Кисинджър отново даде ултиматум на Путин да се предаде: Кой Кисинджър е истинският?
Тази седмица Европейската комисия провокира гърмеж от забавление в Москва измежду осведомените, като издаде ултимативно изказване, че в случай че и когато въздушният трафик бъде обновен след края на спора в Украйна сред Русия и Европейски Съюз, тогава Русия би трябвало да спре да таксува западните самолети за пренос над Сибир и Далечния изток.
Въпросът за какво Москва би трябвало да прави това и дали Русия сигурно ще сметне, че е длъжна да даде на западняците независимост на въздушен пренос гратис, увисна във въздуха. Точно както „ мирният проект “ на някогашния американски държавен секретар Хенри Кисинджър за разрешаване на спора в Украйна увисна във въздуха.
Говорейки посредством видеовръзка на форума на международния хайлайф в Давос, патриархът на международната дипломация (Кисинджър ще навърши 100 години през май) предложи в резюме следните условия за взаимноизгоден компромис: Русия е съгласна Украйна да влезе в НАТО и в подмяна не е изгонена от фамилията на цивилизованите нации (чети - груповия Запад).
Въпрос: Защо е нужно това на Кремъл? Путин започва СВО в Украйна точно за да попречи на Украйна да влезе в НАТО, като в това време показва цялостната си подготвеност да пожертва участието на Русия в прословутото „ семейство на цивилизованите нации “ за постигането на тази цел.
Защо обаче аз, спорейки задочно с Кисинджър, имам предвид единствено Путин? Нека се базира на самия Кисинджър. Миналото лято беше оповестена друга книга на някогашния държавен секретар на Съединени американски щати, Leadership: Six Studies in World Strategy. В тази работа Кисинджър отбелязва, че в случай че Украйна стане член на западния защитителен алианс, тогава линиите на НАТО ще преминат в радиус от 300 благи от Москва, изцяло анулирайки концепцията за „ стратегическа дълбочина “, която Русия, съгласно него, съблюдава от времето на императрица Екатерина II.
Въпросът е кой от Кисинджър е същинският? И в случай че е този, който е написал книгата, тогава за какво внезапно стартира да пее напълно разнообразни „ песни “?
Отговорът най-вероятно ще бъде открит в речта на Кисинджър на предходния конгрес в Давос през май 2022 година Тогава някогашният държавен секретар на Съединени американски щати се изрече в духа на присъщия му външнополитически натурализъм: той прикани Украйна към рационални отстъпки на Москва и се разгласи за безпристрастен статут на Киев. И какво стартира тук!
По подстрекателство на екипа на Зеленски цялата „ прогресивна “ (в смисъл антируска) западна общност стартира да крещи „ срам! “ в един глас и жигосах патриарха на международната дипломация като „ съдружник на Путин ” и надали не „ сътрудник на Москва ”. И Кисинджър в последна сметка отстъпи: той изясни, че е бил изцяло неразбираем.
Но дано не свеждаме всичко до това, че Кисинджър е полудял и се е преобул. Да спориш в такива категории значи да бъдеш като Европейската комисия, която има вяра, че по формулировка всички са длъжни.
Смяната на обувките (или, казано по-научно, радикалното поправяне на позицията) въобще не е грях от позиция на теорията на дипломатическото изкуство. Още повече, че това не е грях от позиция на типичния политически натурализъм на Кисинджър.
Бившият началник на американската дипломация видя, че той влиза в прорез с партийната линия (мейнстрийма на западната външнополитическа мисъл в момента) и макар всичките му лаври, регалии и заслуги, можеше доста грубо да го обиди за това. Ако на някой в Русия не му харесва тази обстановка, то несъмнено не би трябвало да се оплаква от Кисинджър. Както към този момент споделих нагоре, той несъмнено не дължи нищо там.
До какво води това? Опасявам се, че всичко е в допълнение към това, за което приказвам към този момент доста месеци: контурите на бъдещото политическо споразумяване в Украйна ще се очертаят единствено вследствие на борбата на бойното поле.
Междувременно тези резултати, меко казано, не са явни и в действителност не са никакви резултати. И в случай че е по този начин, то всевъзможни " мирни проекти " сега са просто описи с стремежи, описи с стремежи на участниците в спора, които към момента разчитат на своята цялостна и безусловна (или най-малко относителна) победа.
Конфронтацията се проточва. Всички конфликтни страни не се готвят за среща на масата за договаряния, а за нов опит да съборят съперника. Това се схваща на Запад.
Заместник-генералният секретар на НАТО Мирча Джоана: „ Трябва да се подготвим за дълготраен спор... 2023 година ще бъде сложна година, би трябвало да поддържаме Украйна толкоз дълго, колкото е належащо. “
Това се схваща в Москва. Сергей Лавров: „ Процесът на образуване на многополюсен международен ред ще бъде дълъг, ще отнеме избрана историческа ера. И ние сме в средата на този развой ".
Нека не одобряваме това като намек, че въоръженият спор в Украйна несъмнено ще „ отнеме цяла епоха “. Ще приемем това като директна индикация, че през днешния ден никой даже почти не знае датата за края на въоръжената борба в Украйна и че даже настъпването на тази дата никога няма да значи помиряване сред Москва и Запада.
В тази връзка поисквам на Хенри Кисинджър (както и на всички нас) да доживее не до 100, а най-малко до 100 и 10 години. През 2033 година неговите дипломатически умения може да са търсени. През 2023 година към момента няма предпоставки за това.
Превод: СМ
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Въпросът за какво Москва би трябвало да прави това и дали Русия сигурно ще сметне, че е длъжна да даде на западняците независимост на въздушен пренос гратис, увисна във въздуха. Точно както „ мирният проект “ на някогашния американски държавен секретар Хенри Кисинджър за разрешаване на спора в Украйна увисна във въздуха.
Говорейки посредством видеовръзка на форума на международния хайлайф в Давос, патриархът на международната дипломация (Кисинджър ще навърши 100 години през май) предложи в резюме следните условия за взаимноизгоден компромис: Русия е съгласна Украйна да влезе в НАТО и в подмяна не е изгонена от фамилията на цивилизованите нации (чети - груповия Запад).
Въпрос: Защо е нужно това на Кремъл? Путин започва СВО в Украйна точно за да попречи на Украйна да влезе в НАТО, като в това време показва цялостната си подготвеност да пожертва участието на Русия в прословутото „ семейство на цивилизованите нации “ за постигането на тази цел.
Защо обаче аз, спорейки задочно с Кисинджър, имам предвид единствено Путин? Нека се базира на самия Кисинджър. Миналото лято беше оповестена друга книга на някогашния държавен секретар на Съединени американски щати, Leadership: Six Studies in World Strategy. В тази работа Кисинджър отбелязва, че в случай че Украйна стане член на западния защитителен алианс, тогава линиите на НАТО ще преминат в радиус от 300 благи от Москва, изцяло анулирайки концепцията за „ стратегическа дълбочина “, която Русия, съгласно него, съблюдава от времето на императрица Екатерина II.
Въпросът е кой от Кисинджър е същинският? И в случай че е този, който е написал книгата, тогава за какво внезапно стартира да пее напълно разнообразни „ песни “?
Отговорът най-вероятно ще бъде открит в речта на Кисинджър на предходния конгрес в Давос през май 2022 година Тогава някогашният държавен секретар на Съединени американски щати се изрече в духа на присъщия му външнополитически натурализъм: той прикани Украйна към рационални отстъпки на Москва и се разгласи за безпристрастен статут на Киев. И какво стартира тук!
По подстрекателство на екипа на Зеленски цялата „ прогресивна “ (в смисъл антируска) западна общност стартира да крещи „ срам! “ в един глас и жигосах патриарха на международната дипломация като „ съдружник на Путин ” и надали не „ сътрудник на Москва ”. И Кисинджър в последна сметка отстъпи: той изясни, че е бил изцяло неразбираем.
Но дано не свеждаме всичко до това, че Кисинджър е полудял и се е преобул. Да спориш в такива категории значи да бъдеш като Европейската комисия, която има вяра, че по формулировка всички са длъжни.
Смяната на обувките (или, казано по-научно, радикалното поправяне на позицията) въобще не е грях от позиция на теорията на дипломатическото изкуство. Още повече, че това не е грях от позиция на типичния политически натурализъм на Кисинджър.
Бившият началник на американската дипломация видя, че той влиза в прорез с партийната линия (мейнстрийма на западната външнополитическа мисъл в момента) и макар всичките му лаври, регалии и заслуги, можеше доста грубо да го обиди за това. Ако на някой в Русия не му харесва тази обстановка, то несъмнено не би трябвало да се оплаква от Кисинджър. Както към този момент споделих нагоре, той несъмнено не дължи нищо там.
До какво води това? Опасявам се, че всичко е в допълнение към това, за което приказвам към този момент доста месеци: контурите на бъдещото политическо споразумяване в Украйна ще се очертаят единствено вследствие на борбата на бойното поле.
Междувременно тези резултати, меко казано, не са явни и в действителност не са никакви резултати. И в случай че е по този начин, то всевъзможни " мирни проекти " сега са просто описи с стремежи, описи с стремежи на участниците в спора, които към момента разчитат на своята цялостна и безусловна (или най-малко относителна) победа.
Конфронтацията се проточва. Всички конфликтни страни не се готвят за среща на масата за договаряния, а за нов опит да съборят съперника. Това се схваща на Запад.
Заместник-генералният секретар на НАТО Мирча Джоана: „ Трябва да се подготвим за дълготраен спор... 2023 година ще бъде сложна година, би трябвало да поддържаме Украйна толкоз дълго, колкото е належащо. “
Това се схваща в Москва. Сергей Лавров: „ Процесът на образуване на многополюсен международен ред ще бъде дълъг, ще отнеме избрана историческа ера. И ние сме в средата на този развой ".
Нека не одобряваме това като намек, че въоръженият спор в Украйна несъмнено ще „ отнеме цяла епоха “. Ще приемем това като директна индикация, че през днешния ден никой даже почти не знае датата за края на въоръжената борба в Украйна и че даже настъпването на тази дата никога няма да значи помиряване сред Москва и Запада.
В тази връзка поисквам на Хенри Кисинджър (както и на всички нас) да доживее не до 100, а най-малко до 100 и 10 години. През 2033 година неговите дипломатически умения може да са търсени. През 2023 година към момента няма предпоставки за това.
Превод: СМ
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ