Ново издание на Цветя на злото
„ Тази книга е болница, открита за всички лудости на духа, за всички пороци на сърцето “, написа френският вестник „ Фигаро “ малко след появяването на „ Цветя на злото " през 1857 година. Министърът е заставен да вземе ограничения, тиражът е иззет, против Бодлер е заведено дело. Обвиняват го, че поезията му оскърбява публичния морал…
Както написа поетът и преводач Кирил Кадийски, за дребните гении бруталността на обществото е Цирцея, а могъщият гений озлобява мощните на деня и слабите в изкуството. След оправдателната присъда Бодлер получава самопризнание от редица актьори, само че това не го утешава. Защото „ същинското самопризнание не са ласкателствата, а невъзможността да бъдеш непризнат! “
Българските сходства на безсмъртните произведения в „ Цветя на злото “ от дълго време са неотменна част от нашето културно завещание. Съхранили непокътнато словото на Бодлер, текстовете са останали незасегнати от патината на времето в своето десетилетно българско съществуване. Поетът знае, че идеалният свят е единствено фантазия – нещото, към което би трябвало да се стремим, тъй като за създателя пътят към идеала е по-голям, в сравнение с неговото реализиране, а участта ни е отредила да живеем и в един различен, по-осезаем, и по тази причина по-мъчителен свят. И в него би трябвало да ни вълнуват единствено ония, чието страдалчество е равно може би на нашите душевни терзания. Но дали стремежът да облекчим тяхното положение – при цялата невъзможност! – даже единствено със своето съчувствие не е инстинктивна, неутолима жадност да помогнем на самите себе си, да очистим съвестта си от злините, които, волю или неволю, сме предизвикали на другите?
Шарл Бодлер (1821-1867) e изтъкнат френски стихотворец, живописен критик и преводач. „ Данте на една пропаднала ера “ по думите на Барбе д’Орвили, „ извърнат към класицизма, подхранван от романтизма “, на кръстопътя сред парнасизма и символизма, артист на „ модерността “, той заема първостепенно място измежду френските поети. Смъртта, с която той приживе драговолно флиртува, прекъсва нишката на живота му без време. Но за поколенията той ще остане вечно екстравагантният денди и бунтовник, преобърнал визиите за лирика на цялостен един век, а и на идващите, със своите мъчително прелестни „ Цветя на злото “.
Настоящото издание е част от поредност, която включва най-хубавото от международното поетическо завещание и е обърната към по-широка читателска публика. Целта на поредицата е да реализира мъчно осъществимия баланс сред висока художествена стойност и естетически издържана визия, като остане налична за възпитаници, студенти и ценители на поезията.
Както написа поетът и преводач Кирил Кадийски, за дребните гении бруталността на обществото е Цирцея, а могъщият гений озлобява мощните на деня и слабите в изкуството. След оправдателната присъда Бодлер получава самопризнание от редица актьори, само че това не го утешава. Защото „ същинското самопризнание не са ласкателствата, а невъзможността да бъдеш непризнат! “
Българските сходства на безсмъртните произведения в „ Цветя на злото “ от дълго време са неотменна част от нашето културно завещание. Съхранили непокътнато словото на Бодлер, текстовете са останали незасегнати от патината на времето в своето десетилетно българско съществуване. Поетът знае, че идеалният свят е единствено фантазия – нещото, към което би трябвало да се стремим, тъй като за създателя пътят към идеала е по-голям, в сравнение с неговото реализиране, а участта ни е отредила да живеем и в един различен, по-осезаем, и по тази причина по-мъчителен свят. И в него би трябвало да ни вълнуват единствено ония, чието страдалчество е равно може би на нашите душевни терзания. Но дали стремежът да облекчим тяхното положение – при цялата невъзможност! – даже единствено със своето съчувствие не е инстинктивна, неутолима жадност да помогнем на самите себе си, да очистим съвестта си от злините, които, волю или неволю, сме предизвикали на другите?
Шарл Бодлер (1821-1867) e изтъкнат френски стихотворец, живописен критик и преводач. „ Данте на една пропаднала ера “ по думите на Барбе д’Орвили, „ извърнат към класицизма, подхранван от романтизма “, на кръстопътя сред парнасизма и символизма, артист на „ модерността “, той заема първостепенно място измежду френските поети. Смъртта, с която той приживе драговолно флиртува, прекъсва нишката на живота му без време. Но за поколенията той ще остане вечно екстравагантният денди и бунтовник, преобърнал визиите за лирика на цялостен един век, а и на идващите, със своите мъчително прелестни „ Цветя на злото “.
Настоящото издание е част от поредност, която включва най-хубавото от международното поетическо завещание и е обърната към по-широка читателска публика. Целта на поредицата е да реализира мъчно осъществимия баланс сред висока художествена стойност и естетически издържана визия, като остане налична за възпитаници, студенти и ценители на поезията.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ