Защо 25 март ще се окаже най-краткият ден тази година
Тази нощ в 3:00 ч. след среднощ ще преместим стрелките на часовниците си с един час напред .
Така страната ни ще премине към лятното часово време . То дава опция да оползотворим по-добре дневната светлина, тъй като се получава съвпадение на часовете от светлата част на денонощието и дейните часове за работа и учебно заведение.
Лятното часово време ще остане в действие до 28 октомври, когато ще върнем стрелките на часовниците към зимното часово време.
За първи път у нас лятното часово време се вкарва през 1979 година , а за първи път в Европа това става през 1916 година Смяната на зимното с лятно часово време е почнала преди 100 години, с цел да се пести електрическа енергия и енергоносители, само че и да се употребява повече светлата част на деня.
Thinkstock/Getty Images
В последните години дебатът за местенето на стрелките е на дневен ред и в Европейския парламент (ЕП) . Смяната сред лятно и зимно време обаче няма да отпадне скоро. През 2017-а Народното събрание гласоподава резолюция , с която приканва Европейската комисия да изследва и оцени резултатите от местенето на часовниковата стрелка както върху здравето, по този начин и върху енергийната успеваемост.
Любопитно е, че вотът по тематиката беше предшестван от многолюден спор, в който един от основните герои се оказа винената мушица.
Винената мушица, позната още като винарка, е извънредно потребна при провеждането на научни проучвания, а в пленарната зала в Страсбург бяха представени десетки такива. Радетелите на премахването на промяната на времето приведоха данни, съгласно които тя води до увеличение на инфарктите, пътните катастрофи и нездравословните излъчвания, влошена централизация на учениците и по-нисък млеконадой.
Защитниците на промяната на времето пък акцентираха, че тя обезпечава един час повече дневна светлина, което носи директни изгоди за здравето, а наред с това и повече време за отдих и спорт след работа.
Хората, които страдат от бодърствуване и които са по-изнервени и тревожни , по-трудно се приспособяват към прекосяването към лятно или зимно часово време , разясняват психолози. Влиянието главно се отразява в това да свикнем към промяната тутакси за ставане. По думите им организмът самичък ни демонстрира темпа, с който е подготвен да се приспособява към смяната и е добре да му отдадем нужното време.
Така страната ни ще премине към лятното часово време . То дава опция да оползотворим по-добре дневната светлина, тъй като се получава съвпадение на часовете от светлата част на денонощието и дейните часове за работа и учебно заведение.
Лятното часово време ще остане в действие до 28 октомври, когато ще върнем стрелките на часовниците към зимното часово време.
За първи път у нас лятното часово време се вкарва през 1979 година , а за първи път в Европа това става през 1916 година Смяната на зимното с лятно часово време е почнала преди 100 години, с цел да се пести електрическа енергия и енергоносители, само че и да се употребява повече светлата част на деня.
Thinkstock/Getty Images В последните години дебатът за местенето на стрелките е на дневен ред и в Европейския парламент (ЕП) . Смяната сред лятно и зимно време обаче няма да отпадне скоро. През 2017-а Народното събрание гласоподава резолюция , с която приканва Европейската комисия да изследва и оцени резултатите от местенето на часовниковата стрелка както върху здравето, по този начин и върху енергийната успеваемост.
Любопитно е, че вотът по тематиката беше предшестван от многолюден спор, в който един от основните герои се оказа винената мушица.
Винената мушица, позната още като винарка, е извънредно потребна при провеждането на научни проучвания, а в пленарната зала в Страсбург бяха представени десетки такива. Радетелите на премахването на промяната на времето приведоха данни, съгласно които тя води до увеличение на инфарктите, пътните катастрофи и нездравословните излъчвания, влошена централизация на учениците и по-нисък млеконадой.
Защитниците на промяната на времето пък акцентираха, че тя обезпечава един час повече дневна светлина, което носи директни изгоди за здравето, а наред с това и повече време за отдих и спорт след работа.
Хората, които страдат от бодърствуване и които са по-изнервени и тревожни , по-трудно се приспособяват към прекосяването към лятно или зимно часово време , разясняват психолози. Влиянието главно се отразява в това да свикнем към промяната тутакси за ставане. По думите им организмът самичък ни демонстрира темпа, с който е подготвен да се приспособява към смяната и е добре да му отдадем нужното време.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ