Тази Коледа е доста по-различна за Македония, която празнува Рождество

Тази Коледа е много по-различна за Македония, която чества Рождество Христово по остарелия календар на 6 януари, съобщи кореспондент на БГНЕС.

Страната, която в продължение на 3 години живя в изискванията на тежка политическа борба, съумя да посрещне Рождество Христово в удивително единение. Това стана с помощта на самодейността на Бигорския манастир, който събра на едно място най-големите музикални звезди за осъществяването на Коледната ария "Вечният бог". Тя събра над 250 000 гледания единствено в youtube. Клипът бе излъчен по всички телевизионни канали и интернет-сайтове.

Но същинският коледен дух бе тази нощ в самия Бигорски манастир, който събра хиляди за Бдението. То стартира към 23.00 часа, още тогава храмът бе претъпкан. До сутринта в двора на манастира се събраха още няколко стотин души.

Стотици младежи стояха прави над 6 часа. Редяха се на опашка с цел да вземат причестяване от Игумена на Светата обител Архимандрит Партений.

"Единствено Българската православна черква - Българска патриаршия / БПЦ-БП / има правото да се застъпва и да се бори за признаването на автокефалността на Македонската православна църква-Охридска архиепископия. Още повече, че в нейния правилник, тя се явява като правоприемник и на Охридската архиепископия. След като БПЦ-БП е приета от всички поместни православни църкви, това значи, че всички те признават и нейния правилник и нямат право да й се месят по този въпрос". Това сподели игуменът на Бигорския манастир отец Партений преди Рождество Христово.

Преди Бдението в една от залите за посетители в манастира имаше музикална Бъдни вечер с присъединяване на отбор "Македония", който извърши най-известните национални коледарски песнопения.

Бигорският манастир „ Свети Йоан Предтеча “ е учреден през 1020 година от охридския архиепископ Йоан Дебърски. Светата обител се намира в героичния миячки край, сред градовете Дебър и Гостивар по поречието на река Радика, в западната част на Република Македония.

Според легендите, архиепископ Йоан Дебърски открива покрай пещера чудотворната икона на Свети Йоан Кръстител, сияеща с невероятна светлина. Тази икона до ден-днешен се съхранява в манастира като една от най-големите светини, дружно с частиците от Светия кръст, на който е бил разпнат нашият Спасител, от мощите на Свети Климент Охридски, Свети Яков Брат Господен, Свети Пантелеймон и доста други.
СКОПИЕ-БИГОРСКИ МАНАСТИР-БЪДНИ ВЕЧЕР / БГНЕС
Името на Светата обител произлиза от камъка бигор, от който са скалите в региона. Самият манастир е фамозен със своя елегантен дървен иконостас, считан за един от най-прекрасните в целия православен свят. Той е дело на Петър Филипов от село Гари, който е представител на Дебърската дърворезбарска школа.

Заедно със своя брат Марко, Макрий Негриев и други помощници те се трудят към 6 години, с цел да основат този шедьовър през 30-те години на XIX век. Иконите в иконостаса са дело на зографа Михаил Анагност и сина му Димитър.

В своето хилядолетно битие манастирът е играл значима историческа роля за запазването освен на православната религия и дух, само че и на нашата славянска просвета, книжовност и обичай. Макар и на два пъти унищожаван от турците, той е бил възстановяван още веднъж с помощта на вярата и даренията на локалното население.

Настоящият храм датира от 1800 година, основан е от игумена Митрофан.

Особено значима е била ролята на Бигорския манастир през XIX век, когато се трансформира в център на църковното и национално възобновление. Игуменът Арсений от Галичник отваря килийно учебно заведение и изпраща доста монаси в Зографската света обител. С манастира тясно са свързали своята орис известните духовници и книжовници Йоаким Кърчовски, Кирил Пейчинович, Анатолий Зографски, Партений Полянски и Нишавски /първият екзархийски епископ в Македония/ и други

Бигорското приятелство е фамозно със своята огромна нематериалност и църковно-народна задача. От черешовите дървета в двора му са направени черешовите топчета за Илинденско-преображенското въстание /1903 г./. Но със сръбската окупация след 1918 година братството е разпръснато, а игуменът Партений е съсечен на части, които са изхвърлени в река Радика. Тогава се унищожава духовния живот в манастира, който е възобновен чак през 1995 година от сегашния свещеник, архимандрит Партений – заслужен правоприемник на своите славни прародители.

Дядо Партений е огромен свещеник, строител и национален водач. Днес манастирското приятелство наброява 30 монаси. Те извършват значима църковна и национална задача, със своята дейна духовна и обществена задача, както и с филантропичната си активност. По време на огромните православни празници Бигорският манастир е един от най-посещаваните. /БГНЕС