Бялата котка
Тази история е малко ненормална, само че повярвайте, всичко, което се случи, безусловно не съм си го измислил. Бялата котка се появи една нощ в моята стая и упорито почна да мяука. Вместо да я нахраня, аз се направих, че не я виждам. И тъкмо тогава тя скочи пъргаво на леглото ми и сподели с човешки глас: „ Правилно постъпи, като се направи, че не ме виждаш. Аз съм в съзнанието ти и не живея действително “.
Аз мълчах. Не обичам да си приказвам самичък. А котката продължи: „ Точно по този начин. Не приказва с мен, тъй като ме няма.
И въобще, в случай че ме виждаш, значи ме няма. Ако не ме виждаш, значи съм тук. Помниш ли Екзюпери? Най-същественото е невидимо за очите “, сподели тя и изчезна.
„ Да, запомних “, споделих аз и чак в този момент я видях, тъй като към този момент я нямаше. Ето по този начин заживях с бялата котка.
Тя беше непрекъснато вкъщи, тъй като я нямаше. И си играеше сама, тъй като аз бях там. А излезех ли от у дома, за нея настъпваше празник. Защото мен към този момент ме нямаше и бях там.
Заобичах бялата котка, която я няма. Винаги съм мечтал за бяла котка и в този момент към този момент фактически имах, а нея я нямаше. Някои дни тя се появяваше в стаята ми и аз я виждах. Това бяха най-тъжните ми дни, тъй като нея я нямаше. През пролетта изчезна за няколко дни и аз бях непрекъснато с нея, даже започнах леко да я намразвам. Но настъпи лятото и към този момент сме непрекъснато дружно. И двамата ни няма.
Толкова свикнахме един с различен, че към този момент по през целия ден не се виждаме. Прекрасно е. Тя е страхотна. Не мога да си показва живота без нея. Много ми се желае да ви я обрисувам, с цел да се убедите в това, което ви разказвах до момента.
Ето по какъв начин наподобява тя:
Страхотна е, нали?
Людмил Станев е роден през 1959 година във Варна. Медик по обучение. Има няколко издадени книги: " Няма такава книга ", " Неприятният татарин ", " Ненакърнимо ", " Малка нощна приказка ". Има десетина другари, за които твърди, че са стоманени. За себе си споделя, че не е собствен вид. И това му е забавно. Човек, като стартира да се обича доста, стопира развиването си, твърди Станев.
Аз мълчах. Не обичам да си приказвам самичък. А котката продължи: „ Точно по този начин. Не приказва с мен, тъй като ме няма.
И въобще, в случай че ме виждаш, значи ме няма. Ако не ме виждаш, значи съм тук. Помниш ли Екзюпери? Най-същественото е невидимо за очите “, сподели тя и изчезна.
„ Да, запомних “, споделих аз и чак в този момент я видях, тъй като към този момент я нямаше. Ето по този начин заживях с бялата котка.
Тя беше непрекъснато вкъщи, тъй като я нямаше. И си играеше сама, тъй като аз бях там. А излезех ли от у дома, за нея настъпваше празник. Защото мен към този момент ме нямаше и бях там.
Заобичах бялата котка, която я няма. Винаги съм мечтал за бяла котка и в този момент към този момент фактически имах, а нея я нямаше. Някои дни тя се появяваше в стаята ми и аз я виждах. Това бяха най-тъжните ми дни, тъй като нея я нямаше. През пролетта изчезна за няколко дни и аз бях непрекъснато с нея, даже започнах леко да я намразвам. Но настъпи лятото и към този момент сме непрекъснато дружно. И двамата ни няма.
Толкова свикнахме един с различен, че към този момент по през целия ден не се виждаме. Прекрасно е. Тя е страхотна. Не мога да си показва живота без нея. Много ми се желае да ви я обрисувам, с цел да се убедите в това, което ви разказвах до момента.
Ето по какъв начин наподобява тя:
Страхотна е, нали?
Людмил Станев е роден през 1959 година във Варна. Медик по обучение. Има няколко издадени книги: " Няма такава книга ", " Неприятният татарин ", " Ненакърнимо ", " Малка нощна приказка ". Има десетина другари, за които твърди, че са стоманени. За себе си споделя, че не е собствен вид. И това му е забавно. Човек, като стартира да се обича доста, стопира развиването си, твърди Станев.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ