Разтърсващата история на българин, който губи майка си от COVID-19
Тази история е съкрушителна. В същността си съставлява писмо от българин, който живее в Испания и изгубва майка си след тежко боледуване от Covid-19. Човекът не е могъл да се сбогува с майка си, тъй като откакто постъпва в болница губи контакт с нея.
" Искам с моята персонална история да взема гражданска позиция и да спася живота на колкото се може повече почтени българи. Само история като моята може да накара хората да се замислят и да вземат ограничения за излизана от тази рецесия благодарение на ваксина. Мислехме, че сходна покруса няма да ни сполети ", сподели пред Радио София Тихомир Ценкуловски.
Мили хора, скъпи българи,
Пиша Ви от Мадрид, Испания. Вчера не можах да упражня правото си на глас, защото ме застигна най-тежката вест – в никакъв случай не съм вярвал, че ще науча какво е възприятието да схванеш, че си изгубил най-ценния човек на света – скъпата ми майчица Геновева. Позволявам си да ви пиша с вярата историята на моето семейство да доближи до колкото се може повече българи, тъй като обичам безпределно България.
Пристигнах тук да преподавам Дипломация в университет през януари тази година. Два месеца през лятото прекарах в България. Майка ми Геновева цялостен живот е работила като учителка по математика в гр. Червен бряг. След като се пенсионира, имаше интервенция и предходната година се възстановяваше у дома. Това лято беше научила, че има остра потребност от учители по математика в София и ме помоли да приготвя и подам документи от нейно име. Изпитваше боязън освен от това, че на всички места, където кандидатства, я поканиха на изявление и ѝ предложиха работа, само че и това, че след образцов урок в едно главно учебно заведение, реакцията била: " Толкова прочувствен преподавател по математика с такава искреност и персонален метод! "
Наех ѝ квартира на ул. " Шейново “, до Българската национална телевизия. В първия ѝ работен ден я придружих до учебното заведение. Тя се радваше на какво комфортно място е спирката до Софийския университет, от която има пряк рейс до учебното заведение. Докато минавахме около Докторската градина, тя гледаше през прозореца и ми сподели: " Понякога може да сядам на някоя скамейка на слънце и да си сготвям урока. “ Като стигнахме до учебното заведение, я прегърнах, снимах и се пошегувах, че е пристигнало време аз да я адресирам на учебно заведение, така както тя ме беше завела за ръка, когато бях на седем годинки. В рейса постоянно ѝ напомнях какъв брой е значимо да се пази, да се твърди, че маската ѝ покрива и носа и устата. Преди да се върна в Мадрид толкоз настоявах да се имунизира, само че тя отхвърли.
Обаждах ѝ се всеки ден по телефона от Мадрид. Тя ми показа по какъв начин в 5-и клас, на който преподава, имало момиченце, което идвало при нея в междучасието и ѝ казвало: " Госпожо, доста Ви обичам! “ и я питало по кое време е рождения ѝ ден. В началото на октомври мама навърши 65 години. Малко след рождения ѝ ден стартира да се усеща недобре и се оказа, че се е разболяла с ковид. Аз настоявах да се обърне към доктор незабавно, само че тя се лекуваше у дома за към две седмици. След това ненадейно се наложило да бъде призната в болница. В момента, в който влезе в болница, изгубих всевъзможен контакт с нея. Не беше разрешено да ѝ се обадя даже по телефона. Страдах доста всеки ден. Кой човек би издържал от у дома да се озове в безлично болнично поделение заобиколен от доста непознати хора, без непосредствен човек, който да държи ръката ти, да те погали или прошепне думи на любов и поддръжка?
Мама получаваше О2 в продължение на една седмица. Само тя си знае какъв боязън и самотност несъмнено е изживяла. Когато приказвах с лекарката, научих, че може би в страха и отчаянието си е махала кислородната си маска и се е наложила интубация. Един служител на реда в Мадрид инцидентно видя какъв брой съм смутен и се опита да ме успокои като научи повода. Каза ми, че татко му също е бил интубиран за три седмици, само че с Божията помощ е съумял да се възвърне. Разликата беше, че околните му са могли да му се обаждат за малко всеки ден и той да може да чува гласа им. В болничното заведение, където беше мама изрично ми отхвърлиха тя да употребява телефон, защото това щяло да навреди на апаратурата.
Ходех по улиците на Мадрид без цел и без посока, молех се на глас всеки ден за нейното излекуване и ѝ споделях какъв брой доста я обичам с вярата макар дистанцията тя да ме чуе. Отложих лекциите, които трябваше да изнеса пред седемдесет студенти от разнообразни страни, тъй като желаех въображаемо да бъда с мама.
Идвам от семейство на скромни учители, които живеят в най-бедния район на България. Баща ми Никола – историк и лингвист - цялостен живот е бил предан на етнографски проучвания на българския фолклор и създател на доста публикации и книги. Мама постоянно е била предана на професията учител. Когато останаха безработни преди години, а ние с брат ми към момента бяхме студенти, татко ми работи няколко години в пътуващ цирк и плантация в Италия, а мама отпътува да се грижи за възрастен човек покрай Рим. После, популярност Богу, се върнаха в родния край, само че животът продължи да бъде сложен.
Стараех се да стана независим час по-скоро и да им оказвам помощ доколкото мога. Успях да сбъдна доста свои университетски цели с помощта на безчет саможертви на моите скъпи родители и най-много на мама. До края тя към момента връщаше заем, с помощта на който брат ми приключи магистратура по Екология в Лондон. Уви, брат ми по този начин и не можа да си откри работа откакто се върна в България и макар положителното си обучение. Казваше, че където пробва, все не се получава. Той може да бъде скъп на България и постоянно е бил непретенциозен, добър по душа и сърце като нашите родители.
Мама реши да продължи да преподава освен поради обичта си към децата и специалността преподавател, само че и тъй като имаше една фантазия. Да има същинска кухня. След като се раздели с татко ми, се откри на лятна вила отвън града и доста години наред и зиме, и лете готвеше на малко котлонче и остаряла печка " Раховец “. А каква стопанка беше и какъв брой вкусно готвеше макар всички компликации! Когато се пенсионира, употребява всичките заплати, които получи, с цел да построи кухня, която си остана без покрив, врата и прозорци. Тя ми показа по какъв начин си мечтае да спести и да я довърши и подреди. Аз давах всичко от себе си, с цел да сбъдна тази нейна фантазия и я уверявах, че доста скоро ще се случи.
Когато минавате около Докторската градина, благи хора, скъпи българи, знайте, че всяка заран по ул. " Шипка “ с рейс минаваше една светла душа, с огромно сърце, която искаше да сбъдне една своя фантазия.
Нося в сърцето си безкрайна любов към България и ме боли, когато виждам по какъв начин осиротява. Надявах се, че ще мога да прегърна скъпата ми майчица и да й кажа още веднъж какъв брой доста я обичам.
Писмо до мама
На Геновева Ценкуловска,
учителка по математика
Мила мамо,
Толкова доста те обичам!
Ти имаш най-щедрото сърце, най-красивата усмивка, най-благия глас, най-светлата душа. Ти постоянно ще живееш!
Изплаках река от сълзи, откогато влезе в болница, прочетох доста молебствия и ти споделях на глас какъв брой доста те обичам. Не ти позволяваха да се чуем даже по телефона. Кой човек би издържал да е лишeн от човешки контакт - някой, който да държи ръката ти, да те погали и утеши, да ти каже богатства дума на любов и поддръжка? За твоето здраве бих дал всичко, блага мамо!
Толкова доста ми липсваш!
Ти ми разреши да стъпя на твоите нежни плещи с цел да съм там, където съм в този момент. Всичко дължа на теб, блага моя мамо!
Тихомир
" Искам с моята персонална история да взема гражданска позиция и да спася живота на колкото се може повече почтени българи. Само история като моята може да накара хората да се замислят и да вземат ограничения за излизана от тази рецесия благодарение на ваксина. Мислехме, че сходна покруса няма да ни сполети ", сподели пред Радио София Тихомир Ценкуловски.
Мили хора, скъпи българи,
Пиша Ви от Мадрид, Испания. Вчера не можах да упражня правото си на глас, защото ме застигна най-тежката вест – в никакъв случай не съм вярвал, че ще науча какво е възприятието да схванеш, че си изгубил най-ценния човек на света – скъпата ми майчица Геновева. Позволявам си да ви пиша с вярата историята на моето семейство да доближи до колкото се може повече българи, тъй като обичам безпределно България.
Пристигнах тук да преподавам Дипломация в университет през януари тази година. Два месеца през лятото прекарах в България. Майка ми Геновева цялостен живот е работила като учителка по математика в гр. Червен бряг. След като се пенсионира, имаше интервенция и предходната година се възстановяваше у дома. Това лято беше научила, че има остра потребност от учители по математика в София и ме помоли да приготвя и подам документи от нейно име. Изпитваше боязън освен от това, че на всички места, където кандидатства, я поканиха на изявление и ѝ предложиха работа, само че и това, че след образцов урок в едно главно учебно заведение, реакцията била: " Толкова прочувствен преподавател по математика с такава искреност и персонален метод! "
Наех ѝ квартира на ул. " Шейново “, до Българската национална телевизия. В първия ѝ работен ден я придружих до учебното заведение. Тя се радваше на какво комфортно място е спирката до Софийския университет, от която има пряк рейс до учебното заведение. Докато минавахме около Докторската градина, тя гледаше през прозореца и ми сподели: " Понякога може да сядам на някоя скамейка на слънце и да си сготвям урока. “ Като стигнахме до учебното заведение, я прегърнах, снимах и се пошегувах, че е пристигнало време аз да я адресирам на учебно заведение, така както тя ме беше завела за ръка, когато бях на седем годинки. В рейса постоянно ѝ напомнях какъв брой е значимо да се пази, да се твърди, че маската ѝ покрива и носа и устата. Преди да се върна в Мадрид толкоз настоявах да се имунизира, само че тя отхвърли.
Обаждах ѝ се всеки ден по телефона от Мадрид. Тя ми показа по какъв начин в 5-и клас, на който преподава, имало момиченце, което идвало при нея в междучасието и ѝ казвало: " Госпожо, доста Ви обичам! “ и я питало по кое време е рождения ѝ ден. В началото на октомври мама навърши 65 години. Малко след рождения ѝ ден стартира да се усеща недобре и се оказа, че се е разболяла с ковид. Аз настоявах да се обърне към доктор незабавно, само че тя се лекуваше у дома за към две седмици. След това ненадейно се наложило да бъде призната в болница. В момента, в който влезе в болница, изгубих всевъзможен контакт с нея. Не беше разрешено да ѝ се обадя даже по телефона. Страдах доста всеки ден. Кой човек би издържал от у дома да се озове в безлично болнично поделение заобиколен от доста непознати хора, без непосредствен човек, който да държи ръката ти, да те погали или прошепне думи на любов и поддръжка?
Мама получаваше О2 в продължение на една седмица. Само тя си знае какъв боязън и самотност несъмнено е изживяла. Когато приказвах с лекарката, научих, че може би в страха и отчаянието си е махала кислородната си маска и се е наложила интубация. Един служител на реда в Мадрид инцидентно видя какъв брой съм смутен и се опита да ме успокои като научи повода. Каза ми, че татко му също е бил интубиран за три седмици, само че с Божията помощ е съумял да се възвърне. Разликата беше, че околните му са могли да му се обаждат за малко всеки ден и той да може да чува гласа им. В болничното заведение, където беше мама изрично ми отхвърлиха тя да употребява телефон, защото това щяло да навреди на апаратурата.
Ходех по улиците на Мадрид без цел и без посока, молех се на глас всеки ден за нейното излекуване и ѝ споделях какъв брой доста я обичам с вярата макар дистанцията тя да ме чуе. Отложих лекциите, които трябваше да изнеса пред седемдесет студенти от разнообразни страни, тъй като желаех въображаемо да бъда с мама.
Идвам от семейство на скромни учители, които живеят в най-бедния район на България. Баща ми Никола – историк и лингвист - цялостен живот е бил предан на етнографски проучвания на българския фолклор и създател на доста публикации и книги. Мама постоянно е била предана на професията учител. Когато останаха безработни преди години, а ние с брат ми към момента бяхме студенти, татко ми работи няколко години в пътуващ цирк и плантация в Италия, а мама отпътува да се грижи за възрастен човек покрай Рим. После, популярност Богу, се върнаха в родния край, само че животът продължи да бъде сложен.
Стараех се да стана независим час по-скоро и да им оказвам помощ доколкото мога. Успях да сбъдна доста свои университетски цели с помощта на безчет саможертви на моите скъпи родители и най-много на мама. До края тя към момента връщаше заем, с помощта на който брат ми приключи магистратура по Екология в Лондон. Уви, брат ми по този начин и не можа да си откри работа откакто се върна в България и макар положителното си обучение. Казваше, че където пробва, все не се получава. Той може да бъде скъп на България и постоянно е бил непретенциозен, добър по душа и сърце като нашите родители.
Мама реши да продължи да преподава освен поради обичта си към децата и специалността преподавател, само че и тъй като имаше една фантазия. Да има същинска кухня. След като се раздели с татко ми, се откри на лятна вила отвън града и доста години наред и зиме, и лете готвеше на малко котлонче и остаряла печка " Раховец “. А каква стопанка беше и какъв брой вкусно готвеше макар всички компликации! Когато се пенсионира, употребява всичките заплати, които получи, с цел да построи кухня, която си остана без покрив, врата и прозорци. Тя ми показа по какъв начин си мечтае да спести и да я довърши и подреди. Аз давах всичко от себе си, с цел да сбъдна тази нейна фантазия и я уверявах, че доста скоро ще се случи.
Когато минавате около Докторската градина, благи хора, скъпи българи, знайте, че всяка заран по ул. " Шипка “ с рейс минаваше една светла душа, с огромно сърце, която искаше да сбъдне една своя фантазия.
Нося в сърцето си безкрайна любов към България и ме боли, когато виждам по какъв начин осиротява. Надявах се, че ще мога да прегърна скъпата ми майчица и да й кажа още веднъж какъв брой доста я обичам.
Писмо до мама
На Геновева Ценкуловска,
учителка по математика
Мила мамо,
Толкова доста те обичам!
Ти имаш най-щедрото сърце, най-красивата усмивка, най-благия глас, най-светлата душа. Ти постоянно ще живееш!
Изплаках река от сълзи, откогато влезе в болница, прочетох доста молебствия и ти споделях на глас какъв брой доста те обичам. Не ти позволяваха да се чуем даже по телефона. Кой човек би издържал да е лишeн от човешки контакт - някой, който да държи ръката ти, да те погали и утеши, да ти каже богатства дума на любов и поддръжка? За твоето здраве бих дал всичко, блага мамо!
Толкова доста ми липсваш!
Ти ми разреши да стъпя на твоите нежни плещи с цел да съм там, където съм в този момент. Всичко дължа на теб, блага моя мамо!
Тихомир
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ