Книга: "За скръбта и скърбенето"
Тази книга е помогнала на доста хора по света, претърпели загуба на непосредствен, да намерят сили да продължат напред. " За скръбта и скърбенето " е последната книга на швейцарската психиатърка Елизабет Кюблер-Рос, която основава международното придвижване за хосписни грижи. Известна с безграничното си великодушие, точно тя е индивидът, който за пръв път дефинира петте стадия на скърбенето, през които минават хората след тежка загуба: отказване, яд, спорене, меланхолия, приемане. Днес те се употребяват от терапевти по целия свят.
Първите ѝ две книги - " За гибелта и умирането " (написана още през 1969 г.) и " Животът след гибелта " (изд. " Кибеа " ), са преведени на български език преди години, а от напълно скоро на пазара е и последният ѝ труд " За скръбта и скърбенето " (изд. " Изток-Запад " ), написан малко преди кончината ѝ през 2004 година
Животът на Елизабет Кюблер-Рос минава под знака на човечността, безусловната обич и грижата за терминално заболели деца, заболели от СПИН, възрастни хора. Още напълно млада, преди да приключи образованието си, работи като доброволка с оживелите от концентрационните лагери. Кюблер-Рос напълно трансформира метода, по който мислим за гибелта. През 60-те и 70-те години над 90% от лекарите не са съобщавали на терминално болните от рак пациенти, че умират. Те са били лишени от опцията да се сбогуват с живота и с околните си.
Елизабет Кюблер-Рос играе основна роля в смяната на тази процедура, както и в разбиването на табутата към гибелта. През 70-те години тя преподава психиатрия в Чикагския университет, където организира редица изявленията с умиращи хора. Често споделя, че хората на смъртно легло имат потребност да бъдат изслушани, което се оказва нелека задача за околните им и за лекарите. " Те могат да ни научат доста, освен за процеса на умиране, само че и за самия живот. "
Тя води със себе си и студенти, записва диалозите, методът ѝ е революционен за времето си, никой не е удовлетворен - нито управленията на лечебните заведения, нито другите преподаватели. Когато желае да сътвори приют за деца, заболели от СПИН, някой сърдит от концепцията подпалва къщата ѝ. На идващия ден Елизабет получава удар, само че се възвръща и осъзнава, че обществото към момента не е готово да премине през своите пет стадия на оплакване.
Елизабет Кюблер-Рос стартира диалога за гибелта, в който се включват милиони хора по света. Описаните от нея стадии се употребяват освен за гибелта, само че и за всевъзможни съществени промени в живота, които са едни " дребни смърти ". Големите компании и организации приспособяват нейния метод за промени във компаниите си, трансформират ги в мениджърски принадлежности, употребяват ги от IBM до BBC. Но самата Елизабет повтаря нееднократно, че хората прекалено много се вторачват в петте стадия на оплакване, които не са универсални за всички и не са най-важното в нейната работа. В изявление за Опра Уинфри, към този момент болна и очакваща личната си гибел, Елизабет е откровена и споделя пред цяла Америка, че това, което изпитва, е яд и не се усеща по никакъв начин подготвена да почине.
Капитал - брой 19
В последната ѝ книга " За скръбта и скърбенето " Елизабет Кюблер-Рос и съавторът Дейвид Кеслер припомнят, че доста от неразрешените ни проблеми се дължат на потисната и неизлекувана тъга. Основното обръщение е, че когато не работим върху скръбта си, губим опцията да изцелим душата, душeвността и сърцето си. Описани са редица действителни истории и обстановки от практиката на двамата. С тях читателите добиват чувството, че всичко е обикновено, и им става напълно ясно за какво " няма вярно време и верен метод да скърбим ", всичко е извънредно самостоятелно. Засегнати са още тематики като неочаквана гибел, Алцхаймер, самоубийство или загуба на няколко близки едновременно. Най-ценното сякаш е в края, когато се приказва за " Дарът на скръбта " и че тя неизбежно лекува, макар че актуалната ни просвета има доста малко модели на скръбта.
Списание " Тайм " включва Елизабет Кюблер-Рос измежду стоте най-велики мислители на ХХ век, а работата ѝ не престават стотици организации по целия свят, в това число фондацията, носеща нейното име.
създатели: Елизабет Кюблер-Рос, Дейвид Кеслер издателство: " Изток-Запад " превод: Евелина Андонова цена: 19 лева.
Първите ѝ две книги - " За гибелта и умирането " (написана още през 1969 г.) и " Животът след гибелта " (изд. " Кибеа " ), са преведени на български език преди години, а от напълно скоро на пазара е и последният ѝ труд " За скръбта и скърбенето " (изд. " Изток-Запад " ), написан малко преди кончината ѝ през 2004 година
Животът на Елизабет Кюблер-Рос минава под знака на човечността, безусловната обич и грижата за терминално заболели деца, заболели от СПИН, възрастни хора. Още напълно млада, преди да приключи образованието си, работи като доброволка с оживелите от концентрационните лагери. Кюблер-Рос напълно трансформира метода, по който мислим за гибелта. През 60-те и 70-те години над 90% от лекарите не са съобщавали на терминално болните от рак пациенти, че умират. Те са били лишени от опцията да се сбогуват с живота и с околните си.
Елизабет Кюблер-Рос играе основна роля в смяната на тази процедура, както и в разбиването на табутата към гибелта. През 70-те години тя преподава психиатрия в Чикагския университет, където организира редица изявленията с умиращи хора. Често споделя, че хората на смъртно легло имат потребност да бъдат изслушани, което се оказва нелека задача за околните им и за лекарите. " Те могат да ни научат доста, освен за процеса на умиране, само че и за самия живот. "
Тя води със себе си и студенти, записва диалозите, методът ѝ е революционен за времето си, никой не е удовлетворен - нито управленията на лечебните заведения, нито другите преподаватели. Когато желае да сътвори приют за деца, заболели от СПИН, някой сърдит от концепцията подпалва къщата ѝ. На идващия ден Елизабет получава удар, само че се възвръща и осъзнава, че обществото към момента не е готово да премине през своите пет стадия на оплакване.
Елизабет Кюблер-Рос стартира диалога за гибелта, в който се включват милиони хора по света. Описаните от нея стадии се употребяват освен за гибелта, само че и за всевъзможни съществени промени в живота, които са едни " дребни смърти ". Големите компании и организации приспособяват нейния метод за промени във компаниите си, трансформират ги в мениджърски принадлежности, употребяват ги от IBM до BBC. Но самата Елизабет повтаря нееднократно, че хората прекалено много се вторачват в петте стадия на оплакване, които не са универсални за всички и не са най-важното в нейната работа. В изявление за Опра Уинфри, към този момент болна и очакваща личната си гибел, Елизабет е откровена и споделя пред цяла Америка, че това, което изпитва, е яд и не се усеща по никакъв начин подготвена да почине.
Капитал - брой 19
В последната ѝ книга " За скръбта и скърбенето " Елизабет Кюблер-Рос и съавторът Дейвид Кеслер припомнят, че доста от неразрешените ни проблеми се дължат на потисната и неизлекувана тъга. Основното обръщение е, че когато не работим върху скръбта си, губим опцията да изцелим душата, душeвността и сърцето си. Описани са редица действителни истории и обстановки от практиката на двамата. С тях читателите добиват чувството, че всичко е обикновено, и им става напълно ясно за какво " няма вярно време и верен метод да скърбим ", всичко е извънредно самостоятелно. Засегнати са още тематики като неочаквана гибел, Алцхаймер, самоубийство или загуба на няколко близки едновременно. Най-ценното сякаш е в края, когато се приказва за " Дарът на скръбта " и че тя неизбежно лекува, макар че актуалната ни просвета има доста малко модели на скръбта.
Списание " Тайм " включва Елизабет Кюблер-Рос измежду стоте най-велики мислители на ХХ век, а работата ѝ не престават стотици организации по целия свят, в това число фондацията, носеща нейното име.
създатели: Елизабет Кюблер-Рос, Дейвид Кеслер издателство: " Изток-Запад " превод: Евелина Андонова цена: 19 лева.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ