Как реагира организмът ни на смяната на времето
Тази нощ - на 31 март в 03:00 часа локално време, се вкарва лятното часово време и стрелките на часовниците ще бъдат преместени с един час напред, оповестиха от Българския институт по метрология.
Промяната на времето е в осъществяване на Директива 2000/84/ЕО на Европейския парламент (ЕП) и на Съвета на Европейския съюз (ЕС) от 19 януари 2001 година
Синхронът сред обществения и биологичния часовник дефинира здравето и благополучието на хората, разяснява пред Българска телеграфна агенция проф. доктор Радостина Александрова от Института по пробна морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (БАН).
Животът на Земята е приспособен към придвижването на нашата планета. Пълното завъртане към оста ѝ лишава 24 часа, 15 градуса на всеки час. За да усъвършенстват взаимоотношенията си с тези естествени цикли на светлина и мрачевина, хората са приели часовите зони, изясни проф. Александрова.
По думите ѝ три часовника дефинират три разнообразни времеви рамки. Слънчевият часовник демонстрира локалното време по забележимото придвижване на слънцето. Обяд е, когато небесното величие е в най-високата си точка, а среднощ е по средата сред здрача и зората. Социалният часовник е този, с който боравим в всекидневието си, той зависи от часовата зона, в която се намираме. Часовникът на тялото - биологичният часовник, е израз на вътрешното време на организма и е обвързван с така наречен циркадни ритми. Наименованието идва от латинското circa diem - към ден.
„ Циркадните ритми са 24-часови цикли във физиологията и държанието, задвижвани от биологични часовници, синхронизиращи вътрешното време с външния свят. Те реагират най-вече на светлина и мрачевина, и засягат освен индивида, само че и останалите живи организми. Изучава ги науката хронобиология. Благодарение на тях заран се будим и без да сме си навили будилника, а мимозата разтваря цвета си даже да я оставим на мрачно “, сподели проф. Радостина Александрова пред Българска телеграфна агенция.
Тя изясни, че съвсем всички тъкани и органи имат свои часовници, основният часовник е ситуиран в мозъка и координира активността на останалите.
Представлява група от към 20 000 нервни кафези, които образуват профилирана конструкция (супрахиазматично ядро в хипоталамуса), получаваща информация непосредствено от очите.
Циркадните ритми въздействат на редица функционалности в организма ни, измежду които освобождение на хормони, метаболизъм, телесна температура. Повечето от нас обаче виждат резултата им основно върху денонощния си режим на бодърстването и сън, разясни биологът.
Важна роля за работата на циркадните ритми играят хормоните мелатонин и кортизол. Мелатонинът е този, който ни приспива и тялото ни освобождава по-голямо количество от него през нощта, само че го потиска денем. Кортизолът покачва бдителността ни и отделянето му в организма е по-високо заран. Нощното произвеждане на мелатонин се удължава през зимата и се свива през лятото.
Смяната на часовника към и от лятното часово време два пъти годишно е публикувана в доста страни повече от 50 години. Първоначалната рационална причина за използването й е да се пести сила, само че доказателствата за тази спестовност не са безапелационни или резултатът е нищожен.
През есента на 2018 година Европейската комисия реши, че промяната тутакси два пъти годишно в Европа ще бъде отстранена. Европейският парламент гласоподава за преустановяване на наложителното лятно часово време до 2021 година Предизвикателство се оказа изборът на времето, което ще приемем за непрекъснато - дали това да е общоприетото или лятното часово време. Евентуална неточност може да докара до хронично противоречие сред часовниците със съществени последствия за здравето, сигурността и човешкото държание, разяснява биологът.
Трябва да се съобразим с значително фактори. Така да вземем за пример, часовите зони са предопределени да обгръщат един безоблачен час, само че те постоянно са доста по-широки от 15 градуса географска дължина, " извиват се ", с цел да се съобразят с границите на страни, щати и градове.
„ Докато Земята се върти, слънцето първо доближава източния завършек на часовата зона, като изгревът и залезът настъпват последователно по-късно, до момента в който се движим на запад. Хората, живеещи от страната на късния залез са склонни да си лягат по-късно и да спят приблизително с към 20 минути по-малко всяка нощ от тези в обсега на ранния залез “, изясни проф. Радостина Александрова.
Много учени предлагат общоприетото време или зимното време, както го назоваваме ние, защото то по-добре синхронизира часовниците през цялата година, сподели биологът.
Хората обаче свързват това време със зима, мраз и мрак, а въвеждането на лятното време напролет съответствува със завръщането на по-топлите и по-дълги дни
Специалистите настойчиво търсят тактики, с които да оказват помощ за облекчение на признаците при циркадни нарушавания. Такива може да настъпят при работещи на смени; при хора, на които постоянно им се постанова да прекосяват часови зони; при пациенти с разстройства от аутистичния набор, заболяването на Алцхаймер, заболяването на Паркинсон и редица други положения.
Промяната на времето е в осъществяване на Директива 2000/84/ЕО на Европейския парламент (ЕП) и на Съвета на Европейския съюз (ЕС) от 19 януари 2001 година
Синхронът сред обществения и биологичния часовник дефинира здравето и благополучието на хората, разяснява пред Българска телеграфна агенция проф. доктор Радостина Александрова от Института по пробна морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (БАН).
Животът на Земята е приспособен към придвижването на нашата планета. Пълното завъртане към оста ѝ лишава 24 часа, 15 градуса на всеки час. За да усъвършенстват взаимоотношенията си с тези естествени цикли на светлина и мрачевина, хората са приели часовите зони, изясни проф. Александрова.
По думите ѝ три часовника дефинират три разнообразни времеви рамки. Слънчевият часовник демонстрира локалното време по забележимото придвижване на слънцето. Обяд е, когато небесното величие е в най-високата си точка, а среднощ е по средата сред здрача и зората. Социалният часовник е този, с който боравим в всекидневието си, той зависи от часовата зона, в която се намираме. Часовникът на тялото - биологичният часовник, е израз на вътрешното време на организма и е обвързван с така наречен циркадни ритми. Наименованието идва от латинското circa diem - към ден.
„ Циркадните ритми са 24-часови цикли във физиологията и държанието, задвижвани от биологични часовници, синхронизиращи вътрешното време с външния свят. Те реагират най-вече на светлина и мрачевина, и засягат освен индивида, само че и останалите живи организми. Изучава ги науката хронобиология. Благодарение на тях заран се будим и без да сме си навили будилника, а мимозата разтваря цвета си даже да я оставим на мрачно “, сподели проф. Радостина Александрова пред Българска телеграфна агенция.
Тя изясни, че съвсем всички тъкани и органи имат свои часовници, основният часовник е ситуиран в мозъка и координира активността на останалите.
Представлява група от към 20 000 нервни кафези, които образуват профилирана конструкция (супрахиазматично ядро в хипоталамуса), получаваща информация непосредствено от очите.
Циркадните ритми въздействат на редица функционалности в организма ни, измежду които освобождение на хормони, метаболизъм, телесна температура. Повечето от нас обаче виждат резултата им основно върху денонощния си режим на бодърстването и сън, разясни биологът.
Важна роля за работата на циркадните ритми играят хормоните мелатонин и кортизол. Мелатонинът е този, който ни приспива и тялото ни освобождава по-голямо количество от него през нощта, само че го потиска денем. Кортизолът покачва бдителността ни и отделянето му в организма е по-високо заран. Нощното произвеждане на мелатонин се удължава през зимата и се свива през лятото.
Смяната на часовника към и от лятното часово време два пъти годишно е публикувана в доста страни повече от 50 години. Първоначалната рационална причина за използването й е да се пести сила, само че доказателствата за тази спестовност не са безапелационни или резултатът е нищожен.
През есента на 2018 година Европейската комисия реши, че промяната тутакси два пъти годишно в Европа ще бъде отстранена. Европейският парламент гласоподава за преустановяване на наложителното лятно часово време до 2021 година Предизвикателство се оказа изборът на времето, което ще приемем за непрекъснато - дали това да е общоприетото или лятното часово време. Евентуална неточност може да докара до хронично противоречие сред часовниците със съществени последствия за здравето, сигурността и човешкото държание, разяснява биологът.
Трябва да се съобразим с значително фактори. Така да вземем за пример, часовите зони са предопределени да обгръщат един безоблачен час, само че те постоянно са доста по-широки от 15 градуса географска дължина, " извиват се ", с цел да се съобразят с границите на страни, щати и градове.
„ Докато Земята се върти, слънцето първо доближава източния завършек на часовата зона, като изгревът и залезът настъпват последователно по-късно, до момента в който се движим на запад. Хората, живеещи от страната на късния залез са склонни да си лягат по-късно и да спят приблизително с към 20 минути по-малко всяка нощ от тези в обсега на ранния залез “, изясни проф. Радостина Александрова.
Много учени предлагат общоприетото време или зимното време, както го назоваваме ние, защото то по-добре синхронизира часовниците през цялата година, сподели биологът.
Хората обаче свързват това време със зима, мраз и мрак, а въвеждането на лятното време напролет съответствува със завръщането на по-топлите и по-дълги дни
Специалистите настойчиво търсят тактики, с които да оказват помощ за облекчение на признаците при циркадни нарушавания. Такива може да настъпят при работещи на смени; при хора, на които постоянно им се постанова да прекосяват часови зони; при пациенти с разстройства от аутистичния набор, заболяването на Алцхаймер, заболяването на Паркинсон и редица други положения.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ