Тази нощ местим стрелките с час напред, за да се

Тази нощ местим стрелките с час напред, с цел да се присъединим към лятното часово време. На един човек това ще отнеме много време, тъй като в дома му има стотици часовници. Часовници всевъзможни – стенни, настолни, пясъчни, часовници от танкове и самолети.

Петър Петров от село Бързина e електротехник по специалност и колекционер на часовници в свободното време. Открил заниманието си инцидентно.

„ 2013 година почнах, тука един братовчеди си пристигнаха от София, подариха ми 4-5 часовника и аз се възпламених. “, споделя Петър.

Сред тях е „ часовник годишник, курдисва се или се навива веднъж в годината и чак на първи януари следващата година. В доста неприятно положение ги купих съвсем всичките, аз съм си ги реставрирал. Всеки часовник съм го измил, лакирал, смазал, по два-три месеца диря елементи, салда, зъбчатки “, споделя колекционерът.

Едни часовници в сбирката му звънят на кръговиден и половин час, други – на всеки петнайсет минути.

„ Сега, в случай че спрете един часовник, без да виждам, ще го спрете и аз ще ви кажа кой часовник сте спрели, по звука познавам кой часовник не работи по какъв начин би трябвало. Как се спи на подобен тон, отвред, хубост, в случай че знае някой по какъв начин се спи на ламарина по кое време вали дъжд, е същото “, споделя Петър.

„ Както аз си познавам децата в клас, кой по какъв начин се държи, кой какво изпитва, по този начин той си познава часовниците като свои деца, даже да спи, даже да е на открито, той знае кой е спрял, кой се е разболял. Все едно, че е приказка у дома “, добавя жена му Галя Петрова.

Часовникът с лунния календар му е подарък от Галя за рожден ден.

„ Когато е ден, изгрява слънцето от горната страна, когато идва нощта – се появява месецът “, изяснява брачната половинка му.

В сбирката е и първият български кварцов часовник, юридически в Правец. Има и часовник от танк, будилници от Англия, Германия, Франция, Италия.

Стенните си имат похват, споделя Петър.

„ Всеки часовник съм го маркирал с точка, да знам тъкмо къде би трябвало да бъде, в този момент този, в случай че го мръдна малко, и той ще спре. Миришат на остаряло, 20-те години, по времето на царя “, изяснява Петър.

В селото, което по етимология постоянно бърза, музеят на времето не се продава.

„ Приятели викат: „ Абе, давай това и върви по почивки “. Не, не, не, аз съм ги сбирал с обич. Това е здравето ми, това е лекарството ми “, споделя Петър.

И сбирката даже ще се разраства.

„ Имам още 10 щайги с часовници “, разкрива колекционерът.