Надпреварата за Луната – половин век по-късно
Тази година стават тъкмо 50 години от историческото първо кацане на човек на Луната. На 21 юли 1969 година задачата на американския транспортен съд “Аполо 11 ” се увенчава с триумф. Нийл Армстронг и Едуин Олдрин сполучливо прилуняват модула “Игъл ” на повърхността на земния сателит.
И от този момент насам не стопират тайните теории, че това изобщо не се е случвало, че е една грандиозна операция, режисирана от надарени холивудски кинаджии. Появиха се и шеговити закани – от Русия и Китай – че ще отидат на място, с цел да видят дали американците в действителност са кацали на Луната.
За похлупак – наскоро една елементарна българска учителка бе уличена в “смъртен грях ” – преподавала на децата, че човешки крайник не е стъпвал в никакъв случай на Луната.
За страдание, създателите на конспирациите ще останат разочаровани. Всички налични публични документи ги опровергават. Между 1969-а и 1972 година шест задачи на “Аполо ” приключват сполучливо и 12 души имат щастието да стъпят на лунната повърхнина.
Времето на покоряването на Луната ще остане в историята и като най-голямата конкуренция в Космоса сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики. Руснаците нямат шанс и я губят. По-долу ще ви разкажем за стратегиите на двете суперсили, както и за летящия старт на Китай към Луната.
Номерът на Китай
Поднебесната овладява тъмната страна
Китайската стратегия за проучване на Луната стартира през 2003 година. Първата задача е галактическата сонда “Чанъе-1 ”, изстреляна през октомври 2007 година. Тя работи 16 месеца в окололунна орбита и спомогна за съставянето на триизмерна карта на Луната с висока резолюция. През октомври 2010 година бе изведена в орбита галактическата сонда “Чанъе-2 ”, която откри и фотографира евентуални подобаващи региони за кацане. Китайският галактически уред “Чанъе-3 ” беше изстрелян през декември 2013 година. Той спусна върху лунната повърхнина роувъра “Юйту ”.
На 3 януари т. година за първи път китайски уред кацна на противоположната страна на Луната. “Чанъе-4 ” се състои от автоматизиран модул за полет с тегло 425 кг, платформа за кацане с тегло 1,2 тона и 140-килограмов роувър. Това е вторият китайски роувър на Луната. Построен е по сходство на “Юйту ”.
През 2019 година Китай възнамерява да изпрати на Луната “Чанъе-5 ”, който ще вземе и ще достави към 2 кг лунен грунт. След това ще бъдат пуснати два галактически апарата за кацане на Северния и Южния полюс на Луната.
Съединени американски щати – „ Една дребна крачка за човека – един огромен скок за човечеството… “
Какво споделя Армстронг на мистър Горски
Космическата епоха стартира през октомври 1957 година Тогава Съюз на съветските социалистически републики изумява света с първия неестествен сателит на Земята. През април 1961 година полита и първият човек – Юрий Гагарин. Преди това руснаците пращат три сонди до Луната, като една от тях праща фотоси от противоположната страна на земния сателит. Валентина Терешкова е първата жена, летяла в Космоса, а Алексей Леонов – първият излязъл в открития Космос. Дотогава руснаците несъмнено водят на американците. Но те вземат ограничения.
На 25 май 1961 г., двадесет дни след първия американски суборбитален галактически полет, президентът Кенеди предлага програмата “Аполо ” в особено послание към Конгреса на Съединени американски щати. Той споделя: “Вярвам, че тази нация би трябвало да се ангажира за постигането на задачата преди края на това десетилетие – кацане на човек на Луната и безвредно връщане на Земята. Нито един галактически план в този интервал няма да бъде по-впечатляващ за човечеството или по-голям за проучването на космоса и никой няма да бъде толкоз мъчно или скъпо осъществим. ” След като получава поддръжката на Конгреса и утвърждението на Министерството на финансите, първата галактическа стратегия за изпращане на човек на Луната става факт. На 12 септември 1962 г. в тирада в университета “Райс ”, президентът Кенеди заявява: “…Ние избираме да отидем на Луната в това десетилетие и да създадем други неща, не тъй като те са лесни, а тъй като са трудни… ”.
Най-важното нещо в програмата “Аполо ” е ракетата притежател Сатурн V. Тя е тристепенна, свръхмощна, без аналог до тогава. Конструирана е от бащата на немската Фау-2 Вернер декор Браун особено за лунната стратегия. Може да изведе потребен товар от съвсем 50 тона на окололунна орбита и над 77 тона на околоземна. На върха на ракетата е корабът “Аполо ”, а зад него под специфичен обтекател е лунният модул. След старта “Аполо ” се отделя, прави завой на 180 градуса и се скачва с лунния модул. След това потегля към Луната. Там застава на окололунна орбита. Двама от астронавтите минават през шлюз от командния модул в лунния. Третият остава в орбита. След това стартира процесът по прилуняване. Лунният модул е доста лек, без специфични отбрани и покрития, тъй като на спътника няма атмосфера.
В програмата “Аполо ” има сериозен трагичен случай – по време на тренировки изгаря в кабината целият екипаж на “Аполо 1 ”. А третата пилотирана задача към Луната – на “Аполо 13 ”, се разминава на косъм от сериозна покруса, само че не съумява да доближи повърхността на естествения сателит.
Сега да се върнем на популярната фраза на Нийл Армстронг за дребната крачка и огромния скок… Твърди се, че тя била предшествана от друга: “Успех, мистър Горски! ”. Каква е историята – На млади години Армстронг живеел в къща със съседи някое си сем. Горски. Често чувал следния скандал: Кога най-сетне ще ми направиш френска обич, крещял високо мъжът на госпожа Горски. А тя му се подигравала: “Когато човек стъпи на Луната… ” Е, Горски несъмнено е почерпил.
Съюз на съветските социалистически републики – Четири неуспеха със свръхмощната ракета Н-1
Руснаците пращат първите костенурки на Луната
Руснаците очевидно изостават в пилотираните полети към Луната. Те стартират подготовката над четири години след американците. Всичко се прави в цялостна секретност и до 1989 година малко на брой са знаели, че и Москва е имала проект да прати човек на Луната. Официалното мнение е, че Съюз на съветските социалистически републики нямал интерес от пилотирани полети, а единствено от автоматизираните сонди и луноходи. Нещата не са обаче тъкмо такива.
През 1961 г. лидерът на Съюз на съветските социалистически републики Никита Хрушчов получава предложение от президента на Съединени американски щати Джон Кенеди за взаимен полет, само че то е отхвърлено под претекст, че сходно начинание ще бъде доста комплицирано. В действителност СССР се притеснява, че САЩ ще получат достъп до ракетните му секрети. Едва през 1963 г. генералният конструктор Сергей Корольов съумява да убеди държавното управление в потребността от финансиране на национална лунна стратегия. На идната година Съюз на съветските социалистически републики започва такава. Започва така наречен “лунна конкуренция ” сред двете суперсили.
Два конструкторски екипа работят поотделно. Единият е на Корольов, а другият – на Челомей. Първият се базира на ракета притежател Н-1, а вторият – на “Протон ”. И в двата случая галактическият транспортен съд е трансформация на новия “Союз ” Философията им е друга – Корольов залага на правилото, който употребяват американците в програмата ”Аполо ”. Корабът-майка чака на окололунна орбита кацането, а по-късно и завръщането на спускаемия уред. Разликата е в това, че кацащият космонавт е самичък, а американските му сътрудници са двама. Освен това прекосяването от кораба в лунния модул се прави със скафандър през открития космос. Изпълнението на програмата е поверено на ракетно-космическия комплекс “Н-1 – Л3 – ЛК ”. Началото е сложено през 1964 г., само че заради закъснялото строителство на завода-производител, работите стартират чак през 1966 година Първият полет по програмата е очакван за есента на 1968 г., само че е сбъднат година по-късно.
Извършени са седем безпилотни изпитателни полета под обозначенията Космос 146, Космос 154, Зонд 4 – Зонд 8. При това корабите Космос 146 и Космос 154 са изведени на ниска околоземна орбита за осъществяване на спомагателни проби, а Зонд 5 – Зонд 8 изпълняват облитане на Луната. Още пет кораба Л1 и два модифицирани Л1С не доближават до космоса заради разнообразни повреди с ракетите-носители, съответно ”Протон ” и Н-1. В три от петте полета за облитане на Луната стават катастрофи, които биха били с съдбовен край за екипажа, в случай че полетите са пилотирани. На кораба Зонд 5 се намират костенурки. Това са първите живи същества, които доближават нашия натурален сателит три месеца преди полета на ”Аполо 8. ”
Свърхтежката нова ракета Н-1 претърпява четири повреди при пробни изстрелвания и в последна сметка лунната стратегия на Съюз на съветските социалистически републики е прекъсната през 1974 година
Сега Русия още веднъж възнамерява да я възобнови. Като начало ще модернизира кораби от вида “Союз ”, а Международната галактическа станция ще се употребява като стартов комплекс. Има и други проекти, свързани с създаването на нов пилотиран транспортен транспортен съд за полети до Луната и Марс.
И от този момент насам не стопират тайните теории, че това изобщо не се е случвало, че е една грандиозна операция, режисирана от надарени холивудски кинаджии. Появиха се и шеговити закани – от Русия и Китай – че ще отидат на място, с цел да видят дали американците в действителност са кацали на Луната.
За похлупак – наскоро една елементарна българска учителка бе уличена в “смъртен грях ” – преподавала на децата, че човешки крайник не е стъпвал в никакъв случай на Луната.
За страдание, създателите на конспирациите ще останат разочаровани. Всички налични публични документи ги опровергават. Между 1969-а и 1972 година шест задачи на “Аполо ” приключват сполучливо и 12 души имат щастието да стъпят на лунната повърхнина.
Времето на покоряването на Луната ще остане в историята и като най-голямата конкуренция в Космоса сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики. Руснаците нямат шанс и я губят. По-долу ще ви разкажем за стратегиите на двете суперсили, както и за летящия старт на Китай към Луната.
Номерът на Китай
Поднебесната овладява тъмната страна
Китайската стратегия за проучване на Луната стартира през 2003 година. Първата задача е галактическата сонда “Чанъе-1 ”, изстреляна през октомври 2007 година. Тя работи 16 месеца в окололунна орбита и спомогна за съставянето на триизмерна карта на Луната с висока резолюция. През октомври 2010 година бе изведена в орбита галактическата сонда “Чанъе-2 ”, която откри и фотографира евентуални подобаващи региони за кацане. Китайският галактически уред “Чанъе-3 ” беше изстрелян през декември 2013 година. Той спусна върху лунната повърхнина роувъра “Юйту ”. На 3 януари т. година за първи път китайски уред кацна на противоположната страна на Луната. “Чанъе-4 ” се състои от автоматизиран модул за полет с тегло 425 кг, платформа за кацане с тегло 1,2 тона и 140-килограмов роувър. Това е вторият китайски роувър на Луната. Построен е по сходство на “Юйту ”.
През 2019 година Китай възнамерява да изпрати на Луната “Чанъе-5 ”, който ще вземе и ще достави към 2 кг лунен грунт. След това ще бъдат пуснати два галактически апарата за кацане на Северния и Южния полюс на Луната.
Съединени американски щати – „ Една дребна крачка за човека – един огромен скок за човечеството… “
Какво споделя Армстронг на мистър Горски
Космическата епоха стартира през октомври 1957 година Тогава Съюз на съветските социалистически републики изумява света с първия неестествен сателит на Земята. През април 1961 година полита и първият човек – Юрий Гагарин. Преди това руснаците пращат три сонди до Луната, като една от тях праща фотоси от противоположната страна на земния сателит. Валентина Терешкова е първата жена, летяла в Космоса, а Алексей Леонов – първият излязъл в открития Космос. Дотогава руснаците несъмнено водят на американците. Но те вземат ограничения.
На 25 май 1961 г., двадесет дни след първия американски суборбитален галактически полет, президентът Кенеди предлага програмата “Аполо ” в особено послание към Конгреса на Съединени американски щати. Той споделя: “Вярвам, че тази нация би трябвало да се ангажира за постигането на задачата преди края на това десетилетие – кацане на човек на Луната и безвредно връщане на Земята. Нито един галактически план в този интервал няма да бъде по-впечатляващ за човечеството или по-голям за проучването на космоса и никой няма да бъде толкоз мъчно или скъпо осъществим. ” След като получава поддръжката на Конгреса и утвърждението на Министерството на финансите, първата галактическа стратегия за изпращане на човек на Луната става факт. На 12 септември 1962 г. в тирада в университета “Райс ”, президентът Кенеди заявява: “…Ние избираме да отидем на Луната в това десетилетие и да създадем други неща, не тъй като те са лесни, а тъй като са трудни… ”.
Най-важното нещо в програмата “Аполо ” е ракетата притежател Сатурн V. Тя е тристепенна, свръхмощна, без аналог до тогава. Конструирана е от бащата на немската Фау-2 Вернер декор Браун особено за лунната стратегия. Може да изведе потребен товар от съвсем 50 тона на окололунна орбита и над 77 тона на околоземна. На върха на ракетата е корабът “Аполо ”, а зад него под специфичен обтекател е лунният модул. След старта “Аполо ” се отделя, прави завой на 180 градуса и се скачва с лунния модул. След това потегля към Луната. Там застава на окололунна орбита. Двама от астронавтите минават през шлюз от командния модул в лунния. Третият остава в орбита. След това стартира процесът по прилуняване. Лунният модул е доста лек, без специфични отбрани и покрития, тъй като на спътника няма атмосфера.
В програмата “Аполо ” има сериозен трагичен случай – по време на тренировки изгаря в кабината целият екипаж на “Аполо 1 ”. А третата пилотирана задача към Луната – на “Аполо 13 ”, се разминава на косъм от сериозна покруса, само че не съумява да доближи повърхността на естествения сателит.
Сега да се върнем на популярната фраза на Нийл Армстронг за дребната крачка и огромния скок… Твърди се, че тя била предшествана от друга: “Успех, мистър Горски! ”. Каква е историята – На млади години Армстронг живеел в къща със съседи някое си сем. Горски. Често чувал следния скандал: Кога най-сетне ще ми направиш френска обич, крещял високо мъжът на госпожа Горски. А тя му се подигравала: “Когато човек стъпи на Луната… ” Е, Горски несъмнено е почерпил.
Съюз на съветските социалистически републики – Четири неуспеха със свръхмощната ракета Н-1
Руснаците пращат първите костенурки на Луната
Руснаците очевидно изостават в пилотираните полети към Луната. Те стартират подготовката над четири години след американците. Всичко се прави в цялостна секретност и до 1989 година малко на брой са знаели, че и Москва е имала проект да прати човек на Луната. Официалното мнение е, че Съюз на съветските социалистически републики нямал интерес от пилотирани полети, а единствено от автоматизираните сонди и луноходи. Нещата не са обаче тъкмо такива.
През 1961 г. лидерът на Съюз на съветските социалистически републики Никита Хрушчов получава предложение от президента на Съединени американски щати Джон Кенеди за взаимен полет, само че то е отхвърлено под претекст, че сходно начинание ще бъде доста комплицирано. В действителност СССР се притеснява, че САЩ ще получат достъп до ракетните му секрети. Едва през 1963 г. генералният конструктор Сергей Корольов съумява да убеди държавното управление в потребността от финансиране на национална лунна стратегия. На идната година Съюз на съветските социалистически републики започва такава. Започва така наречен “лунна конкуренция ” сред двете суперсили.
Два конструкторски екипа работят поотделно. Единият е на Корольов, а другият – на Челомей. Първият се базира на ракета притежател Н-1, а вторият – на “Протон ”. И в двата случая галактическият транспортен съд е трансформация на новия “Союз ” Философията им е друга – Корольов залага на правилото, който употребяват американците в програмата ”Аполо ”. Корабът-майка чака на окололунна орбита кацането, а по-късно и завръщането на спускаемия уред. Разликата е в това, че кацащият космонавт е самичък, а американските му сътрудници са двама. Освен това прекосяването от кораба в лунния модул се прави със скафандър през открития космос. Изпълнението на програмата е поверено на ракетно-космическия комплекс “Н-1 – Л3 – ЛК ”. Началото е сложено през 1964 г., само че заради закъснялото строителство на завода-производител, работите стартират чак през 1966 година Първият полет по програмата е очакван за есента на 1968 г., само че е сбъднат година по-късно.
Извършени са седем безпилотни изпитателни полета под обозначенията Космос 146, Космос 154, Зонд 4 – Зонд 8. При това корабите Космос 146 и Космос 154 са изведени на ниска околоземна орбита за осъществяване на спомагателни проби, а Зонд 5 – Зонд 8 изпълняват облитане на Луната. Още пет кораба Л1 и два модифицирани Л1С не доближават до космоса заради разнообразни повреди с ракетите-носители, съответно ”Протон ” и Н-1. В три от петте полета за облитане на Луната стават катастрофи, които биха били с съдбовен край за екипажа, в случай че полетите са пилотирани. На кораба Зонд 5 се намират костенурки. Това са първите живи същества, които доближават нашия натурален сателит три месеца преди полета на ”Аполо 8. ”
Свърхтежката нова ракета Н-1 претърпява четири повреди при пробни изстрелвания и в последна сметка лунната стратегия на Съюз на съветските социалистически републики е прекъсната през 1974 година
Сега Русия още веднъж възнамерява да я възобнови. Като начало ще модернизира кораби от вида “Союз ”, а Международната галактическа станция ще се употребява като стартов комплекс. Има и други проекти, свързани с създаването на нов пилотиран транспортен транспортен съд за полети до Луната и Марс.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ