За пиратките и хората или как Кючука реши да си връща Македония в Новогодишната нощ
„ Тази нощ Кючука се готви да си върне Македония ”, „ Новогодишна нощ в Люлин дава повече жертви, в сравнение с едно македонско въстание ”, „ Все още слушам гърмежите, несъмнено доубиват ранените ”. Това единствено част от бисерите, които заляха обществените мрежи във връзка пиротехниката и фойерверките, които заляха Пловдив, а и цялата страна в първите минути на Новата година.
Прочетете още
Извън шегите тематиката за потреблението на пиротехниката още повече раздени така и така разграниченото ни общество. Двата лагера цинично постановяваха словесно своите съперници, като всички съперници на пиротехниката бяха наричани „ селяни ” и „ чуждоземци ”, а феновете на пукотевицата – „ изроди ”, „ комплексари ” и всевъзможни случайни обиди на хора с липса на емпатия към най-слабите в обществото.
На фона на това излъчванията вести в сутринта на 1-ви „ обичайно ” даваха репортажи от травматологиите на лечебните заведения, а репортерите даваха доклад за „ жертвите ” от новогодишната заря, която се изстрелва от съвсем всеки дом и заведение.
Обичайно това са деца и възрастни с обгорени или раздрани крака, а този години имаше даже мъж със забит железна тръба от фойерверка в гърдите, различен изгуби едното си око, а дете - част от пръстите си. Над 1000 птици пък починаха от напрежението, породен от зарята в град Копривщица.
И по този начин въпросът, който изниква е за какво имаме такава пристрастеност към това да гърмим като луди в нощта на 31 декември против 1 януари?
Дали е плод на компенсиране на неналичието на наборна военна работа на мъжете, които гонят 40 години, или пък е носталгия към казармата на хората минали тази възраст? Дали е проявление на бойни умения в боравенето с пиротехнически средства, или пък е проява на неустрашимост пред най-близките? Каквото и да е – сигурно е плод на някаква контузия в нашата народопсихология, която обаче с всяка минала година става все по-тежка, защото изблиците й на Нова година стават все по-ярки и шумни.
Докато множеството от нас кроят към този момент проекти какъв брой по-големи и мощни зари да си купят за идващия 1 януари, редица европейски градове зоват за цялостната възбрана за потреблението на пиротехника на територията на целия Европейски съюз. Законът в България не е най-либералните в Европа, само че единствено на пръв взор, защото в него има редица парадокси, а още повече не е изненада за никого, че той не се съблюдава общо взето от никого.
Какви са регулациите?
В Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите произведения последните са разграничени по предназначението и степента на заплаха на няколко категории от F1 до F4. На процедура само първата категория няма специфичен режим за нейната търговия и потребление. Обичайно това са бездимни фонтани за торти, бенгалски орган и така наречен „ пукащи топчета ”. Те могат да се продават на лица на 12 години и няма ограничаване в тяхното потребление.
Всички други пиротехнически средства би трябвало да се продават от търговски обекти, които имат специфичен лиценз за това, който се издава в сходство със закона и нормативната база. Виждайки, че в съвсем всички огромни хипермаркети и магазини имат сходни щандове, то е повече от ясно, че този режим за продажба не е изключително сложен.
Тук обаче идва и парадоксът, съгласно законодателството пиротехника от категория F2 може да се продават на лица над 16 години, а останалите са за лица над 18 години. За използването на всеки една от трите категории се желае позволение от полицията, съответната община, както и да се съблюдават редица условия.
С други думи – всеки един жител над 18 години може да си купи пиротехника от категориите F2, F3 и F4 единствено против персонална карата в профилираните магазини, само че са единици хората, които по закон може да ги съхраняват и употребяват.
През 2019 година обаче в закона се прави една корекция, която обезсмисля съвсем целия закон, що се каса за пиротехника.
„ Не се изисква позволение за придобиване, предпазване и за приложимост на фойерверки от категория F2 - до 5 кг брутно тегло, и от категория F3 - до 10 единични бройки ”.
Това са бомбички, римски свещи и по-малките зари. Това значи, че в Новогодишната нощ една компания от 8 души може да разполага с 40 кг бомбички и 80 ракети, с които да обстрелва небето в нощта против 1 януари. Друг е въпросът е, че никой не управлява дали въпросните фойерверки са от категория F2, F3 или F4, които се продават в така наречен лицензирани магазини.
По този метод всичко записано в закона се обезсмисля, а даже и наредбата на Община Пловдив в този си тип – няма никакъв смисъл. Тя гласи, че „ приложимост на пиротехнически произведения с увеселителна или друга цел без категорично документално позволение, издадено от акредитиран от Кмета на Община Пловдив, отраслов Заместник-кмет. За издаване на позволение заявителят показва и Разрешение за приложимост, издадено от органите на Министерство на вътрешните работи ”
Санкциите са от 500 до 1000 лв. на физически лица, и от 3000 лв. до 6000 лв. за юридически. Дори обаче и да бъде санкциониран – той постоянно може да се употребява с „ изключението ” в закона, което подсигурява потреблението на фойерверки до несъмнено количество. Това пък е по-висш нормативен акт и по този начин санкциите на Община Пловдив евентуално ще паднат в съда.
Промяна на закона?
Повече е от ясно, че поправката в закона от 2019 година обслужва лобистки ползи, обвързвана с производителите и търговците на пиротехника. Без нея то легалната регулация за продажба на пиротехника ще е сходна с тази за продажба на огнестрелни оръжия и муниции.
Тук е въпросът е дали и политическите сили в България не би трябвало да помислят за цялостна възбраната за търговия и потребление на пиротехнически средства, а и за тяхното произвеждане. Лятото на 2024 година страната ни стана очевидец на нещастието в Елин Пелин, когато четирима души починаха след гърмежите в цеховете и складовете за пиротехника в града.
Това е цивилизационен избор и един от многото, пред който нашата страна е изправена. И то изборът не е обвързван с шумното и блестящо посрещна на един празник, а за следствията, които нерядко са необратими за цели фамилии и техните ориси.
Прочетете още
Извън шегите тематиката за потреблението на пиротехниката още повече раздени така и така разграниченото ни общество. Двата лагера цинично постановяваха словесно своите съперници, като всички съперници на пиротехниката бяха наричани „ селяни ” и „ чуждоземци ”, а феновете на пукотевицата – „ изроди ”, „ комплексари ” и всевъзможни случайни обиди на хора с липса на емпатия към най-слабите в обществото.
На фона на това излъчванията вести в сутринта на 1-ви „ обичайно ” даваха репортажи от травматологиите на лечебните заведения, а репортерите даваха доклад за „ жертвите ” от новогодишната заря, която се изстрелва от съвсем всеки дом и заведение.
Обичайно това са деца и възрастни с обгорени или раздрани крака, а този години имаше даже мъж със забит железна тръба от фойерверка в гърдите, различен изгуби едното си око, а дете - част от пръстите си. Над 1000 птици пък починаха от напрежението, породен от зарята в град Копривщица.
И по този начин въпросът, който изниква е за какво имаме такава пристрастеност към това да гърмим като луди в нощта на 31 декември против 1 януари?
Дали е плод на компенсиране на неналичието на наборна военна работа на мъжете, които гонят 40 години, или пък е носталгия към казармата на хората минали тази възраст? Дали е проявление на бойни умения в боравенето с пиротехнически средства, или пък е проява на неустрашимост пред най-близките? Каквото и да е – сигурно е плод на някаква контузия в нашата народопсихология, която обаче с всяка минала година става все по-тежка, защото изблиците й на Нова година стават все по-ярки и шумни.
Докато множеството от нас кроят към този момент проекти какъв брой по-големи и мощни зари да си купят за идващия 1 януари, редица европейски градове зоват за цялостната възбрана за потреблението на пиротехника на територията на целия Европейски съюз. Законът в България не е най-либералните в Европа, само че единствено на пръв взор, защото в него има редица парадокси, а още повече не е изненада за никого, че той не се съблюдава общо взето от никого.
Какви са регулациите?
В Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите произведения последните са разграничени по предназначението и степента на заплаха на няколко категории от F1 до F4. На процедура само първата категория няма специфичен режим за нейната търговия и потребление. Обичайно това са бездимни фонтани за торти, бенгалски орган и така наречен „ пукащи топчета ”. Те могат да се продават на лица на 12 години и няма ограничаване в тяхното потребление.
Всички други пиротехнически средства би трябвало да се продават от търговски обекти, които имат специфичен лиценз за това, който се издава в сходство със закона и нормативната база. Виждайки, че в съвсем всички огромни хипермаркети и магазини имат сходни щандове, то е повече от ясно, че този режим за продажба не е изключително сложен.
Тук обаче идва и парадоксът, съгласно законодателството пиротехника от категория F2 може да се продават на лица над 16 години, а останалите са за лица над 18 години. За използването на всеки една от трите категории се желае позволение от полицията, съответната община, както и да се съблюдават редица условия.
С други думи – всеки един жител над 18 години може да си купи пиротехника от категориите F2, F3 и F4 единствено против персонална карата в профилираните магазини, само че са единици хората, които по закон може да ги съхраняват и употребяват.
През 2019 година обаче в закона се прави една корекция, която обезсмисля съвсем целия закон, що се каса за пиротехника.
„ Не се изисква позволение за придобиване, предпазване и за приложимост на фойерверки от категория F2 - до 5 кг брутно тегло, и от категория F3 - до 10 единични бройки ”.
Това са бомбички, римски свещи и по-малките зари. Това значи, че в Новогодишната нощ една компания от 8 души може да разполага с 40 кг бомбички и 80 ракети, с които да обстрелва небето в нощта против 1 януари. Друг е въпросът е, че никой не управлява дали въпросните фойерверки са от категория F2, F3 или F4, които се продават в така наречен лицензирани магазини.
По този метод всичко записано в закона се обезсмисля, а даже и наредбата на Община Пловдив в този си тип – няма никакъв смисъл. Тя гласи, че „ приложимост на пиротехнически произведения с увеселителна или друга цел без категорично документално позволение, издадено от акредитиран от Кмета на Община Пловдив, отраслов Заместник-кмет. За издаване на позволение заявителят показва и Разрешение за приложимост, издадено от органите на Министерство на вътрешните работи ”
Санкциите са от 500 до 1000 лв. на физически лица, и от 3000 лв. до 6000 лв. за юридически. Дори обаче и да бъде санкциониран – той постоянно може да се употребява с „ изключението ” в закона, което подсигурява потреблението на фойерверки до несъмнено количество. Това пък е по-висш нормативен акт и по този начин санкциите на Община Пловдив евентуално ще паднат в съда.
Промяна на закона?
Повече е от ясно, че поправката в закона от 2019 година обслужва лобистки ползи, обвързвана с производителите и търговците на пиротехника. Без нея то легалната регулация за продажба на пиротехника ще е сходна с тази за продажба на огнестрелни оръжия и муниции.
Тук е въпросът е дали и политическите сили в България не би трябвало да помислят за цялостна възбраната за търговия и потребление на пиротехнически средства, а и за тяхното произвеждане. Лятото на 2024 година страната ни стана очевидец на нещастието в Елин Пелин, когато четирима души починаха след гърмежите в цеховете и складовете за пиротехника в града.
Това е цивилизационен избор и един от многото, пред който нашата страна е изправена. И то изборът не е обвързван с шумното и блестящо посрещна на един празник, а за следствията, които нерядко са необратими за цели фамилии и техните ориси.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ