Братя Пантелееви: Да сме заедно на една сцена е истинско щастие
Тази неделя на 31 декември в предаването „ Кой кой е “ гостуват Веско Пантелеев -Ешкенази и Мартин Пантелеев . Двама световноизвестни музиканти, които изнасят концерти освен в Европа, само че и в Африка, Азия, Съединените Щати, Нова Зеландия и въобще в целия свят.
Двамата братя рядко се срещат на една сцена, само че когато това стане публиката постоянно остава очарована. Олга Добрева съумя да беседва с тях тъкмо след концерта в София им тази година, който беше в края на месец октомври в зала България. Преди това те изнесоха концерт в Плевен.
Защо единствено в София и Плевен?
Много желаеме да обиколим безусловно цяла България и последователно ще го създадем “, споделя маестро Мартин Пантелеев. Всички ни питат а по кое време ще дойдете тук, а по кое време ще отидете там? По-нататък ще има и нови дати, дава обещание диригентът.
България си остава нашата най-важна сцена, и това не го споделям, с цел да бъда общителен, просто тука сме отраснали и тука са освен нашите родители, само че и хората, които са ни следи от дребни, от музикалното учебно заведение до първите ни изяви в зала „ България “ след това и изявите ни в другите градове. България е една извънредно значима за нас сцена и място, споделя разълнувано маестро Пантелеев.
Аз мисля, че като приказваме за национализъм това спада към същинския национализъм да не забравиш страната си, макар че живееш и твориш отвън нея, добавя Веско Ешкенази.
Ние като музиканти не принадлежим на едно място и по принцип избираме да живеем някъде, където можем да имаме по-голяма изява. Това е част от работата ни, няма по какъв начин да е друго ятче. Друг е въпросът дали към този момент се връщаш там откъдето си почнал. За нас това се оказва доста значимо и се надявам повече сътрудници да го вършат, изяснява виртуозът на цигулката.
Веско Ешкенази и Мартин Пантелеев се раждат в семейство на музиканти. И двамата приключват музикалното учебно заведение в София „ Любомир Пипков “, а по-късно Националната музикална академия „ Панчо Владигеров “. Баща им е първи кларнетист в Софийска филхармония, а майка им е виолистка в оркестъра на Софийската опера и балет. Преподаватели на Веско Ешкенази са проф. Петър Христосков и Ангелина Атанасова, а на Мартин Пантелеев Йосиф Радионов, учен Васил Казанджиев и проф. Пламен Джуров. Голямо въздействие върху тях оказва и проф. Ифра Нийман от Лондонския Гилдхол скул. От 1999 година Веско е концерт занаятчия в Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам, по това време Мартин е втори диригент на Филхармония на нациите, По-късно е поканен за посетител диригент на Софийската филхармония, а през 2011 до 2016 е основен диригент. И двамата изнасят концерти в цялостен Свят- Япония, Юбна Корея, Китай, Нова Зеландия Южна Африка, само че са извънредно щастливи в редките случаи, когато се събират на една сцена, изключително на родна. Носители са на доста родни и интернационалните награди и оценки. По-големият брат е Веско, роден на 3 март 1970, а Мартин е роден на 10 май 1976. И двамата вземат участие в просветителните стратегии по музика „ Фортисимо “, проведени от братовчед им Максим Ешкенази. Веско води и майсторски класове по цигулка.
Това ли е пътят към младежите?
Срещата с младежите е постоянно доста значима, признава Веско Ешкенази. Когато те идват в залата и ни виждат да творим и схващат, че това нещо е доста забавно, нещо, което може би би ги интересувало въобще в живота има напред, могат да го схванат в действителност единствено в най-ранна възраст, след това е малко по-трудно. Пак е допустимо да се запознаеш с хубавата класическа музика, с по-съвременната музика, само че малко е по-трудно по-късно. Аз доста държа на срещата с младите цигулари “, които порастват в България, да се срещна с тези младежи, да им вдъхна доверие в самите в тях и да ги подтиквам да се занимават с цигулка да вземем за пример, споделя Веско.
Какво е да се срещнете още веднъж дружно на сцената?
Тези моменти са в действителност неповторими, защото доста малко хора имат тази опция точно поради това аз се смятам за благополучен човек, споделя Мартин и напомня, че от време на време с тях на сцена свири и татко им, който 45 години е бил първи кларнетист в Софийска филхармония.
Аз се смятам за благополучен човек, освен тъй като сме братя, а тъй като това е един огромен музикант. Тъй като доста хора имат братя, само че по метода, по който Веско интерпретира най-много Моцарт, опитът му с десетки от най-големите имена като диригенти в международен мащаб в действителност е научил толкоз доста, че за мен също е един тип освен благополучие, а урок по музика. Той ме е водил за ръка постоянно още от музикалното учебно заведение и по-късно в музикалния ми път, по този начин ч е единствено един голям почит, наслада, думи, които са незадоволителни, и изобщо благополучие!
Аз да кажа за Мартин, че той изненада тогава преди време всички нас, когато на доста ранна възраст за всеки музикант, а пък да не приказваме за диригент, той пое диригентската палка, спомня си Веско Ешкенази. Аз персонално бях доста шокиран от това, че го видях да дирижира и то с голям триумф с Оркестъра на нациите беше тогава, когато той за първи дирижира един бис и аз като го видях това на видеозапис в действителност обезумях и споделих Боже, какъв брат имам! Не съм знаел, че може да стане това! Но постоянно е бил доста музикален, аз се занимавам с цигулка, само че той има различен тип мислене, което е симфоничното мислене и взор върху партитура, което доста мъчно, алко го нямаш заложено в теб, е да го развиеш.
Двамата, когато сме на сцена, аз също се уповавам ужасно доста на него, тъй като за един солист е доста мъчно на сцената. Ти си самичък пред цялата тази зала и пред целия оркестър, т.е. ти си безусловно както се споделя гол на сцената и ти би трябвало да имаш някой, който да нзаеш, че всеки миг може да ти помогне, да те поддържа, в случай че имаш потребност в някои сложен миг. Това пък е той за мен, споделя по-големият брат.
Двамата братя спорят, само че не за музика, а предимни за спорт и по други тематики.
Целият диалог можете да чуете в звуковия файл.
Двамата братя рядко се срещат на една сцена, само че когато това стане публиката постоянно остава очарована. Олга Добрева съумя да беседва с тях тъкмо след концерта в София им тази година, който беше в края на месец октомври в зала България. Преди това те изнесоха концерт в Плевен.
Защо единствено в София и Плевен?
Много желаеме да обиколим безусловно цяла България и последователно ще го създадем “, споделя маестро Мартин Пантелеев. Всички ни питат а по кое време ще дойдете тук, а по кое време ще отидете там? По-нататък ще има и нови дати, дава обещание диригентът.
България си остава нашата най-важна сцена, и това не го споделям, с цел да бъда общителен, просто тука сме отраснали и тука са освен нашите родители, само че и хората, които са ни следи от дребни, от музикалното учебно заведение до първите ни изяви в зала „ България “ след това и изявите ни в другите градове. България е една извънредно значима за нас сцена и място, споделя разълнувано маестро Пантелеев.
Аз мисля, че като приказваме за национализъм това спада към същинския национализъм да не забравиш страната си, макар че живееш и твориш отвън нея, добавя Веско Ешкенази.
Ние като музиканти не принадлежим на едно място и по принцип избираме да живеем някъде, където можем да имаме по-голяма изява. Това е част от работата ни, няма по какъв начин да е друго ятче. Друг е въпросът дали към този момент се връщаш там откъдето си почнал. За нас това се оказва доста значимо и се надявам повече сътрудници да го вършат, изяснява виртуозът на цигулката.
Веско Ешкенази и Мартин Пантелеев се раждат в семейство на музиканти. И двамата приключват музикалното учебно заведение в София „ Любомир Пипков “, а по-късно Националната музикална академия „ Панчо Владигеров “. Баща им е първи кларнетист в Софийска филхармония, а майка им е виолистка в оркестъра на Софийската опера и балет. Преподаватели на Веско Ешкенази са проф. Петър Христосков и Ангелина Атанасова, а на Мартин Пантелеев Йосиф Радионов, учен Васил Казанджиев и проф. Пламен Джуров. Голямо въздействие върху тях оказва и проф. Ифра Нийман от Лондонския Гилдхол скул. От 1999 година Веско е концерт занаятчия в Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам, по това време Мартин е втори диригент на Филхармония на нациите, По-късно е поканен за посетител диригент на Софийската филхармония, а през 2011 до 2016 е основен диригент. И двамата изнасят концерти в цялостен Свят- Япония, Юбна Корея, Китай, Нова Зеландия Южна Африка, само че са извънредно щастливи в редките случаи, когато се събират на една сцена, изключително на родна. Носители са на доста родни и интернационалните награди и оценки. По-големият брат е Веско, роден на 3 март 1970, а Мартин е роден на 10 май 1976. И двамата вземат участие в просветителните стратегии по музика „ Фортисимо “, проведени от братовчед им Максим Ешкенази. Веско води и майсторски класове по цигулка.
Това ли е пътят към младежите?
Срещата с младежите е постоянно доста значима, признава Веско Ешкенази. Когато те идват в залата и ни виждат да творим и схващат, че това нещо е доста забавно, нещо, което може би би ги интересувало въобще в живота има напред, могат да го схванат в действителност единствено в най-ранна възраст, след това е малко по-трудно. Пак е допустимо да се запознаеш с хубавата класическа музика, с по-съвременната музика, само че малко е по-трудно по-късно. Аз доста държа на срещата с младите цигулари “, които порастват в България, да се срещна с тези младежи, да им вдъхна доверие в самите в тях и да ги подтиквам да се занимават с цигулка да вземем за пример, споделя Веско.
Какво е да се срещнете още веднъж дружно на сцената?
Тези моменти са в действителност неповторими, защото доста малко хора имат тази опция точно поради това аз се смятам за благополучен човек, споделя Мартин и напомня, че от време на време с тях на сцена свири и татко им, който 45 години е бил първи кларнетист в Софийска филхармония.
Аз се смятам за благополучен човек, освен тъй като сме братя, а тъй като това е един огромен музикант. Тъй като доста хора имат братя, само че по метода, по който Веско интерпретира най-много Моцарт, опитът му с десетки от най-големите имена като диригенти в международен мащаб в действителност е научил толкоз доста, че за мен също е един тип освен благополучие, а урок по музика. Той ме е водил за ръка постоянно още от музикалното учебно заведение и по-късно в музикалния ми път, по този начин ч е единствено един голям почит, наслада, думи, които са незадоволителни, и изобщо благополучие!
Аз да кажа за Мартин, че той изненада тогава преди време всички нас, когато на доста ранна възраст за всеки музикант, а пък да не приказваме за диригент, той пое диригентската палка, спомня си Веско Ешкенази. Аз персонално бях доста шокиран от това, че го видях да дирижира и то с голям триумф с Оркестъра на нациите беше тогава, когато той за първи дирижира един бис и аз като го видях това на видеозапис в действителност обезумях и споделих Боже, какъв брат имам! Не съм знаел, че може да стане това! Но постоянно е бил доста музикален, аз се занимавам с цигулка, само че той има различен тип мислене, което е симфоничното мислене и взор върху партитура, което доста мъчно, алко го нямаш заложено в теб, е да го развиеш.
Двамата, когато сме на сцена, аз също се уповавам ужасно доста на него, тъй като за един солист е доста мъчно на сцената. Ти си самичък пред цялата тази зала и пред целия оркестър, т.е. ти си безусловно както се споделя гол на сцената и ти би трябвало да имаш някой, който да нзаеш, че всеки миг може да ти помогне, да те поддържа, в случай че имаш потребност в някои сложен миг. Това пък е той за мен, споделя по-големият брат.
Двамата братя спорят, само че не за музика, а предимни за спорт и по други тематики.
Целият диалог можете да чуете в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ