Как картина на импресиониста Алфред Сисле помогнала да се разкрие престъплението на века
Тази история несъмнено заслужава да бъде разказана.
Алфред Сисле е роден в Париж през 1839 година Близък другар на Реноар, Писаро и Моне, той бил доста друг от останалите импресионисти. Много спокоен, гальовен и непретенциозен човек, той рисувал невероятни пейзажи.
Всяко негово произведение вдъхва мир и успокоение. Сдържана палитра, елементарна комбинация – Сисле в никакъв случай не е преследвал външни резултати. Но можете да медитирате върху всеки от неговите пейзажи с часове.
Париж е прекомерно гръмък за него и при започване на 1870-те години Сисле и фамилията му се реалокират в дребното градче Лувесиен, на 18 километра от столицата. А през 1872 година в Париж стартира суматоха: няколко децат изчезват безследно от града.
Търсенията не дали никакви резултати: открити са единствено няколко части от облекла. Вестниците се задавят от публикации за мистериозния грабител. Репортерите са сигурни, че децата са брутално убити.
Слуховете и клюките носят смразяващи кръвта детайлности – за разчленяване, за канибализъм, за тъмни демонски ритуали… Вестниците назовават мистериозния нарушител не Парижкия призрачен сън или Касапина от Ил дьо Франс.
В парижката полиция небрежно се пресъздала фамозната бригада Сурте (преди това тя е била основана поради нарушителя дезертьор Юджийн Видок – и била известна като най-професионалната бригада на френската престъпна полиция).
Дори именитият Винсент Жерар бил върнат от пенсия – същият контрольор, по-късно комисар, който послужил като първообраз на героя на описа на Едгар По „ Убийство в на улица Морг “: история, която станала основа на детективския род.
Но от децата нямало и диря. През цялото това време Алфред Сисле спокойно си рисувал своите вълшебни, медитативни гледки на Лувесиен навън – при разнообразни сезони, при друго време на открито, от разнообразни ъгли.
Включително – и това произведение: „ Градинска пътека в Лувесиен “ – замайващ пейзаж от ранна есен, където листата, нрисувани с бързи внезапни линии, като че ли могат да се откъснат, да се потъркат в ръката и да се усети горчиво-сладката, деликатна и тръпчива миризма на първото увяхване…
По това време цялата жандармерия на района Ил дьо Франс била впрегната в безрезултатното търсене на деца. Есента на 1873 година била към края си, броят на изчезналите към този момент достигнал 18 души, в това число и едно дете от Лувесиен мистериозно изчезна, само че полицията нямала ни най-малка визия какво се случва.
На Вси светии даже жандармерите имат почивен ден. Един елементарен чиновник на реда Мишел Ру се наслаждавал на почивката в село Воазен (предградие на Лувесиен, където живеел и Сисле). Навярно е бил поканен да посети и семейство Сисле. И Ру видял тъкмо тази творба. Жандармите са дребни познавачи на живописта, само че нещо прави усещане на Мишел в идиличната сцена.
Смущават го стафажите – дребните фигурки на хора, които художниците употребяват, с цел да оживят пейзажа. Полицаят вижда жена, която държи дете за ръка. Ру не познава думата „ стафаж “. Но знае, че управляващите към този момент са надули главата на всички жандармеристи с нашумелите отвличания.
Съдейки по облеклата, дамата очевидно е парижанка. Откъде можеше да пристигна в сънения и спокоен Лувесиен, където всички съседи се познават? Мишел схванал от Алфред, че фигурките са рисувани на място, средприродата.
Жандармерията незабавно била задействана. Няколко часа по-късно всеки гражданин на града бил разпитан. Оказало се, че неотдавна един от тях е бил посетен от племенницата си от Париж. Той не помнел тъкмо по кое време (било преди месеци), само че може би тъкмо в деня, в който детето е изчезнало.
Останалото е въпрос на техника и време. Няколко дни по-късно всички деца били открити (за благополучие, живи и релативно здрави) и върнати при фамилиите си, а фамилията похитители (които крадяли децата, както се оказало, с цел да провеждат бригада от просяци) ги чакали следствие, съд и каторга.
Едно от децата, което се оказало сираче, по-късно ще бъде осиновено от фамилията на същия този именит комисар Винсент Жерар, който въодушевил По. А след 30 години тази някогашна жертва ще оглави полицейското ръководство в Париж.
Парижкият призрачен сън завършил. Завършил с помощта на тихата, нежна, добра душа Алфред Сисле, който в никакъв случай през живота си не бил наранил и муха. Брилянтен художник.
Съвременниците му не го оценили. Не го и забелязали. В самото начало на 1899 година незнайният Алфред Сисле умира в цялостна беднотия. Той умира тежко, мъчително, надживял жена си единствено с няколко месеца.
Оставяйки след себе си невероятни пейзажи, където времето като че ли е спряло.
Разгледайте тази творба. И в случай че можете да усетите мистерията на Сисле от някоя, даже неприятна, репродукция, потърсете такава. Алфред Сисле си заслужава…
