме от опцията да отскочим до Деветашката пещера и Крушунските водопади, които се намират единствено на 20-ина километра от града.
На вас другари, обаче горещo предлагам да посетите Ловеч. За мен това е една от най-перфектните дестинации за weekend близо до София. Малкият по територия, само че цялостен с забавни забележителности център на града е съвършен за еднодневна разходка. В същото време втория ден от екскурзията умерено може да стигне за посещаване на естествените забележителности в близост. Просто няма какво да се обърка.
PS.
Разбира се, че посетихме и музея на Левски. Както и други места свързани с него. За тях, обаче мисля, че е по-подходящo да ви опиша идващия път. Дотогава – follow my Фейсбук page:
Хелоу mate!
Ама, че студено време се появи, isn’t it? Чак непрекъснатото наличие от жадни съседи в градинката пред блока, към този момент си разменят бутилката от кока кола без дори да й завъртат капачката от фанта назад, с цел да не им замръзват пръстите.
Но аз съм удовлетворен, mate. Хванах последните сравнитенло топли часове last weekend и успяхме с моята обичана брачна половинка (не, че имам друга, която да не ми е любима) Додо една сантиментална екскурзия с преспиване по пътя за родният й Велико Търново, където бяхме оставили дъщеричката ни за „ домашно развъждане “ при една от многочислените й баби.
В края на родителската почивка измислихме гениалния проект в петък вечерта да се отбием в Ловеч и да пренощуваме там. На другия ден да разгледаме града на мира, без някой от нас да тича след побеснялото къдраво дяволче и по здрач да пристигнем в Търново, с цел да спим там, а към София да тръгнем в неделя.
Ловеч е съвсем на средата на пътя сред София и Велико Търново или казано по различен метод на към около 150 км от столицата (новата), множеството, от които по автомагистрала. Около час и половина (два с излизането от града) лишава да изкараш колата от калната поляна сред панелките в „ Овча купел “, която гордо назоваваме паркинг и да спреш зашеметен пред красиво осветения затрупан мост в центъра на Ловеч.
Ние (разбирай жена ми) взехме решение да се поглезим и си наехме студио в една от къщите за посетители с най-голям рейтинг в историческия квартал Вароша в центъра на града. Това е един от осемте квартала носещи такова име в градове от разнообразни краища на България. Вароша има и в Благоевград, Перник, Видин и други Във Велико Търново, пък с цел да са по-специални са му трансформирали името на Варуша. Идва от маджарски и значи безусловно „ градче “ или място където живеят доста хора. Интересното е, че на множеството места където има квартал с това име, той е част от остарелия град и нормално е в ретро архитектурен жанр.
Well, в Ловеч Вароша си е напряко архитекутрено-исторически резерват. На хълма в центъра на града е античната Ловешка цитадела, а по скатовете към нея са сгушени живописните възрожденски къщи на Вароша, която се отделя от новия град от минаващата през центъра река Осъм.
Това, което свърза историческите хубости от предишното и модернистичните здания от сегашното в Ловеч е фамозният затрупан мост на Кольо Фичето.
Ако би трябвало да бъда почтен, до него има още един по-нов, който свързва Стария град с новия, само че, в случай че го вземах поради, горното изречение нямаше да се получи толкоз поетично.
Да се върнем на лукса, в който взехме решение да се потопим, до момента в който аз и Додо сме без дете на сантиментална екскурзия в Ловеч. Буквално целият Вароша е обитаем от къщи за посетители и механи. Тази, в която наехме стая беше с най-голям рейтинг в платформите за настаняване, а ние взехме най-скъпата стая – с камина и джакузи. Оказа се, че джакузито е елементарна вана с хидромасажни джетове, а камината, well камината я има, само че в случай че искаш да я използваш би трябвало да доплатиш още 10 лева Разбираш ли, mate – все едно да решиш да платиш повече и да си купиш кола с съвременна стерео уредба, само че като я вземеш, дилъра да ти каже, че с цел да слушаш музика би трябвало да си доплатиш. Или пък да си купиш iphone за 2 хиляди лева със супер съвременна камера, само че с цел да използваш фотосите, които си правиш с нея, да би трябвало да доплащаш..oh wait..това actually се случва.
Както и да е, изтормозени родители като нас няма да се откажат пред едни 10лв. extra charge, с цел да почувстват малко същинска романтика. В интерес на истината, в случай че не бяхме запалили камината probably щяхме да умрем от мраз в остарялата каменна къща.
Виж, с ваната ударихме същинска греда. Оказа се, че бойлерът е прекомерно дребен, с цел да достави топла вода, с цел да се изпълни. Докато изчакаме да се стопли още веднъж, към този момент напълнената вода пък изстиваше във ваната. Ние, сме упорити хора и след час и нещо дебнене и допълнение на ваната успяхме да съберем вода най-малко едвам скрие хидромасажните джетове. След като пуснах джакузито, обаче от пръскалките излязоха такива черни отпадъци, че романтиката внезапно се стопи. Явно в тази стая от дълго време не е имало толкоз търпеливи жители, че да съумеят да изпълнят ваната и да я пуснат.
Anyway, ловешкият разкош никак не може да ни скапе настроението. А и би трябвало да призная, че като цяло цените на нощувките (дори и най-луксозните) не бяха изключително високи. Все отново бяхме сами на забавно място, изпълнено със забележителности. Студеният дъжд на сутринта, обаче направи каквото можа, с цел да охлади ентусиазма ни.
Тъй като главните забележителности в Ловеч (Вароша, крепостта, двата музея и моста) са разположени на пешеходно разстояние от нашата квартира бяхме решили да си създадем дълга разходка без кола. Гадният дъжд ни върна назад зад кормилото, а съгласно картата единствено 5 минути по заобиколни пътища ни бяха нужни, с цел да се качим до входа на самата цитадела.
Ако не срещнете общителен локален гражданин, който има работа към южната част на Вароша нямате никакъв късмет да намерите пътя до крепостта с кола. Просто навигацията на гугъл за следващ път е безполезна. Ние имахме това благополучие и индивидът ни упъти през едни криволичещи улици нагоре по хълма, които минаваха през локалната циганска махала.
Стигнахме до самия вход на крепостта и паркирахме под носа на голямата скулптура на Васил Левски, която се вижда от съвсем всяка точка на Ловеч.
На връх Хисаря, където е крепостта са открити следи от живот още от Каменно-медната ера. Предполага се, че на това място е имало тракийско и след това римско барикада. Първите данни за самата цитадела, обаче идват от времето на Първата българска страна. Най-същественото е, че през 1187 година в Ловешката цитадела е подписан кротичък контракт сред византийския император Исак II Ангел и братята Асен и Петър, с което се поставя начало на Втората българска страна.
Днес крепостта е отчасти възобновена. Пред входа те псрещат фигури на двама вйници в средновековни български доспехи, а измежду руините на хълма се открива феноменална панорама към покрайнината.
След като слязохме от Ловешката цитадела и взехме решение да посетим музеите във Вароша, слънцето се сети въпреки всичко, че работата му е да пече и на открито времето стана по-приятно за разходка. Двата музея, които дружно с крепостта разделят един щемпел от 100-те национални туристически обекта, са надлежно етнографски и подобен отдаден на Васил Левски. Знаете, I believe, че Ловеч е едно от главните места, от които Васил Левски е правил революционната си активност и всичките му обиколки из българските земи постоянно са минавали отсам. Поради тази причина и отдаденият на него музей в града, пази най-голямата сбирка с артефакти принадлежали на Апостола на Свободата.
Друга присъща специфичност за Ловеч е, че доста ценят сиестата. Оказа се, че музеят на Левски има обедна отмора от 12 ч. до 13 ч. всеки ден, и тъкмо 10 минути преди 12ч. вратите му към този момент бяха залостени. Решихме да не се отчайваме и да забележим намиращата се над музея черква „ Успение Богородично “, в която е служил поп Кръстьо. Там под огромната табела Open имаше закачен катанец и записка, че индивидът, който може да ни пусне се намира в някаква постройка зад храма. Решихме да не го тормозим и се отправихме с последна вяра към етнографския музей. Там попаднахме на златна мина!
Макар и да подминахме разсеяно табелата, указваща, че музея definitely е в обедна отмора също, от близката сграда излезе пъклен общителна жена, която ни разведе из музея и ни описа супер забавни неща за експонатите. Музеят е формиран от две къщи, които actually нямат нищ общо между тях. Първата е Драсовата къща, която е принадлежала на богата фамилия производители и търговци на вино. Показан е битът и порядките на възрожденските семейства от средата и края на XIX в. Особено забавна е булчинската стая с кокетните дървени налъми сложени до роклята на булката. А още по-интересна беше историята за това какъв е реда за потребление на тази стая. Трима сина е имало във семейството, съгласно обичая, когато се оженил най-големия се реалокира с невестат в булчинската стая. Всички останали спят в огромната спалня. След като е основал семейство, обаче за младоженеца стартира назад броене до сватбата на идващия брат. Ако до тогава първият брат не е съумял да завоюва задоволително пари и да си построи лична къща, когато втория брат си вземе булка, той заема булчинската стая, а баткото и снахата се връщат да спят при родителите. Истински тласък за децата да бъдат самостоятелни isn’t it?
Съседната къща, която е слята с тази е принадлежала на Ненчо Рашов. Той също е правоприемник на богат търговски жанр, само че се отдава на музиката и проучването на фолклора. Къщата е в по-модерен жанр от 30-те години на XX в. И съставлява забавна илюстрация за бита на българската интелигенция в интервала, в който България е претърпяла бурно културно развиване. Рашов е имал физически кусур и се е отказал от фамилния бизнес в интерес на музиката и проучването на локалния фолклор. В края на живота си останал единствен правоприемник на своя жанр, той завещава къщата си за музей.
След пъклен забавната разходка по ловешките остарели къщи, поехме към централния площад и Покритият мост of course. Не знам дали сте наясно mates, че този затрупан мост е третият затрупан мост, който се строи на това място. В последните години, до момента в който България е под турско иго, фамозният занаятчия Колю Фичето построява неповторимото оборудване, само на Балканския полуостров и до през днешния ден, напълно от дърво. Край пътя по моста от двете страни са направени дребни занаятчийски дюкянчета.
През 1925 година мостът изгаря съвсем до основи и е издигнат нов железо-бетонен мост, отново затрупан и отново с дюкянчета от двете страни, само че много по-различен. Чак през 1981 година мостът е преустроен, с цел да наподобява повече на истинската структура на Колю Фичето и по този начин картинно наподобява и до през днешния ден.
Разходката по моста е доста приятна. Можете да си купите сувенири както локално, по този начин и китайско произвеждане от магазинчетата или да погледате по какъв начин се гравира върху дърво for example през витрините на някои от дюкянчетата. Точно по средата на моста има живописна сладкарница с масички и съвършеното място за селфи, а против нея туристически информативен център с макет на забележителностите на града и very общителни служителки, които ви описват всичко за тях даже и да не ги питате.
Много скъпата информация, която научихме от туристическия център беше, че откъм Вароша на централния площад се намира най-популярната гостилница в града „ Драката “. Този ресторант mate, e заслужен както да се намира край брега на река Осъм в Ловеч, по този начин и да е в центъра на Виена с панорама към река Дунав.
„ Драката “ е към 140-годишен ресторант, който има супер богата и любопитна история написана на първата страница на менюто. Нещата, които ги написа на идващите страници на менюто също не падаха по-долу, а шкембе чорбата беше просто феноменална.
Разходката ни из Ловеч приключи с любопитно посещаване на локалната баня. Тя е била турски хамам, през днешния ден е превърната в музей и се намира, няма да познаете къде – във Вароша. Сградата на хамама е доста впечатляваща, вътре благодарение на мултимедия и проектори е основано забавно прекарване. Можете да се разноските върху стъклен под и да видите от близо прословутата хипокаустова система за стопляне, основана още от римляните. Можете да видите планиране на картини върху водна пара и да чуете историята на турските хамами.
Това, което пропуснахме в Ловеч е да посетим зоопарка, който е вторият максимален в България след Софийския. Някак ни се стори като изменничество по отношение на нашата дъщеричка Ева, да вървим в Зоопарк без нея. Също по този начин не се възползвахме от опцията да отскочим до Деветашката пещера и Крушунските водопади, които се намират единствено на 20-ина километра от града.
На вас другари, обаче горещo предлагам да посетите Ловеч. За мен това е една от най-перфектните дестинации за weekend близо до София. Малкият по територия, само че цялостен с забавни забележителности център на града е съвършен за еднодневна разходка. В същото време втория ден от екскурзията умерено може да стигне за посещаване на естествените забележителности в близост. Просто няма какво да се обърка.
PS.
Разбира се, че посетихме и музея на Левски. Както и други места свързани с него. За тях, обаче мисля, че е по-подходящo да ви опиша идващия път. Дотогава – follow my Фейсбук page:
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ