Държавата, която някога беше сред най-богатите, но успя да пропилее цялото си богатство
Тази история е за началото на 90-те години на предишния век. Точно тогава една дребна островна страна на име Науру е и една от най-богатите в света. Страната се намира в Тихия океан, ситуирана на североизток от Австралия, а популацията й наброява едвам 13 000 души, което с изключение на измежду най-богатите я подрежда и измежду трите най-малки страни в света.
Да се върнем към благосъстоянието. До началото на 1990-те години Науру има най-високия Брутният вътрешен продукт на глава от популацията и в случай че това е изненадващо за мнозина, още по-изненадващото е, че внезапно страната изгубва цялото си имане. В книгата си " Опустошеният остров " френският публицист Люк Фолие търси аргументите за случилото се.
Източник:
Нека първо споменем главната причина за благосъстоянието на дребния остров - това е фосфатът. Той е открит през 1900 година от златотърсача Албърт Елис и шест години по-късно Тихоокеанската фосфатна компания към този момент стартира да създава запасите.
" Който държи фосфатните ресурси, той дефинира индиректно и стопанската система в Европа ", написа в книгата си Фолие, представен от DW.
Парадокс или в реда на нещата? Една от най-малките стопански системи в Европа, която е измежду най-богатите страни в света
Фактът се оказва елементарно разбираем
Малко след откритието колониалните сили стартират битки за острова. Германци, британци и австралийци извличат несметни облаги от естествените благосъстояния на Науру. Самите науруанци не получават нищо.
Науру става самостоятелна страна през 1968 година и чак тогава фосфатната промишленост отива където й е мястото - в ръцете на локалните хора. От този миг нататък те заживяват пищно, като всеки науруанец има приблизително сред две и три коли. Науруанците даже стартират да влагат в прилежаща Австралия - в градежи на големи здания.
Повечето локални нямат потребност да работят, работят чужденците. Основната активност на жителите на острова се състои основно в това да си купуват първокласни артикули от чужбина.
Краят на една фантазия
След годините на разточителен живот, през 1990-те години всичко се трансформира. Над 80 на 100 от фосфатните находища са изчерпани, а Науру е изправена пред банкрут. Страната стартира да обеднява и не след дълго от листата на най-богатите страни влиза в листата на най-бедните.
Към днешна дата, с изключение на, че е доста бедна, това е и страната с максимален % от популацията с наднормено тегло. Над 71% от жителите на островната страна имат проблеми с тежестта, като при мъжете процентите са 91%.
Управляващите в Науру се пробват да убедят локалните хора да живеят по-здравословно толкоз несполучливо, каквито са и опитите им да намерят разнообразни способи страната им, която няма никакво произвеждане, да изкарва средства.
Живот на мрачно: Куба - островът на пропуснатите благоприятни условия
Либерализацията на стопанската система след Фидел по този начин и не се случи
Островът става данъчен парадайс, като се вършат и опити да стане популярна туристическа дестинация. За жал без триумф - годишно Науру приема по-малко от 270 екскурзианта.
Както разбираме, добивът на фосфат има своята цена. Днес над 70% от извънредно плодородната почвата на острова е неизползваема. Някои учени считат, че островът ще стане неподходящ за живот и даже се заприказва за пренасяне на жителите на някой различен остров.
Да се върнем към благосъстоянието. До началото на 1990-те години Науру има най-високия Брутният вътрешен продукт на глава от популацията и в случай че това е изненадващо за мнозина, още по-изненадващото е, че внезапно страната изгубва цялото си имане. В книгата си " Опустошеният остров " френският публицист Люк Фолие търси аргументите за случилото се.
Източник:
Нека първо споменем главната причина за благосъстоянието на дребния остров - това е фосфатът. Той е открит през 1900 година от златотърсача Албърт Елис и шест години по-късно Тихоокеанската фосфатна компания към този момент стартира да създава запасите.
" Който държи фосфатните ресурси, той дефинира индиректно и стопанската система в Европа ", написа в книгата си Фолие, представен от DW.
Парадокс или в реда на нещата? Една от най-малките стопански системи в Европа, която е измежду най-богатите страни в света
Фактът се оказва елементарно разбираем
Малко след откритието колониалните сили стартират битки за острова. Германци, британци и австралийци извличат несметни облаги от естествените благосъстояния на Науру. Самите науруанци не получават нищо.
Науру става самостоятелна страна през 1968 година и чак тогава фосфатната промишленост отива където й е мястото - в ръцете на локалните хора. От този миг нататък те заживяват пищно, като всеки науруанец има приблизително сред две и три коли. Науруанците даже стартират да влагат в прилежаща Австралия - в градежи на големи здания.
Повечето локални нямат потребност да работят, работят чужденците. Основната активност на жителите на острова се състои основно в това да си купуват първокласни артикули от чужбина.
Краят на една фантазия
След годините на разточителен живот, през 1990-те години всичко се трансформира. Над 80 на 100 от фосфатните находища са изчерпани, а Науру е изправена пред банкрут. Страната стартира да обеднява и не след дълго от листата на най-богатите страни влиза в листата на най-бедните.
Към днешна дата, с изключение на, че е доста бедна, това е и страната с максимален % от популацията с наднормено тегло. Над 71% от жителите на островната страна имат проблеми с тежестта, като при мъжете процентите са 91%.
Управляващите в Науру се пробват да убедят локалните хора да живеят по-здравословно толкоз несполучливо, каквито са и опитите им да намерят разнообразни способи страната им, която няма никакво произвеждане, да изкарва средства.
Живот на мрачно: Куба - островът на пропуснатите благоприятни условия
Либерализацията на стопанската система след Фидел по този начин и не се случи
Островът става данъчен парадайс, като се вършат и опити да стане популярна туристическа дестинация. За жал без триумф - годишно Науру приема по-малко от 270 екскурзианта.
Както разбираме, добивът на фосфат има своята цена. Днес над 70% от извънредно плодородната почвата на острова е неизползваема. Някои учени считат, че островът ще стане неподходящ за живот и даже се заприказва за пренасяне на жителите на някой различен остров.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ