Повелителят на театъра почина
" Тази нощ моят татко Красимир Спасов отпътува зад далечният, изгряващ небосвод ", написа щерка му
На 81-годишна възраст умря известният режисьор Красимир Спасов. Тъжната новина заяви в обществената мрежа щерка му - актрисата Касиел Ноа Ашер. Погребението ще бъде в ритуаланата зала на Централни гробища в сряда 17 януари от 12:30 часа, прецизират от фамилията.
" Тази нощ моят татко Красимир Спасов отпътува зад далечният, изгряващ небосвод... И да! Усещам с цялото си създание, че първата му подготовка в небесния спектакъл към този момент е почнала... Отвъдните Артисти са прегърнали Баща ми със златните си крила, а той с леко ироничната си усмивка ги вкарва в тайните на света, планетите, звездите, вселената... А неговите възпитаници и артисти го обичаха с възхита като Краля Слънце по Молиеровски, опрощаващо като най - почтеното дете на Крал Лир, преданно пред осанката му на Крал Лъв. Моят татко беше Режисьор с цялото си създание. Обожаваше Театъра. Коридорите, гримьорните, стаята за Чакащи, ателиетата, кабинета си, барчето на последния етаж... Но най - доста си умираше да споделя истории там - на Сцената под Прожекторите... Беше занаятчия на разбора, на възприятията, на реденето на пъзела наименуван Герой. Беше идеалист, който вълшебстваше с душите на Публиката... Беше рисков, прецизен, мощен, вълнуващ, неотстъпчив и безащитен... Знаеше доста, само че не спираше да учи до последния си момент... Беше Репетиция Моя Любов! Уважаваше и се прекланяше както пред Звездата Артист по този начин и пред Портиера на входа... Те бяха неговите хора. Неговия живот. А аз пък като негова щерка се омайвах от спектакълите му... изключително от тези, в които дръзваше да показа без задръжки и част от особената си, комплицирана природа... Трамвай Желание, Полет над кукувиче гнездо, Васа Железнова, Мъртвешки танц, Нощта на Трибадите, Игра на Любовта и Случая, Мизантроп... Заради тези спектакли станах Актриса. Баща ми ме научи на Характер. О боже, какъв брой е необходим той в нашата специалност. Научи ме на “топки “. Научи ме на смелост и усет. Научи ме на почтенност. В моменти на деликатност го назовах Красьюнки - Пилюнки... Особено в последните години ме гледаше с очи на синя дребна птица... Вчера моят Баща си отиде бързо и леко, с мигновенна диагноза без късмет. Отиде си като боец. Или Генерал. На прощаване ми сподели: Живота продължава... Той беше благополучен. Живя до край с любов, религия и доверие в индивидите. Така че, скъпи мой Татко... Аривидерчи... Смъртта е положение. И дано Шоуто да продължи ", написа тя във фейсбук.
Красимир Спасов е роден на 26 юли 1941 година във Варна. Завършва " Режисура за трагичен спектакъл " във ВИТИЗ (НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов " ). Той се трансформира в един от най-значимите театрални режисьори в България.
Неговата театрална хармония остава безконечна, даже през най-големите промени неговите визии не престават да са непоклатими и точно за това той се трансформира в извънредно значима фигура за българския спектакъл.
От 1985 година до през днешния ден името му е трайно обвързвано с спектакъл " Българска войска ", където слага едни от най-важните си театрални спектакли. Постановките му " Много звук за нищо “ и „ Колко е значимо да бъдеш сериозен “ не престават да събират многочислени фенове към този момент над 25 години.
Други негови представления са „ Вкус на мед “ от Шийла Дилейни, „ Тартюф “ от Молиер, „ В полите на Витоша “ от П. К. Яворов, „ Албена “ от Йордан Йовков, „ Една нощ с теб “ от Майкъл Уелър, „ Любов, обич, обич “ от Майк Бартлет. Последната си режисура той слага точно е Театър „ БЪЛГАРСКА АРМИЯ “ – „ Мизантроп “ от Молиер.
Няма спектакъл в България, в който Красимир Спасов да не е поставял. През годините е осъществил над 100 постановки на пиеси от български, съветски, западноевропейски и американски създатели. Неговият гений се разгръща и в киното, където прави дава забележителни кино лентата.
За единият от тях, „ Забравете този случай “, получава премията на кинокритиката и премия за най-успешен дебют в киното на Националния кинофестивал през 1984 година Другият му филм е „ О, Господи къде си? “, като и двата са показани в чужбина.
Освен българската сцена, Спасов покорява и интернационалната. Неговите познания, възгледи и невъобразима обич към театъра доближават до Русия, Америка, Македония, Германия, Украйна, Латвия.
Красимир Спасов се трансформира в един от най-обичаните преподаватели в НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “. Благодарение на него се раждат изключителни режисьорски генерации, които са основата на театъра в България в наши дни. Той е преподавател в академията, в театъра и в живота. Неговите истории, познания и опит живеят сред театралните стени.
През 2012 година получава премия на Съюза на артистите в България " Икар " за изцяло творчество, а през 2021 година трупата на спектакъл " Българска войска " му присъжда премия " Аскеер " за повсеместен принос в театралното изкуство. Носител е и на многочислени интернационалните награди.
На 81-годишна възраст умря известният режисьор Красимир Спасов. Тъжната новина заяви в обществената мрежа щерка му - актрисата Касиел Ноа Ашер. Погребението ще бъде в ритуаланата зала на Централни гробища в сряда 17 януари от 12:30 часа, прецизират от фамилията.
" Тази нощ моят татко Красимир Спасов отпътува зад далечният, изгряващ небосвод... И да! Усещам с цялото си създание, че първата му подготовка в небесния спектакъл към този момент е почнала... Отвъдните Артисти са прегърнали Баща ми със златните си крила, а той с леко ироничната си усмивка ги вкарва в тайните на света, планетите, звездите, вселената... А неговите възпитаници и артисти го обичаха с възхита като Краля Слънце по Молиеровски, опрощаващо като най - почтеното дете на Крал Лир, преданно пред осанката му на Крал Лъв. Моят татко беше Режисьор с цялото си създание. Обожаваше Театъра. Коридорите, гримьорните, стаята за Чакащи, ателиетата, кабинета си, барчето на последния етаж... Но най - доста си умираше да споделя истории там - на Сцената под Прожекторите... Беше занаятчия на разбора, на възприятията, на реденето на пъзела наименуван Герой. Беше идеалист, който вълшебстваше с душите на Публиката... Беше рисков, прецизен, мощен, вълнуващ, неотстъпчив и безащитен... Знаеше доста, само че не спираше да учи до последния си момент... Беше Репетиция Моя Любов! Уважаваше и се прекланяше както пред Звездата Артист по този начин и пред Портиера на входа... Те бяха неговите хора. Неговия живот. А аз пък като негова щерка се омайвах от спектакълите му... изключително от тези, в които дръзваше да показа без задръжки и част от особената си, комплицирана природа... Трамвай Желание, Полет над кукувиче гнездо, Васа Железнова, Мъртвешки танц, Нощта на Трибадите, Игра на Любовта и Случая, Мизантроп... Заради тези спектакли станах Актриса. Баща ми ме научи на Характер. О боже, какъв брой е необходим той в нашата специалност. Научи ме на “топки “. Научи ме на смелост и усет. Научи ме на почтенност. В моменти на деликатност го назовах Красьюнки - Пилюнки... Особено в последните години ме гледаше с очи на синя дребна птица... Вчера моят Баща си отиде бързо и леко, с мигновенна диагноза без късмет. Отиде си като боец. Или Генерал. На прощаване ми сподели: Живота продължава... Той беше благополучен. Живя до край с любов, религия и доверие в индивидите. Така че, скъпи мой Татко... Аривидерчи... Смъртта е положение. И дано Шоуто да продължи ", написа тя във фейсбук.
Красимир Спасов е роден на 26 юли 1941 година във Варна. Завършва " Режисура за трагичен спектакъл " във ВИТИЗ (НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов " ). Той се трансформира в един от най-значимите театрални режисьори в България.
Неговата театрална хармония остава безконечна, даже през най-големите промени неговите визии не престават да са непоклатими и точно за това той се трансформира в извънредно значима фигура за българския спектакъл.
От 1985 година до през днешния ден името му е трайно обвързвано с спектакъл " Българска войска ", където слага едни от най-важните си театрални спектакли. Постановките му " Много звук за нищо “ и „ Колко е значимо да бъдеш сериозен “ не престават да събират многочислени фенове към този момент над 25 години.
Други негови представления са „ Вкус на мед “ от Шийла Дилейни, „ Тартюф “ от Молиер, „ В полите на Витоша “ от П. К. Яворов, „ Албена “ от Йордан Йовков, „ Една нощ с теб “ от Майкъл Уелър, „ Любов, обич, обич “ от Майк Бартлет. Последната си режисура той слага точно е Театър „ БЪЛГАРСКА АРМИЯ “ – „ Мизантроп “ от Молиер.
Няма спектакъл в България, в който Красимир Спасов да не е поставял. През годините е осъществил над 100 постановки на пиеси от български, съветски, западноевропейски и американски създатели. Неговият гений се разгръща и в киното, където прави дава забележителни кино лентата.
За единият от тях, „ Забравете този случай “, получава премията на кинокритиката и премия за най-успешен дебют в киното на Националния кинофестивал през 1984 година Другият му филм е „ О, Господи къде си? “, като и двата са показани в чужбина.
Освен българската сцена, Спасов покорява и интернационалната. Неговите познания, възгледи и невъобразима обич към театъра доближават до Русия, Америка, Македония, Германия, Украйна, Латвия.
Красимир Спасов се трансформира в един от най-обичаните преподаватели в НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “. Благодарение на него се раждат изключителни режисьорски генерации, които са основата на театъра в България в наши дни. Той е преподавател в академията, в театъра и в живота. Неговите истории, познания и опит живеят сред театралните стени.
През 2012 година получава премия на Съюза на артистите в България " Икар " за изцяло творчество, а през 2021 година трупата на спектакъл " Българска войска " му присъжда премия " Аскеер " за повсеместен принос в театралното изкуство. Носител е и на многочислени интернационалните награди.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ